Регионалният БВП на глава от населението от 29 до 611 от средния за ЕС
Северозападния регион в България - с най-ниско икономическо равнише
През 2016 година районният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, изразен в стандарти на покупателната дарба, варира от 29% от междинния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния регион в България до 611% във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство, заяви Националната статистика.
Водещите райони съгласно Брутният вътрешен продукт на човек от популацията през 2016 година след Вътрешен Лондон- запад в Обединеното кралство (611% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (257%), Южен и Източен в Ирландия (217%), Брюксел в Белгия и Хамбург в Германия (200%).
Деветнадесет района са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията с 50% или повече по отношение на междинното ниво в ЕС-28: пет в Германия, три в Обединеното кралство, два в Австрия, по един в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Словакия и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург.
След Северозападния регион в България (29% от междинното равнище) районите с най-ниско икономическо ниво са Майот, Франция (33%), Северният централен и Южният централен регион в България (по 34%) и Североизточният в Румъния (36%).
Сред 21 района с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 50% по отношение на междинното ниво в ЕС-28 са по пет в България и Полша, четири в Унгария, по три в Румъния и Гърция и един във Франция.
В някои райони стойностите на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията биха могли доста да се въздействат от потоците всекидневно мигрираща работна мощ. Нетните миграционни потоци от всекидневно приходяща работна мощ в тези райони усилва продукцията до ниво, което не може да бъде достигнато от локалното интензивно население в дадения район. Съответният резултат се следи и в районите с всекидневно мигрираща отвън тях работна мощ.
Данните са основани на Номенклатурата на териториалните единици за статистически данни, в която има 276 района: Белгия (11), България (6), Чешка република (8), Дания (5), Германия (38), Ирландия (2), Гърция (13), Испания (19), Франция (27), Хърватия (2), Италия (21), Унгария (7), Нидерландия (12), Австрия (9), Полша (16), Португалия (7), Румъния (8), Словения (2), Словакия (4), Финландия (5), Швеция (8) и Обединено кралство (40). Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург и Малта се третират като независими райони.
През 2016 година районният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, изразен в стандарти на покупателната дарба, варира от 29% от междинния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния регион в България до 611% във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство, заяви Националната статистика.
Водещите райони съгласно Брутният вътрешен продукт на човек от популацията през 2016 година след Вътрешен Лондон- запад в Обединеното кралство (611% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (257%), Южен и Източен в Ирландия (217%), Брюксел в Белгия и Хамбург в Германия (200%).
Деветнадесет района са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията с 50% или повече по отношение на междинното ниво в ЕС-28: пет в Германия, три в Обединеното кралство, два в Австрия, по един в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Словакия и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург.
След Северозападния регион в България (29% от междинното равнище) районите с най-ниско икономическо ниво са Майот, Франция (33%), Северният централен и Южният централен регион в България (по 34%) и Североизточният в Румъния (36%).
Сред 21 района с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 50% по отношение на междинното ниво в ЕС-28 са по пет в България и Полша, четири в Унгария, по три в Румъния и Гърция и един във Франция.
В някои райони стойностите на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията биха могли доста да се въздействат от потоците всекидневно мигрираща работна мощ. Нетните миграционни потоци от всекидневно приходяща работна мощ в тези райони усилва продукцията до ниво, което не може да бъде достигнато от локалното интензивно население в дадения район. Съответният резултат се следи и в районите с всекидневно мигрираща отвън тях работна мощ.
Данните са основани на Номенклатурата на териториалните единици за статистически данни, в която има 276 района: Белгия (11), България (6), Чешка република (8), Дания (5), Германия (38), Ирландия (2), Гърция (13), Испания (19), Франция (27), Хърватия (2), Италия (21), Унгария (7), Нидерландия (12), Австрия (9), Полша (16), Португалия (7), Румъния (8), Словения (2), Словакия (4), Финландия (5), Швеция (8) и Обединено кралство (40). Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург и Малта се третират като независими райони.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