Икономически и инвестиционен профил на Северозападен район
Северозападният регион е най-бедният в страната. През 2019 година (последни публични данни на Национален статистически институт на регионално равнище към август 2021 г.) брутният вътрешен артикул както по безспорна стойност (7,7 милиарда лева.), по този начин и по условен размер (10,5 хиляди лева на човек от населението) е най-ниският в страната. В рамките на региона Брутният вътрешен продукт е най-нисък в област Видин – 732 млн. лева и 8,7 хиляди лева на човек от популацията. Област Плевен създава максимален вътрешен артикул (2,3 милиарда лева.), само че относителният му размер е най-голям в област Враца – 13,3 хиляди лева на човек от популацията.
Структурата на стопанската система на Северозападния регион се отличава от междинната за страната със относително висок дял на аграрния бранш и промишлеността и сензитивно по-нисък дял на бранша на услугите. Брутната добавена стойност през 2019 година доближава 6,6 милиарда лева, от които 10% в земеделието (при 4% за страната), 32% в промишлеността (при 25% за страната) и 58% в услугите (при 71% за страната). Тази картина е резултат от радикално другата конструкция в обособените области в региона. Областите Видин и Монтана имат едни от най-високите дялове на брутната добавена стойност в аграрния бранш в страната (14%), област Враца е доста индустриализирана (48%) с доста невисок дял на услугите (44%), а в областите Видин и Плевен секторът на услугите е мощно застъпен (съответно 71% и 66%).
Икономическата и капиталовата интензивност в Северозападния регион също остават относително ниски и през 2019 година. Предприемачеството е по-вяло от междинните за страната равнища с извънредно невисок условен брой на предприятията, като даже и най-високата му стойност в региона, тази в област Ловеч (46 на хиляда души), е доста по-ниска от междинната за страната (61 на хиляда души от населението). В област Монтана дейни са едвам 36 предприятия на хиляда души, в областите Видин и Враца – надлежно по 37 и 38 на хиляда души от популацията. При нито една от тези области няма повишение на относителния брой на нефинансовите предприятия по отношение на миналата година.
Сравнително ниската капиталова интензивност се вижда и от относителните размери на вътрешните и външните вложения. Видин остава региона в България с разноски за придобиване на дълготрайни материални активи под хиляда лв. на човек от популацията. В областите Монтана, Ловеч и Враца те са от порядъка на 1,2-1,5 хиляди лева, а най-високи са в област Плевен – 2 хиляди лв., само че и там са надалеч от междинните стойности за страната над 3 хиляди лева на човек. Към края на 2019 година в областите Ловеч, Плевен и Видин директните задгранични вложения трансферират хиляда евро на човек от популацията, само че в Монтана и Враца те остават относително ниски – надлежно 280 и 505 евро на човек, и надалеч от междинните за страната равнища (3,7 хиляди евро на човек). Същевременно създадената продукция продължава да нараства и в област Враца доближава 17,6 хиляди лева на човек, а в областите Монтана, Ловеч и Плевен – съвсем 15 хиляди лева на човек. Най-ниска, само че също възходяща, остава създадената продукция в област Видин – 7,6 хиляди лева на човек.
Заплатите в Северозападния регион остават най-ниските в страната – 11,9 хиляди лева годишно за наетите лица по трудово и служебно правно отношение. Най-ниски са в област Видин (10,3 хиляди лева.), а най-високи - в област Враца (13,9 хиляди лева.).
Сравнително свитата икономическа и капиталова интензивност и релативно ниските заплати в Северозападния регион предопределят високата беднотия в региона. Относителният дял на бедните е 24%, малко над междинния за страната, а делът на популацията, което субективно прави оценка себе си като живеещо с материални ограничения, е 22% (при 19% в страната).
