&format=webp)
Разрушител на политическата коректност: Eminem и албумът, който покори света
“Създадох страшилище, никой не желае Маршал, интересува ги Shady ”.
Годината е 2002 година, а тези думи са изпяти от изрусен млад мъж, който към този момент целият свят познава, само че малко на брой знаят същинското му име. За множеството хора той е просто Eminem.
Всъщност чудовището е основано няколко години по-рано, а цитираният текст е просто равносметка, може би горчива, или цялостна с натурализъм. Звярът се назовава Slim Shady, алтерегото на Eminem, който по паспорт се споделя Маршал Матърс.
Нека бъдем почтени – Shady е тъмен воин, само че носи на основателя си международна популярност, пари и триумф на какъвто малко на брой могат да се радват. Нещата обаче не са толкоз елементарни. Богатството върви ръка за ръка със зависимостите от алкохол и опиати, неуспехите в персоналния живот и депресията.
През 2025 година се навършват 25 години от излизането на третия студиен албум на Eminem - The Marshall Mathers LP, с който Slim Shady нахлу с шутове и псувни в музикалните ранглисти и сърцата на почитателите.
Използвайки решителен звук, той промени хип-хопа вечно, a рапърът от Детройт разруши политическата уместност във времена, в които малко на брой се осмелваха въобще да разискват тематиката.
Още в първата ария от албума Eminem споделя за нещо нечувано – по какъв начин е подгонил майка си с мачете. Такива текстове дружно с изобилстващите обиди за гей хората, псувните и заканите някак естествено водят до стикера „ Задължителен наставнически надзор “ върху албума.
Макар че текстовете му са считани за хомофобски, Eminem няма никакъв проблем да излезе на една сцена с Елтън Джон и двамата да създадат ужасно шоу. Което още един път демонстрира, че Shady и Маршал са разнообразни, колкото и шизофренично да звучи това.
Като създател на текстове Eminem е безсърдечен. Не го интересува дали ще се подиграва с известен артист, с Бритни Спиърс или с момчешката тайфа на Джъстин Тимбърлейк – Nsync. Нито се впечатлява от митингите против музиката му, когато приказва за гей връзки. Shady като че ли е омаян от яд човек, който не може да бъда спрян от нищо.
А може би изобретяването на този облик е точно с такава цел – да бъде разрушена политическата уместност, толкоз типична за американското общество от началото на века. Теорията е на Антъни Боуза, публицист от Rolling Stone и създател на книгата Whatever You Say I Am: The Life and Times of Eminem.
„ Концепцията за политическата уместност се заражда в университетските среди и медиите още през 30-те години на предишния век, само че се трансформира в съществена тематика през 90-те до началото на новия век. Eminem е част от придвижването за отпор против коректността в шоубизнеса “, споделя той пред BBC.
Не всички обаче одобряват концепцията, че Eminem и Shady са разнообразни персони. Тъкмо противоположното, мнозина настояват, че рапърът просто предизвиква насилието.
На другия полюс са хората, впечатлени от албума му. Започват да го съпоставят с Елвис Пресли, тъй като и в двата случая става дума за небогати, бели момчета, които съумяват в живота с помощта на музиката на чернокожите.
Но има една фундаментална разлика сред двамата реализатори, споделя музикалният критик Крейг Дженкинс от списание Vulture. През целия си живот Елвис се пробва да се хареса на всички. А Eminem ненавижда всички.
„ The Marshall Mathers LP улови духа на времето и промени метода, по който белите възприемат хип-хопа. След грънджа и различния рок от 90-те години ефирът бе високомерен от скучни групи. През 2000 година огромна част от публиката към този момент не можеше да открие нищо за себе си в тях “, споделя Боуза.
В този миг на витаещо неодобрение албумът на Eminem се оказва съвършен. Неговият яд, комбиниран с изострен комизъм, съумява да грабне публиката. Той сполучливо се възползва от публичното неодобрение, без значение дали ругае църквата или политиците.
Пътят до триумфа обаче не е елементарен за Маршал. Израснал без татко и в безпаричен квартал на Детройт, той има много аргументи да е сърдит на всичко и всички.
За майка си споделя, че в никакъв случай не е имала работа и са живеели от обществени помощи. Започва да слуша хип-хоп от ранна възраст, а първите си текстове написа като младеж.
