Цената на валутния борд
Сега нашето присъединяване е непълноценно – не прилагаме инструментите на единната парична политика
Напоследък икономическите полемики у нас се концентрират върху концепцията за присъединението на България към еврозоната. Фундаменталният въпрос обаче не е този, а нуждата от превъзмогване на рестриктивните мерки и унищожаване на загубите, породени от валутния ръб. За да илюстрираме част от проблемите, които пораждат в последно време, привеждаме две графики.
Графика 1
На графика №1 е показана динамичността на чистите задгранични активи на Българска народна банка. Последните нарастват от под 5 милиарда лв. през 1998 година до към 45 милиарда в края на 2017 година От тях вложенията в скъпи бумаги, разнообразни от акции, или най-вече ДЦК на страните от еврозоната, са към 25 милиарда По принцип последните са ненужни, защото останалите 20 милиарда валутни запаси са изцяло задоволителни за страна като България, още повече, че брутният валутен запас е на процедура още по-голям. Подобни вложения в скъпи бумаги имат страни с остатъци от петродолари, с каквито България, както е добре известно, не разполага.
Графика 2
Още по забавна е Графика №2, която демонстрира дължимите към Българска народна банка лихви. При подобен валутен запас и при съществуването на обилни вложения в дългови скъпи бумаги, би следвало да се чакат обилни доходи. И те в действителност са обилни до 2009 година, в разгара на световната фининсово-икономическа рецесия. След това обаче, вследствие политиката на количествени облекчения, възприета от ЕЦБ, лихвеното ниво по държавните скъпи бумаги в еврозоната спада, с което пагубно се свиват и получаваните от Българска народна банка лихви, като в края на 2017 година, без значение от големите активи на Българска народна банка, дължимите лихви са негативна големина.
Това значи, че ние към този момент
плащаме живи пари за лукса да сме във валутен ръб,
а сеньоражът, т.е. приходът, който получава страната от паричната емисия, е на процедура негативен. С такава обстановка се сблъскваме за пръв път от 1998-ма година насам. Ако запасите на Българска народна банка бяха вложени в български държавни скъпи бумаги, каквато е практиката при самостоятелна парична политика, Българска народна банка, респективно бюджетът, би получил доходи в размер от над 220 млн. лв. на годишна основа единствено от заместването на маркираните 25 милиарда с български, на мястото на задграничните ДЦК.
Възниква въпросът, какво би станало, в случай че излезем от валутния ръб?
Промените ще бъдат по две линии – първо балансови и второ функционални.
Да стартираме с балансовите. При естествена централна банка главната част от активите в салдото не са задграничните скъпи бумаги, а държавните скъпи бумаги на съответната страна. Такава смяна би означавала Българска народна банка да взе участие интензивно на открития финансов пазар, като продава скъпи бумаги на страните от еврозоната и купува български ДЦК. Крайният резултат би бил намаление на лихвения % по българските ДЦК, от една страна, само че повишаване на приходите от лихви на Българска народна банка, от друга, защото доходността на българските ДЦК би била към момента по-висока от тази по облигациите на водещите страни от еврозоната. Можем да чакаме също стесняване на балансовото число на Българска народна банка, понижаване на минималните наложителни запаси на комерсиалните банки, редуциране на фискалния запас и връщане на забележителен паричен запас от несъразмерния валутен запас към вътрешната стопанска система.
Във функционален проект отводът от валутен ръб значи
еластичен, само че управляем валутен курс,
дейна антиинфлационна парична политика (инфлационно таргетиране), механизъм за рефинансиране на комерсиалните банки, лихвена политика, ръководство на паричния пазар и дейни интервенции на открития финансов и валутен пазар. Както демонстрира практиката на съвсем всички страни в света, самостоятелната парична политика способства за стабилизиране и ускорение на икономическия напредък.
