От питлейна: Пилотите на Ф1, които се завърнаха на пистата след среща със смъртта
Шансът Роберт Кубица да се завърне на стартовата решетка във Формула 1 породи голям брой мемоари за останалите водачи, които претърпяха съществени произшествия, само че все пак с волята си и доста успоритост още веднъж се върнаха в спортния автомобил.
Кубица катастрофира на рали в Италия през 2011-а по време на зимната пауза във Формула 1, където бе водач на Лотус. Полякът се удари в мантинелата на пътя, а при случая тя се раздели и прободе дясното му рамо. Травмите му бяха доста съществени, като съществуваше и голям риск от ампутация на цялата ръка.
За благополучие до такава степен не се стигна, само че повече от шест години не се и загатваше, че обещаващият, може би единственият останал от едно по-различно потомство, водач ще се качи още веднъж в болида. До тази година, когато Рено отвърнаха на желанието на Кубица и му предложиха тест със остарял болид. Последва още един с по-нов автомобил, а през днешния ден пристигна и главният, на който полякът излезе на пистата с младите водачи, които единствено чакат да им се отвори опция, както това се случи на Пол ди Реста в Унгария.
Дали Кубица ще се завърне във Формула 1 или не, сигурно още най-малко няколко месеца ще бъде съществена тематика на диалог, само че даже това да не стане, би трябвало да се признае, че полякът имаше смелостта да се качи в автомобил с чудовищно висока скорост шест години откакто съществуваше действителна заплаха ръката му да бъде ампутирана, както и заплаха за самия му живот.
Бързата и съответна здравна интервенция избави и Мика Хакинен през 1995-а по време на квалификацията за Гран При на Австралия, когато спукана гума го запрати непосредствено в стената със скорост от 193 км/ч. Финландецът бе изваден от автомобила в безсъзнание и с мозъчни контузии, като медицинският екип на трасето и незабавната им реакция избавят живота му, поставяйки го на изкуствено дишане. След тежко и дълго възобновяване и поредност от интервенции Хакинен още веднъж се качи в болида през ’96-a и сподели, че не е не запомнил да кара. Две години по-късно след нови регулации в шампионата той завоюва международната купа във Формула 1 и я отбрани през ‘99-а.
Хуан Мануел Фанджо пък пропуща година и половина, откакто чупи врата си през 1952-ра. Великият Фанджо по този начин и не получава късмет да отбрани през ‘52-ра купата си от предходния сезон, откакто Алфа Ромео напущат шампионата и той остава без спортно място. Той взима присъединяване в няколко надпревари отвън Формула 1 и при едно от тях, на " Монца ", претърпява и най-зловещия си случай, който го оставя с фрактури на врата и отвън форма за остатъка от годината. Въпреки че контузиите са в действителност съществени, те не повлияват по никакъв метод на гения му. През сезон 1953 той финишира втори в генералното класиране, а по-късно идват и останалите му четири международни трофеи.
Джони Хърбърт бе почнал да се трансформира в идната звезда на Формула 1 след сполучлива кариера в по-малките класове преди случай от Формула 3000, от който контузи тежко и двата си крайници. Част от рисковете бяха да не може да кара даже елементарна кола, само че по-големият бе да има проблем с ходенето. Британецът обаче откри място на спортната решетка във Формула 1 и след случая си стигна до две изстрадани победи в кариерата си. В случая на Хърбърт контузиите оказаха решаващо значение върху формата му, само че най-важното бе, че нито ужасната болежка, нито неудобствата пречупиха волята му.
Кариерата на Греъм Хил във Формула 1 евентуално на процедура завърши с злополуката, от която счупи и двата си крайници в Съединени американски щати, и с месеци бе заставен да се движи с инвалидна количка. Въпреки това той съумя да покори и нов връх в лицето на " 24-те часа на Льо Ман ".
Един от най-скорошните образци за водач, претърпял и надделял сериозна контузия, е Фелипе Маса. Преди девет години каската на бразилеца бе ударена в придвижване с парче от колата на Рубенс Барикело с повече от 280 км/ч преди 4-и завой на " Хунгароринг ". За малко той бе изпаднал в безсъзнание, а по-късно – подложен в изкуствена кома. При удара пружината от автомобила на Барикело пробива визьора на каската, само че за благополучие не съумява да нарани окото на Маса. А през днешния ден продължаваме да виждаме какво прави Маса на пистата, макар че болидът, който му е възложен от Уилямс, не е на топ равнище.
За край оставихме случая, който е прочут на всеки. Когато и да се приказва за тежки произшествия във Формула 1, името на Ники Лауда е нарицателно, а случаят, при който болидът му избухва в пламъци, е филмиран няколко пъти. Близо 40 години след злополуката белезите и спомените от нея стоят на лицето на Лауда. Въпреки че австриецът остава за съвсем минута в огнения пъкъл, губи схващане и се възвръща от случай, при който никой не е очаквал да оцелее, Лауда още веднъж сяда в болида, още веднъж печели надпревари, а през днешния ден управлява и един шампионски тим.