По това време постоянно се изявява на така наречен фрийстайл сцена в надпревари (или батъли) с други рапъри.
Този интервал от живота му по-късно е пресъздаден в спечелилия „ Оскар “ за най-хубава ария филм 8 Mile, в който Eminem играе себе си. След това изпълнителят по този начин и не се връща към киното, като че ли е желал просто да опише за себе си един път и тъкмо по този метод.
В действителността триумфът му идва откакто негов диск се озовава в ръцете на Dr.Dre, именит хип-хоп реализатор и продуцент.
“Докторът ” е впечатлен от младия рапър, търси го и двамата стартират работа по втория му албум – The Slim Shady LP, публикуван през 1999 година
Въпреки че продава 10 млн. копия и Маршал към този момент не е постоянно безпаричният юноша, той желае доста повече.
В третия албум той към този момент е усъвършенствал и техниката си на рапиране, и метода на писане на текстове. И съумява да улови гнева на младите американци.
Eminem постоянно слага личните си усеща в центъра на песните си, а при започване на века постоянно приказва за метода, по който се трансформира животът му поради славата. Връзката с почитателите е нещо особено за него, само че и плашещо, изключително когато става дума за маниакална обвързаност към някой реализатор.
В албума му от 2000 година една от най-силните песни е точно с подобен сюжет – Stan. Разказ за един нестабилен юноша, захласнат от идола си Eminem. Стан в последна сметка умира трагично дружно с бременната си другарка, наскърбен, че неговият кумир по този начин и не е дал отговор на писмата му.
Днес The Marshall Mathers LP е считан за класика освен тъй като от него са продадени 35 млн. копия по целия свят. Истинската му мощ е в това, че шокира. Още повече в ера, в която изпълнителите постоянно внимават да не обидят някого.
Четвърт век по-късно Eminem още е на сцената, въпреки и много по-различен човек. И все пак – към момента задоволително самоуверен, с цел да се нахвърли с рими върху мощните на деня.
Само си спомнете мненията му за Доналд Тръмп.
След The Marshall Mathers LP рапърът написа още стотици песни и издава няколко албума. Но като че ли нито един от тях не носи заряда на оня от 2000 година Вероятно и по тази причина е считан най-важния в кариерата му.
Годината е 2002 година, а тези думи са изпяти от изрусен млад мъж, който към този момент целият свят познава, само че малко на брой знаят същинското му име. За множеството хора той е просто Eminem.
Всъщност чудовището е основано няколко години по-рано, а цитираният текст е просто равносметка, може би горчива, или цялостна с натурализъм. Звярът се назовава Slim Shady, алтерегото на Eminem, който по паспорт се споделя Маршал Матърс.
Нека бъдем почтени – Shady е тъмен воин, само че носи на основателя си международна популярност, пари и триумф на какъвто малко на брой могат да се радват. Нещата обаче не са толкоз елементарни. Богатството върви ръка за ръка със зависимостите от алкохол и опиати, неуспехите в персоналния живот и депресията.
През 2025 година се навършват 25 години от излизането на третия студиен албум на Eminem - The Marshall Mathers LP, с който Slim Shady нахлу с шутове и псувни в музикалните ранглисти и сърцата на почитателите.
Използвайки решителен звук, той промени хип-хопа вечно, a рапърът от Детройт разруши политическата уместност във времена, в които малко на брой се осмелваха въобще да разискват тематиката.
Още в първата ария от албума Eminem споделя за нещо нечувано – по какъв начин е подгонил майка си с мачете. Такива текстове дружно с изобилстващите обиди за гей хората, псувните и заканите някак естествено водят до стикера „ Задължителен наставнически надзор “ върху албума.
Макар че текстовете му са считани за хомофобски, Eminem няма никакъв проблем да излезе на една сцена с Елтън Джон и двамата да създадат ужасно шоу. Което още един път демонстрира, че Shady и Маршал са разнообразни, колкото и шизофренично да звучи това.
Като създател на текстове Eminem е безсърдечен. Не го интересува дали ще се подиграва с известен артист, с Бритни Спиърс или с момчешката тайфа на Джъстин Тимбърлейк – Nsync. Нито се впечатлява от митингите против музиката му, когато приказва за гей връзки. Shady като че ли е омаян от яд човек, който не може да бъда спрян от нищо.
