Даниел Димов пред Sportal.bg: за любовта, грешната представа за футболистите и играта, която променя живота му завинаги
“Семейството е най-важното нещо на света”, споделяше Принцеса Даяна. Думи, които са още по-хубави, когато се виждат доказателства за това. А от фамилията на капитана на лъха толкоз доста обич от тази същинската, която не може да бъде скрита. Дори след 10 години дружно, двамата със брачната половинка си Силвена се държат като влюбени младежи. За да бъде цялостна фамилната идилия, на въпросите на Sportal.bg отговаряха и двете им дъщери Стефани и Далия , които прибавиха спомагателна доза смях към извънредно занимателната ни среща на чаша чай и шоколад. В най-откровеното си изявление дружно, двамата разрушиха визиите за типична футболна двойка, споделиха забавни детайлности от взаимния си живот, а децата издадоха по какъв начин се оправя татко им в кухнята.
- Как избягахте от типичния облик на футболна двойка?
- Силвена: Oбщоприетата визия за футболист в България е ужасно неверна. Нито Даниел е подобен, нито някой от сътрудниците му.
- Какъв?
- Силвена: Такъв, какъвто си мислят всички, че е. Според мен е безусловно неверна визията, че футболистите са повърхностни и женкари. Има и такива, само че те са във всяка сфера. Категорично съм на друго мнение. Майка ми беше доста обезпокоена, когато се омъжих за него. Каза ми: „ Баща ти е отговорен, тъй като от дребна те води по игрища и ти в този момент ще се омъжиш за футболист.” Но когато го опозна, видя, че е смислено момче. Той беше на 22 години, когато се оженихме. Да речем, че тогава просто не е общувал с женкарите.
- Даниел: Не, просто доста рано се ожених. Много млад. Това ме избави (смее се).
- Силвена: Начинът им на живот е подобен. Особено, в случай че играят в чужбина, те са сами. Искаш, не искаш се жениш млад, правиш семейство млад.
- Даниел: Не е по този начин. Е, ние по тази причина ли се оженихме? (смях)
- Силвена: Аз мисля, че е по този начин. В Разград за какво всички са бременни – няма какво друго да се прави. Ние бяхме в две страни в чужбина и на двете места аз бях бременна.
- Даниел: Всеки самичък си избира.
- Вие по какъв начин успяхте да не посегнете към пластичната хирургия и по-сериозните разкрасителни процедури, както е явно, че вършат множеството футболни съпруги?
- Силвена: Лятото бях на плаж с един прочут коафьор и той ми сподели, че за първи път вижда футболна брачна половинка без силикон. Не разбрах комплимент ли е това (смее се). Сега е съвременно да се вършат процедури и всички да наподобяват по този начин.
- Даниел: Клишета. Има доста клишета и при футболистите и при футболните съпруги.
- Кое е по-трудно – да избягате от облика на типичната футболна брачна половинка или от облика на типичния футболист?
- Силвена: Според мен неговото е по-трудно.
- Даниел: Никога не съм се определял тъкмо като футболист. Имам мои визии за живота и моя линия. Мисля си по друг метод. Да, аз също обичам живота, обичам да се развличам, само че не ми е приоритет. Имам си други цели, както виждате фамилията е преди всичко.
- Това ли е в действителност признатия облик на характерен футболист – цяла вечер по заведенията и в компанията на красиви дами?
- Даниел: Това е клишето, което се основава за тях. Всеки човек е друг. Да, може би множеството момчета желаят да излизат и са търсени от девойките. В последна сметка в това няма нищо неприятно. Просто всеки самичък дефинира пътя, по който желае да тръгне.
- А от къде потегли това факсимиле? Каква роля играят парите?
- Даниел: Може би при всеки, който се види в нежна възраст с благоприятни условия се получава по този начин. Съвсем естествено е да се главозамаеш и вниманието към теб да се усили. Конкретно за себе си мога да кажа, че на 20 години се усещах просрочен. Така го усещах от вътрешната страна. Бях подготвен, бях узрял и по тази причина се ожених толкоз млад.
- Всъщност Вие на 13 години сте почнал да живеете самичък. Как повлия това на живота Ви?
- Даниел: Със сигурност има някакво въздействие. Поемаш повече отговорности, израстваш, когато си от такава възраст самичък. Живеех на квартира в една стая.
- С какво Ви се постановяваше да се сблъскате на тази възраст самичък?
- Даниел: Ооо, депресията е жестока на тази възраст, изключително, когато от дребен град отидеш в огромен е доста тежко. В началото имаш много неуверени моменти и си задаваш доста въпроси. Чудиш се дали ще можеш да успееш.
- Футболът обаче Ви е детската фантазия...
- Даниел: Да, това ми е беше фантазията и по тази причина устоях. Ако се бях върнал, трябваше да се откажа да играя в тим като Черно море. Това беше доста огромна стъпка.
- Чувствал ли сте се безпомощен?
- Даниел: Безсилен чак не. Ядосвал съм се, че няма кой да ми помогне, само че неволята е най-хубавият другар в подобен миг.
- Как се справяхте с готвенето?
- Даниел: А, имах доста добра рецепта (смее се). Имах един сак, който не можех да подвигна от земята, цялостен с буркани за цяла седмица. На хората ще им се стори нереално чак. Бургерите и МакДоналдс пристигнаха много по-късно.
