Септемврийското въстание
Септемврийското въстание от 1923 година е проведено от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под напън от Коминтерна, като опит за събаряне на режима на Демократическия сговор, открит с Деветоюнския прелом. В него се включват също по този начин леви земеделци и анархисти. Въстанието е ориентирано към „ определяне на работническо-селско държавно управление “ в България. Септемврийско въстание като разбиране е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като регистрира организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 година, ги окачествява като Септемврийски протести.
По отношение на Деветоюнския прелом и последвалото го Юнско въстание управлението на Българска комунистическа партия заема позиция на неутралитет, защото счита протичащото се в страната за " битка за власт сред градската и селската буржоазия ". Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, отпред с Димитър Благоев и Тодор Луканов, които считат, че в България не е назряла революционна конюнктура. Те са съперници на подобен коренен курс на битка, заради това че Българска комунистическа партия е легална и парламентарно показана партия. В 19 Общински народен съвет партията има 50 депутати и е втората политическа мощ след Български земеделски народен съюз. Политическият опит и мъдрост на основателя на социалистическото придвижване в България Димитър Благоев, го кара да се опълчи на каквито и да било прибързани революционни дейности на левите комунисти в Българска комунистическа партия, което би сложило партията отвън закона и в политическа изолираност за дълги години.
Същевременно, партийни организации в страната се афишират за противопоставяне на преврата, някои даже се включват в Юнското въстание. Българският общоприет секретар на Коминтерна Васил Коларов изпраща депеша до управлението на Българска комунистическа партия (т.с.), в което го поучава да " работи уверено, дори със Стамболийски ", само че в последна сметка единни дейности в поддръжка на въстанието на Български земеделски народен съюз не са подхванати.
От 5 до 7 август 1923 година са извършени съвещания на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.), на който младите и коренно настроени дейци на партията, отпред с Георги Димитров и Васил Коларов, инспирирани и подкрепяни от Коминтерна, надвиват в интерес на организирането на ново въстание. За присъединяване в него са привлечени левицата на Български земеделски народен съюз и някои анархисти. Създаден е обединен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специфичен орган на Централен комитет, управителен от Коста Янков.
Причината за поетия курс на въоръжена битка се корени в упоритостите на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа гражданска война (Мировая революция) и за определяне на нови Съветски социалистически републики в Европа. Чрез така наречен експорт на гражданска война Съветският съюз приготвя проникването в Централна Европа на войскови елементи за поддръжка на комунистическото придвижване в Италия, Англия и изключително в политически нестабилната Германия след Ноемврийската гражданска война и въстанието на спартакистите. Нахлулата и разрушена през 1920 година край Варшава Червена войска, ръководена от маршал Михаил Тухачевски, не намира поддръжка от предстоящото революционизиране на масите, както и не навлиза на територията на Германия, само че болшевишката политика остава същата. " Революцията извън беше допустима " написа маршал Тухачевски. Това е главната линия на Коминтерна към дестабилизиране и за настъпване към сърцето на Европа. След разгрома на алената войска край Варшава, " Българската гражданска война трябваше да стане увод на немската гражданска война " написа Лев Троцки. В триумфа на българското въстание не е имало подозрения и на съвещание на Политбюро на болшевишката партия в аления Кремъл е написан точният сюжет и датата на идващия прелом — преврата в Германия да се извърши на 9 ноември 1923 година Така с проведеното дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в революция се ползва болшевишкия модел за завземане на политическа власт.
Правителството взема ограничения за разстройване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на Българска комунистическа партия на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието стартира да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на която, макар съпротивата на последователите на легалната активност, е взето решение за оповестяване на въстанието на 22 против 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за деяние Северозападна България - регион, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието допуска то да бъде всеобщо вдигнато във Врачански окръг, след което да се образува въстаническа войска, която да превземе София. Целта на въстанието не е смяната на държавния строй, а единствено " установяването на работническо-селско държавно управление ".
Първи стартират въстанически дейности комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко на 13 против 14 септември. Присъединява се и организацията на Българска комунистическа партия от село Голямо Дряново. Въстаниците завладяват двете села, само че не са подкрепени от партийните организации от прилежащите обитаеми места, които вземат решение да чакат формалното оповестяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се отдръпват в планините. На 12 септември в Стара Загора е формиран акционен комитет, който взема решение в окръга да се вдигне въстание на 19 против 20 септември. Въстанието стартира в Стара Загора в уреченото време, само че е бързо смазано от държавните елементи. По същото време се подвига Нова Загора, като градът и съвсем цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19/20 септември въстават села в покрайнините на Чирпан, като е изработен несполучлив опит за завладяване на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско разрешава на държавното управление да активизира мощни войскови елементи и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.
