Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат татко чартърен. В деня, когато трябвало да дойде бащата донор, господин Иванов целунал жена си и сепнато споделил:

- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще пристигна скоро.

Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата,надявайки се да осъществя продажба.

- Добро утро, Мадам, аз бих желал да....

- Оооо, няма потребност да обяснявате, аз Ви чаках. - прекъснала го малко нервно госпожа Иванова.

- Наистина!?! - озадачил се фотографът. - ами добре, аз съм страховит експерт по бебета.

- Точно на това се надяваме, аз и брачният партньор ми. Заповядайте, влезте.

След минута госпожата попитала изчервявайки се:

- Ъмм, от кое място ще стартираме?

- Оставете всичко на мен госпожо. Аз нормално върша две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е необятно и умерено можем да се поразхвърляме.

- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме съумели да създадем нищо с моя Гошо.

- Мадам, никой от нас не може да подсигурява триумф при всеки опит. Но в случай че опитаме няколко разнообразни пози и аз изщраквам от шест или седем разнообразни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете удовлетворена от резултата.

- Боже мой! Това е многоо.... - ахнала госпожа Иванова.

- Госпожо, същността на моята работа не разрешава да се работи преждевременно. Аз елементарно мога да Ви претупам за пет минути, само че съм уверен, че ще бъдете разочарована.

- Зная това. -  тъжно отвърнала г-жата.

- Позволете да Ви покажа някои от моите творби. - споделил фотографът, изваждайки албум със фотоси на бебета.

- Ето това го направих в автобус на градския превоз.

- Боже господи! - възкликнала госпожа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.

- А тези близнаци се получиха извънредно добре, като се има поради, че беше доста мъчно да се работи с майка им. - траял фотографът.

- Било е мъчно?!?

- Да, тя беше доста претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, с цел да свършим добре работата към децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.

- Борисовата градина!?! - разширили се очите на госпожа Иванова от учудване.

- Да, а също така едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се вардя от него, до момента в който работя с майката!

Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала.

- Имате поради, че кучето в действителност е желало да загризе вашия, ъъъ, уред!!!???

- Точно по този начин. Е госпожо стига съм се хвалил, в случай че сте подготвена, да извадя триножника и да започваме работа.

- Триножник!?!?!?

- Разбира се мадам, моят уред е огромен, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник, не мога да работя дейно с него.

-!?!?!?!.....

- Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

създател: СЛАВА
...