Преди век СССР става първата соцстрана в света
Съюзът на руските социалистически републики (СССР), именуван още Съвeтски съюз е първата социалистическа страна в света. Съюз на съветските социалистически републики съществува от 30-ти декември 1922 година до 8-ми декември 1991-ва година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 обособени руски републики, има мощно централизирано ръководство, еднопартийна система с единствена партия – Комунистическа партия на Съветския съюз и планова стопанска система.
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато болшевиките отпред с Владимир Ленин смъкват Временното държавно управление. На мястото на Руската република е основана Руска социалистическа федеративна руска република (по-късно преименувана на Руска руска федеративна социалистическа република) и стартира революция сред революционните „ червени “ и контрареволюционните „ бели “. Червената войска навлиза в територии на някогашната Руска империя и оказва помощ на болшевиките по места да завземат властта посредством формиране на революционни препоръки на служащите и селяните. През 1922 година комунистите съумяват да обединят няколко руски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в обединен Съюз на руските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След гибелта на Ленин през 1924 година настава къс интервал на битка за превъзходство в партията. В средата на 20-те години на XX век отпред застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си съперници посредством всеобщи арести на военни водачи, членове на комунистическата партия и елементарни жители, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са наказани на гибел. Съюз на съветските социалистически републики основава и ползва идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната благосъстоятелност и насилствена колективизация на земята стартира развиването на планова стопанска система. В резултат на това страната минава през интервал на бърза индустриализация и колективизация, постигайки избухлив стопански напредък.
В началото на Втората международна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Въпреки това през юни 1941 година германците нахлуват в Съюз на съветските социалистически републики и стартира Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората международна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на спора. Краят на военните дейности на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две обособени страни и издигането на Съюз на съветските социалистически републики като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната стартира опълчване сред Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 година е последвана от интервал на политическа и икономическа либерализация, прочут като десталинизация и топене при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. Съюз на съветските социалистически републики взема преднина в галактическата конкуренция, изпращайки в околоземна орбита първия неестествен сателит „ Спутник-1 “ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 година настава малко разведряване на връзките със Съединени американски щати, само че напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година Управлението на Леонид Брежнев от 1964 година до 1982 година постоянно е подложено на критика като интервал на застой в Съюз на съветските социалистически републики. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният руски водач Михаил Горбачов стартира промени и либерализация на стопанската система посредством политика на публичност и перестройка. Целта е да се резервира управителната роля на Комунистическата партия, само че да се преодолее сериозната икономическа и обществена застоялост. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредност от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 година, довели до рухването на комунистическите режими в Източна Европа в границите на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки придвижвания се появяват и вътре в Съюз на съветските социалистически републики. През март 1991 година централната власт организира референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който болшинството гласоподава за запазването на Съюза като обединяване на суверенни страни. Това обаче не става заради последвалите събития през август 1991 година, когато е изработен опит за държавен прелом, а огромна роля в организирането на опозиция на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, само че тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за възбраната на Комунистическа партия на Съветския съюз, като в последна сметка водят до раздробяване на Съветския съюз. На 25 декември 1991 година Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават самостоятелни страни, обединени в районна организация Общност на самостоятелните страни. Руската федерация поема правата и отговорностите на някогашния Съветски съюз и е приета за негов приемник.
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато болшевиките отпред с Владимир Ленин смъкват Временното държавно управление. На мястото на Руската република е основана Руска социалистическа федеративна руска република (по-късно преименувана на Руска руска федеративна социалистическа република) и стартира революция сред революционните „ червени “ и контрареволюционните „ бели “. Червената войска навлиза в територии на някогашната Руска империя и оказва помощ на болшевиките по места да завземат властта посредством формиране на революционни препоръки на служащите и селяните. През 1922 година комунистите съумяват да обединят няколко руски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в обединен Съюз на руските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След гибелта на Ленин през 1924 година настава къс интервал на битка за превъзходство в партията. В средата на 20-те години на XX век отпред застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си съперници посредством всеобщи арести на военни водачи, членове на комунистическата партия и елементарни жители, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са наказани на гибел. Съюз на съветските социалистически републики основава и ползва идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната благосъстоятелност и насилствена колективизация на земята стартира развиването на планова стопанска система. В резултат на това страната минава през интервал на бърза индустриализация и колективизация, постигайки избухлив стопански напредък.
В началото на Втората международна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Въпреки това през юни 1941 година германците нахлуват в Съюз на съветските социалистически републики и стартира Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората международна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на спора. Краят на военните дейности на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две обособени страни и издигането на Съюз на съветските социалистически републики като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната стартира опълчване сред Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 година е последвана от интервал на политическа и икономическа либерализация, прочут като десталинизация и топене при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. Съюз на съветските социалистически републики взема преднина в галактическата конкуренция, изпращайки в околоземна орбита първия неестествен сателит „ Спутник-1 “ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 година настава малко разведряване на връзките със Съединени американски щати, само че напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година Управлението на Леонид Брежнев от 1964 година до 1982 година постоянно е подложено на критика като интервал на застой в Съюз на съветските социалистически републики. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният руски водач Михаил Горбачов стартира промени и либерализация на стопанската система посредством политика на публичност и перестройка. Целта е да се резервира управителната роля на Комунистическата партия, само че да се преодолее сериозната икономическа и обществена застоялост. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредност от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 година, довели до рухването на комунистическите режими в Източна Европа в границите на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки придвижвания се появяват и вътре в Съюз на съветските социалистически републики. През март 1991 година централната власт организира референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който болшинството гласоподава за запазването на Съюза като обединяване на суверенни страни. Това обаче не става заради последвалите събития през август 1991 година, когато е изработен опит за държавен прелом, а огромна роля в организирането на опозиция на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, само че тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за възбраната на Комунистическа партия на Съветския съюз, като в последна сметка водят до раздробяване на Съветския съюз. На 25 декември 1991 година Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават самостоятелни страни, обединени в районна организация Общност на самостоятелните страни. Руската федерация поема правата и отговорностите на някогашния Съветски съюз и е приета за негов приемник.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