На 22 септември революционен комитет, в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов афишира въстанието. На 23 септември сутринта под управлението на Иван Пейчев е завзет град Фердинанд. Правителството изпраща войскова част от Враца, която след стълкновение отблъсква въстаниците от града. На собствен ред, правъзхождаща я по бройка въстаническа тайфа отпред с Георги Дамянов отблъсква войската и отначало завзема града. Междувременно въстанието избухва в съвсем всички села от покрайнините на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите елементи и зле въоръжени цивилни поддръжници на държавното управление и завземат града. Ден по-рано въстанически сили атакуват Лом и завземат огромна част от него. Въстанически позиции са ситуирани в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават единствено обособени села.
Въстанието в Северозападна България
Правителството на Александър Цанков, което се опира на българската войска, афишира военно състояние на 22 септември и активизира огромни войскови сили за справяне с въстанието. Срещу въстаниците се борят и цивилни доброволци, наречени по-късно и шпицкомандаджии. Комунистическото управление на въстанието също афишира военна готовност за основаването на отряди на работническо-селската власт, като се основават и транспортни и снабдителни отряди в овладените от него региони. Пристъпва се към реквизиции и кръвопролитие на животни по домовете на селяните за изхранване на въстаническите отряди.
В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк и въоръжени от властта цивилни е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подкрепени от едно оръдие под командването на поп Андрей, само че то не съумява да наклони везните в тяхна изгода. След тридневни улични боеве държавните сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.
На 25 септември сутринта, под ръководтсвото на Гаврил Генов, въстаниците атакуват насочващите се в тил на въстанието във Фердинанд войскови елементи при гара Бойчиновци и след яростно стълкновение ги разрушават (Бойчиновски бой). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, само че след стълкновение с държавни войски са отблъснати. Въстанически сили също са разрушени след яростен пердах при Брусарци с частите на Видинския гарнизон. В същото време е преодоляна съпротивата на въстаниците в Петроханския проход. Многобройни тежковъоръжени войскови елементи напредват в посока към Фердинанд и Берковица. За да избави въстаниците от цялостно изтребване, управлението дава заповед за оттегляне в посока към Югославия. На 27 септември държавните войски влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят единствено откъслечни боеве сред отстъпващите въстаници и армията.
Въстанието в други елементи на страната
В Пловдив и покрайнината въстанието не е подкрепено от локалното население и на практика не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, измежду които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безрезултатно нападат гара Саранбей.
След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна България, в София не се подхващат подготвителни ограничения за въстание. Причината за това е, че софийската организация на Българска комунистическа партия е доминирана от последователи на легалната опозиция против режима на Цанков. В последна сметка е проведен военнореволюционен комитет в състав Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, само че той е оголен и членовете му са задържани още на 21 септември. Неизбухването на въстанието в София разрешава на държавното управление да употребява мощните военни елементи, съсредоточени там против въстаниците в други елементи на страната.
Въстанието избухва в стеснен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, както и в обособени села в покрайнините на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, само че въстаниците са бързо разгромени от мощни войски, пристигнали от София.
Още преди началото на въстанието сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация се подписва съглашение, съгласно което Българска комунистическа партия няма да подвига въстание в Пиринско, а Вътрешна македонска революционна организация няма да пречи на подготовката му в другите елементи на страната. Впоследствие и двете страни не съблюдават съглашението. Въпреки съглашението въстават последователи на Българска комунистическа партия от Разложка околия, където началник на протеста е Владимир Поптомов. Вътрешна македонска революционна организация се намесва в спора на страната на държавното управление. След къси въоръжени дейности, въстаниците се отдръпват в планините.
Въстание избухва в обособени села в Търновско, Шуменско и Бургаско.
Причини за неуспеха
Има голям брой и разнообразни аргументи за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци при започване на септември води до слаба организация на въоръжените дейности. В огромна част от страната даже комунистите не посрещат концепцията за въстание с възторг. То не избухва в огромните индустриални центрове - София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени немалка част от последователите на Българска комунистическа партия. По този метод се дава опция на държавното управление да употребява огромните войскови елементи в тези градове против въстанието в селските региони. Въпреки специфичните старания на Българска комунистическа партия за пропаганда измежду българските бойци, армията застава напълно на страната на държавното управление, въпреки че множеството бойци произлизат от небогати селски фамилии, обичайно симпатизиращи на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия. Железниците на страната, в които през предходните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието действат сполучливо, ръководени от социалдемократическия министър Димо Казасов.
