Ветераните от Гетисбърг трябваше да простят и забравят, но вместо това се напиха, сбиха и едва тогава седнаха на маса
Сбирката на ветераните е събитие, което се надяваме, че в близко бъдеще просто ще изчезне. Не желаеме да има ветерани, не желаеме да има и войни, в които да се взе участие. Войната е най-жестокото проваляне на човешката цивилизация. И откакто приказваме за сбирки, дано върнем малко лентата и се насочим оттатък Атлантика, където Гетисбърг в Пенсилвания се трансформира за обичана точка и среща с ветераните.
През 1913 година повече от 50 000 възрастни ветерани ще се съберат на 4-дневна среща, в която ще напомнят славното минало. Самият президент Удроу Уилсън ще даде своя тирада и ще поздрави ветераните за техните заслуги и роля в изковаването на една нова и по-успешна Америка. Пресата също е на мястото, с цел да отрази буквално всичко протичащо се. От друга страна не би трябвало да забравяме, че някои от гостите още не са съгласни с Линкълн и неговите хрумвания, даже и толкоз години по-късно.
Срещата ще донесе носталгия, ще помогне на множеството да си напомнят старите години и несъмнено, да се срещнат с бойните приятели. По това време няма доста способи за отразяване на истории, всичко може да се запише на ръка от приказки, а що се отнася до фотосите, те са дело на най-големите и скъпи издания, просто цените на тази техника още не са въобще ниски. Потвърждаването на информацията също не е допустимо, само че всеки един деец е взел участие най-малко в една безстрашна и спартанска борба.
Самото събитие притегля ветерани от цели 46 щата, като изключваме Неведа и Уайоминг. Онези, които идват от далечния запад ще прекарат най-малко четири дни във трен до Гетисбърг, тогава има единствено една железопътна линия. Някои към този момент застаряват, само че за първи път ще могат да стигнат до сбирката. Последното такова се е случило преди цели 25 години – в далечната 1888 година
Срещата е отворена за печелившата страна, само че и за губещата, а вярата е, че хората най-сетне ще стигнат до концепцията, че даже и след подобен спор, може да се продължи напред. 77-годишният Р.М. Холбърт от Форт Уърт в Тексас ще съобщи, че ще отиде на срещата и ще им каже на янките по какъв начин ги е бил в миналото през 60-те години. Друг деец на близо 85 години получава възбрана от сина си да върви на събитието и една вечер ветерана бяга през прозореца и отпътува. Какво толкоз може да се обърка?
Всички вестници в по-малките градове отразяват подготовката за посрещането на ветераните. Някои кореспонденти ги следват през цялото време на пътя до заветната точка. Толкова славни истории се описват, че става занимателно по какъв начин може да има губеща страна. Американската войска предлага точно Гетисбърг да бъде хазаин на местоположението. За всички има палатки, като изключим хората от хотелите, които може да са наели стая благодарение на другар. Изпратени са палатки от армията за всички, които ще се изсипят. Поставя се телефонна линия, станция за отмора, лечебни заведения и общият брой хора са близо 40-50 хиляди души. Това, което не подозират е, че ще се изсипят повече от 55 000 души, а като бонус в града ще дойдат още 10 000 посетителя.
Голямото домакинство завършва до тук. В градът е неразрешена продажбата на алкохол, затова възрастните ветерани би трябвало да си донесат със себе си. В духа на положителната среща ще открием, че враждуващите страни ще споделят бутилката през нощта, а в някои случаи се оказва, че ветераните си носят повече алкохол, в сравнение с облекла. Рецептата за една дребна и занимателна злополука стартира да работи. След тежки запои, лечебните заведения нямат време да прегледат ветерани и да дават препоръки за третирани на бойните рани, а се трансформират в изтрезвители.
Въпреки преференциалните цени на влаковете за ветерани, при идването на група от 80 души, единствено 5 са си закупили билети. Други са се возили незаконно, с което идва и предстоящата рецесия в транспортите.
Ветераните потеглят на 26 юни в 9 без 10 часа вечерта. През всеки град се включват и други остарели бойни фрагменти. По пътя постоянно има предостатъчно количество уиски, както и храна. На 30 юни дребната гара на Гетисбърг се трансформира в нещо, което почтено може да се конкурира с алкохолен курорт. Веднага излиза наяве, че палатките не са задоволителни и мнозина ще спят под намерено небе в тревата. Мнозина се усмихват, въпреки всичко преди повече от 50 години са правили тъкмо това. Този път няма да се хранят с военни ресурси и никой няма да стреля по тях на идващия ден.
Лагерът се разделя на части, с цел да няма спречквания сред тогавашните враждуващи фракции. Това въобще не проработва, тъй като всички ще обикалят свободно и постоянно ще подгряват в палатките с алкохол. За да се настанят всички посетители, армията стартира да доставя още палатки и в един миг наема даже цирковата палатка. Без значение от подхванатите ограничения, просто няма място за всички.
Доставките от Сейнт Луис не могат да дойдат на време. Лагерът се уголемява и всяка поляна се трансформира в ново място за сън. Какво се случва с храната? Тя също не доближава, а и множеството коменданти споделят, че даже не е качествена. Последният път, когато ветераните са гладували е точно по време на войната, а по-късно стандартът им на живот се покачва доста. Изведнъж всичко стартира да наподобява като на фронта.
Полковник Чарлз МакКонъл схваща, че няма палатки за всички и идва с голяма военна палатка, която да се трансформира в щаб квартира, като в нея ще предложения и всички тогавашни бойни приятели. Кани и бригадата на Северна Каролина да се причисли, въпреки и в миналото да са се сражавали едни против други от 1 юли 1863 година Сега имали правото да се причислят като братя по оръжие. Това е единствената палатка, която не е докарана от американската войска.
