bTV Репортерите: Пътят към града
Село Дрен. " СОС Детски селища България " подписва контракт с кмета на Радомир да построи на общинска земя първото " населено място за сираци " в страната. Три години по-късно прага на преди малко издигнатото населено място прекрачват и първите деца, останали без наставнически грижи. Заедно с тях в еднофамилни къщи са настанени и приемни родители.
„ Когато аз бях там цялата къща беше цялостна. Аз имам 6 сестри и още 5 братя, които е отгледала мама. Ние си поддържаме връзка и в този момент през всичките стадии. Кой откъдето е минал...Отношенията в селището са ни тъкмо фамилни. Не съм се сещал, че може да има нещо, което да ни липсва там “, споделя Любослав Василев – някогашен ученик на SOS детските селища.
„ Ние с тези деца живеехме прелестно, имахме празници, срещи с художници “, спомня си и кметът на Радомир – Пламен Алексиев.
„ Не им е липсвало нищо, с учителите имахме непрекъсната връзка. Имаше педагози, които непрекъснато и непрестанно се занимаваха, вървях в учебно заведение, разговарях с учителите, безусловно всичко имаха “, споделя и майка – някогашен приемен родител в SOS детски селища.
Снимка: btvnovinite.bg
През 2015 година животът в селището се трансформира. 13-те къщи, в които се отглеждат децата, остават празни. 37 декара общинска земя обезлюдява. Десетки деца напущат дома си и заживяват в жилища в София и Перник дружно с приемни родители.
„ Казаха „ Затваряме селището и ще местим децата “, без да дават аргументи. Ние се събрахме една група от младежи, които писахме до офиса в София с тези въпроси: „ Защо? Кое постанова тези неща? “. Първият отговор, които ни беше даден, беше, че това е решение, за което няма потребност да се оправдават “, спомня си Любо.
Според майка от селището, тогава стартират мудни срещи с централния офис, където ги твърдят, че децата ще живеят по-добре в градовете Перник и София. „ Увериха ни, че повода за преместването е липса на средства за това да бъде поддържано и липса на учебно заведение, и липса на лекари “, споделя тя.
Решението за преместването на селището е оповестено на среща сред управлението на SOS и жителите на село Дрен. Един от тях, участвал на срещата, ни дава записа. По това време „ SOS Детски селища България “ е част от интернационалната фондация „ SOS Children Villages “. Тя подкрепя финансово сдружението в България в интервала от 1992 година до 2019 година От година и половина „ SOS Детски селища България “ се самоиздържа.
Снимка: btvnovinite.bg
Пламен Стоянов, изпълнителен шеф на „ SOS Детски селища България “ изяснява през 2015 година на среща в село Дрен с представители на селото и селището, че в огромна част от страните, които са в Африка и в Азия, има висока потребност от поддръжка и грижа за децата, и дребни благоприятни условия за финансиране. По думите му страните в Европа са в категорията, където потребностите са доста по-малки и има по-добри финансови благоприятни условия.
„ Очакването е ние да проявим взаимност към тези страни, където има по-голяма потребност и да стартираме да осигуряваме финансирането сами, като по тоя метод освободим средства, които да бъдат пренасочени основно към страните, където има доста огромна потребност “, показва той.
„ Тая сметка и тоя план сподели, че разноските тук, в Дрен, са много високи. За да можем да балансираме нещата би трябвало да търсим друго решение, което постанова тази смяна - да преместим фамилиите в града - в София и в Перник, където разноските ще бъдат доста по-ниски. Не можем с тези средства да осигурим поддръжката на селището отсега нататък “, споделя Пламен Стоянов.
„ Срещата беше инициирана в работен ден - понеделник, преди обяд, без съвсем никакво анонсиране, нямаше поканени медии, нямаше афиши “, разяснява за тази среща Ивайло Шопски, ръководител на предприемчив комитет за избавление на „ SOS Детско населено място – Дрен “.
„ Когато аз бях там цялата къща беше цялостна. Аз имам 6 сестри и още 5 братя, които е отгледала мама. Ние си поддържаме връзка и в този момент през всичките стадии. Кой откъдето е минал...Отношенията в селището са ни тъкмо фамилни. Не съм се сещал, че може да има нещо, което да ни липсва там “, споделя Любослав Василев – някогашен ученик на SOS детските селища.
„ Ние с тези деца живеехме прелестно, имахме празници, срещи с художници “, спомня си и кметът на Радомир – Пламен Алексиев.
„ Не им е липсвало нищо, с учителите имахме непрекъсната връзка. Имаше педагози, които непрекъснато и непрестанно се занимаваха, вървях в учебно заведение, разговарях с учителите, безусловно всичко имаха “, споделя и майка – някогашен приемен родител в SOS детски селища.
Снимка: btvnovinite.bg
През 2015 година животът в селището се трансформира. 13-те къщи, в които се отглеждат децата, остават празни. 37 декара общинска земя обезлюдява. Десетки деца напущат дома си и заживяват в жилища в София и Перник дружно с приемни родители.
„ Казаха „ Затваряме селището и ще местим децата “, без да дават аргументи. Ние се събрахме една група от младежи, които писахме до офиса в София с тези въпроси: „ Защо? Кое постанова тези неща? “. Първият отговор, които ни беше даден, беше, че това е решение, за което няма потребност да се оправдават “, спомня си Любо.
Според майка от селището, тогава стартират мудни срещи с централния офис, където ги твърдят, че децата ще живеят по-добре в градовете Перник и София. „ Увериха ни, че повода за преместването е липса на средства за това да бъде поддържано и липса на учебно заведение, и липса на лекари “, споделя тя.
Решението за преместването на селището е оповестено на среща сред управлението на SOS и жителите на село Дрен. Един от тях, участвал на срещата, ни дава записа. По това време „ SOS Детски селища България “ е част от интернационалната фондация „ SOS Children Villages “. Тя подкрепя финансово сдружението в България в интервала от 1992 година до 2019 година От година и половина „ SOS Детски селища България “ се самоиздържа.
Снимка: btvnovinite.bg
Пламен Стоянов, изпълнителен шеф на „ SOS Детски селища България “ изяснява през 2015 година на среща в село Дрен с представители на селото и селището, че в огромна част от страните, които са в Африка и в Азия, има висока потребност от поддръжка и грижа за децата, и дребни благоприятни условия за финансиране. По думите му страните в Европа са в категорията, където потребностите са доста по-малки и има по-добри финансови благоприятни условия.
„ Очакването е ние да проявим взаимност към тези страни, където има по-голяма потребност и да стартираме да осигуряваме финансирането сами, като по тоя метод освободим средства, които да бъдат пренасочени основно към страните, където има доста огромна потребност “, показва той.
„ Тая сметка и тоя план сподели, че разноските тук, в Дрен, са много високи. За да можем да балансираме нещата би трябвало да търсим друго решение, което постанова тази смяна - да преместим фамилиите в града - в София и в Перник, където разноските ще бъдат доста по-ниски. Не можем с тези средства да осигурим поддръжката на селището отсега нататък “, споделя Пламен Стоянов.
„ Срещата беше инициирана в работен ден - понеделник, преди обяд, без съвсем никакво анонсиране, нямаше поканени медии, нямаше афиши “, разяснява за тази среща Ивайло Шопски, ръководител на предприемчив комитет за избавление на „ SOS Детско населено място – Дрен “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