Съпругът каза: „Издържах те 20 години, сега е твой ред“
“Сестра ми към този момент е на четиридесет и пет години и не е работила нито един ден в живота си… ”
Така стартира своята история Альона. Според нея Надежда, по-голямата й сестра, още в студентските си години се омъжва за сполучлив човек, който построява добра кариера и е доста упорит. Съпругът печели положителни пари, по тази причина двойката си купува безпроблемно апартамент, построява си вила и отглежда три деца.
– И тогава пристигна моментът, в който Николай просто беше изтощен от работа. Той се отхвърли от всичко, не желае да прави нищо друго. На Надя й сподели, че дълги години е изхранвал фамилията си, писнало му е от това, по тази причина в този момент дано тя да поработи.
Надежда, когато беше млада, беше доста мъдро и красиво момиче: приключи учебното заведение със златен орден, университета – с алена тапия. Разбира се, че в този момент никой не се нуждае от нейната филологическа тапия. И външният й тип не е същият към този момент, въпреки всичко е родила три деца…
В интерес на истината Надя не се тормози, поради външния си тип. Мислеше единствено за децата си, непрекъснато се занимаваше с тях. Водеше ги на разнообразни кръжоци. Николай подари на жена си кола по този мотив. Децата израснаха красиви – всички са умни, отличници са, обичат спорта. Най-голямата щерка приключва учебно заведение, междинният наследник е в шести клас, най-малкият – във втори.
Доскоро тяхното семейство беше най-обикновеното: мъжът печели пари, дамата се грижи за семейството. И с децата, и с къщата се занимаваше Надя. Обичаше да готви, мие и чисти, единствено от време на време се оплакваше на приятелките си, че брачният партньор й прекарва доста време на работа и рядко го вижда. Николай можеше да отиде в офиса както през нощта, по този начин и през уикенда. По време на отпуската си той постоянно разговаряше с сътрудници по телефона. Понякога му се постановяваше да взема работа и вкъщи.
Проблемите в фамилията започнаха преди към година. Съпругът стартира да става по-често тъмен и неудовлетворен. Той споделяше, че бил изтощен от всичко. Въпреки че беше удовлетворен от работата си, в този момент върви там, просто тъй като “е належащо ”.
Надежда му предложи да отидат на отмора. Отначало Николай беше печален, само че по-късно пристигна на себе си. Той не отговаряше на непрекъснатите известия и позвънявания, тъй като жена му му споделила да си изключи мобилния телефон. Тя вярваше, че той заслужава правото си на отмора, а сътрудниците му могат и да почакат. Самите те нали не мислят за работа, когато са в отпуска.
След отпуската Николай напусна работата по лична воля.
Той споделя, че децата са възрастни, тъй че може и да си почива към този момент. Но образованието изисква доста пари. Най-голямата им щерка желае да наемат преподавател за нея – би трябвало да вземете матурите. Пък и родителите към този момент са на възраст, не могат да разчитат на една пенсия. А сметките за комуналните услуги?… Тук един човек не може да се оправи!
– Уж е възрастен човек, до пенсията има още доста време, пък му е писнало от всичко, – оплаква се Альона. – Разбира се, фамилията има спестявания, само че с три деца те няма да са задоволителни за дълго време. Само учебните материали какъв брой костват?! И за какво той просто не може да „ се стегне “ и да стартира да работи още веднъж, най-малко до пълнолетието на децата?
Мислите ли, че Николай в действителност бърка в тази обстановка? В последна сметка той не беше срещу брачната половинка му да се грижи за къщата, а той да печели пари. Надежда се оправя с семейството безупречно, дава чудесно образование на децата. Затова тя не можа да си откри добра работа. На четиридесет и пет години да работиш като чистач или пощальон и да започваш от долните равнища е доста неприятно.
Или може би брачният партньор й има право? Докато имаше сили, той устояваше фамилията си, вървяха на фамилни почивки, подаряваше дарове. Но въпреки всичко той не е робот и не може да работи постоянно. Може би в този момент Надежда би трябвало да се замисли за това и да стартира да си търси работа?
