(Scenes from the Life of Christ - Lamentation (The Mourning

(Scenes from the Life of Christ - Lamentation (The Mourning of Christ), 1304-1306, painted by Giotto Di Bondone)

Възкресение на Любовта

Казва им Исус: „ Не бойте се; идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят “. (Матей 28:10)

Още преди исторически времена, някъде в настояща Азия, живял един безпаричен човек, който се отличавал със своята добрина. По-добър човек от него нямало. Понеже Бог бил доста удовлетворен от него, един ден изпратил двама ангели да му сложат венец на главата. Целия си живот тоя човек прекарал при корените на едно дърво в рев и молитва. – Защо трябвало да седи освен това дърво? Какво било самото дърво? Това дърво било необикновено; то имало особена история. Още в далечното минало, когато се развивала културата на ангелите и архангелите, Бог изпратил един от тях на земята да оказва помощ на хората. Като слязъл на земята, ангелът срещнал една красива мома, за която се оженил. Така той не запомнил своето предопределение. За наказване Бог трансформирал ангела в буково дърво, с глава заровена в земята, да прекара по този начин хиляди години, до момента в който научи урока си. Бедният човек знаел историята на тоя ангел и с цел да изкупи грешката му, прекарал целия си живот при корените на тоя бук, в рев и молитва. Като гледал напъните на тоя слаб човек, Бог решил да го възнагради. За тая цел Той изпратил ангелите да сложат венец на главата му. По пътя те срещнали една красива мома и почнали да спорят между тях, на кого да сложат венеца: на бедния човек, или на красивата мома. Най-после, решили да разделят венеца на две елементи: едната половина да сложат на момата, а другата – на бедния и свет човек.

Какво показва тоя венец? – Венецът на Любовта. И до през днешния ден тоя венец е разграничен на две елементи, по тази причина работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома, или бедният, който плаче и се моли цялостен живот при корените на дървото, с цел да повдигне падналия. Всички хора би трябвало да работят като бедния, който плакал и се молил цялостен живот, с цел да обърне Бог мозъците и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на земята, все ще създадат някаква неточност. След това би трябвало да се откри някой безпаричен човек, разколник, да плаче и да се моли за тях, с цел да ги повдигне. И до през днешния ден още църквата чете Василиевите молебствия, с цел да прогони неприятните духове от земята. Обаче, молитвите им не оказват помощ.

И през днешния ден два ангела слизат на земята и носят венец. Понеже църквата се смята булка на Христа, те желаят да разделят венеца, всички църкви да вземат дял от него. Това няма да им се даде. Ако разделят венеца, ще основат нов спор, нови недоразумения. Питате: „ На коя черква се пада венецът? “ – На никоя. Единственият, който заслужава целия венец, е Христос. Той е жив. И в този момент живее на земята, само че не можете да Го познаете. Да видите и познаете Христа, това значи да се проникнете от Неговата Любов. Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки собствен по-малък брат да се развива вярно. Когото срещне, той го запитва: „ Градиш ли? “ Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта. Тя включва едно предписание – в никакъв случай да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има единствено веднъж – пътят на Мъдростта. Любовта носи единствено едно богатство – добродетелта. Любовта си служи единствено с едно право – Божията истина. Сега вие седите към мене и ровите, желаете да знаете дали приказвам истината, какъв съм, отде съм и така нататък Няма за какво да ровите. Като ровите към мене, и себе си ще разровите. И да ровите, нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм видимо. Един ден ще се маскирам и ще се подвигна отсам. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, само че няма да ме намерите. Така беше и с Христа. Питате: „ И ти ли знаеш какво ще стане в Ерусалим? “ И ние можем да хвърлим бялата коса, да се освободим от тая форма, от всички външни. – Ние не мислим за света като вас. Според мене всички форми, които Бог е основал, са свети. За мене волът е толкоз скъп, колкото и човекът; птичката е толкоз скъпа, колкото и професорът. – „ Това е доста казано. “ – Във всеки субект, във всяка форма, колкото и да е дребна, живее Божият Дух. Който спъва тая форма или тоя субект, спъва работата на Духа. Следователно, като се спреш пред едно дърво, ще гледаш на него с благовение, без да късаш клончетата и листата му. Докато хората колят говедата и водят война между тях, в никакъв случай не могат да се обичат. Дето няма Любов, там няма мир. За новото обучение е безразлично кой ще ръководи. Нека ръководят богатите, само че да не убиват, да не затварят хората, да не колят говедата. Нека ръководят бедните, само че да не убиват, да не затварят. Всички ръководещи да приложат закона на Любовта. Това е нужно освен за външния държавен строй, само че и за човешките души. Това е нужно, както за фамилиите, по този начин и за обособените човеци. Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце, да види какъв извор се крие там. Той запушил сърцето й, а желае от нея обич. Любовта не се изисква. Закон е: Който желае, той няма Любов в себе си. Казваш: „ Много те обичам, дай ми известна сума назаем “. – Колко искаш? Колкото и да искаш, подготвен съм да ти дам.