В записките на Веселин Бранев е разказана следната история: полковник Борис Бракалов, именит воин от войните, човек с леви хрумвания, схванал за подговяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови елементи. Димитров и Коларов му отхвърлят.
Източник: Уикипедия
По отношение на Деветоюнския прелом и последвалото го Юнско въстание управлението на Българска комунистическа партия заема позиция на неутралитет, защото счита протичащото се в страната за " битка за власт сред градската и селската буржоазия ". Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, отпред с Димитър Благоев и Тодор Луканов, които считат, че в България не е назряла революционна конюнктура. Те са съперници на подобен коренен курс на битка, заради това че Българска комунистическа партия е легална и парламентарно показана партия. В 19 Общински народен съвет партията има 50 депутати и е втората политическа мощ след Български земеделски народен съюз. Политическият опит и мъдрост на основателя на социалистическото придвижване в България Димитър Благоев, го кара да се опълчи на каквито и да било прибързани революционни дейности на левите комунисти в Българска комунистическа партия, което би сложило партията отвън закона и в политическа изолираност за дълги години.
Същевременно, партийни организации в страната се афишират за противопоставяне на преврата, някои даже се включват в Юнското въстание. Българският общоприет секретар на Коминтерна Васил Коларов изпраща депеша до управлението на Българска комунистическа партия (т.с.), в което го поучава да " работи уверено, дори със Стамболийски ", само че в последна сметка единни дейности в поддръжка на въстанието на Български земеделски народен съюз не са подхванати.
От 5 до 7 август 1923 година са извършени съвещания на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.), на който младите и коренно настроени дейци на партията, отпред с Георги Димитров и Васил Коларов, инспирирани и подкрепяни от Коминтерна, надвиват в интерес на организирането на ново въстание. За присъединяване в него са привлечени левицата на Български земеделски народен съюз и някои анархисти. Създаден е обединен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специфичен орган на Централен комитет, управителен от Коста Янков.
Причината за поетия курс на въоръжена битка се корени в упоритостите на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа гражданска война (Мировая революция) и за определяне на нови Съветски социалистически републики в Европа. Чрез така наречен експорт на гражданска война Съветският съюз приготвя проникването в Централна Европа на войскови елементи за поддръжка на комунистическото придвижване в Италия, Англия и изключително в политически нестабилната Германия след Ноемврийската гражданска война и въстанието на спартакистите. Нахлулата и разрушена през 1920 година край Варшава Червена войска, ръководена от маршал Михаил Тухачевски, не намира поддръжка от предстоящото революционизиране на масите, както и не навлиза на територията на Германия, само че болшевишката политика остава същата. " Революцията извън беше допустима " написа маршал Тухачевски. Това е главната линия на Коминтерна към дестабилизиране и за настъпване към сърцето на Европа. След разгрома на алената войска край Варшава, " Българската гражданска война трябваше да стане увод на немската гражданска война " написа Лев Троцки. В триумфа на българското въстание не е имало подозрения и на съвещание на Политбюро на болшевишката партия в аления Кремъл е написан точният сюжет и датата на идващия прелом — преврата в Германия да се извърши на 9 ноември 1923 година Така с проведеното дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в революция се ползва болшевишкия модел за завземане на политическа власт.
Правителството взема ограничения за разстройване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на Българска комунистическа партия на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието стартира да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на която, макар съпротивата на последователите на легалната активност, е взето решение за оповестяване на въстанието на 22 против 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за деяние Северозападна България - регион, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието допуска то да бъде всеобщо вдигнато във Врачански окръг, след което да се образува въстаническа войска, която да превземе София. Целта на въстанието не е смяната на държавния строй, а единствено " установяването на работническо-селско държавно управление ".
Първи стартират въстанически дейности комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко на 13 против 14 септември. Присъединява се и организацията на Българска комунистическа партия от село Голямо Дряново. Въстаниците завладяват двете села, само че не са подкрепени от партийните организации от прилежащите обитаеми места, които вземат решение да чакат формалното оповестяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се отдръпват в планините. На 12 септември в Стара Загора е формиран акционен комитет, който взема решение в окръга да се вдигне въстание на 19 против 20 септември. Въстанието стартира в Стара Загора в уреченото време, само че е бързо смазано от държавните елементи. По същото време се подвига Нова Загора, като градът и съвсем цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19/20 септември въстават села в покрайнините на Чирпан, като е изработен несполучлив опит за завладяване на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско разрешава на държавното управление да активизира мощни войскови елементи и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.
