За суеверията
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкоз повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени задоволително. Някои се боят от петък тринадесети. Те считат, че този ден и дата носят злощастие, а би трябвало да се знае, че всички дни и дати са прелестни и Бог ни поддържа постоянно, тъй като времето е Негово създание. Мнозина чакат благополучие от четирилистна детелина, чукат на дърво за (щастие) или по-скоро да не ги доближи злощастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, с цел да им се случи нещо хубаво, вместо да свидлив трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С неспокойствие чакат няколко поредни числа от календара, с цел да слючат брак или да отпразнуват някое свое събитие, като че ли бездушните цифри ще им донесат благополучие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа и то в 21-ви век. Не сред неуки и непросветени, а измежду интелигентни и образовани хора. Никакви модерни университети и научни институти, никакви учебни заведения и просветни заведения не са в положение да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне вярната религия, по нужда се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, напълва се с въздух.
Един възрастен духовник пътувал с трен. В купето се срещнал с един студент, отиващ на изпит. Започнал се диалог:
Отче, има ли Бог?Има, мое дете, има! – дал отговор свещеникът.Къде е той? Защо не го виждаме?Та белким съществува единствено това, което ти виждаш? – запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „ Бога никой в никакъв случай не е видял ” (Иоан 1:18). Ние обаче усещаме Бога и на всички места в света виждаме неговите творения.
Студентът настойчиво поддържал своето мнение, като декларирал, че в никаква вяра не има вяра, че вярата в Бога е почтена единствено за простите бабички, че културният актуален човек би трябвало да надрасте предразсъдъците и така нататък
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали дружно. Било късна вечер и внезапно черна котка пресякла пътя на двамата пасажери.
Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! - извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
Млади момко, значи ти напълно не си бил безверен, както заявяваше. Само, че вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът компрометиран се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват боязън от идни събития и вършат индивида неустойчив и нерешителен. Трагично е, че в доста случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние постоянно срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си.
Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия, вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, който може да помогне на всеки човек и във всяка обстановка, в случай че го призовем от сърце и душа.
Гордостта е първопричината на всички несгоди, които ни заобикалят. Чрез гордостта Ангелът Денница сложил началото на дяволското войнство. Този Ангел се възгордял и Бог позволил той да се трансформира в демон, като по-късно посредством изкушения и съблазни е намерил доста свои почитатели.
„ Пред Бога е по-добре да си виновник с смирение, в сравнение с праведник с горделивост ” (Лук. 18:14).
Гордостта и високомерието убиват духовно индивида. В днешни дни ние следим по какъв начин гордостта трансформира някои индивиди с власт, пари и въздействие. Те не помнят, че са основани от земна пръст и в пръст ще се трансфорат, тъй като в устрема си да натрупат благосъстояние и власт непременно те даже не усещат, когато са пред прага на неизбежната гибел. Някой си император ходел с торбичка пръст на гърдите си и когато го питали за какво, той отговарял, че я носи, с цел да не се самозабравя. Много богати хора с неспокойствие чакат научно изобретение за продължение на живота, само че за тяхно страдание такова изобретение няма да има. Защото единствен Господ Бог господствува над живота и гибелта. Горделивият човек превъзнася себе си, само че когато падне, схваща, че към този момент няма другари, ласкатели, а в някои случаи и семейство.
„ Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде потиснат, а който се смирява, ще бъде въздигнат ” (Лук. 18:14).
Св. Макарий Египетски бил аскет в пустинята. Всекидневно бил изкушаван от врага на човешкото избавление – дявола, само че с Божия помощ устоявал. Един ден дяволът му споделил: Макарие, ти постиш четиридесет дни, само че аз мога да заговявам и една година. Ти работиш доста, само че въпреки всичко си почиваш, а аз мога да работя и без отмора. Единствено и единствено с едно ме превъзхождаш – с твоето примирение. В доста случаи следим мнима праведност и двуличие. Както е записано в Словото Божие, доста хора са се трансформирали във варосани гробници – извън боядисани в бяло, а от вътрешната страна воня.
„ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които извън се виждат хубави, а от вътрешната страна са цялостни с мъртвешки кости и с всяка нечистотия ” (Мат. 23:27).
Лицемерието и човекoугодничеството са постоянно срещани феномени във всички равнища на обществото ни, изключително в по-горните. Пошлата показност е на всички места, а би трябвало да се знае, че показността, изключително при дарителството, пречи на духовния напредък. Някои от актуалните донори и спомоществователи желаят непременно да се покажат пред обществото, от което губят Божията берекет.
„ Гледайте да не проявявате своята праведност пред индивидите, с цел да не ви видят: другояче няма да имате премия при Небесния Ваш Отец ” (Мат. 6:1).
Особено значимо е да се знае, че когато Бог допусне на някого власт над другите, тъй като „ всяка власт е от Бога ”(Рим 13:1), той не трябва да се самозабравя. Ниско моралният властимащ човек счита, че към този момент е освен това от подчинените си и постоянно издевателства над тях. Дори при животните лидерът постоянно е подготвен на всеотдайност, до момента в който горделивият властолюбец сякаш е не запомнил от кое място е тръгнал.
„ Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде прислужник: и който желае сред вас да бъде пръв, дано бъде на всички плебей ” (Мат. 20:27–28).
Горделивият човек е като празен житен клас, стърчащ нагоре, а скромният припомня на цялостен житен клас, редуциран от тежестта надолу. Смирението е злато, с което се купува Царството небесно. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Бог най-вече се отвращава от отмъстителен човек, пренебрежително сърце и гневлива душа. ” Гордостта пречи на всеопрощението и способства за враждата сред хората. Всички войни и кръвопролития са подбудени от този недостатък. Горделивият човек ненавижда постоянно и постоянно търси комфортен миг, с цел да отмъсти. Праведникът обаче би трябвало ежедневно да отхвърля личното си аз и воля и да се надява на Бога с усърдна молитва. Пример за това са светиите, които всеки път са търсели мотив за примирение и смирение, а също по този начин са се молили за здрав разсъдък, тъй като всички грехове идват от главата. Не са малко случаите, посочени в Евангелието, когато заради горделивост и лудост човек прави неща, които не би направил, в случай че потисне егото и гордостта си. Такъв е и казусът с цар Ирод, който заповядал да отсекат главата на св. Йоан Кръстител, макар че той не е бил уверен, че би трябвало да извърши този грях. Но заради замайване и горделивост тъжен издава тази злополучна заповед.
„ Царят се натъжи, само че поради клетвата и сътрапезниците си не желае да ù откаже ” (Марк. 6:26).
„ Всеки горд по сърце е погнуса пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан ”(Прит.Сол. 16:5 ).
Един проникновен дъртак дошъл в някакъв град и видял заравяне на уважаван духовник. Всички плачели при раздялата си с него. Прозорливият дъртак обаче имал привидение за покойника. Дяволи пристигнали да вземат душата му, а Сам Бог им наредил: „ Не му давайте покой, тъй като и той не ми даде покой нито за час. ” Преподобни Петър Дамаскин, свети отец от VIII в., изяснява случката по следния метод: повода за станалото било възгордяването на монаха, защото, в случай че би имал други грехове, той не би могъл да ги укрие от хората, а още по-малко да ги прави ежечасно. Единствено гордостта и тщеславието могат да се укрият съвсем от всички и даже от самия човек. Затова и Светият Дух нямал нито час покой в тази жалка душа.
„ Кога ядеш и бъдеш утолен, и съградиш хубави къщи и живееш в тях, гледай да не се възгордее сърцето ти; и да не забравиш Господа, твоя Бог ” (Втор. 8:12–14).
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
* публикация
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкоз повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени задоволително. Някои се боят от петък тринадесети. Те считат, че този ден и дата носят злощастие, а би трябвало да се знае, че всички дни и дати са прелестни и Бог ни поддържа постоянно, тъй като времето е Негово създание. Мнозина чакат благополучие от четирилистна детелина, чукат на дърво за (щастие) или по-скоро да не ги доближи злощастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, с цел да им се случи нещо хубаво, вместо да свидлив трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С неспокойствие чакат няколко поредни числа от календара, с цел да слючат брак или да отпразнуват някое свое събитие, като че ли бездушните цифри ще им донесат благополучие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа и то в 21-ви век. Не сред неуки и непросветени, а измежду интелигентни и образовани хора. Никакви модерни университети и научни институти, никакви учебни заведения и просветни заведения не са в положение да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне вярната религия, по нужда се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, напълва се с въздух.
Един възрастен духовник пътувал с трен. В купето се срещнал с един студент, отиващ на изпит. Започнал се диалог:
Отче, има ли Бог?Има, мое дете, има! – дал отговор свещеникът.Къде е той? Защо не го виждаме?Та белким съществува единствено това, което ти виждаш? – запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „ Бога никой в никакъв случай не е видял ” (Иоан 1:18). Ние обаче усещаме Бога и на всички места в света виждаме неговите творения.
Студентът настойчиво поддържал своето мнение, като декларирал, че в никаква вяра не има вяра, че вярата в Бога е почтена единствено за простите бабички, че културният актуален човек би трябвало да надрасте предразсъдъците и така нататък
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали дружно. Било късна вечер и внезапно черна котка пресякла пътя на двамата пасажери.
Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! - извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
Млади момко, значи ти напълно не си бил безверен, както заявяваше. Само, че вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът компрометиран се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват боязън от идни събития и вършат индивида неустойчив и нерешителен. Трагично е, че в доста случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние постоянно срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си.
Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия, вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, който може да помогне на всеки човек и във всяка обстановка, в случай че го призовем от сърце и душа.
Гордостта е първопричината на всички несгоди, които ни заобикалят. Чрез гордостта Ангелът Денница сложил началото на дяволското войнство. Този Ангел се възгордял и Бог позволил той да се трансформира в демон, като по-късно посредством изкушения и съблазни е намерил доста свои почитатели.
„ Пред Бога е по-добре да си виновник с смирение, в сравнение с праведник с горделивост ” (Лук. 18:14).
