Седмица след зрелищния обир на бижута от Лувъра в Париж

Седмица след зрелищния грабеж на бижута от Лувъра в Париж двама обвинени бяха задържани в събота вечерта, оповестиха френски медии. Новината беше доказана няколко часа по-късно и от основната прокурорка на Париж Лор Бекюо.   Заподозрените са на към 30 години, произлизат от департамента Сен-Сен Дени покрай Париж и са познати на полицията поради минали обири, описаха полицейски източници. Единият от задържаните бил френски жител, а другият френско-алжирски жител. Единият от двамата е бил арестуван на парижкото летище " Шарл де Гол “, малко преди да се качи на полет за Алжир. Другият е бил задържан в Сен-Сен Дени.   Кога беше осъществена кражбата   На 19 октомври в часовия период 9,30-9,38, т.е. измежду бял ден, половин час откакто Лувърът отвори порти за гости в 9 ч.   Къде по-точно беше осъществена кражбата   В Галерията на Аполон на Лувъра, която е в крилото, гледащо към река Сена и към крайбрежния бул. " Франсоа Митеран “. Галерията е известна със своята помпозност и е построена по поръчка на крал Луи Четиринадесети.   Какво беше откраднато   Крадците съумяха да откраднат общо осем бижута от сбирката с драгоценности и бижута, които едно време са били благосъстоятелност на френската кралска корона. Откраднатите предмети са били свързани с двамата императори Наполеон и с френските монарси. Колекцията на кралската корона наброява общо 800 предмета, напомня Франс прес.   Сред откраднатите скъпоценности имаше два комплекта бижута и три независими предмета.   На първо място крадците взеха комплект колие, обеци и диадема с бели диаманти и сини цейлонски сапфири. Трите предмета са били част от по-голям комплект, включващ и две дребни брошки, една огромна брошка, две гривни и един гребен,  написа профилираното издание " Кралски блог “ към списание " Пари мач “. Колието съдържа 8 сапфира с разнообразни размери и 631 диаманта.  Обеците са формирани от 1 дребен сапфир, 1 по-голям сапфир и от 59 диаманта. Диадемата е формирана от 4 сапфира, от които 5 доста огромни и 10 дребни, плюс 1083 диаманта. Не се знае кой е основателят тези бижута. Смята се, че те са били направени през първата трета на 19-и век.   Комплектът от бижута е принадлежал на две кралици - кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия. Кралица Мария-Амалия е била щерка на краля на Двете Сицилий Фердинанд Първи и брачна половинка на френския крал Луи Филип Първи, властвал от 1830 година до 1848 година Кралица Хортензия, чието цялостно име е Хортензия Евгения Сесилия Бонапарт, е била брачна половинка на брата на Наполеон Бонапарт – Луи Бонапарт. Тя е била и майка на френския император Наполеон Трети. Когато Луи Бонапарт става крал на Холандия, кралица Хортензия става кралица на Холандия в интервала 1806-1810 година Любопитното е, че кралица Хортензия е и доведена щерка на Наполеон Бонапарт. Тя е щерка е на Жозефина дьо Боарне, която е първата брачна половинка на Наполеон Бонапарт.   Според някои вярвания кралица Хортензия е получила колието, диадемата, обеците и останалите неща от комплекта от майка си императрица Жозефина, само че нищо и не го потвърждава, написа изданието " Кралски блог “. Твърди се, че комплектът може да бил даже благосъстоятелност на Мария-Антоанета, само че в тази тенденция също няма доказателства.   Крадците взеха от музея и още един комплект, формиран от колие и обеци. Колието е от злато, диаманти, брилянти и изумруди. Включва 32 изумруда, от които 5 овални, 264 диаманта и 874 брилянта. Обеците са от злато и изумруди. Включват 6 изумруда, от които 2 огромни във формата на круша, и 108 диаманта. И двете са дело на френския бижутер Франсоа-Регно Нито и са измайсторени през 1810 година Бижутата са били на Мария-Луиза. Нейното цялостно име е Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска. Тя е била австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция от 1810 до 1814 година, херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала. Тя е втора брачна половинка на Наполеон Бонапарт и племенница на Мария-Антоанета. Родена е във Виена. Дъщеря е на Франц Втори, финален император на Свещената Римска империя и първи император на Австрийската империя. Колието и обеците са подарени на Мария-Луиза от Наполеон Бонапарт във връзка техния брак.   Сред откраднатите движимости е и реликвена брошка от диаманти и злато, дело на бижутера Пол-Алфред Бапст. Съдържа общо 94 диаманта. В частта на брошката, която наподобява на криле на пеперуда, се намират диамантите, известни в историята като „ диаманти номер 17 и 18 на Мазарин “. Те били благосъстоятелност на фамозния министър на крал Луи Четиринадесети. Накрая министърът ги е подарил на монарха. Големият елмаз в центъра на брошката пък е бил едно време копче от одежда на Луи Четиринадесети, а след това е бил употребен като обеца от Мария-Антоанета.   