Семейство, завърнало се от Великобритания, не може да запише децата си в българско училище
Семейство от Дупница, завърнало се от Англия, не може да запише децата си в българско учебно заведение. Причината липса на ЕГН на двете момчета, които са с английско поданство.
През какви бюрократични компликации минава едно българско семейство, с цел да може децата му да учат в родината - ето историята на семейство Христови.
След 16 години емигрантство фамилията на Ивайло продава всичко във Англия и се завръща в България дружно с двете си деца. Родителите стартират процедура за издаването на български паспорти на децата, само че се оказва, че те имат единствено английски актове за раждане. Без особено уверение с щемпел – апостил, на децата не може да бъдат издадени ЕГН-та както и български актове за раждане.
" Изпратили сме назад във Англия актовете за раждане, изчакваме тези апостили, услугата е 30 паунда на страница, чакаме ги да дойдат, нямам концепция, по принцип е 20 работни дни, само че никой не може да каже какъв брой време ще отнеме ", споделя Ивйло Христов.
Докато родителите чакат заверка на документите, поражда нов проблем – не могат да запишат децата си в българско учебно заведение.
" Върнахме се във Англия, отидохме в учебното заведение където е приключил огромния, издадоха ни документи с 3 години обратно. Това ни желаеха от РУО-Кюстендил. Извадихме ги, донесохме ги, единствено че се оказва, че тези документи са едни хвърчащи листове. Опитахме да легализираме тези документи, единствено ги преведохме, тъй като нямат апостил. Връщаме се повторно във Англия, отиваме в учебното заведение за апостил, от учебното заведение ни споделят, че тази процедура от 90-та година е отстранена. Пратиха ни в общината, където живеехме Есекс – отидохме по същия метод, печати няма. Накрая се оказва, че вероятно можем да си заплатим на частни юристи там, които да заверят този документ. Сумата варива сред 80- и 120 паунда на лист за заверката ", споделя бащата.
След среща в Регионалното ръководство на образованието в Кюстендил въпреки всичко се стига до компромисно решение – след заявление от страна на родителите се чака да бъде позволено децата да посещават учебно заведение и да участват на часовете, само че без да са записани. От учебния инспекторат споделиха за Българска национална телевизия, че двете деца ще бъдат записани в първи и осми клас сега, в който имат издадени обединен цивилен номер (ЕГН) или персонален номер на чужденеца.
Репортер: Станислава Христова
През какви бюрократични компликации минава едно българско семейство, с цел да може децата му да учат в родината - ето историята на семейство Христови.
След 16 години емигрантство фамилията на Ивайло продава всичко във Англия и се завръща в България дружно с двете си деца. Родителите стартират процедура за издаването на български паспорти на децата, само че се оказва, че те имат единствено английски актове за раждане. Без особено уверение с щемпел – апостил, на децата не може да бъдат издадени ЕГН-та както и български актове за раждане.
" Изпратили сме назад във Англия актовете за раждане, изчакваме тези апостили, услугата е 30 паунда на страница, чакаме ги да дойдат, нямам концепция, по принцип е 20 работни дни, само че никой не може да каже какъв брой време ще отнеме ", споделя Ивйло Христов.
Докато родителите чакат заверка на документите, поражда нов проблем – не могат да запишат децата си в българско учебно заведение.
" Върнахме се във Англия, отидохме в учебното заведение където е приключил огромния, издадоха ни документи с 3 години обратно. Това ни желаеха от РУО-Кюстендил. Извадихме ги, донесохме ги, единствено че се оказва, че тези документи са едни хвърчащи листове. Опитахме да легализираме тези документи, единствено ги преведохме, тъй като нямат апостил. Връщаме се повторно във Англия, отиваме в учебното заведение за апостил, от учебното заведение ни споделят, че тази процедура от 90-та година е отстранена. Пратиха ни в общината, където живеехме Есекс – отидохме по същия метод, печати няма. Накрая се оказва, че вероятно можем да си заплатим на частни юристи там, които да заверят този документ. Сумата варива сред 80- и 120 паунда на лист за заверката ", споделя бащата.
След среща в Регионалното ръководство на образованието в Кюстендил въпреки всичко се стига до компромисно решение – след заявление от страна на родителите се чака да бъде позволено децата да посещават учебно заведение и да участват на часовете, само че без да са записани. От учебния инспекторат споделиха за Българска национална телевизия, че двете деца ще бъдат записани в първи и осми клас сега, в който имат издадени обединен цивилен номер (ЕГН) или персонален номер на чужденеца.
Репортер: Станислава Христова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