Сериалът Miami Vice“ излиза на екран през 1984 г. и

Сериалът „ Miami Vice “ излиза на екран през 1984 година и в продължение на 6 години среща феновете с престъпния свят на един от магическите градове. Покрай безкрайните плажове ще открием красивите нощни клубове, бурният метод на живот и несъмнено – опиатите. В рамките на 5 сезона няма да да се пропусне и една доста близка територия – Куба. Страната, която изостана във времето и до през днешния ден събира редица туристи от целия свят, само че преди товa е била дестинация за съвсем целия американски престъпен контингент. Някога този остров е трябвало да се трансформира в съперник на Лас Вегас.

Разбира се, Фидел Кастро поема контрола и бързо приключва всички проекти на италианската мафия. Големите казина остават тъжна легенда, а неналичието на туристи принуждават жителите да търсят други способи за избавление. Точно затова ще открием, че Куба се трансформира в директна точка за тонове опиати, които по-късно отпътуват за Съединени американски щати. Маями обаче остава относително надалеч от Куба, а както се досещаме, маршрутът би трябвало да е къс, бърз и да не притегля внимание.

За благополучие на хора като Пабло Ескобар и още доста други картели, чийто интервенции се случват най-вече в Южна Америка, решението е повече от елементарно – Кий Уест. Точката, която е в пъти по-близо до Куба по вода, в сравнение с до Маями. Историята на този дребен остров е повече от впечатляваща. Някога това е бил домът на Ърнест Хемингуей – прочее неговата къща е и първата на острова, която има басейн със съществени размери. Други също ще последват неговия образец: Тениси Уилямс, Робърт Фрост, Елизабет Бишъп и още доста други ще търсят вдъхновението тук.

Легендарните котки на Хемингуей са известни със своите 6 пръста на лапите.

Колкото и необичайно да е Куба и Кий Уест имат доста общи черти – двата острова постоянно са желали да бъдат самостоятелни от Съединени американски щати, само че по една или друга причина това не се случва. Някои съществени разлики са, че до момента в който Куба продължава да изостава финансово, Кий Уест може да се похвали като един от най-богатите градове в Съединени американски щати, освен това без необикновен брутен артикул. Каква е тайната? Ако погледнете картата ще откриете, че това е мястото, където Атлантическият окен и Мексиканският залив се срещат. Необятните сини води вършат чудеса с топлите течения на залива, само че до момента в който еколози и биолози ще се прехласват по този феномен, локалното население има други занимания.

Конкурс за двойници на Ърнест Хемингуей

Благодарение на теченията, които се завихрят покрай крайбрежията, локалните поданици са трансформирали събираните на разрушени кораби в народен спорт. Почти постоянно има най-малко един потопен транспортен съд със стока, а даже не се постанова да влизат в бурните води, вълните изхвърлят всичко скъпо без старания. Останалите забавни занимания са производството на сол и лов на риба.

Във времето, в което корабоплаването се усъвършенства, плячката на крайбрежията придобива напълно друг смисъл. Дори и сега може да откриете, че изхвърлената на брега стока е най-често кокаин и марихуана, като второто най-вероятно ще изчезне от произвеждане, откакто от ден на ден щати легализират освен гледането, само че и търговията. Един от най-честите въпроси, които може би ще чуете за дребния остров е: къде е Бъм Фарто?

Неговата история е повече от впечатляваща, изключително откакто открием, че Джоузеф „ Бъм “ Фарто е началникът на пожарната команда. Той е индивидът, който носи емблематични розови очила, кара първокласни коли, като избира цвят „ Лайм “ и постоянно рисува златни орнаменти по автомобила си. Регистрационният му номер също е изключително прелъстителен – El Jefe или „ Шефът “. Един ден, до момента в който Джоузеф пътува към Маями в кола чартърен, различен автомобил излиза на пътя му, публично облечените джентълмени незабавно го вадят от личното транспортно средство и без доста старания го водят в тяхната кола.

След като го товарят в другата кола, идва и паяк, който подвига лимузината. Всички се чудят какво се случва, даже позвъняват на полицията, само че управляващите там не са осведомени с сходен случай, а до момента в който реагират, следите изчезват. Около шест месеца по-късно тайната продължава да се преглежда като градска легенда. Дори изпълнителят Джими Бъфет ще излезе с тениска, задавайки тъкмо този въпрос. Още 2 десетилетия по-късно нито тениската може да бъде открита – тя към този момент има колекционерска стойност, нито самият Бъм.

В Кий Уест, с изключение на голямо количество игуани ще откриете и специфична порода петли.

Колкото по-малко се знае, толкоз повече спекулации има. Започва да се приказва, че е избягал от града, че се е занимавал с вълшебства, че е направил незаконни залози, само че нищо не е било покрай истината. Някои описват, че е съумял да избяга в Латинска Америка, като е взел милиони от търговия с опиати. Не е несъмнено дали не е погубен от колумбийци, тъй като е почнал да свети прекалено много и да притегля вниманието. Правилата постоянно са били едни и същи – всеки е свободен да обезпечава издръжка на масата по своя метод.