Пазарът на труда в Северозападния регион продължава да страда от редица компликации и през 2020 година Икономическата интензивност и заетостта са извънредно ниски, а безработицата – висока. Коефициентът на икономическа интензивност на популацията на 15-64 година (работещи и търсещи работа) за региона е 67,6% (при 72,2% за страната) и в нито една област не минава 70%. Коефициентът на претовареност доближава 58,7% (при 68,5% за страната), варирайки от 52,1% в област Монтана до 64,1% в област Ловеч. Коефициентът на безработица е 13,2% (при 5,2% за страната), като в област Монтана доближава до 24,1%, а в област Видин – до 19,3%.
Предизвикателства пред пазара на труда в Северозападния регион остават застаряването на популацията и влошената просветителна конструкция на работната мощ. Във всяка една от областите в региона коефициентът на демографско заменяне като отношение на популацията на възраст 15-19 година към това на 60-64 година е по-нисък от междинния за страната (67%). В Плевен той е 63%, което значи, че на всеки 100 възрастни хора, на които им следва да излязат от пазара на труда през идващите няколко години, подхождат 63-ма младежи, на които им следва да се влеят в работната мощ.
Областите от Северозападния регион са и измежду тези с най-нискообразована работна мощ. През 2020 година във всяка една от тях делът на висшистите измежду популацията на възраст 25-64 година е по-нисък от междинния за страната (29%). В област Монтана той е едвам 11%, а в област Видин – 18%. Същевременно делът на популацията с главно и по-ниско обучение в региона е по-висок от междинния за страната (17%). Най-високите стойности още веднъж са в област Монтана – 28%, следвана от област Враца – 22%.
Относително слабото икономическо развиване и разположението в периферията на страната са съпроводени от относително недобрата инфраструктура в Северозападния регион и през 2020 година В съпоставяне със междинните за страната индикатори гъстотата на пътната мрежа в областите от региона е ниска, делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа – дребен, а качеството на пътната настилка – неприятно. Най-добре се показва област Ловеч с 18,3 км на 100 кв. км територия пътна мрежа (при 17,9 км на 100 кв. км за страната), дял на автомагистралите и първокласните пътища – 16,2% (при 18,5% за страната), пътна настилка в положително положение – 41,0% (при 41,4% за страната) и достъп до интернет – 77% (при 79% за страната).
Достъпът на семействата до интернет във всички северозападни области също е по-нисък от междинния за страната (79%), като най-ниските стойности са в област Видин (45%).
Текстът е част от второто издание на книгата " Инвестиции и райони ".
Структурата на стопанската система на Северозападния регион се отличава от междинната за страната със относително висок дял на аграрния бранш и промишлеността и сензитивно по-нисък дял на бранша на услугите. Брутната добавена стойност през 2019 година доближава 6,6 милиарда лева, от които 10% в земеделието (при 4% за страната), 32% в промишлеността (при 25% за страната) и 58% в услугите (при 71% за страната). Тази картина е резултат от радикално другата конструкция в обособените области в региона. Областите Видин и Монтана имат едни от най-високите дялове на брутната добавена стойност в аграрния бранш в страната (14%), област Враца е доста индустриализирана (48%) с доста невисок дял на услугите (44%), а в областите Видин и Плевен секторът на услугите е мощно застъпен (съответно 71% и 66%).
Икономическата и капиталовата интензивност в Северозападния регион също остават относително ниски и през 2019 година. Предприемачеството е по-вяло от междинните за страната равнища с извънредно невисок условен брой на предприятията, като даже и най-високата му стойност в региона, тази в област Ловеч (46 на хиляда души), е доста по-ниска от междинната за страната (61 на хиляда души от населението). В област Монтана дейни са едвам 36 предприятия на хиляда души, в областите Видин и Враца – надлежно по 37 и 38 на хиляда души от популацията. При нито една от тези области няма повишение на относителния брой на нефинансовите предприятия по отношение на миналата година.
