Филип Димитров: В друга европейска страна не е поставян въпросът, че главният прокурор бил недосегаем
Създаването на фигура на прокурор по следствието против основния прокурор може да стане единствено с промени в Конституцията, а въвеждането му при настоящия главен закон е конституционно нетърпимо. Това реши през вчерашния ден Конституционният съд (КС) и разгласи за противоречащи на главния закон серия от разпореждания в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, като по този начин съществуването на основания от предходния парламент прокурор по следствието против основния стана невероятно.
Виж още
Решението е взето с 11 гласа, с изключително мнение го е подписал единствено Филип Димитров. В него той всъщност декларира, че това е нова фигура, само че в основаването на такива по принцип няма нищо противконституционно. Разумно е сходен прокурор да бъде отвън контрола на основния, тъй като в самото държавно обвиняване въздействието на основния прокурор е доста мощно, счита той. И даже се отнася намерено иронично към аргумента, че специфичният прокурор би могъл да остане без работа заради липса на закононарушения, които да проверява, наричайки това безпокойство " надничарско схващане ".
Dir.bg го потърси за коментар:
- Г-н Димитров, по какъв начин мотивирате изключително си мнение по този въпрос?
- Вероятно сте чували, че има една Венецианска комисия, която направи своите рекомендации, и въпреки, че аз в нея не вземам участие в разискванията за България, виждам разсъдък в тях за основаването на сходна институция. Оттам нататък, в случай че имате душевните сили да прочетете моето изключително мнение, то не е доста дълго, мисля, че в доста обикновен жанр нещата са изяснени и то ще отговори на всички въпроси (вижте под изявлението извадки от него - бел.ред.). В него е извършена една логичност, която е напълно допустима, това че моите сътрудници не са я възприели, е нещо, за което би трябвало да питате тях.
- Тоест вие се преценявате и сте на едно мнение с сътрудниците ви от Европа?
- Не бих споделил, че се преценявам, тъй като има неща, за които не съм на едно мнение с тях, само че в този случай тяхната рекомендация е основана на доста значителен факт - в друга европейска страна не е поставян въпросът за това, че основният прокурор бил недостижим. Нещо повече - ние сме отнесли този въпрос до съда в Страсбург и той се е произнесъл в този смисъл, указвайки ни да търсим излаз от това. Предполагам, че в случай че други страни се бяха сетили да извършат този акт, може би и на тях щяха да им предлагат същото, само че просто ние сме го създали.
Оттам нататък има едно тълкувателно решение на Конституционен съд, че при актуалните закони, т.е. без да бъде признат този закон, всеки прокурор може да предяви обвиняване против основния прокурор. Това, несъмнено, е една красива формула, на която чух да се базират някои сътрудници по малкия екран, само че в това време Венецианската комисия кой знае за какво беше приела, че възможностите някой от районните прокурори да предяви обвиняване против основния прокурор, на който те се явяват подчинени, не са доста огромни. Та от тази позиция тази демократичната гаранция, за която един изтъкнат български политик и явно приключил право и практикувал такова човек, говореше - не е изключително огромна.
- Кого имате поради?
- Нямам желание да приказвам с имена и адреси...
- А по какъв начин се отнасяте към аргумента, че прокуратурата завежда каузи, които не са задоволително добре подплатени с доказателства, по тази причина е добре основният прокурор да може да бъде следен?
- Не мога да разясня този въпрос, аз обмислям по тематиката от позиция на конституционно-правния проблем, който стои.
Какво написа Димитров в особеното си мнение:
"...Препоръката на Венецианската комисия в заключителните рекомендации (параграф 68) на Opinion No. 968/2019 по CDL(2019)039 от 22 ноември 2019 година е основаването на подобен " самостоятелен прокурор ". При това състояние и по отношение на плануванаъа в чл.130а, ал.2, т.8 опция изборът от Пленума на Висш съдебен съвет освен, че не е противоконституционен, само че и единствен подсигурява задоволителна опора за " особения прокурор " отвън рамките на прокуратурата, в която е естествено въздействието на основния прокурор да е мощно.