- Силвена: Това си беше разкош тогава. Струваха 10 лв. и си припомням, че толкоз ми даваха за седмица. Хем аз разполагах, другите деца имаха по 5 лв. на седмица. А едно меню в МакДонладс беше 10 лв..
- Даниел: Ето това е разликата. Аз имах 15 лв. на седмица, само че трябваше всичко да си закупувам. Трябваше и на учебно заведение да вървя, рейс да заплащам, всичко.
- Силвена: А най-интересното е, че моят племенник в този момент върви по неговите стъпки във футбола, само че пък гледат да не му развиват футболната кариера.
- Защо?
- Силвена: Защото почтено казано доста малко момчета съумяват. В един миг би трябвало да избереш футбола или ученето.
- Даниел: Е, постоянно го е имало това.
- Но Даниел е избрал футбола.
- Силвена: Да, само че в случай че не беше съумял щеше да е без специалност.
- Даниел: Никога не можеш да знаеш какво може да се случи.
- Силвена: Моят племенник тренира много надалеч и той би трябвало да си хване рейс и да отиде там. Днешните деца не го вършат.
- Даниел: Точно това е казусът на днешните деца. Аз съм сменял по два рейса и отново съм ходил на тренировки.
- Силвена: Децата в този момент не мислят по този метод.
- Даниел: Времената са разнообразни.
- Силвена: В тази възраст, в която ти си ходил самичък с рейс на подготовка, мен ме водиха на учебно заведение с кола, а живеех на 10 минути.
- Даниел: Аз и ти нямаме база за съпоставяне с тези 10 лв. на седмица за учебно заведение (смях).
- Силвена: Аз мога единствено да му се удивлявам за този живот, който той е живял, тъй като това калява заплашителен темперамент.
- Даниел: Тогава всички го правеха. Сега и на мен ми се вижда необичайно да си хванеш два рейса, да пътуваш. По-различно е.
- Силвена: Сега по-скоро децата не са толкоз отдадени на футбола, тъй като няма и толкоз огромни звезди в България.
- Даниел: Не съм склонен, тъй като в нашата школа има такива деца.
- На мен пък ми се коства, че родителите не ги насочват към спорта, а към по-лесното – компютрите и телефоните в ръка.
- Силвена: Да, по този начин е.
- Даниел: Преди събирахме пари за топка, в този момент се събират пари за телефони. Има доста огромна разлика.
- Какво се промени толкоз доста?
- Даниел: Игрите, на които играехме преди, в този момент ги няма. Изчезнаха. Рядко срещано е да видиш деца да играят футбол на открито. Със сигурност има към този момент по-добри условия от преди. Има площадки, където могат да играят. По време на двуседмичното онлайн образование...
- Силвена: Беше една седмица.
- Даниел: На мен ми се видя повече (смях). Та по това време видях по какъв начин 7-годишната ми щерка приказва с приятелите си за някакви игри на телефона с толкоз съществени термини, от които аз нищо не разбрах.
- Силвена: Връстниците на Стефани имат Инстаграм, Тик Ток. Аз съм забранила тези неща. Тя даже няма телефон. В последна сметка би трябвало да са деца.
- Да Ви върна във времето, когато бяхте на 13 години. Какво имаше в тези буркани, за които си говорихме доскоро?
- Даниел: Изял съм всичко от там и се уповавам се да не се връщам към това. Колегите, които са били с мен са живеели по същия метод. По това време това беше. Сега виждам да избягам бурканите (смее се).
- С какво го глезите?
- Силвена: С всичко, само че той заслужава. Той е един характерен български мъж. Жената поставя, подвига масата, той си стои и си гледа, само че той заслужава.
- Даниел: Е, с три дами, в случай че би трябвало и аз да поставям и да подвигам (смях).
- Силвена: Чак такова галене на мъжа не съм виждала в моето семейство. Той си е капризен.
- А в действителност по какъв начин се запознахте?
- Силвена: От 8ми клас наш общ другар ми приказва за един Дидо. Те са били дружно в юношите на Черно море. Постоянно споделяше „ Моят Дидо, моят Дидо и т.н.”, когато ми разказваше някакви истории. Един ден, когато станаха трети с Черно море през 2009 година отидоха да полеят триумфа на една дискотека и аз отидох там. Запознахме се и той ме завоюва с изречението „ Ти беше момичето с хубавото име”, аз го попитах „ Да, какво беше то?” и той сподели „ Не си спомням” (смях). Стана ми толкоз благо, беше толкоз неловка свалка, само че ме смъкна от раз.
- Даниел: От къде знаеш, че не съм се подготвил?
- Силвена: Не ми изглеждаше квалифициран да ти кажа почтено (смее се). Не бях срещала толкоз съществено момче дотогава. На третия месец заживяхме дружно.
- Даниел: На шестия се сгодихме и на първата година се оженихме.
- Кои са най-трудните ви моменти?
- Силвена: Разделите.
- Даниел: Изпращанията.
- Силвена: За първи път се веселя на някакъв взаимен живот. В България се тренира по два часа дневно или малко повече. Но, където и да сме били до в този момент постоянно е бил зает от заран до вечер, има дълги лагери, мачове два пъти седмично. В общи линии ми беше мъчно. Не можеш да се нарадваш на този човек. Това пък резервира връзките по-романтични. Сега към този момент по този начин си бленувам за лагер (смее се).
