Селекционерът на националния футболен тим на Швейцария Владимир Петкович даде

Селекционерът на националния футболен отбор на Швейцария Владимир Петкович даде особено изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Босненецът прекомерно рано е избрал емигрантския живот и от дълго време има швейцарски паспорт. Шампион е на някогашна Югославия като футболист на Сараево, само че същинското му самопризнание е треньорството.

Дълго време Петкович държи националния тим на Швейцария в Топ 10 на международната класация на ФИФА. А като ментор подвигна купата на Италия с Лацио. Следващата седмица той ще води Швейцария във финалите на новия шампионат Лига на нациите.

- Добър ден, господин Петкович! Швейцария е един от спечелилите в новия шампионат Лига на нациите. Какво значи това за футбола в страната и за вас персонално?

- При всички положения това е една от огромните изненади в шампионата. Фаворитът в нашата група беше Белгия, само че ние успяхме да станем първи. За нас мачът против белгийците беше пряк двубой, като елиминационен мач от европейско състезание. Победихме една огромна футболна нация. Потвърдихме това, което се прави към този момент 15 години в Швейцария – отлична работа с подрастващите и високо равнище на обучение на треньорите. Футболът в страната очевидно се развива в вярна посока.

- Вече години наред националният тим на Швейцария играе значима роля в международния футбол. Как го постигнахте?

- Пътят е доста, доста дълъг. Започна от базите и юношите. Треньорите към този момент са добре образовани, само че и това е дълъг развой. Един приключен експерт би трябвало да се образова минимум шест години. Едва тогава той ще знае по какъв начин да се занимава с младите. Швейцария към този момент се радва на своето второ мощно потомство. Затова и националният тим към този момент много години се показва на доста мощно равнище. Има последователност.

- Взимаме това изявление в базата на националния тим. Само първият отбор ли тренира тук?

- Ще уточня, че това е единствено един от центровете. Тук сме в италианската част на Швейцария. Ето там е спортното учебно заведение. Не единствено за футболисти, а за гении от разнообразни спортове. Децата отиват на учебно заведение, а по-късно имат опция да упражняват при отлични условия. Връзката сред учебното заведение и футбола е доста тясна. Но това не е домът единствено на най-популярния спорт. От другата ни страна е националната федерация по плуване, до нея е тази по хокей на лед. Много са спортовете. Този център е чудесно място, с цел да се развиват младите гении.

- Сега следва финалният шампионат в Лигата на нациите в Португалия. До къде ще стигне Швейцария? Вие сте на полуфинал с Португалия, а в другия се срещат Холандия и Англия.

- Досега постигнахме доста положителни резултати. Вече ни познават освен вкъщи. Хората в Швейцария мислят, че имаме шансове. Нещо повече - считат даже че би трябвало да спечелим този шампионат. И да – ние ще опитаме. Винаги съм желал моите тимове да печелят. Така ще бъде и в първия мач против Португалия. Но Лигата на нациите е единствено едно от провокациите. Трябва да се представяме добре и в европейските квалификации, където групата ни изобщо не е лесна. Вярвам, обаче, че след финала на Лигата на нациите ще сме в действителност удовлетворени.

- Мислите ли, че Лигата на нациите ще бъде сполучлив план на УЕФА?

- Мисля, че имаше прекомерно доста песимизъм против него. Немалко треньори се изрекоха срещу. Но това ново съревнование би трябвало да се одобри по този начин, както се приема, че всяка страна има народен тим. В края на краищата всички видяхме, че всеки отбор искаше да бъде допустимо най-високо в класирането и да завоюва в Лигата на нациите. Групите бяха направени равностойно. И даже отборите от четвърта урна съумяха да изградят нрав на спечелили. Всеки усещаше, че има късмет да завоюва мача си.

- На международното състезание в Русия стигнахте до осминафинал. Не можеше ли да пробиете още напред?

- Това е действителността. Важното е, че Швейцария беше на осминафинал във всички последни три огромни шампионата. Мисля, че в исторически проект това се е случило единствено на три тима.

- Кои са другите?