Сред откраднатите бижута беше и перлената диадема, съдържаща ориенталски перли, диаманти, брилянти, сребро и злато. Измайсторена е през 1853 година от бижутера Александър-Габриел Льомоние. Съставена е от 212 ориенталски перли, от които 17 крушовидни, както и 1998 диаманта и 992 брилянта. Принадлежала е на императрица Евгения. Императрица Евгения е родена като Мария Еухения Игнасия Аугустина де Палафокс де Гусман Портокареро и Киркпатрик. Тя е  испанска аристократка и брачна половинка на френския император Наполеон Трети. Като такава е и затова императрица на Франция от 1853 до 1871 година Евгения е щерка на Дон Сиприано де Палафокс и Портокареро, който е бил херцог на Пеняранда Гранде, маркиз на Арделас, маркиз на Моя, маркиз на Алхаба, граф на Теба, граф на Монтихо и граф на Аблитас.   Крадците съумяха да вземат и брошка, известна и като Големия корсажен възел на императрица Евгения. Брошката е направена от сребро, диаманти, брилянти и злато през 1855 година от бижутера Франсоа Крамер. В нея са вложени 2438 диаманта и 196 брилянта.   Крадците откраднаха и корона, която също е принадлежала на императрица Евгения. Тя датира от 1855 година и  е направена от злато, диаманти и изумруди.  В нея са вложени 490 диаманта и 65 изумруда. Дело е още веднъж на бижутера Александър-Габриел Льомоние.  Създадена е във връзка международното ревю дружно с корона, основана по същия мотив за император Наполеон Трети. По време на бягството си обаче крадците изоставиха короната на императрица Евгения дружно с други предмети, употребявани при обира. Смята се, че крадците са нанесли вреди на короната и в този момент специалисти правят оценка какъв брой съществени са те.   На какъв брой са оценени откраднатите предмети   Както заяви прокурорката на Париж Лор Бекюо, откраднатите предмети са на обща стойност 88 милиона евро.   Колко бяха крадците   Крадците, работили на мястото на престъплението бяха четирима. Те бяха дегизирани като строителни служащи. Двама от тях дойдоха в региона на Лувъра със строителен елеватор, употребен за нанагорнище на строителни материали по време на градежи или за  събаряне и нанагорнище на мебели по време на премествания от едно на друго място. Другите двама обирджии дойдоха на мястото на престъплението с два мощни скутера „ Т-Макс “.   Хронология на обира   Крадците се появяват на мястото в 9,30 ч. Те паркират подемника под терасата на Галерията на Аполон, разпростират стълбата на подемника, отделят региона с конуси, все едно, че ще се правят строителни действия. Двама от крадците с маски и светлоотразителни жилетки – жълта и оранжева - се изкачват с подемника до балкон и прозорец на Галерията на Аполон, благодарение на ъглошлайф разрязват стъклото и проникват в залата в 9,34 ч. Там още веднъж с ъглошлайф те разрязват две витрини и отмъкват гореспоменатите драгоценности. В 9,37 отеква тревога и крадците напущат Галерията на Аполон, спускайки се с подемника и бягайки след това дружно с останалите двама съучастници с двата мотора, обобщава Франс прес.   Какво изоставят крадците в бягството си   Короната на императрица Евгения, два ъглошлайфа, горелка, бензин, одеяло, ръкавици, уоки-токи, подемника, мотоциклетна каска, жълта жилетка.   Няколко длъжностни лица в този момент излязоха на напред във времето около обира на Лувъра.   Лоран Нуниез – министър на вътрешните работи на Франция.   Лоран Нуниез е роден през 1964 година в Бурж в фамилията на испански имигранти. Майката на Нуниез е преподавателка,  а татко му е проектант. Лоран Нуниез има сестра близначка и по-малък брат. Завършва университета в Тур, компетентност ръководство на локалните общности, след което работи като икономист и данъчен контрольор. После учи в Националното административно учебно заведение. През 1999 година постъпва в министерството на вътрешните работи на Франция и през годините там е работил в префектурата на Везул и префектурата на Сен-Сен Дени. Бил е и заместник-префект на Байон. Постепенно става специалист и по битката с тероризма. От 2012 година до 2015 година е шеф на канцеларията на тогавашния парижки префект Бернар Буко. По това време в Париж са осъществени атентатите против редакцията на сатиричното издание „ Шарли ебдо “ и против еврейски супермаркет, лишили живота на 17 души. Същата година Нуниез е изместен на поста префект на Буш дю Рон, където би трябвало да се оправя с вендети, свързани с трафика на дрога. През 2017 година оглавява Генералната дирекция за вътрешна сигурност. Основните задания на това ведомство са битка с тероризма, контрашпионаж, киберзащита и отбрана на фундаменталните ползи на страната. Година по-късно Нуниез е назначен за държавен секретар към министъра на вътрешните работи във второто държавно управление на Едуар Филип. На тази позиция взе участие в ръководство на рецесиите, произлизащи от митингите на придвижването на Жълтите жилетки. През 2020 година е назначен за народен координатор за разузнаването и за битката с тероризма. През 2022 година е назначен за префект на Париж по предложение на тогавашния вътрешен министър Жералд Дарманен.  