Америка се нуждае от нови лидери: Байдън и Тръмп трябва да се оттеглят
Саймън Тисдейл, „ Гардиън “
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън има доста аргументи да е признателен, че не е член на ръководещата английска Консервативна партия, само че една от тях се откроява. Когато министър председателят на торите има неприятни резултати в социологическите изследвания, наподобява изтощен и има заплаха да се трансформира в тежест или в смешка, те не се бъркат.
Няма значение дали става дума за Борис Джонсън, Лиз Тръс или даже за Маргарет Тачър. Партийните шефове се събират и си приказват безшумно. И тогавашният водач, в миналото възхваляван от всички, си отива. Приключено. Изхвърлен. Свален от власт. Изхвърлен на сметището на Даунинг стрийт.
Американската президентска политика не работи по този метод. Тя е по-учтива и по-малко безмилостна. Трудно е да се смени настоящ президент на Белия дом. Три несполучливи импийчмънта през последните десетилетия (с четвърти, този на Байдън, който в този момент се очертава) демонстрират това. И въпреки всичко президентът може да бъде свален, в случай че бъде преценено, че не е в положение или не е кадърен да извършва отговорностите си - или в случай че бъде заставен да подаде оставка.
И по този начин, до каква степен Байдън е предпазен от удар в гърба в " жанр Тори "? Ще доближи ли натискът върху него да се отдръпна до сериозна точка? Той даде обещание да се кандидатира за втори мандат през идната година. Но социологическите изследвания сочат, че двама от всеки трима демократи желаят някой различен да бъде техен претендент. Националният рейтинг на Байдън е едвам 40 %. Повечето гласоподаватели считат, че той е прекомерно възрастен, с цел да се кандидатира още веднъж.
Възрастта на президента - той ще навърши 81 години през 2024 година - надали е нов проблем. Но тя беше грубо откроена по време на конференцията в Ханой предишния уикенд. Байдън се запъна неведнъж, не помни какво приказва и най-после беше отведен от помощници.
Сега всички се питат по какъв начин тази нестабилна фигура ще издържи акцията, да не приказваме за още четири години на поста.
Привържениците на Байдън стачкуват, че всичко това е отчайващо незаслужено. Той е здрав и деятелен, упорстват те. Той има впечатляващ законодателен опит, победи пандемията, победил е инфлацията, противопоставил се е на Русия и Китай. Може би това е правилно. Но доста американци виждат нещата по различен метод, както потресаващо показва това Доналд Тръмп през 2016 година
Доводите, които се акцентират за Байдън, стартират да звучат като тези за Хилъри Клинтън тогава. Когато се стигне до напън, снизходително допускаха партийните стратези, задоволително гласоподаватели ще се вразумят, ще отхвърлят лудия и ще поддържат претендента, който в действителност не харесват. През 2016 година те сгрешиха. Ще сгрешат ли още веднъж?
Консервативният колумнист Брет Стивънс изброи някои съществени аргументи, заради които Байдън не съумява да се свърже с дневния ред на американците. Цените на главните артикули като самун, яйца и пилешко месо са се повишили доста. Бензинът е поскъпнал с 63%, откогато той встъпи в служба. Храната и силата не се включват в държавния индикатор за " съществена инфлация ".
Чувството за физическа неустановеност е огромен проблем за жителите на градовете, отбелязва Стивънс. Както и дребната престъпност, многото бездомници и добилата размерите на зараза наркомания. Някои хора се тормозят повече от мигрантското " настъпление " в граничните щати на Америка, в сравнение с от нахлуването на Русия в Украйна.
Напрежението в " културните войни ", възходящото обществено разделяне, загубата на доверие в държавното управление
... всичко това се вписва в описа на Доналд Тръмп за американските уязвимост и крах, за които се допуска, че са въплътени и символизирани от застаряващия президент Байдън.
Аргументът за свежо, по-младо лице отпред на листата на демократите е безапелационен. И въпреки всичко от Линдън Джонсън през 1968 година насам настоящ президент не е отказвал да търси преизбиране. Ако оставим настрани феновете на тайни теории, сега няма благонадежден кандидат. А и кой желае да играе Брут? Байдън не е тиранин. Той просто е изтощен.
Болест може да го принуди да се откаже по-рано. Или пък може да промени решението си да се кандидатира. Но вторият претендент на Байдън - вицепрезидентът Камала Харис, е още по-малко известен.
Дилемата на демократите с Байдън е едната страна на монетата, която дава обещание да докара до най-странния избор в историята на Америка: сред възрастен мъж, който демонстрира несъмнени признаци на умствена и физическа уязвимост или измамник, лъжец и " наказан изнасилвач ", единствено с три години по-млад, който може да се окаже в пандиза в деня на изборите.