- Бяха Германия и Франция.

- Но Германия не стигна осминафинал на последното международно.

- Да, прав сте. Значи единият е Франция, а другият Португалия или Испания. Важното е, че бяхме там и успяхме да минем груповата фаза. Това е действителността за Швейцария – да бъде на осминафинал. Тогава към този момент всичко е допустимо. Трябва да имаше ден, да изненадаш противника. Всичко би трябвало да пасне едновременно. На осминафинала против Швеция не успяхме да предизвикваме шанса. А на Евро 2016 загубихме с дузпи от Полша. Късметът е нужен, само че той няма да пристигна, без да го търсиш.

- Швейцария провежда един прелестен шампионат през 2008 година дружно с Австрия. Мислите ли, че европейското състезание тогава беше основата на бъдещите триумфи на футбола в страната?

- Не, не мисля по този начин. Правилното развиване на футбола стартира години преди този момент. Структурата към този момент беше построена. Обученията на треньорите от дълго време бяха в деяние. След това Швейцария се класира за мондиала в Южна Африка. Постоянството в концепциите и развиването беше почнало още преди семейството на европейското състезание. Но сигурно шампионатът имаше своето огромно значение за страната.

- Базел играе постоянно в груповата фаза на Шампионската лига. Миналия сезон Йънг Бойс победи Ювентус. Къде е рецептата за триумфите на клубните тимове? Те не си разрешават звезди като британските, испанските или немските клубове.

- Отново ще ви отговоря – ключът е в постоянството. Клубовете имат положителни бази. Базел към този момент 10 години е в елита на европейския футбол. Йънг Бойс стартира да се показва добре и към този момент два пъти подред е първенец. Остави отлични усещания в Шампионската лига. Когато един път влезеш в груповата фаза, получаваш положителни пари. След това е значимо да ги инвестираш вярно. Футболистите повишават цената си. Разбира се, някои вършат прехвърляния в чужбина. Но с парите от тях клубът получава опция да реинвестира в нови футболисти. И по този начин се гледа напред. Но за всичко това е необходим верен нрав и избор на точните играчи.

- Да поговорим за вас. Имате босненски и швейцарски паспорт. Какъв се чувствате повече – босненец или швейцарец?

- Аз съм европеец. През целия си живот съм пътувал доста. Работил съм в Италия, живял съм в Швейцария, която одобрих за моя съществена татковина. Тук ми дадоха опция да остана, да упражнявам. Двете ми дъщери са родени в Швейцария. Цялото семейство се усещаме прелестно тук. Но в никакъв случай няма да не помни от кое място съм тръгнал. Моят роден град е Сараево. Родителите ми към момента са там и с огромно наслаждение навестявам страната.

- Вие сте бил и първенец на някогашна Югославия като състезател на Сараево.

- За мен този трофей е от голямо значение. Той вечно ще остане в моята визитка и ще върви с мен, до момента в който съм жив. Много съм горделив, че бях част от оня отбор на Сараево, който през 1985 година ликува с купата на Югославия. Имахме доста мощно потомство. Преди това обаче футболен клуб Сараево също се е радвал на положителни поколения. В някогашна Югославия постоянно са се раждали доста мощни футболисти. Сега оттова произлизат шест разнообразни национални тима. И всички те вървят по добър път.

- Как по този начин отбор от Босна стана първенец на Югославия?

- Сараево два пъти е триумфирал. Шампион е бил и Железничар. Същото се отнася и за Велеш.

- Най-успелите тимове на някогашна Югославия са Цървена звезда и Партизан. Можело ли е да играете там?

- Дори не съм и мечтал. Винаги съм бил крепко стъпил на земята. Гледам какво е през днешния ден и какво може да бъде на следващия ден. А и вдругиден. През 1982 година живях шест месеца в Белград и упражнявах с Цървена звезда. Бях за малко и в Партизан. Събрах опит в тези два огромни тима. Но до такава степен.

- Кой е най-големият ви мач?