Нуниез е напълно неотдавна министър на вътрешните работи във втория кабинет на Себастиен Льокорню. В първия кабинет на Льокорню, просъществувал едвам 14 часа, постът на вътрешен министър беше предназначен на досегашния титуляр Брюно Рьотайо, само че след спор сред него и Льокорню, той отхвърли да влезе в новото държавно управление.   Относно обира на Лувъра Нуниез регистрира, че крадците са работили доста бързо, че са напуснали мястото на престъплението, преди да пристигна първият полицейски патрул, извикан от защитата на Лувъра. Нуниез увери, че алармите на музея са работили по време на обира. Той увери, че в Париж има мрежа от охранителни камери, която е проследила пътя на крадците. Относно откраднатите бижута Нуниез сподели, че те са скъпи предмети, само че акцентира, че за крадците ще е мъчно да ги пласират на пазара в сегашния им тип. Ето за какво има риск предметите да бъдат разглобени на дребни елементи и крадците да се опитат да пласират на пазара настрана техните детайли, т.е., диамантите, брилянтите, сапфирите, изумрудите и перлите, от които са направени, съобщи Нуниез   Обирът на Лувъра съставлява съществено предизвикателство за новия министър на вътрешните работи. Още на седмия ден от новата му работа, той е подложен на сериозен напън и от изхода на следствието ще зависи цялата кариера на Нуниез, без значение от постигнатото от него до момента в професионален проект, безапелационни са анализаторите.   След новината за извършените  арести на двама обвинени Нуниез поздрави следователите, работещи неуморно по случая, съобщи Франс прес.   Патрис Фор – началник на Парижката префектура.   Парижката префектура е същинска страна в страната със своите 43 000 полицейски сътрудници. Централата ѝ е на остров Сите в центъра на Париж. В периметъра на дейностите на Парижката префектура попадат освен столицата и околостоличните департаменти, само че още четири департамента – Сен е Марн, Ивлин, Есон и Вал Д’Оаз, известни като Голямата корона на Париж.   Патрис Фор е считан за доближен на президента на Франция Еманюел Макрон. Той поема поста на основен префект на Париж от Лоран Нуниез. Фор е роден през 1967 година в Крест в непретенциозно семейство. Има тапия за професионален сладкар. След това учи история и математика в университета и по двете специалности има магистърска степен.  После се посвещава на военната кариера. През 2002 година Фор се причислява към Генералната дирекция за външна сигурност. След две години постъпва на работа в министерството на отвъдморските територии, където е шеф на кабинета за военно обмисляне. После постъпва на работа на управителен пост в Парижката префектура. След това е назначен за префект на Гвиана в миг, в който тази територия е обхваната от обществени безредици, а популацията ѝ се усеща изоставено от Париж. Там Фор точно съумява да притегли вниманието на Макрон по време на негова аудиенция в Гвиана през октомври 2017 година Тогава Макрон хвали смелостта на Фор. От 2021 година до 2023 година Фор заема поста върховен комисар на Нова Каледония. На тази служба той е най-висшият административен представител в отвъдморската френска територия, която има желания за самостоятелност. На този пост Фор следи и по какъв начин се организира третият референдум за самостоятелност на Нова Каледония. Фор, беше началник на канцеларията на Макрон от 2024 година   Той беше назначен за префект на Париж три дни след зрелищния грабеж на Лувъра. Засега той се въздържа от гръмки изказвания по отношение на това закононарушение.   Лор Бекюо  - прокурор на Париж   Лор Бекюо е родена през 1960 година в Монтрьой в региона на Париж. Има три сестри. Учи право в университета „ Париж-1-Пантеон-Сорбона “ и в Института за политически проучвания. После учи и в Националното магистратско учебно заведение.  Кариерата си стартира в Руан през 1986 година като заместник-прокурор. После е заместник-прокурор в Лил и Версай. След това е заместник-прокурор в Бобини. Назначена е за прокурор  на Ним през 2013 година След това е прокурор на Кретей от 2016 година От септември 2021 година е прокурор на Париж и е първата жена, която заема този пост.   