Залезът на германската мечта за европейски банков шампион
Севинг и ръководителя на борда на шефовете в Commerzbank Мартин Цилке построиха самобитно другарство през 2016 година, когато договарянията за обединение бяха достигнали своя връх
© Ralph Orlowski За ръководителя на Deutsche Bank Пол Ахлайтнер сливането с Commerzbank беше една чудесна договорка и късмет за напредък след не толкоз сполучливи времена за банковия бранш. Той се отличи като гневен бранител на евентуалното обединение, за което се говореше, че ще образува финансова компания с активи на стойност 1.8 трлн. евро, 140 хиляди чиновници и 30 млн. немски клиенти.
Всичко това звучеше необикновено добре и като че ли беше прекомерно хубаво, с цел да е истина. На Ахлайтнер му оставаше единствено да чака утвърждението на двете страни. И не щеш ли отговорът стана явен и фантазиите на ръководителя за историческа договорка започнаха да се изпаряват. Всичко това, откакто основният изпълнителен шеф Кристиян Севинг показа опасенията си, че сходна договорка би довела до противоположен резултат.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В началото беше оптимизмът
В края на април договорката беше заровена. Сега двете банки би трябвало да търсят авариен проект. Това споделя Financial Times след диалози с разнообразни източници, които изясняват за какво договорката би била неуспех.
В края на предходната година немският финансов министър Олаф Шолц и заместникът му Йорг Кукис взеха решение, че няма да стоят настрани от въпроса за евентуална договорка, защото страната има 15% дял в Commerzbank, останал от спасяването й по време на световната финансова рецесия.
Цената на акциите на Deutsche доближи рекордно ниски равнища след серия от подозрителни събития. " През 2016 година се бяхме тормозили, че една акция на банката коства 13 $. Сега е съвсем двойно на това ", споделя неизвестен представител на държавното управление, който прибавя, че " по-късно напълно естествено е пристигнала концепцията да се направи стъпка напред " и да стартират договарянията сред двете институции.
Севинг и ръководителят на борда на шефовете в Commerzbank Мартин Цилке построиха самобитно другарство през 2016 година, когато желанията за договаряния за обединение бяха достигнали своя връх. Житейските им пътища си наподобяват прекалено много - и двамата са служили в Deutsche Bank и са работили за издигането на немски компании.
После пристигнаха проблемите
След като Севинг оглави Deutsche предходната година, първо изрази предпочитание да вкара в ред самата банка преди сключването на каквито и да е покупко-продажби. Всичко това стана, откакто изтече информацията за евентуалното обединение и бяха оповестени неподходящите резултати за четвъртото тримесечие.
Представителите и на двете банки се постараха да запушат пробойните и да не изтичат авансово никакви вести. Севинг и Цилке се срещаха единствено двамата всяка неделя в продължение на седмици, с цел да избегнат спекулациите.
Самият факт, че са прекарвали толкоз часове дружно, с цел да разискват желанията си, приказва за сериозността на договорката, твърди един от източниците на FT, който заема основен пост в една от банките. " Ако беше елементарно, щяхме от дълго време да сме взели финално решение. Всичко обаче беше толкоз комплицирано ", споделя той.
Но договарянията бяха белязани от редица спънки. Един от проблемите беше прекомерно огромният достъп, който се очакваше да има Commerzbank и един от главните му съветници - Goldman Sachs. А това значи съществено наблюдаване над вътрешната активност на капиталовата Deutsche.
Затова и тя се тормози, че американският й съперник ще се възползва от тази привилегия, с цел да си обезпечи преимущество, твърди източник на FT с директно отношение към обстановката
" Нека сложим край "
На 24 април всичко беше ясно. Това си личеше най-много от държанието на Севинг, който прелистваше още веднъж и още веднъж счетоводните доклади и ги обсъждаше с сътрудниците си. Накрая се обърна за съвет към Ахлайтнер, който реши да се въздържи от мнение. До вечерта Севинг към този момент беше взел решение: да остане на първо място внимателен управител. Неизвестните по договорката са прекомерно доста и отрицателните последици биха могли да са съдбовни, заключава той.
Резултатите за първото фискално тримесечие на банката, които бяха над прогнозата на анализаторите, като че ли възвърнаха доверието му в Deutsche. След договарянията за обединение на фондовете за ръководство на активи с UBS той като че ли се почувства по-уверен във опцията за мощно независимо показване на кредитора.
На 25 април основните изпълнителни шефове и ръководителите на двете институции се събраха на бизнес закуска, на която Севинг оповести решението си. След това двете страни се схванаха да разгласят, че са достигнали взаимно единодушие за преустановяване на договарянията.
И двата кредитора обясниха решението си с вероятните " опасности за осъществяване, разноски за преструктуриране и финансови условия " при обединение.
Към другите благоприятни условия
От решаващо значение бяха терзанията за това, че Commerzbank ще загуби доста от комерсиалните си интервенции, а приходите от тях можеха да се употребяват за подсилване на капитала. " Сливането не беше стратегическо решение ", съобщи представител на един от водещите регулатори. " Те просто не могат да си разрешат такава договорка ", изяснява той.
След всичко това Deutsche обаче е решена " да продължи да се възползва от всички други възможности, които има, с цел да усили облагата и възвръщаемостта за акционерите в дълготраен проект ". А пък Commerzbank ще се обърне към други двама свои претенденти - италианската UniCredit и холандската ING, макар неодобрението на държавното управление за партньорство с задгранични компании.
