Конституцията допринесе за запазване на гражданския мир и подготви влизането на България в ЕС
Сега настоящата Конституция в най-голяма степен се родее с Търновската. Тя е постижение на Седмото Велико Народно заседание, което сътвори независим парламентарен план, въодушевен от най-хубавите европейски обичаи и опит. Конституцията от 1991 година не се оказа преходна, конюнктурна, а постоянна, способства за опазване на гражданския мир, приготви влизането на България в Европейския съюз. Тя сподели капацитет за развиване и послужи за решение на редица политически рецесии. Това съобщи министърът на правораздаването проф. Янаки Стоилов по време на конференция във Велико Търново на тематика „ 30 години от приемането на Конституцията - сред желанията на учредителите и действителното деяние ". Тя се организира в петък с присъединяване на кмета на старопрестолния град, на регионалния шеф, на конституционните
съдии А. Семов и Кр. Влахов, адвокати, историци и магистрати в постройката на Учредителното заседание - мястото, където е призната Търновската конституция и където стартира работата на Седмото Велико народно събрание, приело настоящия сега Основен закон.
Янаки Стоилов напомни, че в преамбюла на Конституцията е записано, че България е демократична, правова и обществена страна. На процедура обаче пред реализирането на част от обществените права стоят провокации в изискванията на неолиберален преход към капитализъм.
Въпреки неколкократните промени в Конституцията, проблемите в правосъдната система остават и въпросът за гарантирането на върховенството на правото е открит. Сега, когато още веднъж се повдига въпросът за промени в
Конституцията, би трябвало да се напомни, че повтарянето на едни и същи извършения не може да доведа до друг резултат, счита проф. Стоилов.
Според него преди да стигнем до покрива на нашето нормативното здание би трябвало да установим какво е положението на ниските етажи и какво е належащо да се направи там. По думите му в вероятност конституционните промени би трябвало да вземат решение въпроса за гарантиране на демокрацията, като не позволяват срастването на икономическа, политическа и медийна власт. Заложеното в Конституцията разделяне на управляващите е належащо, само че незадоволително за гарантиране на народна власт, когато е налице олигархизация на политиката.
По-рано денем министърът на правораздаването участва на церемонията по тържествено разкриване на новата постройка на Административния съд - Велико Търново, на която означи значимата роля на административното правораздаване за отбрана на правата на жителите против незаконосъобразни дейности на държавни органи.
Министър Стоилов акцентира, че подобряването на материалните условия в правосъдните здания постоянно е значимо, само че в днешно време също толкоз значима е електронизацията на правораздаването.
Затворът в Ловеч беше първата спирка в програмата на министъра на правораздаването проф. Янаки Стоилов. Той инспектира мястото за отнемане от независимост и разиска с шефа му настоящи проблеми на пандизите и на
осъществяването на наказванията в България. Директорът на пенитенциарното заведение посочи, че в пандиза се упражнява непоколебим надзор и не се позволява внасянето на неразрешени предмети и че липсват сигнали за принуждение
и неприятни практики. Министър Стоилов означи, че в Ловешкия затвор успешно се съчетават изтърпяването на наказванията с трудова, просветителна и лечебна активност. Проблемите, пред които сме изправени, са основно два: да се предложи формула за по-нататъшна ефикасна работа
на затворническите предприятия и публичните поръчки за доставки на храна да доведат до възстановяване на нейното качество на по-ниски от досегашните цени.