Гордостта и високомерието убиват духовно индивида. В днешни дни ние следим по какъв начин гордостта трансформира някои индивиди с власт, пари и въздействие. Те не помнят, че са основани от земна пръст и в пръст ще се трансфорат, тъй като в устрема си да натрупат благосъстояние и власт непременно те даже не усещат, когато са пред прага на неизбежната гибел. Някой си император ходел с торбичка пръст на гърдите си и когато го питали за какво, той отговарял, че я носи, с цел да не се самозабравя. Много богати хора с неспокойствие чакат научно изобретение за продължение на живота, само че за тяхно страдание такова изобретение няма да има. Защото единствен Господ Бог господствува над живота и гибелта. Горделивият човек превъзнася себе си, само че когато падне, схваща, че към този момент няма другари, ласкатели, а в някои случаи и семейство.
„ Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде потиснат, а който се смирява, ще бъде въздигнат ” (Лук. 18:14).
Св. Макарий Египетски бил аскет в пустинята. Всекидневно бил изкушаван от врага на човешкото избавление – дявола, само че с Божия помощ устоявал. Един ден дяволът му споделил: Макарие, ти постиш четиридесет дни, само че аз мога да заговявам и една година. Ти работиш доста, само че въпреки всичко си почиваш, а аз мога да работя и без отмора. Единствено и единствено с едно ме превъзхождаш – с твоето примирение. В доста случаи следим мнима праведност и двуличие. Както е записано в Словото Божие, доста хора са се трансформирали във варосани гробници – извън боядисани в бяло, а от вътрешната страна воня.
„ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които извън се виждат хубави, а от вътрешната страна са цялостни с мъртвешки кости и с всяка нечистотия ” (Мат. 23:27).
Лицемерието и човекoугодничеството са постоянно срещани феномени във всички равнища на обществото ни, изключително в по-горните. Пошлата показност е на всички места, а би трябвало да се знае, че показността, изключително при дарителството, пречи на духовния напредък. Някои от актуалните донори и спомоществователи желаят непременно да се покажат пред обществото, от което губят Божията берекет.
„ Гледайте да не проявявате своята праведност пред индивидите, с цел да не ви видят: другояче няма да имате премия при Небесния Ваш Отец ” (Мат. 6:1).
Особено значимо е да се знае, че когато Бог допусне на някого власт над другите, тъй като „ всяка власт е от Бога ”(Рим 13:1), той не трябва да се самозабравя. Ниско моралният властимащ човек счита, че към този момент е освен това от подчинените си и постоянно издевателства над тях. Дори при животните лидерът постоянно е подготвен на всеотдайност, до момента в който горделивият властолюбец сякаш е не запомнил от кое място е тръгнал.
„ Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде прислужник: и който желае сред вас да бъде пръв, дано бъде на всички плебей ” (Мат. 20:27–28).
Горделивият човек е като празен житен клас, стърчащ нагоре, а скромният припомня на цялостен житен клас, редуциран от тежестта надолу. Смирението е злато, с което се купува Царството небесно. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Бог най-вече се отвращава от отмъстителен човек, пренебрежително сърце и гневлива душа. ” Гордостта пречи на всеопрощението и способства за враждата сред хората. Всички войни и кръвопролития са подбудени от този недостатък. Горделивият човек ненавижда постоянно и постоянно търси комфортен миг, с цел да отмъсти. Праведникът обаче би трябвало ежедневно да отхвърля личното си аз и воля и да се надява на Бога с усърдна молитва. Пример за това са светиите, които всеки път са търсели мотив за примирение и смирение, а също по този начин са се молили за здрав разсъдък, тъй като всички грехове идват от главата. Не са малко случаите, посочени в Евангелието, когато заради горделивост и лудост човек прави неща, които не би направил, в случай че потисне егото и гордостта си. Такъв е и казусът с цар Ирод, който заповядал да отсекат главата на св. Йоан Кръстител, макар че той не е бил уверен, че би трябвало да извърши този грях. Но заради замайване и горделивост тъжен издава тази злополучна заповед.
„ Царят се натъжи, само че поради клетвата и сътрапезниците си не желае да ù откаже ” (Марк. 6:26).
„ Всеки горд по сърце е погнуса пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан ”(Прит.Сол. 16:5 ).
Един проникновен дъртак дошъл в някакъв град и видял заравяне на уважаван духовник. Всички плачели при раздялата си с него. Прозорливият дъртак обаче имал привидение за покойника. Дяволи пристигнали да вземат душата му, а Сам Бог им наредил: „ Не му давайте покой, тъй като и той не ми даде покой нито за час. ” Преподобни Петър Дамаскин, свети отец от VIII в., изяснява случката по следния метод: повода за станалото било възгордяването на монаха, защото, в случай че би имал други грехове, той не би могъл да ги укрие от хората, а още по-малко да ги прави ежечасно. Единствено гордостта и тщеславието могат да се укрият съвсем от всички и даже от самия човек. Затова и Светият Дух нямал нито час покой в тази жалка душа.
„ Кога ядеш и бъдеш утолен, и съградиш хубави къщи и живееш в тях, гледай да не се възгордее сърцето ти; и да не забравиш Господа, твоя Бог ” (Втор. 8:12–14).
Автор: Отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
* публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