- Трудно ми е да отговоря. Имал съм много мачове, само че не мога да ги разделя. Със сигурност най-хубавите ми мемоари са от сезона, в който със Сараево станахме първенци. По това време бях титуляр в тима и се усещах благополучен. Също се сещам и за 1987 година, когато отидох в Швейцария. Сега като ме питате и се възнамерявам. Отлични мемоари имам и от младежките ми години. Много пътувахме из цяла Европа. Участвахме на разнообразни шампионати. Хубаво време беше. Накрая се открих в Швейцария, където също се веселя на доста приятни мемоари.

- Как фамилията ви реши да се реалокира в Швейцария?

- Първо пристигнах самичък. Бях на 24 години. Тук беше моята другарка, която към този момент ми е брачна половинка. Оженихме се в Швейцария. Така се разви животът.

- Дарко Панчев сподели в едно изявление за нашето предаване, че в случай че Югославия не е била спряна служебно от присъединяване на Евро‘92 е щяла да стане първенец?

- Напълно допустимо беше. Имахме отлични футболисти.

- Тогава УЕФА извади Югославия поради войната.

- Така е. Но нашият регион е имал още доста мощни генерации. Винаги по-големият проблем ни е бил манталитетът, в сравнение с качествата. Имахме доста футболисти, които можеха да играят на най-високо равнище. Но при остарелия режим никой не можеше да напусне Югославия, до момента в който не навърши 28 години. А биха могли да се развият и още по-добре, в случай че като млади бяха получили опция да играят на най-високо равнище.

- Мислите ли, че в миналото може да има мир сред почитателите от някогашните югославски републики?

- Трудно ми е да отговоря. Винаги има напрежение и то не е единствено сред някогашните югославски страни. Виждаме го и в Германия, и в Италия, и в Швейцария. Феновете на всички места могат да са рискови. Затова е нужно футболните хора да даваме положителни образци. Баскетболът в страните от някогашна Югославия сподели, че е допустимо толерантно отношение. Много мачове минаха спокойно. Може би за футбола още е прекомерно рано. Когато всички играят постоянно в Европа, и това ще се случи.

- Пред нашата камера митове като Давор Шукер, Роберт Просинечки, Саво Милошевич и Дарко Панчев приказват един за различен като за братя. Дали тази братска обич може да се придвижи и у феновете?

- По-трудно ще е. Тези хора, тези звезди, се обичат отпреди доста години. Войната се отрази неприятно. Затова отново дублирам, че би трябвало да се дават непрестанно позитивни образци. Да се не помни всичко би било доста мъчно. Но би трябвало да има приемливост сред едните и другите.

- По време на международното състезание в Русия доста се приказва за жестовете на вашите национали Гранит Джака и Жердан Шакири на мача със Сърбия. Какво им казахте?

- Че са създали нещо безусловно излишно. Платихме доста с ментална сила за всичко това. Видя се на осминафинала против Швеция. Там ментално не бяхме подготвени. Изхабихме прекалено много сила за странични неща към футбола. Те реагираха от наслада след головете си. Прекалено доста се писа и приказва за нея. Трябва да се поучим от случилото се и другия път да внимаваме какво вършим.

- Как гледахте националния тим на Босна и Херцеговина в дебютното му международно състезание през 2014 година в Бразилия?

- Престоят беше къс, само че съгласно мен добър. Може би футболистите трябваше да имат вяра малко повече, да предизвикат шанса. Мисля, че имаше късмет отборът да се показа малко по-добре. За босненския състав беше прелестно, че се класира за мондиал. Така, с изключение на всичко, се даде и една добра основа да се градят нови и нови футболисти.

- А може ли един ден да станете народен селекционер на Босна и Херцеговина?

- В живота в никакъв случай не се споделя „ в никакъв случай “. Но би било мъчно да се случи. Още съм относително млад и мисля, че ще имам опция за доста дестинации. В момента съм доста удовлетворен от поста, който заемам. В кариерата си постоянно съм се стремял да направя крачка напред. Такава би трябвало да бъде и при идната, когато пристигна денят.

- Люксембургският Дюделанж направи сензация в Лига Европа този сезон, класирайки се в груповата фаза. Може ли това да се случи и на босненски тим? Например на Сараево.