- Даниел: Опитвам се да си уплатнявам уикендите. Ако не са лагери по други способи. За мен това, което изживях при ражданията на децата бяха най-трудните моменти защото не бях там.
- Какво Ви е дал футболът?
- Даниел: Като стартираме от създаване на персона, темперамент, дисциплинираност, отговорност. Това са неща, които при първите стъпки и на тази възраст мъчно се основават.
- А какво Ви лиши?
- Даниел: Да бъда с роднините на празниците. Когато приятелите ми излизаха и се събираха по някакъв мотив, аз да не съм там. На 31 години съм и последните 10 години не съм си чествал рождения ден, най-малко дружно, с който аз желая. Много неща ми е дал футболът, да кажем, не толкоз ми е лишил.
- Как Ви промени Силвена?
- Даниел: Още има да ме трансформира. Шегувам се. Просто моят темперамент е малко по-остър, по-директен. Максималист съм.
- Силвена: В един миг трябваше някой да отстъпи и това трябваше да бъда аз. Той ми сподели, че просто не търпи дами, които тропат с крайник. А аз бях тъкмо такава – капризна. Бях ужасно капризна, само че той ми сподели, че по този начин не става в живота. Видях, че трябваше да се оставя да бъда жена, в което няма нищо неприятно. Според мен пък той стана по-спокоен.
- Даниел: По-улегнал съм след раждането на децата, по-смирен, по-обран. Мисля преди да работя, от време на време (смее се).
- Защо футбол, а не баскетбол или волейбол?
- Даниел: А, ние може да прибавим и шах, тенис, плуване. Паралелно бях футболист и баскетболист. И бадминтон играех. В дребния град като можеш да скачаш и да бягаш ставаш за всичко.
- Силвена: Какъвто спорт е имало там, той се е занимавал с него. Беше награден за повсеместен принос в спорта в Шабла предходната година. Почувствах се доста горда. Бях не запомнила какво е да гледаш някого с вяра, както го гледаха дребните деца. Защото в дребните градове към момента има дребни деца.
- В дребните градове има и вяра.
- Даниел: Да, доста вярно казано.
- Нека да се върнем на баскетбола...
- Даниел: Играех общо взето, до момента в който не ми сложиха въпроса да предпочитам сред баскетбола и футбола.
- Защо надви футболът?
- Даниел: Там се усещах по-свободен, бях по-щастлив там. В залата не ми се получаваха нещата толкоз добре. Не усещах баскетбола по този метод както футбола.
- Кой е най-големият гаф, който сте правил във футбола?
- Даниел: Когато пристигнах на 13 години във Варна си забравих обувките. Иначе нямам някакви изцепки.
- А кой е най-големият му гаф в фамилния живот?
- Силвена: Той доста обича да ми прави изненади, доста е сантиментален.
- Даниел: Не, не съм доста сантиментален, обаче станах. Ето това е смяната.
- Силвена: Прави ми изненади. Иска да импровизира. За петата ни годишнина бяхме в един ресторант и идва сервитьорът с букет и една кутия. Като я отворих – перли. Кога съм носила перли? (смее се).
- Даниел: Е, имал съм неприятни съветници. Няма мъж, който да знае какво да купи.
- Силвена: Миналата година бяхме в Турция за Свети Валентин. Пак романтика. Валеше дъжд, децата реват откъм гърба в колата, умряхме от мраз в ресторанта и към този момент нямаше накъде да стане по-зле. И отново една кутия и разтварям – пръстен със змия увита към един камък.
- Даниел: В магазините са най-лошите съветници. Те желаят да го продадат и аз като не знам какво и взимам.
- Силвена: И ми вика: „ Ти нали си екстравагантна, обичаш такива неща”. С какъв ум ще го сложа това нещо (смях).
- Явно не Ви е силата в избора на дарове, по тази причина да се върнем към футбола. Как се промени играта в последните години в България?
- Даниел: Поне футболът е по – забавен в последните години. Долу-горе силите са изравнени, като се изключи един-два тима. Всички се знаем и няма с какво да се изненадаме. Условията - почти, отгоре-отгоре, има осветяване. Няма по какъв начин равнището да стане по-добро, като изискванията не са положителни. Всички вършат вложения и надграждат, а ние нямаме президент на БФС. Как да станат нещата?!
- А какво е особеното в самата игра?
- Даниел: Сега футболистите са толкоз предпазени, че при най-малки докосвания, повдигания на ръце, посягания се пазят отвред. Когато аз израствах нещата не бяха по този начин. Още от тунелчето те почваха по друг метод. В съблекалнята не бяха както в този момент.
- Изяждал ли сте плесници?
- Даниел: Всеки е минал през плесници. Това си е нещо обикновено. Тогава нещата бяха такива и може би това също оказва помощ за нашето развиване.
- Сега футболистите капризни ли са?
- Даниел: Аз съм в съблекалня с към 15 млади момчета..
- Струва ми се, че в Черно море са малко по-различни. Не са като в грандовете.
- Даниел: Там звезделеят. Тук са положителни момчета, школата е добра и имат поле за изява. Много е значимо да имаш някакъв тласък. За всеки един млад футболист е доста значимо какъв брой високо се цели и какво желае да реализира. Ако се задоволява с това да играе в първия тим и да си взема някаква заплатка, добре. Той ще остане тук.