В момента излизането от валутния ръб се отъждествява с присъединение към еврозоната. Това обаче не е по този начин. От концептуална позиция, при съществуването на закрепен курс към еврото, свободно придвижване на капитали и съгласуване на фискалните политики в границите на европейския учебен срок,
България функционално е част от еврозоната
Проблемът е в това, че нашето присъединяване в нея е непълноценно- ние не прилагаме инструментите на единната парична политика и съчетаваме рестриктивните мерки на валутния ръб с тези на груповата валута. Този несъответстващ макроикономически механизъм редовно забавя икономическия напредък и е в основата на механичното възпроизвеждане на позицията ни на най-бедната страна в Европейски Съюз.
Вследствие неправилното схващане, че ние сме отвън еврозоната, тактиката при нашите контакти с Европейска комисия и ЕЦБ е едностранчива. Ние изхождаме от това, че би трябвало да осъществим някакви условия, с цел да се присъединим към нещо, от което в действителност сме част. Някои от тези условия, да вземем за пример Маастрихтските конвергентни критерии, са де факто към този момент изпълнени от България, за разлика от доста страни, които са официално част от еврозоната. Към нас се насочат обаче спомагателни условия, свързани с действителната стопанска система, които на процедура ни вкарват в параграф 22- реализирането на тези спомагателни условия допуска наложително ускорение на икономическия напредък, а той е занимателен от механизма на валутния ръб. С други думи, бидейки във валутен ръб, ние в никакъв случай не можем да покрием новите условия за еврозоната. Това постанова
да разполагаме с проект „ Б ”
Този различен проект следва да се базира върху опцията за излизане от валутния ръб посредством прекосяване към самостоятелна паричнокредитна политика и пълноценна централна банка. Това е методът на на практика всички посткомунистически страни, като стартираме от Албания и приключим с Полша. Разбира се, подобен преход има своите опасности и на процедура може да бъде осъществен само при цялостно координиране и с финансовата поддръжка от страна на МВФ, Европейска комисия и ЕЦБ. Този вид обаче е нужен, с цел да може България да организира договарянията за допустимо най-бързо присъединение към еврозоната от позицията на страна, която ясно осъзнава и пази своите стратегически стопански ползи.
Напоследък икономическите полемики у нас се концентрират върху концепцията за присъединението на България към еврозоната. Фундаменталният въпрос обаче не е този, а нуждата от превъзмогване на рестриктивните мерки и унищожаване на загубите, породени от валутния ръб. За да илюстрираме част от проблемите, които пораждат в последно време, привеждаме две графики.
Графика 1 На графика №1 е показана динамичността на чистите задгранични активи на Българска народна банка. Последните нарастват от под 5 милиарда лв. през 1998 година до към 45 милиарда в края на 2017 година От тях вложенията в скъпи бумаги, разнообразни от акции, или най-вече ДЦК на страните от еврозоната, са към 25 милиарда По принцип последните са ненужни, защото останалите 20 милиарда валутни запаси са изцяло задоволителни за страна като България, още повече, че брутният валутен запас е на процедура още по-голям. Подобни вложения в скъпи бумаги имат страни с остатъци от петродолари, с каквито България, както е добре известно, не разполага.
Графика 2 Още по забавна е Графика №2, която демонстрира дължимите към Българска народна банка лихви. При подобен валутен запас и при съществуването на обилни вложения в дългови скъпи бумаги, би следвало да се чакат обилни доходи. И те в действителност са обилни до 2009 година, в разгара на световната фининсово-икономическа рецесия. След това обаче, вследствие политиката на количествени облекчения, възприета от ЕЦБ, лихвеното ниво по държавните скъпи бумаги в еврозоната спада, с което пагубно се свиват и получаваните от Българска народна банка лихви, като в края на 2017 година, без значение от големите активи на Българска народна банка, дължимите лихви са негативна големина.
