(Scenes from the Life of the Virgin: 6. Wedding Procession

(Scenes from the Life of the Virgin: 6. Wedding Procession by Giotto)

Темата за брака е извънредно значима. Много съществено нещо е човек да избере своя сателит в живота. Много значимо, съществено и изискващо огромно внимание е преди да кажеш каквото и да е на другия човек, преди да отвориш устата си да обещаеш нещо или да му кажеш: „ Искам те! ”, или „ Искам да се оженя за тебе! ”, или какво и да е от тези неща, да бъдеш задоволително сигурен в думите си. Ако не си 1000 % сигурен, по-добре нищо не казвай, изчакай малко, тъй че последователно да се увериш в желанието си, за да го кажеш и това да бъде нещо несъмнено и трайно. 

Трудно е да се приказва за критериите за този избор. Когато би трябвало да живееш с даден човек, го оглеждаш от всички страни, а освен от една. Не е задоволително да е църковен човек. Не забравяйте, че и църковните хора могат да бъдат чепати, може да е църковен човек, само че да не става за брак, да не е човек, с който да можеш да живееш, да е капризен, лакомец, да не те схваща, да е леден, да е едностранчив. Не е задоволително, че върви на черква - това не е симптом, че е кадърен на брак; или поне за теб; за други може да е подобаващ. Това не значи, че е подобаващ за всички.

Доказано е, че общата религия в  Бога е мощна основа в брака. Но това не значи, че е единственият или най-важният аршин, с цел да се оженим за даден човек. Може да върви на черква, да е благоверен, да се изповядва, само че характерите ни да не си подхождат. Това, че не си подхождаме и не можем да живеем дружно, не значи, че другият е лош; може да е светец, само че да ми е противен, да не го желая; не ми харесва и на тип, и всичко друго. Това не е единственият аршин.

Също по този начин това, което от време на време споделяме -  че не е единствено външната страна... Да, не е единствено външната страна, но външната страна също е значима. С други думи, когато ще се ожениш за даден човек,  гледай този човек отвред, да те притегля от всяка една позиция. И телесно, и душевно, и като  мироглед... Не можеш да се ожениш за човек, който не те притегля. Нито би трябвало да мислим, че отпадаме от нашата нематериалност, в случай че кажем, че този човек е нравствен, само че не усещам, че мога да пребивавам с него в брачна двойка; както и в брака това не значи, че единият към този момент не се интересува от другия човек. Тази връзка би трябвало да бъде жива връзка, изпълнена с деликатност, т.е. единият да притегля другия човек. Това не е зло, не е антидуховно, а е нещо, което се постанова, с цел да се поддържа този брак, и нещо, което е в природата на индивида. Затова в брака би трябвало да сме безусловно сигурни от всяка позиция, и телесна, и плътска, и душевна и духовна, че този човек може да бъде за мен брачен партньор или брачна половинка, тъй като ще живееш цялостен живот с него. Също по този начин другият човек не е дух. Нали? Не сме духове, да се срещаме два духа, хора сме. Другият човек би трябвало изцяло да ни носи разтуха - методът, по който мисли,  по който приказва,  по който се отнася към нас. Ако е екстровертен,  да не ни изморява, да не ни дотяга, да не ни задушава. Има хора, които са мрачни, виждаш от време на време, че идва и споделя, че има проблем  и казусът е изписан върху лицето му. Казваш му: „ Усмихни се малко, за какво си с такава физиономия! ” – и  тогава с това го изкарваш отвън нерви. Някой различен пък споделя: „ Не те претърпявам и 20 минути, не те претърпявам! ”. Тогава по какъв начин ще понесеш мъжа си денонощно? Чак и аз от време на време се запитвам: „ Боже мой, в случай че бях женен, белким щях да се разведа? ”

Деца, бракът е изкуство. Голямо изкуство, най-голямото изкуство е това да живееш с различен човек. Човекът е непредвидим, неговата душа е пропаст. Не можеш да го научиш, не е животно,  което се образова по този метод. Има хора, които имат голямо самообладание, търпи, търпи, търпи, тонове устоя, и с една капка прелива всичко. Свършено е. Не можеш да предвидиш индивида, велико нещо е това и мисля, че през днешния ден проблемите са разследване от връзката, не знаем по какъв начин да бъдем общителни с другия човек и това важи освен за брака, а по принцип.