- Може би доста играчи желаят да играят, само че нещо не им се получава.
- Даниел: Трябва да покажат предпочитание. Само с желая не става. Трябва да дадат поръчка за това. Трябва да види този треньор, че ти имаш упоритостта да го постигнеш. Амбицията за мен постоянно е била най-важна, да си поставиш висока цел и да си я гониш.
- От кои футболисти сте опитал да откраднете нещо?
- Даниел: По наше време не даваха толкоз доста мачове. Човек се учи непрекъснато, само че единствено за 10 години какъв брой доста се е трансформирал футболът тактически, позиционно, схеми.
- По-сложен ли стана футболът?
- Даниел: Донякъде да. Преди си беше типичен. По-простичко, само че пък имаше доста огромни футболисти. Това е необичайно. Ако изхождаме от нас, от това, което ние сме претърпяли – когато излизахме в квартала да играем имаше по 20 индивида и оставаха още 10 на открито. А в този момент няма никой.
- А футболът на улицата какъв брой оказва помощ?
- Даниел: Чисто координационно ти си квалифициран още от улицата. От там знаеш най-елементарните стъпки. Докато в този момент за един час на подготовка децата би трябвало да учат съгласуваност, пасове, поемания и така нататък, да не приказваме по какъв начин се научават. А тогава играеш на поляната, на цимента, почти координационно, механически си квалифициран.
- Коя е задачата, която не успяхте да постигнете до този миг?
- Даниел: Исках да се осъществявам в доста по-голямо състезание, като цяло да играя в чужбина. Другата ми болежка и фантазия е националният тим.
- А чувствате ли се подготвен в този момент за националния тим, тъй като виждаме, че там годините нямат значение.
- Даниел: Със сигурност съм по-подготвен в този момент, в сравнение с преди. Опитът си е огромно преимущество. Гледаме момчета на 18-19 години, на които им дават да се изявяват в националния тим. Няма неприятно, само че не можеш да ги сравниш с един футболист, който има зад тила си 200-300 мача. Винаги съм казвал, че националният тим не е за млади и остарели, тъй като непрекъснато се приказва за някакво подмладяване, там би трябвало да се викат най-хубавите футболисти, които са в най-хубавото положение. Независимо на каква възраст. Във футбола години не играят. Който го може, го може.
- Какво сте желал да можете да вършиме във футбола, само че към момента не можете?
- Даниел: И аз желая да съм по този начин техничен, да прескачам топката. В интерес на истината като по-малък бях по-бързичък, по-нисичък, по-техничен, само че доста бързо израснах (за две години 15 см) и от там ме преориентираха към друга позиция. Бях крило, нападателен халф, отбранителен. Само нападател не станах. Сега, в случай че имах избор щях да бъда нападател.
- А Вие какво знаете за футбола?
- Силвена: Не доста. Например знам какво е засада, само че не мога да я видя в никакъв случай.
- Даниел: Аз не съм сигурен, че знаеш.
- Силвена: Знам, само че не мога да я видя.
- Даниел: Те и съдиите не могат да я видят.
- Силвена: В общи линии аз одобрявам такива футболисти като него – нападателни, които се виждат на терена. Дори ми харесва, когато има лек конфликт на характери. Спортът за това е спорт. Трябва да има експанзия, би трябвало да има хъс. Затова доста ми харесва атмосферата на футбола.
- Какво не Ви харесва в българския футбол?
- Силвена: Посредствеността. Страшно доста ме нервират посредствени футболисти, които живуркат. Той претърпява всяка една загуба до ден сегашен и аз съм се научила, че това е естественото държание и не мога да приема да чувам „ емии загубихме”, „ ще бием”.
- Даниел: И мен доста ме нервира посредствеността. В живота си постоянно съм бил забележим – дали за хубаво или за неприятно, само че в никакъв случай не съм бил незабележим.
- Дали вашите дъщери ще издадат нещо забавно от живота ви. Я, ми кажете на вас хареса ли ви пръстена със змията?
- Далия: Мамо, къде го остави?
- Силвена: Върнах го в магазина и си взех колие.
- Стефани: Мамо, змия ли си?
- Силвена: Явно съм (смее се).
- Даниел: Аз пък даже не бях видял, че е змия (смее се).
- Баща ви може ли да готви?
- Далия: Да, салата.
- Даниел: Май единствено шопска салата мога да върша (смее се).
- Стефани: Когато мама е в Турция тати за вечеря прави сандвичи с шунка. Иначе реже суджук по през целия ден.
- Даниел: Дали, ти каква ще станеш като пораснеш?
- Далия: Е, несъмнено, че майка.
- Силвена: То горкото около мен си мисли, че може да си единствено майка в този живот (смее се).
- А вие по какъв начин глезите мама и тате?
- Стефани: Аз ги разглезвам с дарове. Правя им картички или пиша на огромен лист „ Обичам Ви мамо и тате”.
- Далия: Веднъж направих с кака закуска за мама и тате.
- Каква закуска?
- Далия: Следобедна - кисело мляко с овес, бадеми, орехи и....чаша вино. (следва вманиачен смях)
- Гледате ли футбол?
- Далия: Най-скучното нещо на света, само че въпреки всичко аз виждам от време на време.
- Стефани: Аз нямам никакъв интерес.
