Счетохме, че е крайно време да се хвърли светлина върху

Счетохме, че е извънредно време да се хвърли светлина върху същинската същина, идентичност, религия и убеждения на „ явлението “ народния представител Атанас Петров Атанасов (ДСБ). Причината е, че лицето през последните няколко месеца прекрачи редица червени линии, потъпка всевъзможни показа за професионална и човешка нравственос и надмина в антибългарските си дейности всички известни и хипотетични сътрудници за въздействие на непознати разследващи служби.

Под прикритието на прозападен политик, лицето Атанасов нападна неведнъж и целеустремено целия бранш за сигурност, изключително там, където няма позиции за директно въздействие посредством близки нему чиновници.

В тези си дейности, Атанасов и компания, не се посвениха да клеветят и даже да цитират цели пасажи от секретни стенограми на КСНС, Министерски съвет и отраслови комисии на Народно събрание. Горното беше съпроводено от непрекъснати „ експертни “ отзиви и апели на доближени военни и политически коментатори и анализатори, които лансираха данни за русофилията на бранша за сигурност и държавния уред и призоваваха за дейности в поддръжка на Украйна.

На процедура обаче, действителният резултат от дейностите на лицата, водени и инспирирани от Атанас Петров Атанасов, по подигравка постоянно се показваше в излагане на заплаха точно на тези чиновници от бранша за сигурност, които участваха в мероприятия в поддръжка на Украйна, според решенията на Народно събрание и постановленията на Министерски съвет. Тоест, с дейностите си, въпросната, хипотетично про-атлантическа, група непрекъснато застрашаваше българските старания за осъществяване даже на базовите задължения на страната ни като член на Европейски Съюз и НАТО. Всеки път с изявленията си, лицето Атанасов и компания, привличаха вниманието към планове, които към този момент се осъществиха и такива, които предстояха да стартират.

Тези констатации са плод на няколкомесечни справедливи наблюдения и разбор и не се дължат на нормалната ни професионална подозрителност и нерешителност. Тези заключения се удостоверяват от резултатите от активността на Атанасов и групичката към него, чийто единствен действителен принос към Украйна се явяват тези прословути 100 (сто) чифта термо-чорапи, дарени от народния представител Мирчев в едно украинско село.

За да разберем дейностите и претекстовете на Атанасов, самолансирал се като неприкрит атлантик, ще бъде належащо да запълним някои доста основни празнини в биографията му.

Правим го с цялостното схващане, че и ние нарушаваме професионалната нравственос. Считаме го обаче за належащо, защото „ феномени “ като Атанасов са емблематични за прехода и съществена причина за неуспеха на същия този преход. Не е допустимо да се гради бъдеще дружно лица с предишното на Атанасов, който продължава да замъглява политическото пространство и да не оставя благоприятни условия за развиване на по-млади, образовани и фактически прозападни политици.

Атанас Атанасов е наследник на Петър Атанасов. Бащата е бил помощник на ОУ на МВР-Русе-ДС – ръководство II. Преведено на елементарен език, бащата на Атанасов е бил сполучлив помощник на Областното ръководство на Второ основно ръководство на Комитета за държавна сигурност (ДС) в Русе.

След не изключително сполучливите резултати от обученито си в техникума по ЖП превоз в Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се за поддръжка към татко си, който разумно моли за помощ ръководещия го офицер от Второ основно ръководство на Държавна сигурност (ОУ в Русе) Марин Н.

Офицерът от Второ основно Марин Н. реагира позитивно на молбата на бащата и спомага на Атанас Атанасов да влезе в СУ „ Климент Охридски “ по партийна линия (квотата на БКП).

Атанас Атанасов („ дребният Атанасов “, както го назовава първият му ръководител) на собствен ред подписва декларация за съдействие и се потвърждава като „ изключително деен през студентските си години “.

След завършването следва отчасти известната биография – арбитър и прокурор в комунистическата правораздавателна система и шеф на районната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Разград, към този момент след измененията.

В Разград се установяват и няколко комични случая с „ дребния Атанасов “.

Емблематичен е опитът му да ревизира на пост задремал чиновник на Министерство на вътрешните работи и да му вземе оръжието за наставление. Полицаят се буди и нанася побой над шефа си, защото не го разпознава в тъмното. Случаят е потулен, отново с вездесъщата помощ на бившето Второ основно ръководство на Държавна сигурност (вече НСС).

Част от делата на татко и наследник Атанасови биват унищожени още при първата вълна на пречистване на архивите в интервала 1989-1992.

Остатъците от материалите за себе си и татко си, Атанасов пробва да доунищожи в интервала, който прекарва конфигуриран отново по партийна линия в управлението на Националната работа за сигурност (наследник на Второ основно на Държавна сигурност и настоящ ДАНС).

Макар че не го знае, Атанасов не е съумял да заличи всички следи за дейното си съдействие с Държавна сигурност. Този му крах е естествен. Все отново в никакъв случай не е бил действен служащ. Факт обаче е, че главните каузи (личното и работното) са премахнати, което е гаранция за сполучливото прекосяване през инспекциите досега.

Тук, несъмнено, Атанасов не е изключение. Много каузи от Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Генералния щаб бяха унищожени и принадлежността на доста хора към службите на Народна република България беше скрита. Но никой от „ скритите “ не се отличава с такава безпардонна безочливост да се презентира непрекъснато като труженик на полезностите, против които много дейно се е борил и то дружно с татко си. Никой от “скритите ” не се нарежда като толкоз гневен съперник на режима, на който дължи всичко.

Отделна и доста забавна глава съставляват игрите на Атанасов с разследващите служби на Съединени американски щати и Англия, които относително бързо губят интерес към лицето заради потвърдената му невалидност и непочтеност.

Той обаче съумява и до ден сегашен да се харесва на политическите секции в няколко западни посолства главно с вярната си реторика. На каузи обаче, Атанасов няма принос и реализация за нито един действителен прозападен план. Нито един…

Възникват доста въпроси. Като да вземем за пример: В чий интерес е цялостната активност на един от най-успешно прикрилите се и оживели ревностни и наследствени сътрудници на Второ основно ръководство на Държавна сигурност?

Забележка: Марин Н. е в положително здраве, както и някои други живи очевидци на развиването на Атанас Петров Атанасов.

По – нататъшните ни дейности ще бъдат в директна релация с дейностите на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.

Предлагаме, като начало да завършва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие бранител и труженик на евроатлантическата ориентировка на България. Освен в случай че не даде по-логично и по-битово пояснение за дейностите си. Като да вземем за пример, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора работим и разбираме от мотивация.

Предлагаме също по този начин да завършва и с ролята на специалист по национална и други типове сигурност. Лицето е потвърдено некадърно, дразнещо и нездравословно в тази си роля.

Всичко ще зависи от Атанасов. Както и тогава… Преди да влезе в СУ.

Изборът е бил – да учи или да подпише декларация за съдействие с Второ основно ръководство на Държавна сигурност и да стане студент с квотата на БКП…

Андрей Червенков