Д-р Бацелова за бума на случаите на скарлатина и варицела у нас и усложненията при тях
Сериозно нарастване на случаите на скаралтина и варицела е записано у нас.
Прочетете още
От началото на годината, в страната са регистрирани 652 случая , а през миналата година за същия интервал са били едвам 155. Случаите на варицела у нас тази година са над 23 хиляди – при малко над 5400 през 2021 година
Репортер на TrafficNews се свърза с доктор Христиана Бацелова, която е епидемиолог и учител в Медицинския университет в Пловдив.
Тя описа пред медията ни за двете болести, по какъв начин протичат те и какви могат да бъдат тежките последствия от тях.
Варицела е едно от най-заразните болести – заразяват се към 90% от контактните на болен с варицела, които нямат построен характерен имунитет към причинителя. Хората от всички възрасти и от двата пола са наранени с идентична периодичност. Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Характерният обрив стартира ненадейно и се съпровожда с внезапно повишение на температурата. Тя няма избран вид и не надвишава 38-39°C. Обривите се появяват най-често по корема, само че бързо обгръщат мишниците и бедрата и се съпровождат от твърдоглав сърбеж. В тези случаи се следят мехурчета по лигавиците на устата, езика, мекото небце.
„ И двете болести са присъщи за есенно-зимния сезон, по-конкретно зимния, с опашка пролетта. Те се предават по въздушно-капков механизъм и са доста присъщи за интервала, когато към този момент е студено, децата са върнати в проведените колективи и са в затворени пространства. Специално тази година има увеличавания на заболяемостта, която настъпи даже по-рано от нормалното. От една страна, това е по този начин, тъй като от 2020 година бяхме в противоепидемична конюнктура, имаше епидемиологични ограничения, затваряне на проведените детски колективи, учениците прекосяваха онлайн. Това значително ограничаваше разпространяването на болести като варицела и скарлатина ”, споделя доктор Бацелова.
Та изясни, че разликата сред двете е,че вирусът на варицела-зостер е доста по-заразен от този на скарлатина, което я прави доста по-лесна за разпространение. В България не се ползва всеобщо имунизацията против това заболяване, макар че е налична в страната и се чака огромен брой деца да се разболеят. Това са деца, които до момента не са се срещали с вируса на варицела, с помощта на епидемиологичните ограничения, или тъй като не са били родени, да вземем за пример в случай че са родени през 2021 година и в този момент посещават ясли има риск за тях.
Обикновено в България към 95% от възрастните са преболедували варицела, защото е доста инфектиран вирус.
Скарлатината е остро заразно заболяване, което протича с температура, обща интоксикация, ангина, и дребно петнист обрив по кожата. Инкубационният интервал е от 1-10 дни. Източник на заразата са болните и заразоносителите. Болният е източник на болест от момента на пораждане на първите болестни признаци, от самото начало на боледуването и по време на възстановителния интервал. Леката форма на протичане на болестта е едва изразена интоксикация, леко нараснала и бързо преходна телесна температура, ангина, обрив с друга активност и продължителност от 1 до 5 дни.
Здраво носителство се среща приблизително в 4-8%. Възприемчивостта е към 35-40%. При скарлатината се следи латентна имунизация (придобиване на имунитет при контакт с заболели или носители).
„ Малките пациенти боледуват с изява на скарлатина, по-големите деца или възрастни могат да създадат ангина, причинителят е еднакъв – бета-хемолитичните стрептококи. Тук има и един проблем – здравото носителство. Винаги, когато има случай на скарлатина е добре да се търси измежду контактните някой, който е здрав притежател, добре е и за тях да се подхващат ограничения, с цел да спрат да бъдат подобен източник на зараза. И двете болести биха могли да доведат до тежки последици, като най-тежкото е гибел. Нелекувана скарлатина може да докара до автоимунно заболяване, до нужда от сърдечна интервенция на тези деца или възрастни, може да докара до гломерулонефрит, в следствие и до бъбречна непълнота, нужда от бъбречна трансплантация. Варицелата, от своя страна, може да докара до енцефалит, вирусна пневмония, вторична бактериална зараза, която да докара до сепсис. Най-тежките последици са в ранна детска възраст ”, изясни още доктор Бацелова.