- Възможно е, само че би трябвало време. Виждате какъв брой години Динамо (Загреб) се утвърждава в европейския футбол и какъв брой доста пари вложи. В шампионатите има доста тимове, които са по-добре структурирани от босненските. Вече говорихме за Йънг Бойс. Босненският футбол се нуждае от непрекъснато и вярно развиване. Трябват може би и малко повече пари. Много млади момчета прекомерно рано вършат прехвърляния в чужбина. Това принуждава да се градят прекомерно постоянно нови генерации в тимовете. Вероятно е нужно момчетата да почакат малко по-дълго, да поиграят повече в Босна. Тогава би било допустимо да се реализира нещо по-сериозно в Европа.

- На Балканите към този момент има концепция за обща кандидатура за европейско и международно състезание. Мислите ли, че България, Румъния, Сърбия и Гърция имат късмет?

- Вярвам, че е допустимо. Трябва да има успокоение. За страните би било едно прелестно преживяване. Това ще даде опция на всички места да се построят нови игрища. Ще се направи нова и съвременна инфраструктура, която ще увеличи равнището на футбола.

- Как започнахте вашата треньорска кариера? Защо изобщо се решихте на такава?

- Още когато заживях в Швейцария, се възпламених по тази концепция. Веднъж седмично се правех на треньор. Още през 1990 година стартирах курсовете. Шест години по-късно започнах да работя с юношите на Локарно. Водих разнообразни възрастови групи. По същото време пробвах да завърша образованието си. Докато бях футболист, си бях сложил за цел да стана и треньор. За мен беше съществена цел да стана професионален футболен треньор.

- С един по-малък отбор като Белинцона стигнахте край за купата на Швейцария против Базел. Каква страст беше това за вас?

- Имах щастието да си свърша работата. С Белинцона влязохме от трета във втора лига. След това стигнахме и до елита. После пристигна и финалът. Уникално беше. Десет хиляди души от Белинцона пристигнаха на мача. Един час се представихме доста мощно, само че по-късно рухнахме. Но за всички футболисти и за мен като техен треньор въпросният край беше голям скок в кариерата ни.

- Спечелихте купата на Италия с Лацио. Какво означаваше за вас, че победният гол беше вкаран от босненец?

- Сенет Лулич беше при мен на проби още в Белинцона. След това игра в Грасхопърс. По-късно аз се реалокирах в Йънг Бойс и го взех за два сезона с мен. Накрая се срещнахме отново в Лацио. Неговият гол във финала ще остане незабравим. Да спечелиш купата в дерби против Рома – това ще се помни всеки ден. Ще го помни всеки почитател на Лацио. Всяка година ще се повтаря. И всяка година ще се споделя едно огромно „ Благодаря! “.

- Защо не останахте по-дълго в италианския футбол?

- Защото се появи опцията да поема националния тим на Швейцария. След половин година размисъл взех решение да приема. Бях взел решението да не възобновя контракта си с Лацио. Според мен това беше вярна крачка в кариерата ми. От настоящия ми пост виждам футбола по различен метод. Уча се на доста неща и от трибуната. Много е прелестно да си народен селекционер.

- Коректни ли бяха шефовете на Лацио да ви уволнят, откакто схванаха за новата ви работа?

- Между националния тим и клуба в никакъв случай не е имало конкуренция. Просто президентът на Лацио не одобри, че съм подписал 6 месеца, преди да стартира новата си работа в Швейцария. Моят контракт влизаше в действие от юли, само че подписах още през декември. Босът на Лацио не го одобри и пътищата ни се разделиха.

- Какво е да сте правоприемник на фигура като Отмар Хитцфелд?

- Много хора приказват и ме питат тъкмо за това, само че в никакъв случай не съм мислил в дълбочина по въпроса. Хитцфелд сигурно е един от най-успешните треньори в историята. Постигна доста с Борусия (Дортмунд), с Байерн. Спечели Шампионската лига и с двата тима. Преди мен работи шест години като народен селекционер на Швейцария. Аз обаче имам друг от него мироглед за футбола. Исках непременно да трансформира някои неща. И считам, че се получи. Футболистите одобриха моите хрумвания. Ние сме тим, който към този момент се потвърди. Можем да победим всеки и... това ни е задачата.

