Старите андроиди
Съвременните хора са привикнали с всевъзможни автоматизирани устройства, които за краткост назоваваме просто „ автомати “. Характерно за тях е, че, един път включени, нататък те работят „ сами “, по авансово заложен метод – обозначаван като логаритъм или стратегия. Безспорно, най-впечатляващи измежду тях са роботите.
Но в предишното също имало сходни устройства. Тогава хората към момента не били привикнали с тях, по тази причина те предизвиквали същински сензации, събирайки цели тълпи искащи да ги видят, както и да схванат метода на тяхното деяние.
Много известни били автоматите, създавани от френския монтьор Жак дьо Вокансон (1709-1782). Те били от вида „ андроиди “ – човекоподобни.
Един от неговите андроиди е известният „ Флейтист “. Това била механична скулптура, висока към около 170 см, изобразяваща седнал мъж с флейта. Той свирел 12 разнообразни мелодии. Звуците се създавали посредством издухване на въздух от устата му във флейтата, а промяната на тоновете била предизвиквана от придвижванията на неговите пръсти върху отворите й.
Друг музикален андроид на Вокансон свирел с лявата си ръка на провансалска флейта, с дясната удрял дайре, а с езика си издавал звуци по обичая на провансалските музиканти.
Един от най-известните автомати на Вокансон е бронзова патица. Тя освен имитирала с изключителна точност всички придвижвания, крякания и дейности на „ оригинала “: клатушкала се, плувала и се гмуркала, само че даже кълвяла храна с апетита на жива патица и изпълнявала целия развой на храносмилане благодарение на химически субстанции, сложени вътре в нея. Всички тези машини били обществено показани от Вокансон в Париж през 1738 година
Не по-малко удивителни били устройствата на швейцареца-часовникар Пиер Жаке-Дро (1721-1790). Един от автоматите, които той направил – девойка-андроид, свирела на пиано. Друго устройство представлявало 12-годишно момче. То седяло на табуретка, пишело няколко фрази на френски, топяло перото в мастилницата, изтръсквало непотребното мастило, спазвало съвършена акуратност в изписването на редовете и думите – изобщо, изпълнявало всички функционалности на един писар.
Най-доброто творби на Дро бил часовник, подарен на испанския крал Фердинанд VI. С него била обвързвана цяла група от разнообразни автомати: дама, седнала на балкон, четяла книга и като че ли слушала мелодията на часовника; мъничко канарче пърхало и чуруликало; куче пазело кошница с плодове и, в случай че някой вземел плод, лаело, до момента в който не го върнел в кошницата. Освен това, Дро продал за испанските кралски дворци в Мадрид и Вилявисоса-де-Одон 6 часовника с махало, които били оценени на голямата за това време сума 2 хиляди златни пистола.
Синът на Пиер Жаке – Анри Дро, също бил бележит майстор-часовникар. Той построил различен андроид – „ Художник “.
Бащата и синът дружно измислили и създали „ пианистка ”, която свирела на фисхармония (вид пиано), натискала с пръсти клавишите и следила ситуацията им, като обръщала глава, а гърдите й се повдигали и отпускали, като че ли дишала.
През 1774 година на ревю в Париж тези механични хора се радвали на голям триумф. След това Анри Жаке-Дро ги показал в Испания, където цели тълпи фенове изразявали екстаз и удивление. За страдание Светата инквизиция показала несъразмерна зоркост и устройствата провокирали у нея съществени съмнения. Дро бил упрекнат в магьосничество и вкаран в затвора; популярност Богу, за малко, тъй като кралят се намесил.
Създадените от бащата и сина Жаке-Дро андроиди минали доста пъти от ръце в ръце на най-разлини колекционери – до момента в който най-накрая намерили почетно място в Музея за изящни изкуства на швейцарския град Нюшател, където се намират и през днешния ден.
