Възобновяването на ядрената енергетика е ключов елемент от енергийната стратегия

Възобновяването на нуклеарната енергетика е основен детайл от енергийната тактика на Япония, само че съвсем 15 години след повредата във „ Фукушима Даичи “ опасенията на локалните поданици по отношение на трусове, цунамита и проектите за евакуация не престават да подкопават публичното доверие.

Около атомната електроцентрала „ Кашивадзаки-Карива “ интензивността е в своя пик, споделя The Guardian. Работещите там уголемяват основния път към обекта, тежкотоварни камиони минават през строго охранявания вход, а периметърът е заобиколен с огради и бодлива тел. Полицейски патрули наблюдават региона, в това число и крайбрежието – едно от дребното места с директна панорама към реакторите, ситуирани на фона на заснежения връх Йонеяма.

С потенциал от 8,2 гигавата при цялостна употреба на всичките си седем реактора, „ Кашивадзаки-Карива “ е най-голямата атомна електроцентрала в света, способна да зарежда милиони семейства. Разположена върху 4,2 кв. км в префектура Ниигата, на брега на Японско море, централата обаче не е произвела нито един ват електрическа енергия от 2012 година насам. Тя е спряна, както и десетки други реактори на територията на страната, след тройното разтопяване на реактори във Фукушима през март 2011 година – най-тежката нуклеарна повреда след Чернобил.

Централата се намира на към 220 км северозападно от Токио и се ръководи от Tokyo Electric Power (Tepco) – същата компания, която експлоатира и „ Фукушима Даичи “, когато мощното цунами пробива защитните уреди, води до прекъсване на електрозахранването и до разтопяване на три реактора.

Над 160 000 души са принудени да изоставен домовете си след този случай.

Седмици преди 15-ата годишнина от бедствието, лишило живота на към 20 000 души по североизточното крайбрежие на Япония, Tepco се готви да рестартира един от реакторите на „ Кашивадзаки-Карива “, макар мощната опозиция на локалните поданици.

В понеделник компанията разгласи, че отсрочва рестарта на реактор №6 – в началото плануван за идващия ден – откакто по време на тест се е задействала тревога поради техническа нередовност, оповестява публичната телевизия NHK. Очаква се реакторът да бъде пуснат в употреба в околните дни. При включване той би нараснал електроснабдяването за региона на Токио с към 2%.

За държавното управление това би било алегоричен и на практика стадий в бавното завръщане на Япония към нуклеарната сила – тактика, която управляващите пазят като нужна за реализиране на климатичните цели и за подсилване на енергийната сигурност на страната.

За близо 420 000 души, живеещи в радиус от 30 км към централата – зона, подлежаща на евакуация при случай – рискът обаче остава действителен.

Сред тях е 76-годишният Рюсуке Йошида, чийто дом е на по-малко от 2,5 км от реакторите, в дребното село Карива.

„ Всичко това ме тормози “, споделя той в изявление за The Guardian. „ Плановете за евакуация явно не работят. През зимата пътищата са затворени от сняг, а доста от хората тук са възрастни. Какво се случва с тях и с тези, които не могат да се придвижват? Това е въпрос на човешки права. “;

Tepco твърди, че е извлякла поуките от повредата във Фукушима. Компанията се ангажира да влага 100 милиарда йени (около 590 млн. долара) в префектура Ниигата през идващото десетилетие в опит да завоюва поддръжката на локалните общности.

Централата разполага с по-високи защитни стени, водонепроницаеми порти, мобилни дизелови генератори и профилирани противопожарни екипи за спешно изстудяване на реакторите, както и с актуализирани системи за дестилация на радиоактивни субстанции.

„ Ядрената сила значи сигурност на първо място, а разбирането на локалните поданици е наложително изискване “, декларира представителят на Tepco Тацуя Матоба.

Точно това доверие обаче остава най-голямото затруднение.

Местните управляващи отхвърлят да проведат референдум за бъдещето на централата, а социологически изследвания демонстрират ясно публично противоречие. Над 60% от жителите в 30-километровия периметър считат, че изискванията за рестарт не са изпълнени.

Към напрежението се прибавят и нови кавги в бранша. Наскоро стана ясно, че друга енергийна компания – Chubu Electric Power – е манипулирала данни за сеизмични опасности по време на регулаторна инспекция на реактори в централата „ Хамаока “.

Скептицизмът се ускорява и поради геоложките особености на региона. През 2007 година офшорно земетресение с магнитуд 6,8 поврежда оборудванията на „ Кашивадзаки-Карива “, води до пожар в трансформатор и до автоматизирано прекъсване на работещите реактори.

Залогът за японското държавно управление остава доста висок.

Преди повредата във Фукушима 54 реактора обезпечават към 30% от електрическата енергия в страната. Днес от 33 механически годни реактора в употреба са едвам 14, а опитите за рестарт на останалите срещат сериозна опозиция.

Почти 15 години след Фукушима рецензиите към така наречен „ нуклеарно село “ – мрежата от оператори, регулатори и политици – още веднъж се концентрират върху дребния крайбрежен град в Ниигата.

„ Приоритетът на всяко държавно управление би трябвало да бъде отбраната на човешкия живот “, споделя Йошида. „ А тук имаме чувството, че ни постановат решения под напън. Достатъчно е да погледнете какво се случва, с цел да разберете, че нуклеарното село в Япония е към момента живо. “