Във връзка с горното и заради избраната му от закона функционалност е в несъгласие със здравия разсъдък да се позволява, че Конституцията би могла да изисква " особения прокурор " да е йерархически зависещ на този, който вероятно би би трябвало да проверява. Да се чака при тази лимитирана функционалност " особеният прокурор " да получава директни методически инструкции естествено е неуместно, само че това не анулира придържането към тези методически инструкции, които имат общ темперамент. Що се отнася до надзора за правда мъчно би могло да се чака основния прокурор да го упражнява във връзка с дейности, свързани с следствие на него самия. Подобно " тълкувание " е в най-хубавия случай изумително , а да се твърди, че неналичието на такава зависимост би съставлявала отклоняване от правилото на правовата страна е по-скоро необичайно. Конституционният съд към този момент удостовери с тълкувателно решение по к. д. № 15/2019, че в конституционното право съществуват правила, които произтичат директно от здравия разсъдък и не е належащо да са категорично записани, какъвто е казусът с Nemo judex in causa sua (никой не може самичък да си е арбитър - бел. ред.), който не е губил смисъла си в последните няколко хилядолетия.
Несъстоятелно е и изказванието за несъгласие с чл.126, ал.1 от Конституцията. Няма по какъв начин прокурор с сан на заместител основен да бъде пришит към някаква конструкция (окръжна, апелативна или върховна) и това важи за всички заместници на основния прокурор, с изключение на за Директора на Националната следствена работа, който е отпред на характерна конструкция и който като фигура също не е споменат в Конституцията.
Аргументът, че " особеният прокурор " би останал без работа сигурно не е парламентарен. Той по-скоро отразява всекидневно надничарско схващане за работата на държавните институции . Следва единствено да се означи, че демокрацията познава институции, като да вземем за пример в някои страни президентската, конституционно-правната, както и някои надзорни, които при спокойни условия би било допустимо да не правят актове с месеци, само че съществуването им е гаранция, а самата им опция за интервенция - от голямо значение - за демократичните процеси в страната. В съответния случай опасенията, че " особения прокурор " може да не си е заслужил надницата надали са оправдани - упованието основния прокурор да прави закононарушения ежеседмично явно съществува у мнозина и неизбежно ще докара до голям брой тъжби, които колкото и да са неоснователни, ще му отворят задоволително работа... ".
Цялото изключително мнение можете да прочетете.
Виж ощеРешението е взето с 11 гласа, с изключително мнение го е подписал единствено Филип Димитров. В него той всъщност декларира, че това е нова фигура, само че в основаването на такива по принцип няма нищо противконституционно. Разумно е сходен прокурор да бъде отвън контрола на основния, тъй като в самото държавно обвиняване въздействието на основния прокурор е доста мощно, счита той. И даже се отнася намерено иронично към аргумента, че специфичният прокурор би могъл да остане без работа заради липса на закононарушения, които да проверява, наричайки това безпокойство " надничарско схващане ".
Dir.bg го потърси за коментар:
- Г-н Димитров, по какъв начин мотивирате изключително си мнение по този въпрос?
- Вероятно сте чували, че има една Венецианска комисия, която направи своите рекомендации, и въпреки, че аз в нея не вземам участие в разискванията за България, виждам разсъдък в тях за основаването на сходна институция. Оттам нататък, в случай че имате душевните сили да прочетете моето изключително мнение, то не е доста дълго, мисля, че в доста обикновен жанр нещата са изяснени и то ще отговори на всички въпроси (вижте под изявлението извадки от него - бел.ред.). В него е извършена една логичност, която е напълно допустима, това че моите сътрудници не са я възприели, е нещо, за което би трябвало да питате тях.
- Тоест вие се преценявате и сте на едно мнение с сътрудниците ви от Европа?
- Не бих споделил, че се преценявам, тъй като има неща, за които не съм на едно мнение с тях, само че в този случай тяхната рекомендация е основана на доста значителен факт - в друга европейска страна не е поставян въпросът за това, че основният прокурор бил недостижим. Нещо повече - ние сме отнесли този въпрос до съда в Страсбург и той се е произнесъл в този смисъл, указвайки ни да търсим излаз от това. Предполагам, че в случай че други страни се бяха сетили да извършат този акт, може би и на тях щяха да им предлагат същото, само че просто ние сме го създали.
