Сепия
Сепия е едно от най-умните морски животни, което е и извънредно потребно за хората в доста връзки. Тя е известна освен с забавните си реакции и странния градеж на тялото си, само че също по този начин и с създаваното от нея мастило, което се употребява от епохи от хората.
История на сепията
Изключително забавно е, че експертите до момента не са разкрили прародителя на сепията. Открити се вкаменелости от Юрския интервал, които обаче подхождат навръх актуалната сепия. Сепията съставлява главоного мекотело, което живее на много огромна дълбочина - до 180-200 метра в Атлантическия океан, само че се среща и в Средиземно море. Сепията избира да живее край крайбрежията на местности с екваториален и субтропичен климат. Обитава дъното, където прекарва часове, скрита в засада и дебнеща за плячка.
Как наподобява сепията
Обикновената сепия е дълга до 25 сантиметра, а гигантската сепия доближава до 50 сантиметра. Тялото ѝ е издължено, а дължината на пипалата на сепията е същата като дължината на тялото ѝ. Всяко от пипалата ѝ има по 4 реда с вендузи. Част от пипалата се употребяват за улавяне, останалите са прибрани в специфични джобчета на мантията на сепията.
При мъжките екземпляри едно от пипалата се трансформира в репродуктивен орган. Съществуват типове сепия, които са дълги по към 3 сантиметра, а някои разновидности на гигантска австралийска сепия доближават повече от метър. Съществува и по този начин наречената широкоръка сепия, която може да доближи до 1.5 метра и тежи към 10 кг.
Цветът на сепията е преливащ се - гърбът е кафеникав с по-светло кафяви петна, коремът е светлокафяв, пипалата са зеленикави, плавниците са лилави. Сепия има в организма си кост, която се е употребила преди време в хуманната медицина, а през днешния ден може да се види в клетките на папагалите, където се употребява за разчистване на човките им.
Тази раковина съставлява скелета на сепия, който пази вътрешните органи на животното. Главата на сепията е сраснала с тялото, няма преход сред двете. Очите ѝ са много едри. Интересен факт е, че очите на сепията са със градеж, който е извънредно непосредствен до човешките очи. Сепията има зелена кръв и три сърца.
Хранене на сепия
Сепията се храни най-вече с дребни рибки, ракообразни, а също по този начин и с разнообразни типове мекотели. Излиза на лов денем, като се крие в пясъка на дъното и дебне дълго. Когато плячката се появи наоколо, я нападна и я всмуква в тялото си. Интересен факт е, че в случай че сепията е атакувана от някакъв тип животно по време на интервала на съзряването си, тя стартира да преследва тъкмо този тип, когато навлезе в интервала на зрелостта си.
Сепията има човка, която наподобява на хоботче, само че е доста мощно. С тази човка сепията раздробява плячката си, а с хоботчето всмуква частите месо. Човката на сепията е толкоз мощна, че с един удар може да счупи черепа на риба или черупката на ракообразно. Ако дълго време не е намирала плячка, тя е в положение да се трансформира в човекоядец и да се храни с представители на личния си тип.
Размножаване на сепия
Снимка: manseok Kim/pixabay.com Четвъртото ляво пипало на мъжката сепия е със специфична основа, което оказва помощ за преобразяване на този орган в репродуктивен. В интервала на размножаване на гигантската австралийска сепия десетки екземпляри от този тип се събират край туристите, които ги галят, а сепиите нямат нищо срещу това.
Мекотелото живее самотно и единствено в интервала на размножаване се събира на огромни групи, които доближават до стотици и хиляди екземпляри. Сепията се развъжда единствено един път в живота си. Тя поема към места, които са подобаващи за тази цел. Мъжките екземпляри се сбиват, а някои по-хитри мъжкари се държат като женски, с цел да влязат в центъра на групата и да оплодят колкото се може повече женски под носа на нападателните си съперници.
Въпреки че по време на размножителния интервал групите са големи, всеки мъжага си избира единствено една женска и стартира да плува компактно до нея. Ако тя го приема, стартира да се оцветява в същия цвят като него. Мъжкарят вкарва семенна течност в тялото на женската с едно от пипалата си, само че самият развой на оплождане се реализира едвам при излизането на яйцата от организма на женската.
Яйцата са черни и висят на гроздове. Новоизлюпените сепии са изцяло завършени и могат да употребяват мастилената си жлеза незабавно.
Любопитни обстоятелства за сепията
Сепия може да трансформира цвета си както по лично предпочитание, по този начин и тъй като е в превъзбудено положение. Клетките под кожата ѝ съдържат цветни пигменти. Тя може да свива и отпуска тези кафези и тогава по тялото ѝ се преливат разнообразни цветове - от червеникаво оранжево до синьо зелено.
Клетките, цялостни с цветни пигменти, са на директно послушание на основния мозък - т.е. тя има способността да командва смяната на цвета си. Някои типове сепия, които са оцветени в доста ярки цветове, даже са отровни - като типовете, които живеят наоколо до Индия.
Сепия употребява промяната на цветовете си и когато желае да покаже нещо на представители на личния си тип, а също по този начин и за комплициране на нападателите си.
На процедура, когато е атакувана от див звяр, сепията употребява способността си да трансформира цветовете си, а по-късно употребява мастиления облак. Тя има мастилена жлеза, която при заплаха изстрелва кафеникаво мастило - то скрива напълно сепията от погледа на хищника. От епохи хората употребяват мастилото на сепията и даже назовават този колорит на кафявото сепия.
За да се придвижва, сепия употребява изхвърлянето на вода от специфичен отвор в тялото си и си оказва помощ с придвижвания на пипалата. Някои типове могат да доближат до 30 километра в час. Сепията е доста бърза при пускане на плуването, само че не може да устоя на дълги дистанции.
Този морски жител има невероятната дарба да се задържа на повърхността на водата. За да се задържа дълго на дъното, в тялото на ѝ има дребни камери, цялостни с въздух. Тя съумява да контролира количеството въздух в тези камери, с цел да може да се приспособява в другата компактност на водата и да плува или да се задържа на дъното.
Сепията има доста врагове - най-често тя става жертва на офанзива от делфини, акули и скатове. Хората също понижават популацията на сепията, защото от епохи хиляди от тези морски жители стават храна за тях всяка година.