Именно Бекюо на 21 октомври вечерта на брифинг първа заяви какъв брой костват откраднатите осем бижута – 88 милиона евро. Тя споделя, че от историческа позиция предметите са скъпи и обирът нанася огромен ущърб на френската страна и история. Бекюо споделя и, че крадците няма да се снабдят с 88 милиона евро, в случай че имат неприятната концепция да стопят бижутата, с цел да извлекат драгоценностите от тях и да ги продадат на обособени елементи. „ Надяваме се, че те ще помислят по въпроса и няма да разрушат тези бижута “, съобщи тя.   Бекюо сподели, че се търсят четирима директни причинители на обира. Но сподели и, че към тях е имало цялостен един екип, който евентуално ги е подпомагал. Запитана дали в обира е забъркан и вътрешен човек от Лувъра, Бекюо сподели, че на този стадий не може да отговори нито с да, нито с не, напомня Франс прес. Бекюо сподели, че следствието на обира се води от към 100 следователи.   На 23 октомври в изявление за " Уест Франс “ Бекюо съобщи, че над 150 проби от ДНК следи са били взети от мястото на закононарушението и се проучват в лаборатории. Бекюо съобщи и, че видеонаблюдението е разрешило да се наблюдава и пътят на крадците в Париж и в близките департаменти, като в тази тенденция се проучвани данните от камери за наблюдаване на публични институции и на частни лица, да вземем за пример камери на банки, автомагистрали и компании.   След новината за ареста на двама обвинени, Бекюо беше тази, която я удостовери публично, откакто първо я оповестиха няколко френски медии. Прокурорката обаче предизвести, че разкриването на тези осъществени арести може единствено да навреди на следствието на към 100-те следователи, търсещи както останалите нарушители и техни съучастници, по този начин откраднатите бижута.   Ан Идалго – кмет на Париж   Ан Идалго е родена през 1959 година в Сан Фернандо в Испания. Има френско и испанско поданство. Майка ѝ е шивачка, а татко ѝ и електротехник. Те емигрират от Испания във Франция с децата си през 1962 година Идалго има по-голяма сестра, която през днешния ден е треньор по футбол.  Ан Идалго има магистратура по обществени научи от университета „ Жан Мулен-Лион 3 “ и докторантура магистратура по обществено и синдикално право от университета „ Париж 10 Нантер “. Кариерата ѝ стартира като контрольор по трудово право. През годините е  работила и в министерството на труда, в Международното бюро по труда в Женева и в Главната водоснабдителна компания, където е била в дирекцията за човешки запаси. През 1994 година става член на Социалистическата партия. От 1997 до 2002 година работи в канцелариите на министъра на труда и заетостта, на държавния секретар за правата на дамите и за професионалната подготовка и на министъра на правораздаването. През 2001 година е определена за общински консултант в  Париж. През 2008 година става първи консултант на кмета на Париж Бертран Деланое и на този пост дава отговор за урбанизацията и за архитектурата. През 2004 година е определена и за член на районния съвет на района Ил Дьо Франс.  През 2012 година афишира желание да се кандидатира след две години за кмет на Париж.  Листата, която оглавява, печели на втория тур през 2014 година и Идалго е определена за кмет. Преизбрана е през 2020 г.    Идалго е отпред на Париж по време на атентатите през 2015 година Тя е отпред на Париж и по време на интернационалната конференция за климата през 2015 година, на която е признато Парижкото съглашение за климата. Идалго е отпред на Париж и по време на подготовката и провеждането на Летните олимпийски игри през 2024 година Тя е отпред на столицата и по време на митингите на Жълтите жилетки, по време на коронавирусната пандемия и локдауните, по време на следковидната рецесия, по време на митингите против закона за пенсионната промяна и на митингите против несъразмерното полицейско принуждение.  Управлението  ѝ е белязано от позитиви и  негативи. Тя пази концепцията за преобразяване на Париж в по-чист и екологичен град, само че е упреквана, че не съумява да се оправи с чистотата по парижките улици, че не се оправя с трафика, с мигрантите и бездомниците в столицата.  Критикувана е поради несъразмерни разноски, които прави нейната администрация. Тази есен френски медии и една асоциация за бистрота на разноските на администрациите, оповестиха, че единствено в интервала 2020 година -2024 година Идалго е похарчила 84 000 евро за облекла и 125 000 за разноски за командировки. Идалго се отбрани, че става дума за представителни разноски, които се отпускат по принцип на кметовете, с цел да не се изкушават те от корупция и подкупи. Тя заведе дело и за очерняне. Идалго разгласи и, че няма да се кандидатира на общинските избори в Париж следващата година.   След кражбата в Лувъра Идалго съвсем не е коментирала случилото се, което стана мотив за нови рецензии против нея, че е понижила интереса си към събитията в столицата, откакто се е отказала от упоритостите си за преизбиране, отбелязва " Паризиен ".   