След това проф. Стоилов организира среща с магистрати, множеството от които съдии, и други адвокати от област Ловеч, на която беше разискван въпросът за смяна на правосъдната карта. Министърът предложи такива срещи да се организират в разнообразни райони на страната, а след набелязването на модел за промяна, той да бъде прибавен за известно време в няколко области, с цел да се преценяват резултатите от него. Той уточни, че при законодателни промени е нужна оценка на въздействието, с цел да не се постанова след това да се вършат ремонти на поправките. По време на полемиката участниците се сплотиха към няколко хрумвания:
➢ да се одобри методика за отчитане на натовареността на съдиите, която отразява освен броя каузи, а и тяхната сложност;
➢ да се одобри и норма за натовареността на правосъдните служители;
➢ да се направи разбор на успеваемостта на към този момент подхванатите
закривания на районни прокуратури;
➢ прекроявания на правосъдната карта да не задълбочава негативните
демографски и обществени процеси;
➢ предложенията да се създадат след преброяването на популацията
съдии А. Семов и Кр. Влахов, адвокати, историци и магистрати в постройката на Учредителното заседание - мястото, където е призната Търновската конституция и където стартира работата на Седмото Велико народно събрание, приело настоящия сега Основен закон.
Янаки Стоилов напомни, че в преамбюла на Конституцията е записано, че България е демократична, правова и обществена страна. На процедура обаче пред реализирането на част от обществените права стоят провокации в изискванията на неолиберален преход към капитализъм.
Въпреки неколкократните промени в Конституцията, проблемите в правосъдната система остават и въпросът за гарантирането на върховенството на правото е открит. Сега, когато още веднъж се повдига въпросът за промени в
Конституцията, би трябвало да се напомни, че повтарянето на едни и същи извършения не може да доведа до друг резултат, счита проф. Стоилов.
Според него преди да стигнем до покрива на нашето нормативното здание би трябвало да установим какво е положението на ниските етажи и какво е належащо да се направи там. По думите му в вероятност конституционните промени би трябвало да вземат решение въпроса за гарантиране на демокрацията, като не позволяват срастването на икономическа, политическа и медийна власт. Заложеното в Конституцията разделяне на управляващите е належащо, само че незадоволително за гарантиране на народна власт, когато е налице олигархизация на политиката.
По-рано денем министърът на правораздаването участва на церемонията по тържествено разкриване на новата постройка на Административния съд - Велико Търново, на която означи значимата роля на административното правораздаване за отбрана на правата на жителите против незаконосъобразни дейности на държавни органи.
Министър Стоилов акцентира, че подобряването на материалните условия в правосъдните здания постоянно е значимо, само че в днешно време също толкоз значима е електронизацията на правораздаването.
Затворът в Ловеч беше първата спирка в програмата на министъра на правораздаването проф. Янаки Стоилов. Той инспектира мястото за отнемане от независимост и разиска с шефа му настоящи проблеми на пандизите и на
осъществяването на наказванията в България. Директорът на пенитенциарното заведение посочи, че в пандиза се упражнява непоколебим надзор и не се позволява внасянето на неразрешени предмети и че липсват сигнали за принуждение
и неприятни практики. Министър Стоилов означи, че в Ловешкия затвор успешно се съчетават изтърпяването на наказванията с трудова, просветителна и лечебна активност. Проблемите, пред които сме изправени, са основно два: да се предложи формула за по-нататъшна ефикасна работа
на затворническите предприятия и публичните поръчки за доставки на храна да доведат до възстановяване на нейното качество на по-ниски от досегашните цени.
След това проф. Стоилов организира среща с магистрати, множеството от които съдии, и други адвокати от област Ловеч, на която беше разискван въпросът за смяна на правосъдната карта. Министърът предложи такива срещи да се организират в разнообразни райони на страната, а след набелязването на модел за промяна, той да бъде прибавен за известно време в няколко области, с цел да се преценяват резултатите от него. Той уточни, че при законодателни промени е нужна оценка на въздействието, с цел да не се постанова след това да се вършат ремонти на поправките. По време на полемиката участниците се сплотиха към няколко хрумвания:
➢ да се одобри методика за отчитане на натовареността на съдиите, която отразява освен броя каузи, а и тяхната сложност;
➢ да се одобри и норма за натовареността на правосъдните служители;
➢ да се направи разбор на успеваемостта на към този момент подхванатите
закривания на районни прокуратури;
➢ прекроявания на правосъдната карта да не задълбочава негативните
демографски и обществени процеси;
➢ предложенията да се създадат след преброяването на популацията
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