В умозаключение, тя добави, че това са две болести, които изрично не би трябвало да се подценяват.
Прочетете още
От началото на годината, в страната са регистрирани 652 случая , а през миналата година за същия интервал са били едвам 155. Случаите на варицела у нас тази година са над 23 хиляди – при малко над 5400 през 2021 година
Репортер на TrafficNews се свърза с доктор Христиана Бацелова, която е епидемиолог и учител в Медицинския университет в Пловдив.
Тя описа пред медията ни за двете болести, по какъв начин протичат те и какви могат да бъдат тежките последствия от тях.
Варицела е едно от най-заразните болести – заразяват се към 90% от контактните на болен с варицела, които нямат построен характерен имунитет към причинителя. Хората от всички възрасти и от двата пола са наранени с идентична периодичност. Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Характерният обрив стартира ненадейно и се съпровожда с внезапно повишение на температурата. Тя няма избран вид и не надвишава 38-39°C. Обривите се появяват най-често по корема, само че бързо обгръщат мишниците и бедрата и се съпровождат от твърдоглав сърбеж. В тези случаи се следят мехурчета по лигавиците на устата, езика, мекото небце.
„ И двете болести са присъщи за есенно-зимния сезон, по-конкретно зимния, с опашка пролетта. Те се предават по въздушно-капков механизъм и са доста присъщи за интервала, когато към този момент е студено, децата са върнати в проведените колективи и са в затворени пространства. Специално тази година има увеличавания на заболяемостта, която настъпи даже по-рано от нормалното. От една страна, това е по този начин, тъй като от 2020 година бяхме в противоепидемична конюнктура, имаше епидемиологични ограничения, затваряне на проведените детски колективи, учениците прекосяваха онлайн. Това значително ограничаваше разпространяването на болести като варицела и скарлатина ”, споделя доктор Бацелова.
Та изясни, че разликата сред двете е,че вирусът на варицела-зостер е доста по-заразен от този на скарлатина, което я прави доста по-лесна за разпространение. В България не се ползва всеобщо имунизацията против това заболяване, макар че е налична в страната и се чака огромен брой деца да се разболеят. Това са деца, които до момента не са се срещали с вируса на варицела, с помощта на епидемиологичните ограничения, или тъй като не са били родени, да вземем за пример в случай че са родени през 2021 година и в този момент посещават ясли има риск за тях.
Обикновено в България към 95% от възрастните са преболедували варицела, защото е доста инфектиран вирус.
Скарлатината е остро заразно заболяване, което протича с температура, обща интоксикация, ангина, и дребно петнист обрив по кожата. Инкубационният интервал е от 1-10 дни. Източник на заразата са болните и заразоносителите. Болният е източник на болест от момента на пораждане на първите болестни признаци, от самото начало на боледуването и по време на възстановителния интервал. Леката форма на протичане на болестта е едва изразена интоксикация, леко нараснала и бързо преходна телесна температура, ангина, обрив с друга активност и продължителност от 1 до 5 дни.
Здраво носителство се среща приблизително в 4-8%. Възприемчивостта е към 35-40%. При скарлатината се следи латентна имунизация (придобиване на имунитет при контакт с заболели или носители).
„ Малките пациенти боледуват с изява на скарлатина, по-големите деца или възрастни могат да създадат ангина, причинителят е еднакъв – бета-хемолитичните стрептококи. Тук има и един проблем – здравото носителство. Винаги, когато има случай на скарлатина е добре да се търси измежду контактните някой, който е здрав притежател, добре е и за тях да се подхващат ограничения, с цел да спрат да бъдат подобен източник на зараза. И двете болести биха могли да доведат до тежки последици, като най-тежкото е гибел. Нелекувана скарлатина може да докара до автоимунно заболяване, до нужда от сърдечна интервенция на тези деца или възрастни, може да докара до гломерулонефрит, в следствие и до бъбречна непълнота, нужда от бъбречна трансплантация. Варицелата, от своя страна, може да докара до енцефалит, вирусна пневмония, вторична бактериална зараза, която да докара до сепсис. Най-тежките последици са в ранна детска възраст ”, изясни още доктор Бацелова.
В умозаключение, тя добави, че това са две болести, които изрично не би трябвало да се подценяват.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