Храната е малко, алкохол не се продава и в случай че се напиете, най-вероятно ще спите на тревата. Какво още е належащо за армагедон? Бруталната юлска горещина постоянно доближава към 40 градуса по Целзий, най-често към 10 часа сутринта, като на втория ден живакът удря температура от 43 градуса по целзий на закрито. Забравете за климатиците – те още не са изобретени. Прогнозата за времето по-казва, че температурите могат да бъдат още по-жестоки, само че най-малко тогава сбирката ще е завършила. Още един спомен от далечната 1863 година ще бъде оголен. Сега лечебните заведения към този момент би трябвало да оборудват и крило за хора с топлинен удар.
На 2 юли виновният военачалник Хънтър Легет ще съобщи, че повече от 6000 души са си тръгнали и още 1000 се приготвят да изоставен още тази вечер. За да изтрие малко срама от неуспеха ще показа, че бойците са желали да видят бойни приятели и в този момент към този момент могат да си тръгнат умерено. На 2 юли вечерта се изсипва най-свирепата лятна стихия и бързо охлажда пристрастеностите. Освен задуха и парата от почвата, всички посетители са мокри до кости.
По-старите ветерани не се разхождат доста из лагера, а не престават да стоят на сянка и да се хидратират, от време на време с вода, а различен път с уиски. Най-често след залез слънце стартира заниманието и срещите. Някои от ветераните стартират да бият своите барабани, строяват се още веднъж и маршируват за положителното остаряло време.
В началото войната даже не е тематика за диалог, множеството желаят да седнат с другари, да си поговорят, да си напомнят някои от положителните и по-забавни моменти. След това се събират нови тематики и стартира новата задача. Мнозина си спомнят за офанзивата на щик, а още по-странното е, че всички са оживели. Спомени от преди 50 години може да изветряват с времето, само че въпреки всичко ги има. На втория ден двама ветерана – от враждуващи фракции се разхождат и водят групата, с цел да покажат къде един от тях е бил ранен.
Въпросният войник ще каже, че е оживял, тъй като негов съперник му е дал манерката си с вода. Веднага от тълпата ще проплаче някой, който ще си спомни тъкмо това. Единственият проблем е, че героят Джони Реб не е бил част от тази бригада и в никакъв случай не се е сражавал в Дяволската бездна. Въпреки това истории се записват и геройствата не престават, изключително откакто войната продължава да бъде все по-интересна и все по-интересна.
Най-старият деец на сбирката е Макая Уейса. Той твърди, че е на 110 година и по-късно някои вестници пишат, че е на 112 години. Старецът декларира, че е взел участие в гражданската война от страна на съюзническата войска, а след тоова е бил и войник в Мексиканската война. Твърди, че се е записал във втората война на 55 години, което значи, че е най-стар от всички рангове. Никой в Гетисбърг не желае акт за раждане и неговите истории стартират да се записват от всички.
Най-младия деец по това време е 61-годишния Джон Клем, който е бил барабанчик, само че и неговите истории не престават да не съответстват с историческите обстоятелства. Почетните посетители са губернатори на 6 щата – Пенсилвания, Уисконсин, Вирджиния, Кентъки, Северна Дакота и Айова. Всичко в действителност е прелестно и губернатори, генерали и фенове на историята ще заявят, че най-сетне ще има едно събитие, което може да бъде в действителност красиво. Да има амнистия и давност за проляната кръв, да се реализира цялостно обединяване.
Разбира се, това не се случва. На първо място ще открием, че доста от ветераните идват, с цел да заплюят своя зложелател в очите. Няма мемоари за пияни свади сред ядосани старчета в лагера, заради простата причина, че репортерите предпочитали да пият в питейните заведения и вечер пропущали заниманието.
Местните обаче постоянно описват по какъв начин дуелите и тематиките по отношение на политика ще стартират с псувни и най-после ще се трансфорат в алегорични спречквания, като бутилки, бастуни и патерици ще се кръстосат в името на остарялата бойна кавга. При почетната вечеря, разграничена на групи за офицери, в разбъркан състав влизат старите джентълмени. Вместо обаче да се насладят и да вдигнат тост, както и да си простят, един от тях ще заприказва за Ейбрахам Линкълн, а това няма да се отрази ползотворно на южняците.
Преди да успее да приключи своята тирада, различен деец го халосва с патерица и отключва борбата. В края на сражението излиза наяве, че седем души са намушкани с вилица – ветераните са изобретателни, а формалната настояща войска и отрядите за дисциплинираност ще се разминат като по знамение без никакви пострадвания.
Много от южняците декларират, че ще си върнат остарялата форма и още веднъж боят стартира. От остарелият романтизъм няма диря. Добрата вест е, че уредниците най-малко са спокойни, че денем ще има ниски пристрастености и никой няма да се вкопчи в люта борба. Освен това скоро излиза наяве, че старите ветерани ще би трябвало да си потеглят, за облекчение на жителите на Гетисбърг, както и на армията.
Някои си потеглят и по-рано, откакто се оказва, че армията е почнала да събира контрабандния алкохол. След пламенните слова и обстоятелството, че най-малко ще имат уиски за пътя назад, множеството ветерани си потеглят. Остава положителното възприятие и обстоятелството, че е имало цялостния набор от занимания, подобаващи за един възрастен човек. А това най-вероятно е задоволително за всички!