Христос споделя: „ Идете в Галилея, там ще ме видите “. – Какво показва Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се осъществя. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а в този момент ще възкръснат Неговите възпитаници. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението би трябвало да пристигна общо. Някои желаят да ме убедят, че са възкръснали към този момент. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената споделя: „ Напуснах мъжа си “. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът споделя: „ Напуснах жена си “. – Не си възкръснал още. Възкръсналият в никакъв случай не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя любим и споделя истината с нея. Достатъчно е единствено по една дума да си кажат, с цел да се схванат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се беседваме на Божествен език, да си приказваме истината, това значи да живеем в закона на Любовта. Днес дамата се беседва с мъжа си, назовава го дребничък, а вътре в себе си желае по-скоро той да излезе, с цел да остане сама у дома. Каквато е нейната откровеност, такава е и на мъжа. Това са двамата индийски герои, които плачат без да кажат повода за рева. Жената споделя: „ Моят брак излезе трагичен “. И мъжът споделя същото. – Нещастието ти не е в брака, само че в греховете, които правиш. Жената се оплаква, че родила доста деца. – И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка заран на вратата, да ви разсъни, само че вие не желаете да станете. Някой изгубил благосъстоянието си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел благосъстоянието му и споделя: „ Да забележим, ще ме познае ли? “ Някой епископ стар, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свет човек и кой не е; кой е правоверен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е набожен, кой е светия, и кой има Любов. Закон е: Човек индивида не може да роди. А като умножите 2 по 2, ще получите четири. Числото четири единствено не може да се създаде, друго число ще го създаде. Казваш: „ Аз желая да любя “. – Не, ти не можеш да любиш. Казано е в Писанието: „ Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си разум, с всичката си мощ, а близък си като себе си “. Значи първо ще възлюбиш Господа, а след това близък си. Отде ще вземеш Любовта, в случай че не възлюбиш Господа с всичкия си разум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и мощ? На пазар Любовта не се купува. В бъдеще, като се жениш, ще питаш възлюбения си: „ Миличък, възлюбил ли си Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си мощ? Ако си Го възлюбил, и Той живее в тебе, и аз ще се съединя с тебе “. Като се съединят двама души, ще образуват едно ново число. – Кое е то? – Детето. Трябва ли по-късно да се питаш: „ Обичам ли себе си? “ Трябва ли да питаш, дали печката топли? Щом си запалил огъня, печката безусловно ще топли. Казваш: „ Ти би трябвало да знаеш, че съм малко по-особен човек “. – Как се показва твоята специфичност? Особен си, тъй като твоята торбичка е по-голяма, повече събира. (В прилежащия двор засвириха гайди, зурли.) – Понеже приказваме за Любовта, дано посвирят малко. Ще имате самообладание, до момента в който свършат. Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им доста бръмчат. Това демонстрира, че тия музиканти нямат Любов. Млади и остарели, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос освен на небето, а в душите, сърцата, мозъците и волята ви. Само по този начин ще приложите новото обучение на опит. Доста глаголстване! Никой в никакъв случай да не подлага на критика! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „ Христос възкресе! “ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в мозъците, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влезнала в мозъците, в сърцата, в душите и във волята, споделям: Христос възкресе, и Любовта възкръсна! Не чакайте да пристигна времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да пристигна Любовта извън. Да пристигна Любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете мощни и красиви. Щом се научите да любите, няма да остарявате, ще бъдете млади, на 33 години. Като остареете, ще снемете старите си кожи. Така ще се подмладявате непрекъснато и ще живеете, колкото желаете. Да бъдем млади в Любовта! Това е новото обучение. Човек е млад, до момента в който люби; щом престане да люби, остарява. Докато люби, човек е учен; щом престане да люби, знанието се губи. Всеки може да опита Любовта. Христос споделя: „ Идете, известете на братята и сестрите ми да отидат в Галилея, там ще ме видят “. – Де е Галилея? – Не питайте, не сте още за там. Един ден ще научите де е Галилея. Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „ Христос възкресе “, само че ще кажете: „ Да възкръсне Любовта! Да се разпилян враговете, които ни ненавиждат! “ Вашето настоящо верую, вашето настоящо обучение се заключава в следното: „ Господи, да бъде Твоята воля, само че да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, само че да стане нашата! “ Аз бих споделил: Господи, да бъде нашата воля, само че да стане Твоята! Господи, да бъде нашата обич, само че да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква мощ не може да му противодейства. Това е човек с ново схващане. Той живее в мир и светлина. Ако имате Любов, в точния момент ще дамите дъщерите си, и зетьовете ще идат непринудено и в точния момент. Дето е Любовта, там е облагата, там е знанието.