- Далия: Е, тя е тийнейджърка, а аз съм фъстък.
- Ядосвате ли се на татко ви като направи нещо неверно?
- Далия: Бия го по дупето, само че си почивам повече.
- Силвена: Онзи ден гледа и вика „ Айде бе татко ти” (смее се).
- Ако животът ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Даниел: Някакво странствуване би трябвало да е.
- Силвена: Безкрайна приказка. Супер добре си живеем.
Мая Димитрова
- Как избягахте от типичния облик на футболна двойка?
- Силвена: Oбщоприетата визия за футболист в България е ужасно неверна. Нито Даниел е подобен, нито някой от сътрудниците му.
- Какъв?
- Силвена: Такъв, какъвто си мислят всички, че е. Според мен е безусловно неверна визията, че футболистите са повърхностни и женкари. Има и такива, само че те са във всяка сфера. Категорично съм на друго мнение. Майка ми беше доста обезпокоена, когато се омъжих за него. Каза ми: „ Баща ти е отговорен, тъй като от дребна те води по игрища и ти в този момент ще се омъжиш за футболист.” Но когато го опозна, видя, че е смислено момче. Той беше на 22 години, когато се оженихме. Да речем, че тогава просто не е общувал с женкарите.
- Даниел: Не, просто доста рано се ожених. Много млад. Това ме избави (смее се).
- Силвена: Начинът им на живот е подобен. Особено, в случай че играят в чужбина, те са сами. Искаш, не искаш се жениш млад, правиш семейство млад.
- Даниел: Не е по този начин. Е, ние по тази причина ли се оженихме? (смях)
- Силвена: Аз мисля, че е по този начин. В Разград за какво всички са бременни – няма какво друго да се прави. Ние бяхме в две страни в чужбина и на двете места аз бях бременна.
- Даниел: Всеки самичък си избира.
- Вие по какъв начин успяхте да не посегнете към пластичната хирургия и по-сериозните разкрасителни процедури, както е явно, че вършат множеството футболни съпруги?
- Силвена: Лятото бях на плаж с един прочут коафьор и той ми сподели, че за първи път вижда футболна брачна половинка без силикон. Не разбрах комплимент ли е това (смее се). Сега е съвременно да се вършат процедури и всички да наподобяват по този начин.
- Даниел: Клишета. Има доста клишета и при футболистите и при футболните съпруги.
- Кое е по-трудно – да избягате от облика на типичната футболна брачна половинка или от облика на типичния футболист?
- Силвена: Според мен неговото е по-трудно.
- Даниел: Никога не съм се определял тъкмо като футболист. Имам мои визии за живота и моя линия. Мисля си по друг метод. Да, аз също обичам живота, обичам да се развличам, само че не ми е приоритет. Имам си други цели, както виждате фамилията е преди всичко.
- Това ли е в действителност признатия облик на характерен футболист – цяла вечер по заведенията и в компанията на красиви дами?
- Даниел: Това е клишето, което се основава за тях. Всеки човек е друг. Да, може би множеството момчета желаят да излизат и са търсени от девойките. В последна сметка в това няма нищо неприятно. Просто всеки самичък дефинира пътя, по който желае да тръгне.
- А от къде потегли това факсимиле? Каква роля играят парите?
- Даниел: Може би при всеки, който се види в нежна възраст с благоприятни условия се получава по този начин. Съвсем естествено е да се главозамаеш и вниманието към теб да се усили. Конкретно за себе си мога да кажа, че на 20 години се усещах просрочен. Така го усещах от вътрешната страна. Бях подготвен, бях узрял и по тази причина се ожених толкоз млад.
- Всъщност Вие на 13 години сте почнал да живеете самичък. Как повлия това на живота Ви?
- Даниел: Със сигурност има някакво въздействие. Поемаш повече отговорности, израстваш, когато си от такава възраст самичък. Живеех на квартира в една стая.
- С какво Ви се постановяваше да се сблъскате на тази възраст самичък?
- Даниел: Ооо, депресията е жестока на тази възраст, изключително, когато от дребен град отидеш в огромен е доста тежко. В началото имаш много неуверени моменти и си задаваш доста въпроси. Чудиш се дали ще можеш да успееш.
- Футболът обаче Ви е детската фантазия...
- Даниел: Да, това ми е беше фантазията и по тази причина устоях. Ако се бях върнал, трябваше да се откажа да играя в тим като Черно море. Това беше доста огромна стъпка.
- Чувствал ли сте се безпомощен?
- Даниел: Безсилен чак не. Ядосвал съм се, че няма кой да ми помогне, само че неволята е най-хубавият другар в подобен миг.
- Как се справяхте с готвенето?
- Даниел: А, имах доста добра рецепта (смее се). Имах един сак, който не можех да подвигна от земята, цялостен с буркани за цяла седмица. На хората ще им се стори нереално чак. Бургерите и МакДоналдс пристигнаха много по-късно.
- Силвена: Това си беше разкош тогава. Струваха 10 лв. и си припомням, че толкоз ми даваха за седмица. Хем аз разполагах, другите деца имаха по 5 лв. на седмица. А едно меню в МакДонладс беше 10 лв..
- Даниел: Ето това е разликата. Аз имах 15 лв. на седмица, само че трябваше всичко да си закупувам. Трябваше и на учебно заведение да вървя, рейс да заплащам, всичко.