Кубица катастрофира на рали в Италия през 2011-а по време на зимната пауза във Формула 1, където бе водач на Лотус. Полякът се удари в мантинелата на пътя, а при случая тя се раздели и прободе дясното му рамо. Травмите му бяха доста съществени, като съществуваше и голям риск от ампутация на цялата ръка.
За благополучие до такава степен не се стигна, само че повече от шест години не се и загатваше, че обещаващият, може би единственият останал от едно по-различно потомство, водач ще се качи още веднъж в болида. До тази година, когато Рено отвърнаха на желанието на Кубица и му предложиха тест със остарял болид. Последва още един с по-нов автомобил, а през днешния ден пристигна и главният, на който полякът излезе на пистата с младите водачи, които единствено чакат да им се отвори опция, както това се случи на Пол ди Реста в Унгария.
Дали Кубица ще се завърне във Формула 1 или не, сигурно още най-малко няколко месеца ще бъде съществена тематика на диалог, само че даже това да не стане, би трябвало да се признае, че полякът имаше смелостта да се качи в автомобил с чудовищно висока скорост шест години откакто съществуваше действителна заплаха ръката му да бъде ампутирана, както и заплаха за самия му живот.
Бързата и съответна здравна интервенция избави и Мика Хакинен през 1995-а по време на квалификацията за Гран При на Австралия, когато спукана гума го запрати непосредствено в стената със скорост от 193 км/ч. Финландецът бе изваден от автомобила в безсъзнание и с мозъчни контузии, като медицинският екип на трасето и незабавната им реакция избавят живота му, поставяйки го на изкуствено дишане. След тежко и дълго възобновяване и поредност от интервенции Хакинен още веднъж се качи в болида през ’96-a и сподели, че не е не запомнил да кара. Две години по-късно след нови регулации в шампионата той завоюва международната купа във Формула 1 и я отбрани през ‘99-а.
Хуан Мануел Фанджо пък пропуща година и половина, откакто чупи врата си през 1952-ра. Великият Фанджо по този начин и не получава късмет да отбрани през ‘52-ра купата си от предходния сезон, откакто Алфа Ромео напущат шампионата и той остава без спортно място. Той взима присъединяване в няколко надпревари отвън Формула 1 и при едно от тях, на " Монца ", претърпява и най-зловещия си случай, който го оставя с фрактури на врата и отвън форма за остатъка от годината. Въпреки че контузиите са в действителност съществени, те не повлияват по никакъв метод на гения му. През сезон 1953 той финишира втори в генералното класиране, а по-късно идват и останалите му четири международни трофеи.
Джони Хърбърт бе почнал да се трансформира в идната звезда на Формула 1 след сполучлива кариера в по-малките класове преди случай от Формула 3000, от който контузи тежко и двата си крайници. Част от рисковете бяха да не може да кара даже елементарна кола, само че по-големият бе да има проблем с ходенето. Британецът обаче откри място на спортната решетка във Формула 1 и след случая си стигна до две изстрадани победи в кариерата си. В случая на Хърбърт контузиите оказаха решаващо значение върху формата му, само че най-важното бе, че нито ужасната болежка, нито неудобствата пречупиха волята му.
Кариерата на Греъм Хил във Формула 1 евентуално на процедура завърши с злополуката, от която счупи и двата си крайници в Съединени американски щати, и с месеци бе заставен да се движи с инвалидна количка. Въпреки това той съумя да покори и нов връх в лицето на " 24-те часа на Льо Ман ".
Един от най-скорошните образци за водач, претърпял и надделял сериозна контузия, е Фелипе Маса. Преди девет години каската на бразилеца бе ударена в придвижване с парче от колата на Рубенс Барикело с повече от 280 км/ч преди 4-и завой на " Хунгароринг ". За малко той бе изпаднал в безсъзнание, а по-късно – подложен в изкуствена кома. При удара пружината от автомобила на Барикело пробива визьора на каската, само че за благополучие не съумява да нарани окото на Маса. А през днешния ден продължаваме да виждаме какво прави Маса на пистата, макар че болидът, който му е възложен от Уилямс, не е на топ равнище.
За край оставихме случая, който е прочут на всеки. Когато и да се приказва за тежки произшествия във Формула 1, името на Ники Лауда е нарицателно, а случаят, при който болидът му избухва в пламъци, е филмиран няколко пъти. Близо 40 години след злополуката белезите и спомените от нея стоят на лицето на Лауда. Въпреки че австриецът остава за съвсем минута в огнения пъкъл, губи схващане и се възвръща от случай, при който никой не е очаквал да оцелее, Лауда още веднъж сяда в болида, още веднъж печели надпревари, а през днешния ден управлява и един шампионски тим.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