А може би изобретяването на този облик е точно с такава цел – да бъде разрушена политическата уместност, толкоз типична за американското общество от началото на века. Теорията е на Антъни Боуза, публицист от Rolling Stone и създател на книгата Whatever You Say I Am: The Life and Times of Eminem.
„ Концепцията за политическата уместност се заражда в университетските среди и медиите още през 30-те години на предишния век, само че се трансформира в съществена тематика през 90-те до началото на новия век. Eminem е част от придвижването за отпор против коректността в шоубизнеса “, споделя той пред BBC.
Не всички обаче одобряват концепцията, че Eminem и Shady са разнообразни персони. Тъкмо противоположното, мнозина настояват, че рапърът просто предизвиква насилието.
На другия полюс са хората, впечатлени от албума му. Започват да го съпоставят с Елвис Пресли, тъй като и в двата случая става дума за небогати, бели момчета, които съумяват в живота с помощта на музиката на чернокожите.
Но има една фундаментална разлика сред двамата реализатори, споделя музикалният критик Крейг Дженкинс от списание Vulture. През целия си живот Елвис се пробва да се хареса на всички. А Eminem ненавижда всички.
„ The Marshall Mathers LP улови духа на времето и промени метода, по който белите възприемат хип-хопа. След грънджа и различния рок от 90-те години ефирът бе високомерен от скучни групи. През 2000 година огромна част от публиката към този момент не можеше да открие нищо за себе си в тях “, споделя Боуза.
В този миг на витаещо неодобрение албумът на Eminem се оказва съвършен. Неговият яд, комбиниран с изострен комизъм, съумява да грабне публиката. Той сполучливо се възползва от публичното неодобрение, без значение дали ругае църквата или политиците.
Пътят до триумфа обаче не е елементарен за Маршал. Израснал без татко и в безпаричен квартал на Детройт, той има много аргументи да е сърдит на всичко и всички.
За майка си споделя, че в никакъв случай не е имала работа и са живеели от обществени помощи. Започва да слуша хип-хоп от ранна възраст, а първите си текстове написа като младеж.
По това време постоянно се изявява на така наречен фрийстайл сцена в надпревари (или батъли) с други рапъри.
Този интервал от живота му по-късно е пресъздаден в спечелилия „ Оскар “ за най-хубава ария филм 8 Mile, в който Eminem играе себе си. След това изпълнителят по този начин и не се връща към киното, като че ли е желал просто да опише за себе си един път и тъкмо по този метод.
В действителността триумфът му идва откакто негов диск се озовава в ръцете на Dr.Dre, именит хип-хоп реализатор и продуцент.
“Докторът ” е впечатлен от младия рапър, търси го и двамата стартират работа по втория му албум – The Slim Shady LP, публикуван през 1999 година
Въпреки че продава 10 млн. копия и Маршал към този момент не е постоянно безпаричният юноша, той желае доста повече.
В третия албум той към този момент е усъвършенствал и техниката си на рапиране, и метода на писане на текстове. И съумява да улови гнева на младите американци.
Eminem постоянно слага личните си усеща в центъра на песните си, а при започване на века постоянно приказва за метода, по който се трансформира животът му поради славата. Връзката с почитателите е нещо особено за него, само че и плашещо, изключително когато става дума за маниакална обвързаност към някой реализатор.
В албума му от 2000 година една от най-силните песни е точно с подобен сюжет – Stan. Разказ за един нестабилен юноша, захласнат от идола си Eminem. Стан в последна сметка умира трагично дружно с бременната си другарка, наскърбен, че неговият кумир по този начин и не е дал отговор на писмата му.
Днес The Marshall Mathers LP е считан за класика освен тъй като от него са продадени 35 млн. копия по целия свят. Истинската му мощ е в това, че шокира. Още повече в ера, в която изпълнителите постоянно внимават да не обидят някого.
Четвърт век по-късно Eminem още е на сцената, въпреки и много по-различен човек. И все пак – към момента задоволително самоуверен, с цел да се нахвърли с рими върху мощните на деня.
Само си спомнете мненията му за Доналд Тръмп.
След The Marshall Mathers LP рапърът написа още стотици песни и издава няколко албума. Но като че ли нито един от тях не носи заряда на оня от 2000 година Вероятно и по тази причина е считан най-важния в кариерата му.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