Човекът, който е признателен, за което написа св. ап. Павел, благодарни бъдете (в Кол. 3:15) този човек е постоянно признателен. А индивидът с тежък темперамент във всичко е тежък. Виждаш го, че е тежък, неумел и в шегите си, т. е. потегля да ти каже някоя смешка и като че ли разрушава керемида върху главата ти. Казваш си: „ Пресвета Богородице! Шега ли е това?! ”  Е, той по този начин схваща нещата. Той е като едно магаренце, което отива да погали другар и стартира с ритници. Това е методът, по който се показва. Ако пристигна да те погали обаче, ще ти удари един от наслада... 

Знаете ли, че има хора, които се показват по противоположния начин; т. е. желае да изрази любовта си, а вместо това те иронизира или те отхвърля или ти споделя остра дума. Така се е  научил. Важно е да се научим да поддържаме връзка с другия човек и да внимаваме. Това става още от дребни. Направи ми усещане, четох тези дни някакви антични създатели, и ми направи усещане по какъв начин античните елини приказват за въздействието на физиологията на индивида от момента, в който е заченат,  от този час, от средата към него в момента, в който се зачева. Разбирате ли какво огромно значение има това? В Стария Завет е разказан един случай – Товит се оженил и преди да се събере със брачната половинка си в плътска връзка дружно коленичили, отправили молитва и помолили Бога да благослови това плътско единство, с цел да  бъдат благословени децата. И раждали свети деца. Днес, в случай че тази връзка, плътската връзка, половата връзка, е резултат от това, което гледате на видеото - апелирам се да не го вършиме, да не стигнете до такава степен, да унизите другия човек по подобен метод -  помислете  си в каква среда се зачева това бебе? В битието към този момент му навлизат други неща. Старецът Порфирий непрестанно говореше и споделяше какво би трябвало да бъде душевното разположение на  хората, които се готвят да основат едно дете и да са подготвени да се съберат, с цел да основат деца.  

Помислете, всички сме образувани отпреди да се родим. Носим нашата приемственост. Това е доста значимо, извънредно значимо. Сега сте дребни още, само че когато не след дълго пораснете, изследвайте себе си и другите. Ще видите детайли от майка ви, от татко ви, от баба ви, от дядо ви, от прабаба ви, в случай че сте я познавали. Аз виждам хора, и даже монаси в манастира, които познавам доста добре и зная характера на всеки един от тях. Познавам майката, бащата или братята и сестрите му. Виждам половината детайли от майката. Това е майка му, по този начин мисли, по този начин реагира, екстровертна е.

Всички тези детайли ги има в нас. Едни са французите, други - германците, трети - англичаните, четвърти - шотландците. Има един виц - когато влезеш в рейса, да кажем в Англия, на табела написа: „ Не е разрешено да говорите с водача! ”. В Германия, написа: „ Строго е неразрешено да говорите с водача! ”, във Франция: „ Умоляваме ви да не говорите с водача! ”. Ако влезеш в рейс в Шотландия, написа: „ Нищо няма да спечелете, в случай че говорите с водача! ”.

Знаете, че носим всички детайли на родителите си, на мига, в който сме се родили, на времето, на събитията, и заслужава да се изследва обстоятелството, че нашият народ е внимавал върху тези неща. Старите хора се грижели за тези неща. Старите хора се грижеха за бременните дами, да не слушат неприятни неща, да не се притеснят, да не изискат нищо, което да го няма. Сещате се, в селата и в градовете даже, в квартала ни. Това, което готвеха в квартала, трябваше  да го занесат на бременната да не би да й е замирисало и да й се дояло. Какво значи това? Означава да не се основават празноти в душевният им свят; да няма някакво неизпълнено желание; каквото изиска, да го има; да е цялостна, наситена, да няма празноти. 