На 22 септември революционен комитет, в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов афишира въстанието. На 23 септември сутринта под управлението на Иван Пейчев е завзет град Фердинанд. Правителството изпраща войскова част от Враца, която след стълкновение отблъсква въстаниците от града. На собствен ред, правъзхождаща я по бройка въстаническа тайфа отпред с Георги Дамянов отблъсква войската и отначало завзема града. Междувременно въстанието избухва в съвсем всички села от покрайнините на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите елементи и зле въоръжени цивилни поддръжници на държавното управление и завземат града. Ден по-рано въстанически сили атакуват Лом и завземат огромна част от него. Въстанически позиции са ситуирани в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават единствено обособени села.
Въстанието в Северозападна България
Правителството на Александър Цанков, което се опира на българската войска, афишира военно състояние на 22 септември и активизира огромни войскови сили за справяне с въстанието. Срещу въстаниците се борят и цивилни доброволци, наречени по-късно и шпицкомандаджии. Комунистическото управление на въстанието също афишира военна готовност за основаването на отряди на работническо-селската власт, като се основават и транспортни и снабдителни отряди в овладените от него региони. Пристъпва се към реквизиции и кръвопролитие на животни по домовете на селяните за изхранване на въстаническите отряди.
В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк и въоръжени от властта цивилни е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подкрепени от едно оръдие под командването на поп Андрей, само че то не съумява да наклони везните в тяхна изгода. След тридневни улични боеве държавните сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.
На 25 септември сутринта, под ръководтсвото на Гаврил Генов, въстаниците атакуват насочващите се в тил на въстанието във Фердинанд войскови елементи при гара Бойчиновци и след яростно стълкновение ги разрушават (Бойчиновски бой). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, само че след стълкновение с държавни войски са отблъснати. Въстанически сили също са разрушени след яростен пердах при Брусарци с частите на Видинския гарнизон. В същото време е преодоляна съпротивата на въстаниците в Петроханския проход. Многобройни тежковъоръжени войскови елементи напредват в посока към Фердинанд и Берковица. За да избави въстаниците от цялостно изтребване, управлението дава заповед за оттегляне в посока към Югославия. На 27 септември държавните войски влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят единствено откъслечни боеве сред отстъпващите въстаници и армията.
Въстанието в други елементи на страната
В Пловдив и покрайнината въстанието не е подкрепено от локалното население и на практика не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, измежду които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безрезултатно нападат гара Саранбей.
След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна България, в София не се подхващат подготвителни ограничения за въстание. Причината за това е, че софийската организация на Българска комунистическа партия е доминирана от последователи на легалната опозиция против режима на Цанков. В последна сметка е проведен военнореволюционен комитет в състав Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, само че той е оголен и членовете му са задържани още на 21 септември. Неизбухването на въстанието в София разрешава на държавното управление да употребява мощните военни елементи, съсредоточени там против въстаниците в други елементи на страната.
Въстанието избухва в стеснен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, както и в обособени села в покрайнините на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, само че въстаниците са бързо разгромени от мощни войски, пристигнали от София.
Още преди началото на въстанието сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация се подписва съглашение, съгласно което Българска комунистическа партия няма да подвига въстание в Пиринско, а Вътрешна македонска революционна организация няма да пречи на подготовката му в другите елементи на страната. Впоследствие и двете страни не съблюдават съглашението. Въпреки съглашението въстават последователи на Българска комунистическа партия от Разложка околия, където началник на протеста е Владимир Поптомов. Вътрешна македонска революционна организация се намесва в спора на страната на държавното управление. След къси въоръжени дейности, въстаниците се отдръпват в планините.
Въстание избухва в обособени села в Търновско, Шуменско и Бургаско.
Причини за неуспеха
Има голям брой и разнообразни аргументи за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци при започване на септември води до слаба организация на въоръжените дейности. В огромна част от страната даже комунистите не посрещат концепцията за въстание с възторг. То не избухва в огромните индустриални центрове - София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени немалка част от последователите на Българска комунистическа партия. По този метод се дава опция на държавното управление да употребява огромните войскови елементи в тези градове против въстанието в селските региони. Въпреки специфичните старания на Българска комунистическа партия за пропаганда измежду българските бойци, армията застава напълно на страната на държавното управление, въпреки че множеството бойци произлизат от небогати селски фамилии, обичайно симпатизиращи на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия. Железниците на страната, в които през предходните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието действат сполучливо, ръководени от социалдемократическия министър Димо Казасов.
В записките на Веселин Бранев е разказана следната история: полковник Борис Бракалов, именит воин от войните, човек с леви хрумвания, схванал за подговяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови елементи. Димитров и Коларов му отхвърлят.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