Както демократите се оказаха блокирани с Байдън, по този начин и умерените републиканци и самостоятелните са блокирани с Тръмп като евентуален претендент на републиканците. Срещу Тръмп са повдигнати 91 обвинявания в закононарушения. Ако има някакво правораздаване, той ще се провали. Но в случай че той реализира своето, правораздаването ще бъде отсрочено за неопределен срок - последвано от президентски самопомилвания.
Надеждите, че Тръмп може да бъде премахнат от изборните описи по силата на 14-ата корекция на Конституцията на Съединени американски щати, се укрепват от причините, че подстрекателството му към въстание на 6 януари го дисквалифицира от заемане на обществена служба. Но този принцип не е правно верифициран.
Всичко това насочва към един по-голям въпрос, който хвърля сянка върху изборите през 2024 година: дали конституцията на Съединени американски щати към момента е подобаваща за задачата? Това е чудноват тип народна власт, при която на спечелилия най-вече гласове се отхвърля победа, както откриха Клинтън и Ал Гор. Тревожно е да се види по какъв начин Върховният съд, свещената конституционна защитна мрежа, е дискредитиран поради корупция и твърдо десни идеолози.
Един справедлив наблюдаващ (или баща-основател), който гледа отвисоко сигурно би стигнал до заключението, че една почитана, само че остаряла система на ръководство, която изправя един залязващ дъртак против един откачен, злопаметен хитрец за позицията на невиждана изпълнителна власт и водачество в " свободния свят ", не работи добре.
Предвид всичко, което е заложено на карта, Байдън и Тръмп би трябвало да се отдръпват. Това би наелектризирало разлагащото се политическо тяло. Това би отворило необятно вратите на надпреварата за нови водачи, както прикани предходната седмица Мит Ромни - републиканският претендент за президент през 2012 година Това би се трансформирало в живителна инжекция за една страна, която " затъва в смъртоносната хватка на геронтокрацията ", в случай че би трябвало да изтъквам авторитетният политически коментатор Мишел Голдбърг.
При настоящето състояние на нещата това няма да се случи, въпреки, че би трябвало. Подобно на двамата си основни герои, демокрацията в Америка е паднала на скърцащите си, заболели колене - а това е двойно по-опасно освен за американците, само че и света./БГНЕС
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън има доста аргументи да е признателен, че не е член на ръководещата английска Консервативна партия, само че една от тях се откроява. Когато министър председателят на торите има неприятни резултати в социологическите изследвания, наподобява изтощен и има заплаха да се трансформира в тежест или в смешка, те не се бъркат.
Няма значение дали става дума за Борис Джонсън, Лиз Тръс или даже за Маргарет Тачър. Партийните шефове се събират и си приказват безшумно. И тогавашният водач, в миналото възхваляван от всички, си отива. Приключено. Изхвърлен. Свален от власт. Изхвърлен на сметището на Даунинг стрийт.
Американската президентска политика не работи по този метод. Тя е по-учтива и по-малко безмилостна. Трудно е да се смени настоящ президент на Белия дом. Три несполучливи импийчмънта през последните десетилетия (с четвърти, този на Байдън, който в този момент се очертава) демонстрират това. И въпреки всичко президентът може да бъде свален, в случай че бъде преценено, че не е в положение или не е кадърен да извършва отговорностите си - или в случай че бъде заставен да подаде оставка.
И по този начин, до каква степен Байдън е предпазен от удар в гърба в " жанр Тори "? Ще доближи ли натискът върху него да се отдръпна до сериозна точка? Той даде обещание да се кандидатира за втори мандат през идната година. Но социологическите изследвания сочат, че двама от всеки трима демократи желаят някой различен да бъде техен претендент. Националният рейтинг на Байдън е едвам 40 %. Повечето гласоподаватели считат, че той е прекомерно възрастен, с цел да се кандидатира още веднъж.
Възрастта на президента - той ще навърши 81 години през 2024 година - надали е нов проблем. Но тя беше грубо откроена по време на конференцията в Ханой предишния уикенд. Байдън се запъна неведнъж, не помни какво приказва и най-после беше отведен от помощници.
Сега всички се питат по какъв начин тази нестабилна фигура ще издържи акцията, да не приказваме за още четири години на поста.