Оттам нататък има едно тълкувателно решение на Конституционен съд, че при актуалните закони, т.е. без да бъде признат този закон, всеки прокурор може да предяви обвиняване против основния прокурор. Това, несъмнено, е една красива формула, на която чух да се базират някои сътрудници по малкия екран, само че в това време Венецианската комисия кой знае за какво беше приела, че възможностите някой от районните прокурори да предяви обвиняване против основния прокурор, на който те се явяват подчинени, не са доста огромни. Та от тази позиция тази демократичната гаранция, за която един изтъкнат български политик и явно приключил право и практикувал такова човек, говореше - не е изключително огромна.
- Кого имате поради?
- Нямам желание да приказвам с имена и адреси...
- А по какъв начин се отнасяте към аргумента, че прокуратурата завежда каузи, които не са задоволително добре подплатени с доказателства, по тази причина е добре основният прокурор да може да бъде следен?
- Не мога да разясня този въпрос, аз обмислям по тематиката от позиция на конституционно-правния проблем, който стои.
Какво написа Димитров в особеното си мнение:
"...Препоръката на Венецианската комисия в заключителните рекомендации (параграф 68) на Opinion No. 968/2019 по CDL(2019)039 от 22 ноември 2019 година е основаването на подобен " самостоятелен прокурор ". При това състояние и по отношение на плануванаъа в чл.130а, ал.2, т.8 опция изборът от Пленума на Висш съдебен съвет освен, че не е противоконституционен, само че и единствен подсигурява задоволителна опора за " особения прокурор " отвън рамките на прокуратурата, в която е естествено въздействието на основния прокурор да е мощно.
Във връзка с горното и заради избраната му от закона функционалност е в несъгласие със здравия разсъдък да се позволява, че Конституцията би могла да изисква " особения прокурор " да е йерархически зависещ на този, който вероятно би би трябвало да проверява. Да се чака при тази лимитирана функционалност " особеният прокурор " да получава директни методически инструкции естествено е неуместно, само че това не анулира придържането към тези методически инструкции, които имат общ темперамент. Що се отнася до надзора за правда мъчно би могло да се чака основния прокурор да го упражнява във връзка с дейности, свързани с следствие на него самия. Подобно " тълкувание " е в най-хубавия случай изумително , а да се твърди, че неналичието на такава зависимост би съставлявала отклоняване от правилото на правовата страна е по-скоро необичайно. Конституционният съд към този момент удостовери с тълкувателно решение по к. д. № 15/2019, че в конституционното право съществуват правила, които произтичат директно от здравия разсъдък и не е належащо да са категорично записани, какъвто е казусът с Nemo judex in causa sua (никой не може самичък да си е арбитър - бел. ред.), който не е губил смисъла си в последните няколко хилядолетия.
Несъстоятелно е и изказванието за несъгласие с чл.126, ал.1 от Конституцията. Няма по какъв начин прокурор с сан на заместител основен да бъде пришит към някаква конструкция (окръжна, апелативна или върховна) и това важи за всички заместници на основния прокурор, с изключение на за Директора на Националната следствена работа, който е отпред на характерна конструкция и който като фигура също не е споменат в Конституцията.
Аргументът, че " особеният прокурор " би останал без работа сигурно не е парламентарен. Той по-скоро отразява всекидневно надничарско схващане за работата на държавните институции . Следва единствено да се означи, че демокрацията познава институции, като да вземем за пример в някои страни президентската, конституционно-правната, както и някои надзорни, които при спокойни условия би било допустимо да не правят актове с месеци, само че съществуването им е гаранция, а самата им опция за интервенция - от голямо значение - за демократичните процеси в страната. В съответния случай опасенията, че " особения прокурор " може да не си е заслужил надницата надали са оправдани - упованието основния прокурор да прави закононарушения ежеседмично явно съществува у мнозина и неизбежно ще докара до голям брой тъжби, които колкото и да са неоснователни, ще му отворят задоволително работа... ".
Цялото изключително мнение можете да прочетете.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