Рашида Дати – министър на културата   Дати беше назначена за министър на културата през 2023 година в държавното управление на Габриел Атал. Поста продължи да заема и при министър председателите Мишел Барние, и Франсоа Байру. Сега е министър и във второто държавно управление на Льокорню. Заради назначението ѝ в кабинета на макрониста Атал, тя беше изключена от десноцентристката партия „ Републиканците “. Когато партията публично влезе в състава на последващите два кабинета, Дати беше върната в редиците ѝ. Сега дружно с още петима министри участието ѝ в „ Републиканците “ е суспендирано поради присъединяване ѝ в кабинета на Льокорню при публична позиция на „ Републиканците “, че не би трябвало да се взе участие в това държавно управление.   Рашида Дати е родена през 1965 година в Сен Реми в департамента Саон е Лоар. Тя е обрисувана като жена с борбен и съдбоносен темперамент, напомня Франс прес. Тя е адвокатка, щерка на марокански зидар и на алжирска стопанка. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Никога не е криела упоритостите си да реализира освен това в живота. Плащала е сама за образованието си, като е работила като продавачка и санитарка. Не се е тормозила да се бори за приемане на стажове и работни места, като търси подпомагане за това от най-престижните персони. Първо Дати се насочва към медицината, само че се проваля на изпитите през първата година. После учи стопанска система в Университета на Дижон, а по-късно и стопански науки в университета „ Париж-Пантеон-Асас “. Накрая учи и в Националното магистратско учебно заведение.   На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от десноцентриста Никола Саркози, на който беше съветничка и говорителка на кандидат-президентската му акция. На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правораздаването, само че остана на този пост единствено за две години, от 2007 до 2009 година. През този интервал нейни сътрудници я описаха по едно и също време като работохоличка и като сложен темперамент, разделящ хората. Дати също по този начин имаше навика да театралничи за всемирски издания. Тя медиатизира мощно и  бременността си, като в даден миг се породи същински спор във Франция кой може да е бащата на щерка ѝ и в тази тенденция бяха споменавани и водещи политици. В последна сметка Дати предприе правосъдни дейности против изтъкнат предприемач за признание на бащинството над щерка ѝ. Заради всички тези шумотевици към нея Дати през 2009 година беше " телепортирана " от президентския лагер в Европейския парламент. През 2018 година тя беше определена за кмет на Седми парижки регион и през 2020 година се впусна в борбата за кметския пост на Париж, само че загуби против социалистката Ан Идалго. Смятана е за идеологически съперник точно на Идалго. Начело на министерството на културата Дати споделя, че работи в отбрана на изключителния темперамент на френската просвета.   От няколко години  Рашида Дати е разследвана за корупция и трафик с въздействие поради съмнения, че е получила 900 000 евро от компанията " Рено-Нисан ”, с цел да я съветва. Догодина през есента против нея ще стартира развой по обвинявания в корупция и трафик с въздействие, напомнят " Депеш " и " Фигаро ".  По времето, когато Дати е съветвала компанията, ръководена от скандалния Карлос Гон, тя е била евродепутат и се счита, че в Европарламента тя е подкрепяла ползите на " Рено-Нисан " и е заемала позиции в интерес на компанията, без да осведоми Екологичен потенциал, че има консултантски контракт с нея, напомня " Радио Франс ". Дати споделя, че не е  направила нищо неправилно. А Макрон не я в профил от поста поради тези правосъдни проблеми, защото всеки е почтен до доказване на противното.   Заради обира в Лувъра Дати беше изслушана във френския парламент. Пред депутатите тя изключи какъвто и да е неуспех на сигурността от вътрешната страна в музея и сподели, че по време на обира всички ограничения за сигурност са сработили. Дати обаче разкритикува неналичието на сигурност по улиците на Париж, което е разрешило на крадците да разположат умерено подемника посред многолюден парижки бул., с цел да извършат обира, напомня Франс прес. Това беше камък, хвърлен в градината на градоначалничката Идалго и на парижката префектура. Дати, която е и претендент за локалните избори в Париж, които ще се проведат следващата година, съобщи също пред депутатите, че дълго време във Франция е била подценявана сигурността на творбите на изкуството за сметка на сигурността на обществеността.   Доминик Бюфен – шеф по сигурността и по посрещането на гости в Лувъра.   