Това значи, че ние към този момент
плащаме живи пари за лукса да сме във валутен ръб,
а сеньоражът, т.е. приходът, който получава страната от паричната емисия, е на процедура негативен. С такава обстановка се сблъскваме за пръв път от 1998-ма година насам. Ако запасите на Българска народна банка бяха вложени в български държавни скъпи бумаги, каквато е практиката при самостоятелна парична политика, Българска народна банка, респективно бюджетът, би получил доходи в размер от над 220 млн. лв. на годишна основа единствено от заместването на маркираните 25 милиарда с български, на мястото на задграничните ДЦК.
Възниква въпросът, какво би станало, в случай че излезем от валутния ръб?
Промените ще бъдат по две линии – първо балансови и второ функционални.
Да стартираме с балансовите. При естествена централна банка главната част от активите в салдото не са задграничните скъпи бумаги, а държавните скъпи бумаги на съответната страна. Такава смяна би означавала Българска народна банка да взе участие интензивно на открития финансов пазар, като продава скъпи бумаги на страните от еврозоната и купува български ДЦК. Крайният резултат би бил намаление на лихвения % по българските ДЦК, от една страна, само че повишаване на приходите от лихви на Българска народна банка, от друга, защото доходността на българските ДЦК би била към момента по-висока от тази по облигациите на водещите страни от еврозоната. Можем да чакаме също стесняване на балансовото число на Българска народна банка, понижаване на минималните наложителни запаси на комерсиалните банки, редуциране на фискалния запас и връщане на забележителен паричен запас от несъразмерния валутен запас към вътрешната стопанска система.
Във функционален проект отводът от валутен ръб значи
еластичен, само че управляем валутен курс,
дейна антиинфлационна парична политика (инфлационно таргетиране), механизъм за рефинансиране на комерсиалните банки, лихвена политика, ръководство на паричния пазар и дейни интервенции на открития финансов и валутен пазар. Както демонстрира практиката на съвсем всички страни в света, самостоятелната парична политика способства за стабилизиране и ускорение на икономическия напредък.
В момента излизането от валутния ръб се отъждествява с присъединение към еврозоната. Това обаче не е по този начин. От концептуална позиция, при съществуването на закрепен курс към еврото, свободно придвижване на капитали и съгласуване на фискалните политики в границите на европейския учебен срок,
България функционално е част от еврозоната
Проблемът е в това, че нашето присъединяване в нея е непълноценно- ние не прилагаме инструментите на единната парична политика и съчетаваме рестриктивните мерки на валутния ръб с тези на груповата валута. Този несъответстващ макроикономически механизъм редовно забавя икономическия напредък и е в основата на механичното възпроизвеждане на позицията ни на най-бедната страна в Европейски Съюз.
Вследствие неправилното схващане, че ние сме отвън еврозоната, тактиката при нашите контакти с Европейска комисия и ЕЦБ е едностранчива. Ние изхождаме от това, че би трябвало да осъществим някакви условия, с цел да се присъединим към нещо, от което в действителност сме част. Някои от тези условия, да вземем за пример Маастрихтските конвергентни критерии, са де факто към този момент изпълнени от България, за разлика от доста страни, които са официално част от еврозоната. Към нас се насочат обаче спомагателни условия, свързани с действителната стопанска система, които на процедура ни вкарват в параграф 22- реализирането на тези спомагателни условия допуска наложително ускорение на икономическия напредък, а той е занимателен от механизма на валутния ръб. С други думи, бидейки във валутен ръб, ние в никакъв случай не можем да покрием новите условия за еврозоната. Това постанова
да разполагаме с проект „ Б ”
Този различен проект следва да се базира върху опцията за излизане от валутния ръб посредством прекосяване към самостоятелна паричнокредитна политика и пълноценна централна банка. Това е методът на на практика всички посткомунистически страни, като стартираме от Албания и приключим с Полша. Разбира се, подобен преход има своите опасности и на процедура може да бъде осъществен само при цялостно координиране и с финансовата поддръжка от страна на МВФ, Европейска комисия и ЕЦБ. Този вид обаче е нужен, с цел да може България да организира договарянията за допустимо най-бързо присъединение към еврозоната от позицията на страна, която ясно осъзнава и пази своите стратегически стопански ползи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