Никой не съди, никой не обръща внимание на закона и в случай че случаи като Бъм се разкрият, би трябвало да се гледа на другата страна. Наркотиците са точно този способ за оцеляване, а търговията им не се разграничава от развъждането на миди и продажбата на скариди. Огромният брой търговци избират да не си врат носа на неверното място, управляващите не повдигат обвинявания и като че ли всички могат да бъдат повече от щастливи. Кий Уест е като една дребна Сицилия, в която очевидците и огромните усти се затварят доста бързо. Не един път са идвали сенатори, инспектори, детективи – никой не е виждал нищо.

Щатският прокурор Фил Шайлър отпътува с компания, с цел да проверява случая и отворената търговия. Не откриват нищо, с изключение на натъркани климатици с миризливо сирене в хотела си – ясно предизвестие, че е време да спрат следствието си. В рамките на 6 месеца съумяват да открият към 19 дилъра, само че още веднъж няма информация, арестуваните отхвърлят да се познават с останалите и резервират безмълвие. Джоузеф Фарто също остава в неопределеност.

Пристигайки в Кий Уейст, той е част от фамилията на испански имигранти. Родителите му купуват дребна къща покрай пожарната и до момента в който израства, младежът се любува на отделеността на пожарникарите и даже мечтае да стане  тъкмо подобен. Започва работа на 22-годишна възраст и единствено няколко години по-късно става шеф. Титлата се връчва  през 1964 година и единствено след две години ще е упрекнат в непозволена приложимост на средства. Това не е типичният пожарникар, жителите си спомнят, че постоянно можел да бъде видян в пожарната кола, носейки лъскави ризи и най-малко няколко златни ланеца на врата си.

Когато не работи, хората го виждали да паркира колата си покрай бейзболния стадион и да стои на първия всекидневен ред, наслаждавайки се на играта. Отборът не се сърди, че не заплаща билет, неговото наличие било като амулет, а в спорта всяка форма на шанс е повече от задоволителна. През 70-те години от крайбрежията на града ще си тръгне и флотата, а без нея падат рестриктивните мерки, само че и приходите. Моряците плащали обилно и се славили с огромна глътка, до момента в който не идва преразпределение. Без тях идва и първата огромна рецесия, а с нея и всички разнородни способи за търговия.

Големите бали с марихуана се превръщали в улова на деня. Понякога опиатите идвали непосредствено на брега, различен път някой ги носил на Бъм, само че откакто по този начин или другояче стоял на скамейка пред пожарната, можел да съчетава и двата разновидността. Скоро колумбийците донесли нещо по-добро – кокаин. С обогатяването на комерсиалния лист, рекламата също става впечатляваща. Фарто стартира да продава по улиците, крещейки „ Последните числа, стикери за задна ризница. “, а тениската му гласяла „ Когато марихуаната се легализира, аз ще бъда на обществени помощи. “, други забавни оферти били „ Пушете морската храна на Флорида “.

През 1975 година Титус Уолтър – един от известните наркомани взема решение да съобщи своите най-хубави трафиканти с вярата, че ще отърве пандиза. Агент Лари Долър е показан на Бъм като братовчед на Титус. Долър предлага златен пръстен с елмаз за кокаин. Джоузеф взема решение да потърси за асистенция своя  добър другар Мани Джеймс – същият е осиновен от началника на полицията, работи като градски прокурор и против избран % пази всички дилъри. Малко преди да стане договорката, Титус е инжектиран с хероин, само че в тялото му има и киселина от батерия, а по-късно прострелян и два пъти в главата, до момента в който се намира във ваната в дома си.

След няколко седмици Фарто декларира, че не може да откри толкоз кокаин и в подмяна ще му даде марихуана, за  да може въпреки всичко да задържи интереса – същата ще бъде като жест на благосклонност. В началото на септември Фарто доставя една торба с кокаин и получава пръстена, за жал различен сътрудник фотографира договорката. Същият контрольор се връща назад в Кий Уест, закупува опиати от всички дилъри, в това число и Джоузеф, а по-късно ги арестува. Адвокатът съумява да избегне обвиняването за ликвидиране, само че не може да го избави за продажбата на марихуана и кокаин.

Пуснат под гаранция, Фарто споделя на жена си, че ще отиде да се срещне с другар в Маями. Взима кола чартърен и по-късно отпътува, като няколко дни няма никаква информация за него. Съпругата му най-сетне се обажда в полицията, до момента в който компанията за отдаване на коли чартърен също подава тъжба за кражба. Колата е открита в Малката Хавана, само че не и Фарто. На 5 април 1976 година Бъм би трябвало да е в съда, само че не се явява.

Съдът прибира гаранцията от 25 000 $ и издава заповед за арест. ФБР не съумява да го открие, някои другари декларират, че най-вероятно е избягал в Испания, други считат, че е в Коста Рика. Никой не знае къде е и до през днешния ден, като от ден на ден хора са безапелационни, че е станал жертва на колумбийците. Бъм продължава да е икона за Кий Уест, само че и до през днешния ден няма отговор. Никой не може да отговори на този въпрос.