Привържениците на Байдън стачкуват, че всичко това е отчайващо незаслужено. Той е здрав и деятелен, упорстват те. Той има впечатляващ законодателен опит, победи пандемията, победил е инфлацията, противопоставил се е на Русия и Китай. Може би това е правилно. Но доста американци виждат нещата по различен метод, както потресаващо показва това Доналд Тръмп през 2016 година
Доводите, които се акцентират за Байдън, стартират да звучат като тези за Хилъри Клинтън тогава. Когато се стигне до напън, снизходително допускаха партийните стратези, задоволително гласоподаватели ще се вразумят, ще отхвърлят лудия и ще поддържат претендента, който в действителност не харесват. През 2016 година те сгрешиха. Ще сгрешат ли още веднъж?
Консервативният колумнист Брет Стивънс изброи някои съществени аргументи, заради които Байдън не съумява да се свърже с дневния ред на американците. Цените на главните артикули като самун, яйца и пилешко месо са се повишили доста. Бензинът е поскъпнал с 63%, откогато той встъпи в служба. Храната и силата не се включват в държавния индикатор за " съществена инфлация ".
Чувството за физическа неустановеност е огромен проблем за жителите на градовете, отбелязва Стивънс. Както и дребната престъпност, многото бездомници и добилата размерите на зараза наркомания. Някои хора се тормозят повече от мигрантското " настъпление " в граничните щати на Америка, в сравнение с от нахлуването на Русия в Украйна.
Напрежението в " културните войни ", възходящото обществено разделяне, загубата на доверие в държавното управление
... всичко това се вписва в описа на Доналд Тръмп за американските уязвимост и крах, за които се допуска, че са въплътени и символизирани от застаряващия президент Байдън.
Аргументът за свежо, по-младо лице отпред на листата на демократите е безапелационен. И въпреки всичко от Линдън Джонсън през 1968 година насам настоящ президент не е отказвал да търси преизбиране. Ако оставим настрани феновете на тайни теории, сега няма благонадежден кандидат. А и кой желае да играе Брут? Байдън не е тиранин. Той просто е изтощен.
Болест може да го принуди да се откаже по-рано. Или пък може да промени решението си да се кандидатира. Но вторият претендент на Байдън - вицепрезидентът Камала Харис, е още по-малко известен.
Дилемата на демократите с Байдън е едната страна на монетата, която дава обещание да докара до най-странния избор в историята на Америка: сред възрастен мъж, който демонстрира несъмнени признаци на умствена и физическа уязвимост или измамник, лъжец и " наказан изнасилвач ", единствено с три години по-млад, който може да се окаже в пандиза в деня на изборите.
Както демократите се оказаха блокирани с Байдън, по този начин и умерените републиканци и самостоятелните са блокирани с Тръмп като евентуален претендент на републиканците. Срещу Тръмп са повдигнати 91 обвинявания в закононарушения. Ако има някакво правораздаване, той ще се провали. Но в случай че той реализира своето, правораздаването ще бъде отсрочено за неопределен срок - последвано от президентски самопомилвания.
Надеждите, че Тръмп може да бъде премахнат от изборните описи по силата на 14-ата корекция на Конституцията на Съединени американски щати, се укрепват от причините, че подстрекателството му към въстание на 6 януари го дисквалифицира от заемане на обществена служба. Но този принцип не е правно верифициран.
Всичко това насочва към един по-голям въпрос, който хвърля сянка върху изборите през 2024 година: дали конституцията на Съединени американски щати към момента е подобаваща за задачата? Това е чудноват тип народна власт, при която на спечелилия най-вече гласове се отхвърля победа, както откриха Клинтън и Ал Гор. Тревожно е да се види по какъв начин Върховният съд, свещената конституционна защитна мрежа, е дискредитиран поради корупция и твърдо десни идеолози.
Един справедлив наблюдаващ (или баща-основател), който гледа отвисоко сигурно би стигнал до заключението, че една почитана, само че остаряла система на ръководство, която изправя един залязващ дъртак против един откачен, злопаметен хитрец за позицията на невиждана изпълнителна власт и водачество в " свободния свят ", не работи добре.
Предвид всичко, което е заложено на карта, Байдън и Тръмп би трябвало да се отдръпват. Това би наелектризирало разлагащото се политическо тяло. Това би отворило необятно вратите на надпреварата за нови водачи, както прикани предходната седмица Мит Ромни - републиканският претендент за президент през 2012 година Това би се трансформирало в живителна инжекция за една страна, която " затъва в смъртоносната хватка на геронтокрацията ", в случай че би трябвало да изтъквам авторитетният политически коментатор Мишел Голдбърг.
При настоящето състояние на нещата това няма да се случи, въпреки, че би трябвало. Подобно на двамата си основни герои, демокрацията в Америка е паднала на скърцащите си, заболели колене - а това е двойно по-опасно освен за американците, само че и света./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