Бюфен е на 46 години и работи в Лувъра от предходната година. На  сегашния си пост е назначена през есента на 2024 година, като тя е първа жена, която заема тази позиция в музея. Бюфен стартира работа в държавната администрация през 2001 година, когато постъпва като офицер в полицията. После работи и в разследващите служби. През 2007 година тя постъпва на работа в централната дирекция на правосъдната полиция. Работи по следствия, свързани с проведената престъпност, а после  по следствия, свързани с трафика на предмети на културата. От 2013 година работи към министерството на културата, като консултант по сигурността на музеите във Франция. После работи в основната дирекция за културно завещание към ведомството. От 2017 година отговаря  за подготовката на личния състав на министерството на културата за ръководство на рецесии в културната сфера.   На поста в Лувъра Доминик Бюфен управлява над 1000 души, които дават отговор по едно и също време за посрещането на посетителите и за сигурността в музей. Периметърът им на активност обгръща освен постройката на Лувъра, само че градините на Тюйлери и площада „ Карусел “.   Според членове на личния състав по посрещане на посетителите и по сигурността в Лувъра броя им е  незадоволителна, с цел да се оправя те с милионите туристи на година. По-рано през годината чиновниците проведоха и митинг, с цел да изискат почтено възнаграждение на труда им и повече личен състав.   Критици на Бюфен упорстват тя да подаде в този момент оставка. Според тях защитата на Галерията на Аполон не е работила съответно по време на обира. Бюфен споделя, че са били спазени протоколите за деяние при сходна рецесия, че охранителите са се погрижили навреме за сигурността на посетителите, което е било тяхна първа задача, че са подали сигнал в полицията, че са съумели да прокудят обирджийте, които в паническото си бягство са оставили и много предмети, посредством които могат да бъдат открити.   Аудиозапис от сцената на обира, с който се е сдобила медията Бе Еф Ем Те Ве, сподели, че защитата на залата е работила самоуверено и даже е предотвратила проекти за подпалване на подемника, което би изложило на риск и цялата постройка на Лувъра.   Лоранс де Кар  - шеф на Лувъра   Лоран де Кар е родена през 1966 година в Антони. Завършва история на изкуството в Университета " Париж 4 – Сорбона “ и Училището към Лувъра. После учи и в Националното учебно заведение за историческо и културно завещание. Била е на стаж в музея " Метрополитън “ в Ню Йорк. Първата ѝ работа е като реакционер в музея " Орсе “ в  Париж през 1994 година Преди да стане шеф на Лувъра през септември 2021 година тя е управлявала и музея „ Орсе “ и музея " Оранжри “ в Париж.   Според медийни информации Лоранс Де Кар е подала оставка след обира на Лувъра, само че тя не е била призната нито от Дати, нито от френския президент Макрон. Три дни след обира директорката приказва в комисията по културата на френския Сенат.  По време на чуването тя увери, че всички аларми в музея са се задействали по време на обира. Тя обаче съобщи, че камерите към музея са доста незадоволителни и остарели. Цялата фасада не е обхваната от тях. Откъм Галерията на Аполон да вземем за пример имало единствена камера, която гледала в посока запад и не обхващала балкона, откъдето е станало проникването със мощ. Лоранс Де Кар увери обаче, че проектът за бъдещо възстановяване на сигурността на музея предвиждал камери, които да опасват цялата фасада на постройката.   Лоранс де Кар изиска откриването на полицейски сектор в Лувъра. Де Кар добави, че още откогато е поела длъжността отпред на музея през септември 2021 година, тя се е постарала да притегли вниманието на надзорните органи, на ръководителите и на медиите по отношение на положението на цялостна деградация и на обезценка на Лувъра, на неговите здания и структури.   Пред сенаторите директорката на Лувъра сподели, че обирът на музея е отворил голяма рана в музейната институция. Де Кар съобщи по отношение на развалената корона на императрица Евгения, която крадците изоставиха в бягството си, че реставрацията ѝ е деликатна, само че е допустима.   Еманюел Макрон – президент на Франция   По мотив на обира в Лувъра още на 19 октомври Макрон съобщи, че това е " офанзива против културно благосъстояние, което ценим, тъй като е част от нашата история. Ще възстановим творбите и ще надигнем причинителите пред съда. Под управлението на прокуратурата в Париж се прави всичко допустимо, с цел да се реализира това “, добави той.   Макрон сподели още, че планът за рационализация на Лувъра, показан през януари, планува усилване на ограниченията за сигурност. " Това ще подсигурява съхранението и отбраната на това, което съставлява нашата памет и нашата просвета “, съобщи президентът.   