- Силвена: А най-интересното е, че моят племенник в този момент върви по неговите стъпки във футбола, само че пък гледат да не му развиват футболната кариера.
- Защо?
- Силвена: Защото почтено казано доста малко момчета съумяват. В един миг би трябвало да избереш футбола или ученето.
- Даниел: Е, постоянно го е имало това.
- Но Даниел е избрал футбола.
- Силвена: Да, само че в случай че не беше съумял щеше да е без специалност.
- Даниел: Никога не можеш да знаеш какво може да се случи.
- Силвена: Моят племенник тренира много надалеч и той би трябвало да си хване рейс и да отиде там. Днешните деца не го вършат.
- Даниел: Точно това е казусът на днешните деца. Аз съм сменял по два рейса и отново съм ходил на тренировки.
- Силвена: Децата в този момент не мислят по този метод.
- Даниел: Времената са разнообразни.
- Силвена: В тази възраст, в която ти си ходил самичък с рейс на подготовка, мен ме водиха на учебно заведение с кола, а живеех на 10 минути.
- Даниел: Аз и ти нямаме база за съпоставяне с тези 10 лв. на седмица за учебно заведение (смях).
- Силвена: Аз мога единствено да му се удивлявам за този живот, който той е живял, тъй като това калява заплашителен темперамент.
- Даниел: Тогава всички го правеха. Сега и на мен ми се вижда необичайно да си хванеш два рейса, да пътуваш. По-различно е.
- Силвена: Сега по-скоро децата не са толкоз отдадени на футбола, тъй като няма и толкоз огромни звезди в България.
- Даниел: Не съм склонен, тъй като в нашата школа има такива деца.
- На мен пък ми се коства, че родителите не ги насочват към спорта, а към по-лесното – компютрите и телефоните в ръка.
- Силвена: Да, по този начин е.
- Даниел: Преди събирахме пари за топка, в този момент се събират пари за телефони. Има доста огромна разлика.
- Какво се промени толкоз доста?
- Даниел: Игрите, на които играехме преди, в този момент ги няма. Изчезнаха. Рядко срещано е да видиш деца да играят футбол на открито. Със сигурност има към този момент по-добри условия от преди. Има площадки, където могат да играят. По време на двуседмичното онлайн образование...
- Силвена: Беше една седмица.
- Даниел: На мен ми се видя повече (смях). Та по това време видях по какъв начин 7-годишната ми щерка приказва с приятелите си за някакви игри на телефона с толкоз съществени термини, от които аз нищо не разбрах.
- Силвена: Връстниците на Стефани имат Инстаграм, Тик Ток. Аз съм забранила тези неща. Тя даже няма телефон. В последна сметка би трябвало да са деца.
- Да Ви върна във времето, когато бяхте на 13 години. Какво имаше в тези буркани, за които си говорихме доскоро?
- Даниел: Изял съм всичко от там и се уповавам се да не се връщам към това. Колегите, които са били с мен са живеели по същия метод. По това време това беше. Сега виждам да избягам бурканите (смее се).
- С какво го глезите?
- Силвена: С всичко, само че той заслужава. Той е един характерен български мъж. Жената поставя, подвига масата, той си стои и си гледа, само че той заслужава.
- Даниел: Е, с три дами, в случай че би трябвало и аз да поставям и да подвигам (смях).
- Силвена: Чак такова галене на мъжа не съм виждала в моето семейство. Той си е капризен.
- А в действителност по какъв начин се запознахте?
- Силвена: От 8ми клас наш общ другар ми приказва за един Дидо. Те са били дружно в юношите на Черно море. Постоянно споделяше „ Моят Дидо, моят Дидо и т.н.”, когато ми разказваше някакви истории. Един ден, когато станаха трети с Черно море през 2009 година отидоха да полеят триумфа на една дискотека и аз отидох там. Запознахме се и той ме завоюва с изречението „ Ти беше момичето с хубавото име”, аз го попитах „ Да, какво беше то?” и той сподели „ Не си спомням” (смях). Стана ми толкоз благо, беше толкоз неловка свалка, само че ме смъкна от раз.
- Даниел: От къде знаеш, че не съм се подготвил?
- Силвена: Не ми изглеждаше квалифициран да ти кажа почтено (смее се). Не бях срещала толкоз съществено момче дотогава. На третия месец заживяхме дружно.
- Даниел: На шестия се сгодихме и на първата година се оженихме.
- Кои са най-трудните ви моменти?
- Силвена: Разделите.
- Даниел: Изпращанията.
- Силвена: За първи път се веселя на някакъв взаимен живот. В България се тренира по два часа дневно или малко повече. Но, където и да сме били до в този момент постоянно е бил зает от заран до вечер, има дълги лагери, мачове два пъти седмично. В общи линии ми беше мъчно. Не можеш да се нарадваш на този човек. Това пък резервира връзките по-романтични. Сега към този момент по този начин си бленувам за лагер (смее се).
- Даниел: Опитвам се да си уплатнявам уикендите. Ако не са лагери по други способи. За мен това, което изживях при ражданията на децата бяха най-трудните моменти защото не бях там.
- Какво Ви е дал футболът?
- Даниел: Като стартираме от създаване на персона, темперамент, дисциплинираност, отговорност. Това са неща, които при първите стъпки и на тази възраст мъчно се основават.
