Щастливи спасявания - бебе и майка му, семейство в Идлиб, баща и дъщеря, извадени след труса
Седмица след унищожителните трусове в Турция и Сирия жертвите към този момент са над 37 000. Според Организация на обединените нации броят им ще се удвои. Издирването на живи под руините към този момент е към края си.
Усилията в този момент се насочват към грижата за оживелите. Изграждането на палаткови лагери и полеви лечебни заведения към този момент е в ход.
Седем дни - седем щастливи спасявания - бебе в Алепо, Сирия, семейство в провинция Идлиб, бебе на 10 дни и майка му, избавени в Хатай Турция, татко и щерка, извадени над 100 часа след труса, малко момиченце, избавено 150 часа след люлеенето.
Град Ерзин - на близо 90 километра от Адана и на към 165 от Газиантеп. Дом е на към 42 000 души. Тук няма нито една рухнала от мощните трусове постройка.
Няколко домове и минарета на джамии са леко наранени. Според кмета и жителите на града " тайната " се крие в това, че локалната власт не е разрешила нелегално строителство.
В Ерзин всичко е крепко, само че на други места гледката е сюрреалистична, освен поради изравнените със земята цели квартали, само че и поради унищожената инфраструктура.
Въпреки студа, макар тежките условия, макар конкуренцията с времето - битката за живота не стопира. Онур Мермер е изваден отдолу под отломките в Адъяман. И единствено за няколко часа от оживял се трансформира в доброволец.
" Бях избавен на четвъртия ден, оцелях 83 часа в руините. Бях в болница 4-5 часа. Прибрах се вкъщи, само че не ме свърташе. Семейството ми, съучениците ми, децата ми - всички сме тук, опитваме се да помогнем ", съобщи Онур Мермер, доброволец.
Мисиите на интернационалните екипи в Турция са на път да приключат. На територията на засегнатите региони към този момент се построяват палаткови лагери и полеви лечебни заведения.
Страхът отстъпва ред на отчаянието. Шести ден Аслъхан и фамилията ѝ живеят в спонтанен лагер в Хатай. Жената е след тежка интервенция, притеснява се, че изискванията в палатките не са положителни и че това е евентуална опасност за всички.
" Няма тоалетни и всички вървят на открито. Мирише извънредно. Не можем да спим. Семейството ми желае да се махне от тук. Загубих двете си сестри, брат си, майка си. Почти всичките ми близки починаха. Спасете ни от тук, няма къде да идем ", добави оживялата Аслъхан Кавашолу.
Аслъхан и фамилията ѝ ще би трябвало да стартират живота си още веднъж. Трупат се и въпросите, свързани с качеството на строителството - освен на жилищните здания, само че и на инфраструктурата. На места пътищата са толкоз напукани, че наподобяват сюрреалистично.
Заместник-генералният секретар на Организация на обединените нации - Мартин Грифитс, който дава отговор за филантропичните въпроси, дойде в Алепо. Вчера той призна, че организацията се е провалила - " Сирийският народ с право се усеща зарязан. Той чака интернационална помощ, която по този начин и не дойде ", написа Грифитс в Туитър, а през днешния ден даде обещание, че страната въпреки всичко ще получи нужното подпомагане.
" Виждаме, че избавителната фаза - изваждането на хора от руините, на тленни остатъци, завършва. Следва филантропичната фаза - острата потребност от бързо обезпечаване на заслон, психическа грижа, храна, образование, основаване на чувство за бъдеще и тези хора, в този момент това е нашето обвързване ", сподели още Мартин Грифитс, заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации.
" Организация на обединените нации ни разочарова " - това се четеше по плакатите на протестиращи в провинция Идлиб - " Отчаяни сме, седмица след труса никой не е пристигнал да ни подаде ръка ".
Една от аргументите е, че част от региона се управлява от опозицията, а формален Дамаск упорства помощта да минава през канали, които властта управлява.
Усилията в този момент се насочват към грижата за оживелите. Изграждането на палаткови лагери и полеви лечебни заведения към този момент е в ход.
Седем дни - седем щастливи спасявания - бебе в Алепо, Сирия, семейство в провинция Идлиб, бебе на 10 дни и майка му, избавени в Хатай Турция, татко и щерка, извадени над 100 часа след труса, малко момиченце, избавено 150 часа след люлеенето.
Град Ерзин - на близо 90 километра от Адана и на към 165 от Газиантеп. Дом е на към 42 000 души. Тук няма нито една рухнала от мощните трусове постройка.
Няколко домове и минарета на джамии са леко наранени. Според кмета и жителите на града " тайната " се крие в това, че локалната власт не е разрешила нелегално строителство.
В Ерзин всичко е крепко, само че на други места гледката е сюрреалистична, освен поради изравнените със земята цели квартали, само че и поради унищожената инфраструктура.
Въпреки студа, макар тежките условия, макар конкуренцията с времето - битката за живота не стопира. Онур Мермер е изваден отдолу под отломките в Адъяман. И единствено за няколко часа от оживял се трансформира в доброволец.
" Бях избавен на четвъртия ден, оцелях 83 часа в руините. Бях в болница 4-5 часа. Прибрах се вкъщи, само че не ме свърташе. Семейството ми, съучениците ми, децата ми - всички сме тук, опитваме се да помогнем ", съобщи Онур Мермер, доброволец.
Мисиите на интернационалните екипи в Турция са на път да приключат. На територията на засегнатите региони към този момент се построяват палаткови лагери и полеви лечебни заведения.
Страхът отстъпва ред на отчаянието. Шести ден Аслъхан и фамилията ѝ живеят в спонтанен лагер в Хатай. Жената е след тежка интервенция, притеснява се, че изискванията в палатките не са положителни и че това е евентуална опасност за всички.
" Няма тоалетни и всички вървят на открито. Мирише извънредно. Не можем да спим. Семейството ми желае да се махне от тук. Загубих двете си сестри, брат си, майка си. Почти всичките ми близки починаха. Спасете ни от тук, няма къде да идем ", добави оживялата Аслъхан Кавашолу.
Аслъхан и фамилията ѝ ще би трябвало да стартират живота си още веднъж. Трупат се и въпросите, свързани с качеството на строителството - освен на жилищните здания, само че и на инфраструктурата. На места пътищата са толкоз напукани, че наподобяват сюрреалистично.
Заместник-генералният секретар на Организация на обединените нации - Мартин Грифитс, който дава отговор за филантропичните въпроси, дойде в Алепо. Вчера той призна, че организацията се е провалила - " Сирийският народ с право се усеща зарязан. Той чака интернационална помощ, която по този начин и не дойде ", написа Грифитс в Туитър, а през днешния ден даде обещание, че страната въпреки всичко ще получи нужното подпомагане.
" Виждаме, че избавителната фаза - изваждането на хора от руините, на тленни остатъци, завършва. Следва филантропичната фаза - острата потребност от бързо обезпечаване на заслон, психическа грижа, храна, образование, основаване на чувство за бъдеще и тези хора, в този момент това е нашето обвързване ", сподели още Мартин Грифитс, заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации.
" Организация на обединените нации ни разочарова " - това се четеше по плакатите на протестиращи в провинция Идлиб - " Отчаяни сме, седмица след труса никой не е пристигнал да ни подаде ръка ".
Една от аргументите е, че част от региона се управлява от опозицията, а формален Дамаск упорства помощта да минава през канали, които властта управлява.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