Е, когато би трябвало да живеем с един човек, избираме индивида, само че и ние внимаваме; работим в себе си, би трябвало да работим върху нас, с цел да се научим да набелязваме нашите компликации  и слабите си места, и най-много да се научим да бъдем доста общителни и деликатни хора. Така ни е основал Бог, да бъдем доста общителни. Не със светските любезности, които от време на време са безполезни, а приказваме за естествената вежливост, която е цялостна с достойнство.

Да знаете и нещо друго. Всеки път, когато имате проблем с другия човек,  обърнете се и  погледнете себе си, не постоянно или рядко е отговорен другият. Отците споделят: поеми грешката върху себе си и очаквай изкушения до последния си мирис. Когато си в комплицирана обстановка, не търси други неща - поеми грешката върху себе – аз съм отговорен. Може съдията да каже, че другият е отговорен. Ала и аз съм отговорен. Ако аз бях добър, както трябваше, щях да посрещна обстановката по друг метод.  Голямо значение има да поемаме нашата отговорност, да не оправдаваме себе си, да не търсим извинения, да не отхвърляме виновността си, а да седнем и да поработим върху себе си. Но по какъв начин ще стане, когато не понасяме някой да ни каже и дума? 

Факт е, че доста пъти вършим неточности в нашето неведение. Не го разбираме. Не сме разбрали, че това, което сме правили толкоз време, е било неточност. Разбираме го късно и споделяме: „ Ако имах това познание, което имам в този момент и се оженя наново, какъв брой друго ще се държа! ”. Да, само че са минали години, появили са се рани, пукнатини, може всичко да се е разрушило. Какво става? Трябва да се научим да предотвратяваме нещата. Пословицата гласи, че в никакъв случай не е късно. Моля се постоянно да е по този начин. И за Бога в никакъв случай не е късно. Въпреки това защо човек да се изтезава и да изтезава и другия? Затова да внимаваме, да напредваме вярно, да възприемаме другия от всички страни. Това дали върви на черква не е единственият аршин. От опита си настоявам, че доста от нас, които сме в Църквата, не сме подобаващи за женене. Защо? Защото не работим вярно върху себе си. Не можеш, да вземем за пример, да се прибираш у дома и да не приказваш, да не общуваш с другия човек, да си ”еднопартиен ”,  да си капризен човек. Не става това нещо. И другите се изтезават и се основава отрицателен облик за Църквата пред другите хора. И споделят: „ Ама децата ми не вървят на черква. Противят се! ”. Ама по какъв начин няма да се противят? След като с приказките си „ живи си ги изяла ”. В името на Евангелието и на Църквата си ги оглозгала, както споделяме. Е, ще отиде ли на черква? Няма да отиде. Не можеш да му дадеш Евангелието принудително. Не стават тези неща. Всичко това изисква разсъдливост. 

Не тръгвайте с настройката, че ще измененията индивида, това е неточност. Има възможност да не го измененията. Но нямаш и правото да го променяш, в случай че не иска; кой ти е дал право да го променяш, принудително ли ще го правиш църковен човек? Бог, дето е Бог, не се намесва в неговото персонално пространство, а ти за какво се намесваш и искаш да го промениш принудително? Приемайте събитията такива, каквито са през днешния ден. Мога ли да пребивавам с него, какъвто е в този момент? Ако мога, работя, в случай че не мога, премислям - с възможни сюжети за бъдещето не можеш да изградиш брак. Затова бъдете наясно през цялото време. 

Превод: Константин Константинов
Споделено от:
Картина: Scenes from the Life of the Virgin: 6. Wedding Procession by Giotto; chinaoilpaintinggallery