На 22 октомври по време на съвещание на държавното управление Макрон прикани за ускорение на работата по разполагане на ограничения за възстановяване на сигурността на Лувъра.   Проектът за рационализация на Лувъра е наименуван „ Проект Лувър Нов Ренесанс “, напомня профилираното издание " Ла Трибюн дьо Л’арт “. Според бранителите му това е план за подсилване на сигурността на музея, за запазване на творбите на изкуството в него, които са паметта и културата на Франция. Основните му детайли са създаване на нов огромен вход за музея, подземни експозиционни зали, измежду които и една особено за творбата " Мона Лиза “ на Леонардо да Винчи. Според критици на плана доста други неща в музея имат потребност от по-спешно финансиране. Например би трябвало да се усили броят на охранителите, тъй като поради съкращенията в тази тенденция има затваряне на зали. Някои произведения са в такова положение, че даже не могат да бъдат преместени в случай че би трябвало да вземат участие в огромни ретроспективни изложения на други места. Обновени са били зали, които не са се нуждаели от толкоз незабавна намеса. Лувърът се е трансформирал в знак на проблемите, от които страдат всички музеи във Франция и би трябвало да се поеме отговорност посредством подаване на оставки, разяснява изданието.   Проблемите на Лувъра не датират от през вчерашния ден и са били извести на неговата администрация, съобщи на 22 октомври ръководителят на френската Сметна палата Пиер Московиси в прелиминарен отчет, с който се е срещнала Франс прес. В документа Сметната палата показва страдание, че има закъснение в разполагането на съоръжение, предопределено да подсигурява отбраната на творбите на изкуството в музея.   В медиите се появиха и рецензии по отношение на витрините, зад които са се намирали драгоценностите, които са били откраднати. По този мотив Лувърът разгласява изказване на уеб страницата си, в което споделя, че витрините, конфигурирани през декември 2019 година, съставляват забележителна стъпка напред във връзка с сигурността. До 80-те години на предишния век скъпоценностите са се намирали в една витрина, сложени върху поднос и при затваряне на музея, подносът с бижутата се е спускал в сейф и от горната страна се затварял двукрилен похлупак. Спускането и повдигането на подноса с бижутата е било автоматизирано посредством таймер, надъхан съгласно работното време на музея. Тази остаряла система, датираща от 50-те години на предишния век, е създавала проблеми с сигурността, в това число и с опазването на творбите, защото при спускането на подноса са се получавали трептения, които са предизвиквали произшествия. Поради това при започване на 80-те години е бил основан нов механизъм, само че и при него е имало таймер, обвързван с работното време на музея и този нов механизъм също е създавал проблеми.  Ето за какво след изследванията, стартирали през 2014 година, са били поръчани не една, а три витрини за изящни бижута с всички нужни гаранции, което е разрешило скъпоценностите на короната да бъдат показани по съществени интервали, поясняваше Лувърът.   Няколко загатна бяха съживени тези дни от кражбата на бижутата от Лувъра.   Кражбата на " Мона Лиза “   На 21 август 1911 година картината " Мона Лиза " на Леонардо да Винчи изчезва от Лувъра. Това навлича обвинявания на тогавашната администрация на музея в неприятно ръководство. В даден миг за кражбата са обвинени френският стихотворец Гийом Аполинер и испанският художник Пабло Пикасо поради познанството им с мъж, който към този момент е откраднал три статуетки от Лувъра. Разследването на кражбата на " Мона Лиза “ продължава безуспешно две години.  Дружеството на приятелите на Лувъра предлага премия от 25 000 франка на всеки, който успее да върне шедьовъра. Списание " Илюстрасион “ предлага даже премия от 50 000 франка на всеки, който върне фамозната картина. Две години по-късно същинският апаш се появява. Това е италианският декоратор Винченцо Перуджа. Той е пренесъл откраднатата картина в Италия и се пробва да я продаде на флорентински антиквар за 500 000 лири. Антикварят сигнализира полицията и крадецът е задържан във Флоренция. Той споделя, че е работил в Лувъра, че познавал добре постройката, че в деня на кражбата е изчакал затварянето на музея вечерта, с цел да измъкне картината под мантото си. Казва, че претекстовете му са патриотични – желал е да върне картината на Италия. Заради този псевдопатриотизъм той си печели благосклонности в Италия, където е съден. Съдът го осъжда единствено на 1 година и 15 дни затвор, а след това присъдата му е понижена на 7 месеца.   