- След една година ще забележим европейско състезание на целия континент. Мислите ли, че ще е сполучлива тази концепция?

- Със сигурност е забавна. А дали ще е сполучлива, би трябвало да изчакаме, както с Лигата на нациите. Нека да мине шампионатът и тогава да дадем оценки. През 2024 година европейското ще е единствено в Германия. Според мен ще е забавно да има шампионат в толкоз доста страни. Организационно въобще няма да е елементарно. Ще има доста пътувания, само че сходен опит към този момент имахме на международното състезание в Русия.

- Накрая да ви попитаме какви мемоари имате от българския футбол?

- Само хубави са. Най-вече помня вашия народен тим, когато играеше Христо Стоичков. Тук, в Швейцария се сприятелих с Петър Александров. Вече станаха двайсет години, откогато се познаваме. България постоянно се е славила с положителни футболисти, които са се представяли мощно и на интернационалното поле.

- Александров ни описа по какъв начин първият му мач за Аарау е бил против вас. Тогава сте бил в Хур.

- И аз го помня. Беше другарски мач. Видях го за първи път с лентата на главата. Тя се трансформира в знак за швейцарския футбол. Беше доста добър централен нападател. Истинска екстра класа. Направи доста сериозна кариера в Швейцария, а и в националния ви тим.

- Два пъти Александров стана голмайстор на швейцарското състезание. Обичат ли го почитателите тук?

- Със сигурност. Най-вече почитателите на Люцерн и тези на Аарау. Петър е кумир. И младите играчи в Швейцария го помнят. Продължава да е известен.

- Играл ли сте против български тимове?

- Никога не съм играл в България. На младежки шампионати съм се срещал с тимове от вашата страна. Като треньор на Йънг Бойс мисля, че имахме един мач на подготовка в Испания, само че не мога да си спомня против кой тъкмо тим.

- Треньорската работа се трансформира в просвета. Колко стресираща е тя?

- Аз преглеждам тази обстановка по-простичко. Треньорът не е нужно да минава наложителен курс за компютри или по информатика. Разбира се, че технологиите оказват помощ доста в днешно време на треньорите. Анализите стават по-лесно с помощта на компютрите. Те разрешават и на треньорите, и на футболистите да получат по-прецизна визия за това, което се е случило – механически, тактически и кондиционно. Но аз не преставам да настоявам, че футболът на първо място идва от корема, от човешкото възприятие. Човек би трябвало да демонстрира усеща. Така всяка подготовка става доста приятна. Технологията ти оказва помощ да не бъркаш, а не да правиш точните корекции. Да избереш верните футболисти и да ги поставиш на точните места е друга работа.

- От кой треньор сте научил най-вече?

- От доста съм откраднал разнообразни неща. Гледал съм доста. На интернационално равнище са ме впечатлявали Фабио Капело и Арсен Венгер. Харесвам желязната дисциплинираност на Капело и хубостта в играта на Венгер. През годините аз самичък събрах много опит и построих мой личен жанр. За него най-важното е какви футболисти имам разполагаем. Тогава опитвам да реализирам концепциите си.

- И финален въпрос – Люпко Петрович се завърна в българския футбол с ЦСКА. Преди това беше сполучлив в Левски и в Литекс. Какво мислите за него?

- Люпко е остаряла лисица. Той има голям опит и на локално, и на интернационално равнище. Навсякъде е работил добре. Като съветник в ЦСКА може да следи доста, да демонстрира доста и да поучава умело.

- Доскоро двама сърби водиха грандовете ЦСКА и Левски – Нестор Ел Маестро и Славиша Стоянович. Познавате ли ги?

- Познавам ги по имена, само че не и персонално. Следя, колкото ми разрешава времето, тъй като работата ми е да съм осведомен. Факт е - на всички места има положителни треньори от някогашна Югославия.