© Ralph Orlowski За ръководителя на Deutsche Bank Пол Ахлайтнер сливането с Commerzbank беше една чудесна договорка и късмет за напредък след не толкоз сполучливи времена за банковия бранш. Той се отличи като гневен бранител на евентуалното обединение, за което се говореше, че ще образува финансова компания с активи на стойност 1.8 трлн. евро, 140 хиляди чиновници и 30 млн. немски клиенти.
Всичко това звучеше необикновено добре и като че ли беше прекомерно хубаво, с цел да е истина. На Ахлайтнер му оставаше единствено да чака утвърждението на двете страни. И не щеш ли отговорът стана явен и фантазиите на ръководителя за историческа договорка започнаха да се изпаряват. Всичко това, откакто основният изпълнителен шеф Кристиян Севинг показа опасенията си, че сходна договорка би довела до противоположен резултат.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В началото беше оптимизмът
В края на април договорката беше заровена. Сега двете банки би трябвало да търсят авариен проект. Това споделя Financial Times след диалози с разнообразни източници, които изясняват за какво договорката би била неуспех.
В края на предходната година немският финансов министър Олаф Шолц и заместникът му Йорг Кукис взеха решение, че няма да стоят настрани от въпроса за евентуална договорка, защото страната има 15% дял в Commerzbank, останал от спасяването й по време на световната финансова рецесия.
Цената на акциите на Deutsche доближи рекордно ниски равнища след серия от подозрителни събития. " През 2016 година се бяхме тормозили, че една акция на банката коства 13 $. Сега е съвсем двойно на това ", споделя неизвестен представител на държавното управление, който прибавя, че " по-късно напълно естествено е пристигнала концепцията да се направи стъпка напред " и да стартират договарянията сред двете институции.
Севинг и ръководителят на борда на шефовете в Commerzbank Мартин Цилке построиха самобитно другарство през 2016 година, когато желанията за договаряния за обединение бяха достигнали своя връх. Житейските им пътища си наподобяват прекалено много - и двамата са служили в Deutsche Bank и са работили за издигането на немски компании.
После пристигнаха проблемите
След като Севинг оглави Deutsche предходната година, първо изрази предпочитание да вкара в ред самата банка преди сключването на каквито и да е покупко-продажби. Всичко това стана, откакто изтече информацията за евентуалното обединение и бяха оповестени неподходящите резултати за четвъртото тримесечие.
Представителите и на двете банки се постараха да запушат пробойните и да не изтичат авансово никакви вести. Севинг и Цилке се срещаха единствено двамата всяка неделя в продължение на седмици, с цел да избегнат спекулациите.
Самият факт, че са прекарвали толкоз часове дружно, с цел да разискват желанията си, приказва за сериозността на договорката, твърди един от източниците на FT, който заема основен пост в една от банките. " Ако беше елементарно, щяхме от дълго време да сме взели финално решение. Всичко обаче беше толкоз комплицирано ", споделя той.
Но договарянията бяха белязани от редица спънки. Един от проблемите беше прекомерно огромният достъп, който се очакваше да има Commerzbank и един от главните му съветници - Goldman Sachs. А това значи съществено наблюдаване над вътрешната активност на капиталовата Deutsche.
Затова и тя се тормози, че американският й съперник ще се възползва от тази привилегия, с цел да си обезпечи преимущество, твърди източник на FT с директно отношение към обстановката
" Нека сложим край "
На 24 април всичко беше ясно. Това си личеше най-много от държанието на Севинг, който прелистваше още веднъж и още веднъж счетоводните доклади и ги обсъждаше с сътрудниците си. Накрая се обърна за съвет към Ахлайтнер, който реши да се въздържи от мнение. До вечерта Севинг към този момент беше взел решение: да остане на първо място внимателен управител. Неизвестните по договорката са прекомерно доста и отрицателните последици биха могли да са съдбовни, заключава той.
Резултатите за първото фискално тримесечие на банката, които бяха над прогнозата на анализаторите, като че ли възвърнаха доверието му в Deutsche. След договарянията за обединение на фондовете за ръководство на активи с UBS той като че ли се почувства по-уверен във опцията за мощно независимо показване на кредитора.
На 25 април основните изпълнителни шефове и ръководителите на двете институции се събраха на бизнес закуска, на която Севинг оповести решението си. След това двете страни се схванаха да разгласят, че са достигнали взаимно единодушие за преустановяване на договарянията.
И двата кредитора обясниха решението си с вероятните " опасности за осъществяване, разноски за преструктуриране и финансови условия " при обединение.
Към другите благоприятни условия
От решаващо значение бяха терзанията за това, че Commerzbank ще загуби доста от комерсиалните си интервенции, а приходите от тях можеха да се употребяват за подсилване на капитала. " Сливането не беше стратегическо решение ", съобщи представител на един от водещите регулатори. " Те просто не могат да си разрешат такава договорка ", изяснява той.
След всичко това Deutsche обаче е решена " да продължи да се възползва от всички други възможности, които има, с цел да усили облагата и възвръщаемостта за акционерите в дълготраен проект ". А пък Commerzbank ще се обърне към други двама свои претенденти - италианската UniCredit и холандската ING, макар неодобрението на държавното управление за партньорство с задгранични компании.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