Антверпенският диамантен грабеж   Кражбата за Лувъра подсети за обира на века, осъществен през 2003 в Антверпен, напомня " Кориере каузи сера “. Този грабеж е дело на италианец и неговата тайфа. Става дума за Леонардо Нотарбартоло, който през днешния ден е на 73 години. Той е от Палермо, само че след това се мести в Торино. През февруари 2003 година съумява да проникне в едно от невралгичните места на международната търговия – трезора на Диамантения център в Антверпен в Белгия.    Със съучастници изпразва над 120 сейфа и отнася плячка от диаманти и други скъпоценности на стойност 200 милиона евро. Този грабеж въодушевява два сериала, излъчени по " Амазон прайм “ и " Нетфликс “. Подготовката за обира продължава две години.     Трезорът, в който са се намирали диамантите и другите скъпоценности, е бил  предпазен с голям брой механизми за сигурност, в това число брава със 100 милиона вероятни комбинации, инфрачервени топлинни детектори, сеизмичен датчик, доплеров радар и магнитно поле. Самата постройка е имала частна защита и се е намирала в мощно охранявания и следен регион на Антверпен. За задачите на обира Нотарбартоло е наел офис в постройката на Диамантения център и това му е осигурило и право на сейф в трезора. Под предлог, че слиза до сейфа, той проучвал всички ограничения за сигурност и подхванал поетапното им неутрализиране преди обира. Бандата е хваната откакто един от членовете ѝ изтървава край автомагистрала по време на бягството им опаковка от сандвич и оттова посредством взимане на ДНК проби постепенно, само че несъмнено възелът се разплита. Следват неоправдателни присъди и Нотарбартоло прекарва 6 години в пандиза. Днес е отвън играта на обирите, само че в изявление за " Кориере каузи сера “ проучва обира в Лувъра.   Според него обирът в фамозния музей е изработен по поръчка на влиятелен колекционер. Според Нотарбартоло екипът е работил и благодарение на вътрешен човек от Лувъра. За крадците споделя, че са били доста смели и цялата инсценировка е била гениална, само че добавя и, че, с цел да си намерения човек да обере Лувъра, би трябвало и да е малко вманиачен. Италианецът обаче е уверен, че обирът, в който той е взел участие персонално, е бил по-добре квалифициран, до момента в който в този момент крадците от Лувъра са оставили доста следи зад себе си. Нотарбартоло счита, че обирджийте от Лувъра не могат да му изземат купата на обирджия на века, защото той и неговата тайфа са проникнали в едно от най-обезопасените скривалища в света, без никаква помощ от вътрешната страна.   На проверяващите обира той споделя, че би трябвало да издират вътрешното лице, което е помогнало на крадците, а на крадците той предлага известно време да не мърдат от мястото, на което се намират в този момент. Очевидно обаче двамата арестувани обвинени не са се вслушали в съвета на ветерана в обирите.   Британският в. „ Телеграф “ сред прочее също написа, че източници от следствието са споделили, че по отношение на кражбата се подозира, че може да е забъркан вътрешен човек от защитата на музея.   Филмите от цикъла за Бандата на Оушън   Обирът съживи и спомените за филмите от цикъла, отдаден на симпатичната и съобразителна кино незаконна " Банда на Оушън “. В продукцията, формирана от общо три кино лентата, участваха Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън. След това през 2018 година се появи и още един филм, въодушевен от истинския сюжет, само че единствено с женски състав -  „ Бандитките на Оушън “, в който участваха Санда Бълок, Кейт Бланшет, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей, Рияна, Сара Поулсън и други   На 23 октомври по време на фестивала на Американския кино институт Клуни участва на представянето на кино лентата „ Джей Кели “ на Ноа Баумбах с негово присъединяване.  По този мотив артистът беше запитан какво мисли за обира на Лувъра и  Клуни се пошегува, че той стои зад него, напомня " Фигаро “.   Фотосеансът с Инес дьо ла Фресанж   През 1987 година световноизвестният модел и фешън икона Инес дьо ла Фресанж е удостоена със специфичната чест да носи някои от откраднатите в този момент бижута за фотосесия, напомня „ Пари мач “ По-точно тя носи комплекта от обеци, колие  и диадема на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия. Това става по искане на дизайнера Карл Лагерфелд. Той провежда фотосесия с бижутата за изданието „ Познание за изкуствата “. Фотограф на фотосесията е Арно Карпантие. За фотосесията стилната икона съчетава бижутата с черна бална рокля на „ Шанел “. След това Лувърът издава и картичка-портрет на Инес дьо ла Фресанж с комплекта кралски бижута. Днес световноизвестният модел, която е на 68 години, споделя, че обирът на Лувъра я е върнал към вълнуващите мигове на фотосесията преди 40 години.   Спомен и за Ален Делон   Часове след обира на Лувъра в интернет се завъртя фотография, на която се виждат трима парижки служители на реда, облегнати на полицейска кола в региона на музея и пред тях мла