- А какво Ви лиши?
- Даниел: Да бъда с роднините на празниците. Когато приятелите ми излизаха и се събираха по някакъв мотив, аз да не съм там. На 31 години съм и последните 10 години не съм си чествал рождения ден, най-малко дружно, с който аз желая. Много неща ми е дал футболът, да кажем, не толкоз ми е лишил.
- Как Ви промени Силвена?
- Даниел: Още има да ме трансформира. Шегувам се. Просто моят темперамент е малко по-остър, по-директен. Максималист съм.
- Силвена: В един миг трябваше някой да отстъпи и това трябваше да бъда аз. Той ми сподели, че просто не търпи дами, които тропат с крайник. А аз бях тъкмо такава – капризна. Бях ужасно капризна, само че той ми сподели, че по този начин не става в живота. Видях, че трябваше да се оставя да бъда жена, в което няма нищо неприятно. Според мен пък той стана по-спокоен.
- Даниел: По-улегнал съм след раждането на децата, по-смирен, по-обран. Мисля преди да работя, от време на време (смее се).
- Защо футбол, а не баскетбол или волейбол?
- Даниел: А, ние може да прибавим и шах, тенис, плуване. Паралелно бях футболист и баскетболист. И бадминтон играех. В дребния град като можеш да скачаш и да бягаш ставаш за всичко.
- Силвена: Какъвто спорт е имало там, той се е занимавал с него. Беше награден за повсеместен принос в спорта в Шабла предходната година. Почувствах се доста горда. Бях не запомнила какво е да гледаш някого с вяра, както го гледаха дребните деца. Защото в дребните градове към момента има дребни деца.
- В дребните градове има и вяра.
- Даниел: Да, доста вярно казано.
- Нека да се върнем на баскетбола...
- Даниел: Играех общо взето, до момента в който не ми сложиха въпроса да предпочитам сред баскетбола и футбола.
- Защо надви футболът?
- Даниел: Там се усещах по-свободен, бях по-щастлив там. В залата не ми се получаваха нещата толкоз добре. Не усещах баскетбола по този метод както футбола.
- Кой е най-големият гаф, който сте правил във футбола?
- Даниел: Когато пристигнах на 13 години във Варна си забравих обувките. Иначе нямам някакви изцепки.
- А кой е най-големият му гаф в фамилния живот?
- Силвена: Той доста обича да ми прави изненади, доста е сантиментален.
- Даниел: Не, не съм доста сантиментален, обаче станах. Ето това е смяната.
- Силвена: Прави ми изненади. Иска да импровизира. За петата ни годишнина бяхме в един ресторант и идва сервитьорът с букет и една кутия. Като я отворих – перли. Кога съм носила перли? (смее се).
- Даниел: Е, имал съм неприятни съветници. Няма мъж, който да знае какво да купи.
- Силвена: Миналата година бяхме в Турция за Свети Валентин. Пак романтика. Валеше дъжд, децата реват откъм гърба в колата, умряхме от мраз в ресторанта и към този момент нямаше накъде да стане по-зле. И отново една кутия и разтварям – пръстен със змия увита към един камък.
- Даниел: В магазините са най-лошите съветници. Те желаят да го продадат и аз като не знам какво и взимам.
- Силвена: И ми вика: „ Ти нали си екстравагантна, обичаш такива неща”. С какъв ум ще го сложа това нещо (смях).
- Явно не Ви е силата в избора на дарове, по тази причина да се върнем към футбола. Как се промени играта в последните години в България?
- Даниел: Поне футболът е по – забавен в последните години. Долу-горе силите са изравнени, като се изключи един-два тима. Всички се знаем и няма с какво да се изненадаме. Условията - почти, отгоре-отгоре, има осветяване. Няма по какъв начин равнището да стане по-добро, като изискванията не са положителни. Всички вършат вложения и надграждат, а ние нямаме президент на БФС. Как да станат нещата?!
- А какво е особеното в самата игра?
- Даниел: Сега футболистите са толкоз предпазени, че при най-малки докосвания, повдигания на ръце, посягания се пазят отвред. Когато аз израствах нещата не бяха по този начин. Още от тунелчето те почваха по друг метод. В съблекалнята не бяха както в този момент.
- Изяждал ли сте плесници?
- Даниел: Всеки е минал през плесници. Това си е нещо обикновено. Тогава нещата бяха такива и може би това също оказва помощ за нашето развиване.
- Сега футболистите капризни ли са?
- Даниел: Аз съм в съблекалня с към 15 млади момчета..
- Струва ми се, че в Черно море са малко по-различни. Не са като в грандовете.
- Даниел: Там звезделеят. Тук са положителни момчета, школата е добра и имат поле за изява. Много е значимо да имаш някакъв тласък. За всеки един млад футболист е доста значимо какъв брой високо се цели и какво желае да реализира. Ако се задоволява с това да играе в първия тим и да си взема някаква заплатка, добре. Той ще остане тук.
- Може би доста играчи желаят да играят, само че нещо не им се получава.
- Даниел: Трябва да покажат предпочитание. Само с желая не става. Трябва да дадат поръчка за това. Трябва да види този треньор, че ти имаш упоритостта да го постигнеш. Амбицията за мен постоянно е била най-важна, да си поставиш висока цел и да си я гониш.
- От кои футболисти сте опитал да откраднете нещо?
