Сайга - какво трябва да знаем за животнотото?
Сайгата е наедрял чифтокопитен бозайник, който спада към фамилията на Кухороги. Днес е прочут и с името стенна антилопа, като за жалост животното е застрашено от изгубване. Мястото на обитание на бозайника са полупустините, намиращи се в Азия, а също по този начин и сухите степи.
Сайга - какво би трябвало да знаем за животното?
Дължината на тялото им е друга при двата пола, като при женските доближава до към 110-120 сантиметра, до момента в който мъжките са по-едри и размерите им са към 120-140 сантиметра. Откъм височината си сайгата доближава до към 70-80 сантиметра, като опашката на бозайника може да варира от 7 до 13 сантиметра. Теглото на женските е сред 20-40 кг, а мъжките могат да доближат и до 50 кг.
Козината на сайгата е груба и четинеста, като по този метод животното се защищава. На цвят са жълто-кафяви, като през зимата козината им е по-къса съпоставяне със зимата, когато е и по-дебела. Коремът на бозайника е ярък и имат грива, която се намира под врата на животното. Муцунката им като че ли е леко издута и изключително носа, който оказва помощ на сайгата да филтрира праха, само че и затопля въздуха, когато е доста студено. Рогата на мъжките човеци доближава до към 25 сантиметра, като забавното е това, че те са съвсем отвесно ситуирани във връзка с тялото им.
Сайгата спада към животните, които се движат дружно, а точно на стада - антилопи, зебри, газели, бизони, овце, кози и други При удобни условия на климата популацията може доста да се усили в продължение на една календарна година. Освен това, през зимните месеци те мигрират, защото понасят мъчно прекомерно студеното време. Сайгата е тревопасно животно, като се храни най-вече с шубраци, лишеи, разнообразни треви и растения, които са богати на сол. Бозайникът е най-активен през светлите часове на деня и може да извърви доста километри, само че е и доста добър бегач дружно с това, развивайки до цели 80 киометра. Животното има извънредно добре развито зрение, което не може да се каже за слуха им. Така да вземем за пример те могат да видят възможната за тях заплаха от 1 километър.
За страдание, през последните години популацията на сайгата доста понижава, като главната причина е точно бракониерството. Животните са безпощадно избивани защото месото и рогата им се употребяват в медицината. Именно по тази причина сайгата участва в Червената книга от 2002 година, защото през днешния ден животното се води заплашен от изгубване тип.
