Сезонността влияе и това не е психологическо внушение, а физиологичен

„ Сезонността въздейства и това не е психическо подстрекателство, а физиологичен факт. Оказва се, че сред 3% и 5% от хората преживяват депресивни епизоди, когато се съкрати денят, а 15% усещат зимна горест и общо намален тонус и въодушевление “. Това сподели пред Дарик радио проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „ Александровска “.

„ В зимния сезон продължителността на светлината е релативно по-малка по отношение на тъмната част от денонощието. Когато светлината намалее, хората стават по-сънливи, по-малко енергични, това има своето отражение върху хормоналната регулация. Студеното време има по-скоро индиректно значение, а не непосредствено, това е тъй като ние ограничаваме обществените си контакти, тялото работи в режим на спестовност на сила. Това води до една нова диагностична категория, наречена сезонно афективно разстройство ”, изясни проф. Миланова.

Тя направи изрично резюме: „ Най-силният фактор през зимата е светлината, а не студът ”.

Психиатърката засегна и тематиката за последствията от Коронавирус пандемията върху човешкото здраве и в частност – върху психологичното здраве. „ Пандемията не беше просто здравно събитие, а огромна, огромна контузия. Това беше едно световно прекарване, което засегна всеки човек – било посредством болест, изолираност, боязън, финансови компликации и промени в всекидневието “, акцентира специалистката.

Тя открои няколко трендове, които следят психиатрите: „ Увеличиха се тревожните разстройства, хората претърпяват доста по-често под паника офанзиви, генерализирана тревога, хипохондрични страхове. Увеличиха се и депресивните положения, появи се една обща незаинтересованост, чувство за загуба на смисъл от доста действия, които преди този момент са ни носили наслаждение. Зачестиха и характерните уплахи – боязън от заразяване, от влизане в болница, непрекъснато следене за появяването на признаци на болест “, разказа картината психиатърката и добави, че една доста наранена група са медиците, които са работили с Коронавирус пациенти по време на пандемията.  

Тенденцията, която се среща най-често след ковид, са нарушения на съня, акцентира тя.

По думите й хората се оплакват от бодърствуване, накъсан и незадоволително пълностоен сън, липса на чувство за отпочиналост на сутринта. Според проф. Миланова най-уязвими са младежите и младежите.

Специалистката акцентира, че всички разказани положения са лечими, само че хората би трябвало да търсят помощ от експерт, а не да търсят решение сами или да залитат в посока към корист с алкохол или медикаменти.

„ Да се потърси помощ не е уязвимост, а грижа за себе си “, безапелационна бе психиатърката.