- Даниел: По наше време не даваха толкоз доста мачове. Човек се учи непрекъснато, само че единствено за 10 години какъв брой доста се е трансформирал футболът тактически, позиционно, схеми.
- По-сложен ли стана футболът?
- Даниел: Донякъде да. Преди си беше типичен. По-простичко, само че пък имаше доста огромни футболисти. Това е необичайно. Ако изхождаме от нас, от това, което ние сме претърпяли – когато излизахме в квартала да играем имаше по 20 индивида и оставаха още 10 на открито. А в този момент няма никой.
- А футболът на улицата какъв брой оказва помощ?
- Даниел: Чисто координационно ти си квалифициран още от улицата. От там знаеш най-елементарните стъпки. Докато в този момент за един час на подготовка децата би трябвало да учат съгласуваност, пасове, поемания и така нататък, да не приказваме по какъв начин се научават. А тогава играеш на поляната, на цимента, почти координационно, механически си квалифициран.
- Коя е задачата, която не успяхте да постигнете до този миг?
- Даниел: Исках да се осъществявам в доста по-голямо състезание, като цяло да играя в чужбина. Другата ми болежка и фантазия е националният тим.
- А чувствате ли се подготвен в този момент за националния тим, тъй като виждаме, че там годините нямат значение.
- Даниел: Със сигурност съм по-подготвен в този момент, в сравнение с преди. Опитът си е огромно преимущество. Гледаме момчета на 18-19 години, на които им дават да се изявяват в националния тим. Няма неприятно, само че не можеш да ги сравниш с един футболист, който има зад тила си 200-300 мача. Винаги съм казвал, че националният тим не е за млади и остарели, тъй като непрекъснато се приказва за някакво подмладяване, там би трябвало да се викат най-хубавите футболисти, които са в най-хубавото положение. Независимо на каква възраст. Във футбола години не играят. Който го може, го може.
- Какво сте желал да можете да вършиме във футбола, само че към момента не можете?
- Даниел: И аз желая да съм по този начин техничен, да прескачам топката. В интерес на истината като по-малък бях по-бързичък, по-нисичък, по-техничен, само че доста бързо израснах (за две години 15 см) и от там ме преориентираха към друга позиция. Бях крило, нападателен халф, отбранителен. Само нападател не станах. Сега, в случай че имах избор щях да бъда нападател.
- А Вие какво знаете за футбола?
- Силвена: Не доста. Например знам какво е засада, само че не мога да я видя в никакъв случай.
- Даниел: Аз не съм сигурен, че знаеш.
- Силвена: Знам, само че не мога да я видя.
- Даниел: Те и съдиите не могат да я видят.
- Силвена: В общи линии аз одобрявам такива футболисти като него – нападателни, които се виждат на терена. Дори ми харесва, когато има лек конфликт на характери. Спортът за това е спорт. Трябва да има експанзия, би трябвало да има хъс. Затова доста ми харесва атмосферата на футбола.
- Какво не Ви харесва в българския футбол?
- Силвена: Посредствеността. Страшно доста ме нервират посредствени футболисти, които живуркат. Той претърпява всяка една загуба до ден сегашен и аз съм се научила, че това е естественото държание и не мога да приема да чувам „ емии загубихме”, „ ще бием”.
- Даниел: И мен доста ме нервира посредствеността. В живота си постоянно съм бил забележим – дали за хубаво или за неприятно, само че в никакъв случай не съм бил незабележим.
- Дали вашите дъщери ще издадат нещо забавно от живота ви. Я, ми кажете на вас хареса ли ви пръстена със змията?
- Далия: Мамо, къде го остави?
- Силвена: Върнах го в магазина и си взех колие.
- Стефани: Мамо, змия ли си?
- Силвена: Явно съм (смее се).
- Даниел: Аз пък даже не бях видял, че е змия (смее се).
- Баща ви може ли да готви?
- Далия: Да, салата.
- Даниел: Май единствено шопска салата мога да върша (смее се).
- Стефани: Когато мама е в Турция тати за вечеря прави сандвичи с шунка. Иначе реже суджук по през целия ден.
- Даниел: Дали, ти каква ще станеш като пораснеш?
- Далия: Е, несъмнено, че майка.
- Силвена: То горкото около мен си мисли, че може да си единствено майка в този живот (смее се).
- А вие по какъв начин глезите мама и тате?
- Стефани: Аз ги разглезвам с дарове. Правя им картички или пиша на огромен лист „ Обичам Ви мамо и тате”.
- Далия: Веднъж направих с кака закуска за мама и тате.
- Каква закуска?
- Далия: Следобедна - кисело мляко с овес, бадеми, орехи и....чаша вино. (следва вманиачен смях)
- Гледате ли футбол?
- Далия: Най-скучното нещо на света, само че въпреки всичко аз виждам от време на време.
- Стефани: Аз нямам никакъв интерес.
- Далия: Е, тя е тийнейджърка, а аз съм фъстък.
- Ядосвате ли се на татко ви като направи нещо неверно?
- Далия: Бия го по дупето, само че си почивам повече.
- Силвена: Онзи ден гледа и вика „ Айде бе татко ти” (смее се).
- Ако животът ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- Даниел: Някакво странствуване би трябвало да е.
- Силвена: Безкрайна приказка. Супер добре си живеем.
Мая Димитрова
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