Какво не знаете: Шахматните фигури от остров Люис
Шахматните фигури от остров Люис, с цвят на слонова кост, са най-важните шахматни фигури в историята. Откакто са открити някъде преди 1831 година на остров Люис във Външните Хебриди на Шотландия, тези царе, царици, коне, топове, офицери и пешки, изваяни от бивните на моржов и зъбите на кашалот, от дълго време ни очароват с изящната си направа и обезпокоително изражение.
Въпреки славата им, някои основни детайлности за тях остават незнайни. Но ето няколко неща за тях.
Фигурките в Британския музей
Според „ Викинги от кост: Мистерията на най-известните шахматни фигури в света и дамата, която ги е направила “, от Нанси Мари Браун, фигурите може би са били открити под 5 метра пясък при започване на залива Уиг. А може би са били открити в песъчлив насип от елементарен фермер, който ги е взел за елфи и бързо е избягал, като се е върнал да ги прибере единствено по гледище на по-смелата си брачна половинка. А може би оживели при корабокрушение са заровили богатство, което са избавили от кораба, само че по този начин и не са се върнали за него. Друга доктрина ги слага в руините на Къщата на черните дами – зарязан манастир.
Тези разнообразни версии имат една обща линия: слагат откриването в Уиг. Единственото, което знаем сигурно, е, че те са открити преди 11 април 1831 година, тъй като на тази дата са били изложени в Единбург в Обществото на антикварите на Шотландия.
Според най-широко публикуваната доктрина мястото на генезис на шахматните фигури е Трондхайм, Норвегия. Според друга те са издълбани в Скахолт, Исландия. Според „ Сага за свещеник Пал “, Маргрет Умелата, високопоставена брачна половинка на духовник, „ била най-умелата резбарка в цяла Исландия “ и постоянно получавала поръчки от епископа за разработване на дарове от моржова кост, които той изпращал на другари в чужбина. Според тази доктрина това би могло да е методът, по който шахматните фигури са попаднали на остров Луис, който по това време е бил значим търговски център. Някои археолози стартират концепцията да се разкопаят площи в Скалхолт, с цел да се потърси работилницата на Маргрет.
Двама експерти по музейни артефакти предложиха, че въз основа на особеното качество на шахматните фигури, най-малко четирима резбари са ги основали. А през 2009 година правосъдната антроположка Каролин Уилкинсън, специалистка по реорганизация на лица, която е „ извайвала “ черепите на крал Ричард III, Мария I, кралицата на Шотландия, и Йохан Себастиан Бах, дефинира този брой на петима въз основа на разбора си на разнообразните лица върху 59 шахматни фигури. Тя ги подрежда в пет групи въз основа на общи характерности като „ кръгли отворени очи “ и „ по-ниско ситуирани ноздри “. (Може би е допустимо Маргрет Умелата да е имала четирима асистенти в работилницата си).
За фигурите няма археологически подтекст, тъй че не можем да ги датираме тъкмо. Но облеклото им предлага надеждни улики. Всичките топове са воини, облечени по метод, присъщ за къснонорвежкия интервал: дълги кожени палта, нормандски щитове във формата на змейове, скъпи мечове и заострени шлемове. Що се отнася до заострените шапки на офицерите – методът, по който те са с връхчета начело и откъм гърба, ги дефинира като жанр, носен в края на XII в.
Шестнадесетте офицери в комплекта са невъоръжени, богато облечени и наподобяват добре нахранени. Как обаче са попаднали на бойното поле на дъската? Може би включването им е било поръчано от Пал, свещеник (англоезичните страни назовават офицерите „ bishops “, което значи епископи) на Скалхолт, възложител на фамозните творби от кост на Маргрет Умелата.
Високите жребци, на които си представяме рицарите през Средновековието, в действителност не са били доста публикувани през XII в.; от Италия до Англия множеството хора са яздили по-ниски и набити породи, като краката на ездача са висели много под корема на коня. Фигурките на конете не се разграничават от тях. Дори и през днешния ден исландските коне, чистокръвни от XII в. насам – времето на основаване на шахматните фигури от Люис – са мощни и пъргави, само че също по този начин са с размерите на пони.
По това време царицата е най-слабата фигура на дъската, която се придвижва единствено с едно квадратче на ход; едвам в края на XV век царицата стартира да се трансформира в най-мощната фигура в играта. Дали този невисок статут изяснява мощните страсти по лицата на дамите и ситуацията на ръцете им? Всичките осем кралици са короновани, седнали на тронове, облечени в красиви рокли, и държат дясната си ръка до бузата. Емоцията, която се крие зад тази присъща поза, се пояснява по разнообразни способи – като тъга, обезсърчение, самообладание, прозорливост, отрицание или изненада и други Въпреки тези доста разнообразни тълкувания, Браун написа, че „ всеки може да се съгласи, че цариците от Люис не наподобяват удовлетворени. Макар и да не са жени-воини, те са дами във война. “
Днес 82 от 93-те известни фигури се намират в Британския музей, а останалите 11 са в Националния музей на Шотландия в Единбург.
По време на придвижването за самостоятелност на Шотландия през 2012 година някои приканиха за възвръщането им от Британския музей. Подкрепящата независимостта дясноцентристка партия Шотландски либерален алианс разгласява манифест, озаглавен „ Бъдещото ръководство на Шотландия “, който включва пет основни аспекта на „ тактиката за излизане от Обединеното кралство “. Номер три в листата: „ Преговори за делене на активите на Обединеното кралство (петрол, финансови, военни, шахматни фигури от Люис и т.н.) “. През 2014 година Шотландия гласоподава срещу независимостта и фигурите си остават в музея.
Музеят „ Музей нан Ейлеан “, на територията на замъка Люис в Сторноуей, е новият дом на шест фигури, предоставени за непрекъснато от Британския музей. В допълнение към излагането им музеят показва наследството изобщо на Външните Хебриди, тъй че посетителите да могат да схванат света, от който са произлезли тези творби на изкуството.