Сравнително ниската капиталова интензивност се вижда и от относителните размери на вътрешните и външните вложения. Видин остава региона в България с разноски за придобиване на дълготрайни материални активи под хиляда лв. на човек от популацията. В областите Монтана, Ловеч и Враца те са от порядъка на 1,2-1,5 хиляди лева, а най-високи са в област Плевен – 2 хиляди лв., само че и там са надалеч от междинните стойности за страната над 3 хиляди лева на човек. Към края на 2019 година в областите Ловеч, Плевен и Видин директните задгранични вложения трансферират хиляда евро на човек от популацията, само че в Монтана и Враца те остават относително ниски – надлежно 280 и 505 евро на човек, и надалеч от междинните за страната равнища (3,7 хиляди евро на човек). Същевременно създадената продукция продължава да нараства и в област Враца доближава 17,6 хиляди лева на човек, а в областите Монтана, Ловеч и Плевен – съвсем 15 хиляди лева на човек. Най-ниска, само че също възходяща, остава създадената продукция в област Видин – 7,6 хиляди лева на човек.
Заплатите в Северозападния регион остават най-ниските в страната – 11,9 хиляди лева годишно за наетите лица по трудово и служебно правно отношение. Най-ниски са в област Видин (10,3 хиляди лева.), а най-високи - в област Враца (13,9 хиляди лева.).
Сравнително свитата икономическа и капиталова интензивност и релативно ниските заплати в Северозападния регион предопределят високата беднотия в региона. Относителният дял на бедните е 24%, малко над междинния за страната, а делът на популацията, което субективно прави оценка себе си като живеещо с материални ограничения, е 22% (при 19% в страната).
Пазарът на труда в Северозападния регион продължава да страда от редица компликации и през 2020 година Икономическата интензивност и заетостта са извънредно ниски, а безработицата – висока. Коефициентът на икономическа интензивност на популацията на 15-64 година (работещи и търсещи работа) за региона е 67,6% (при 72,2% за страната) и в нито една област не минава 70%. Коефициентът на претовареност доближава 58,7% (при 68,5% за страната), варирайки от 52,1% в област Монтана до 64,1% в област Ловеч. Коефициентът на безработица е 13,2% (при 5,2% за страната), като в област Монтана доближава до 24,1%, а в област Видин – до 19,3%.
Предизвикателства пред пазара на труда в Северозападния регион остават застаряването на популацията и влошената просветителна конструкция на работната мощ. Във всяка една от областите в региона коефициентът на демографско заменяне като отношение на популацията на възраст 15-19 година към това на 60-64 година е по-нисък от междинния за страната (67%). В Плевен той е 63%, което значи, че на всеки 100 възрастни хора, на които им следва да излязат от пазара на труда през идващите няколко години, подхождат 63-ма младежи, на които им следва да се влеят в работната мощ.
Областите от Северозападния регион са и измежду тези с най-нискообразована работна мощ. През 2020 година във всяка една от тях делът на висшистите измежду популацията на възраст 25-64 година е по-нисък от междинния за страната (29%). В област Монтана той е едвам 11%, а в област Видин – 18%. Същевременно делът на популацията с главно и по-ниско обучение в региона е по-висок от междинния за страната (17%). Най-високите стойности още веднъж са в област Монтана – 28%, следвана от област Враца – 22%.
Относително слабото икономическо развиване и разположението в периферията на страната са съпроводени от относително недобрата инфраструктура в Северозападния регион и през 2020 година В съпоставяне със междинните за страната индикатори гъстотата на пътната мрежа в областите от региона е ниска, делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа – дребен, а качеството на пътната настилка – неприятно. Най-добре се показва област Ловеч с 18,3 км на 100 кв. км територия пътна мрежа (при 17,9 км на 100 кв. км за страната), дял на автомагистралите и първокласните пътища – 16,2% (при 18,5% за страната), пътна настилка в положително положение – 41,0% (при 41,4% за страната) и достъп до интернет – 77% (при 79% за страната).
Достъпът на семействата до интернет във всички северозападни области също е по-нисък от междинния за страната (79%), като най-ниските стойности са в област Видин (45%).
Текстът е част от второто издание на книгата " Инвестиции и райони ".
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