Иде Любовта в света. Голямо течение иде! Който не е воин, да не върви по крайбрежията, тъй като водата ще го отнесе. Казано е в Писанието: „ Гняв Божи иде! “ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това обучение е за през днешния ден, за днешната просвета. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички сложни въпроси е в Любовта. Тя ще пристигна в действителна, жива форма и ще опустоши всичко остаряло.

Сега приказвам на ваш език: Който е подготвен, ще възкръсне; който не е подготвен, ще стане на вода, т.е. ще почине. Обаче, за оня, който познава Любовта, гибелта не го хваща. Желая на всички още през днешния ден да срещнете Христа. Вие Го очаквате в бъдеще, само че искам още през днешния ден да Го срещнете. Да срещнете Христа, това е велика истина, която мъчително може да разберете. От среща до среща има разлика. Някога възлюбеният среща своята изгора и споделя: „ Не е тя! “ – Защо? – Не е ситуирана, не я познава такава. Ето за какво, когато срещнете Христа, бъдете ситуирани. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само по този начин Христос ще ви познае, и вие – Него.

Приемайте и прилагайте Любовта. Измервайте ръката си да видите, с какъв брой се е разширила. Само по този начин ще се справите със злото. Това значи да проникне Любовта във всеки дом – сред мъже, дами и деца, във всяка черква. Без Любовта и огромният, и дребният ще плачат за бащата, който се удавил в Герановото езеро.

„ Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят. “ Това са последните думи, които Христос насочва към вас, да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде в този момент да ви възкреси. Този е последният ден!

Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове стартират да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „ Лазаре, излез вън! “ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа, да ви каже лозинката за новия живот – възкресението на Любовта.

Из сказка на Учителя, държана на 1 май, Великден, 1921 година в София
Източник: 
*Scenes from the Life of Christ - Lamentation (The Mourning of Christ), 1304-1306, painted by Giotto Di Bondone