Земята предизвиква земетресения на Луната?
Сеизмометрите, пренесени на Луната от задачите Аполо 12, 14, 15 и 16 сред 1969 и 1977 година, записаха дълбоки лунни земетресения на към 800 до 1200 километра под повърхността на всеки 27 дни. Лунните земетресения са странни, тъй като Луната няма тектонични плочи, поради чието придвижване се случват земетресенията на нашата планета. Затова учените трябваше да намерят друго пояснение.
Сега ново изследване, оповестено в Journal of Geophysical Research: Planets, демонстрира, че гравитацията на Земята може да е причина за дълбоките лунни трусове, ставащи на нашия сателит Луната.
Екипът, управителен от Тайчи Кавамура (Taichi Kawamura) от Националната астрономическа обсерватория на Япония, изследва 131 сходни събития, свързани с лунната сеизмична интензивност. Те преглеждат технните характерности и откриват, че приливните сили, породени от земната гравитация, могат да имитират аргументите за земетресенията на нашата планета, заяви phys.org.
Приливната мощ " издува " земните океани откъм близката страна на Земята, обърната към Луната и най-отдалечената. Този второстепенен резултат на силата на гравитацията е виновен за феномена на приливите и отливите.
На Луната същите тези сили предизвикват дребни нарушавания по цялата планета, които учените назовават прилив на твърдото тяло. Такива приливи основават недостатъци или пукнатини на Луната, които се трият между тях, натруват напрежения, които водят до лунни трусове.
Докато дълбоките лунни земетресения нормално са единствено с магнитуд 2 или по-малки, те се случват през месец, трусове на нашата планета, настъпват по една и съща разломна линия и са разграничени от време на време с десетилетия или епохи едно от друго. Лунните трусове, също така, не престават повече от земните, които нормално стопират в границите на няколко минути. Тъй като Луната е доста по-суха и по-студена от Земята, съмненията се носят по-дълго, до момента в който по-пластичната конструкция на Земята работи като гъба, поглъщаща вибрациите.
" Връзката сред появяването на дълбоките лунни трусове и приливите сили поддържа концепцията в нашето проучване, че приливите сили освен провокират дълбоките лунни земетресения, само че и дават отговор за цялостното освобождение на сеизмичната интензивност ", написа екипът в публикацията си.
Учените означават, че предходните проучвания са подценявали напрежението, което се освободождава, тъй като са употребявали единствено показания от един от сеизмометрите. Чрез съчетание на сигнали от разнообразни принадлежности, това изследване открива, че натрупването на приливни напрежения се реализира в продължение на един месец. 27-дневната честота на лунните трусове също по този начин поддържа концепцията, че те са породени от гравитацията на Земята, защото този интервал съответствува с времето за една обиколка на Луната към Земята.
Сега ново изследване, оповестено в Journal of Geophysical Research: Planets, демонстрира, че гравитацията на Земята може да е причина за дълбоките лунни трусове, ставащи на нашия сателит Луната.
Екипът, управителен от Тайчи Кавамура (Taichi Kawamura) от Националната астрономическа обсерватория на Япония, изследва 131 сходни събития, свързани с лунната сеизмична интензивност. Те преглеждат технните характерности и откриват, че приливните сили, породени от земната гравитация, могат да имитират аргументите за земетресенията на нашата планета, заяви phys.org.
Приливната мощ " издува " земните океани откъм близката страна на Земята, обърната към Луната и най-отдалечената. Този второстепенен резултат на силата на гравитацията е виновен за феномена на приливите и отливите.
На Луната същите тези сили предизвикват дребни нарушавания по цялата планета, които учените назовават прилив на твърдото тяло. Такива приливи основават недостатъци или пукнатини на Луната, които се трият между тях, натруват напрежения, които водят до лунни трусове.
Докато дълбоките лунни земетресения нормално са единствено с магнитуд 2 или по-малки, те се случват през месец, трусове на нашата планета, настъпват по една и съща разломна линия и са разграничени от време на време с десетилетия или епохи едно от друго. Лунните трусове, също така, не престават повече от земните, които нормално стопират в границите на няколко минути. Тъй като Луната е доста по-суха и по-студена от Земята, съмненията се носят по-дълго, до момента в който по-пластичната конструкция на Земята работи като гъба, поглъщаща вибрациите.
" Връзката сред появяването на дълбоките лунни трусове и приливите сили поддържа концепцията в нашето проучване, че приливите сили освен провокират дълбоките лунни земетресения, само че и дават отговор за цялостното освобождение на сеизмичната интензивност ", написа екипът в публикацията си.
Учените означават, че предходните проучвания са подценявали напрежението, което се освободождава, тъй като са употребявали единствено показания от един от сеизмометрите. Чрез съчетание на сигнали от разнообразни принадлежности, това изследване открива, че натрупването на приливни напрежения се реализира в продължение на един месец. 27-дневната честота на лунните трусове също по този начин поддържа концепцията, че те са породени от гравитацията на Земята, защото този интервал съответствува с времето за една обиколка на Луната към Земята.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