Американската мисия ЛРО засне зашеметяваща снимка на кратера Аристарх на Луната!
Съвременната галактическа задача на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър ”, която понастоящем учи Луната от своята ниска окололунна орбита, снима спираща дъха ни фотография на кратера Аристарх!
Разликите в албедото (яркостта) на Луната се дължат най-много на измененията в наличието на желязо и исполин, както на въздействието на галактическите условия. Определени физични характерности на скалите също оказват въздействие върху албедото – да вземем за пример дали става въпрос за кристал или стъкло. Стъклото на лунната повърхнина се образува, когато разтопената магма се охлажда толкоз бързо, че няма време да кристализира и да се трансформира в минерал. Подобно бързо изстудяване е типично за избухливите вулканични изригвания, както и за кратерообразуването в резултат на конфликтите с небесни тела. И двата процеса са присъщи за района Аристарх.
В непосредственост до кратера Аристарх се намира и платото Аристарх – една от най-важните вулканични местности на нашата Луна. Тук се срещат някои от най-големите вдлъбнатини на естествения ни сателит и солиден пирокластичен нанос. Тези вулканични обединения са относително млади за космичните мащаби – на възраст са сред 1.5 и 2.5 милиарда години. Пирокластичният нанос се е образувал, когато е имало избухливо изхвърляне на магмата и тя се е разпаднала на мънички лавови капчици. Още в космоса те бързо са изстинали и са се трансформирали в стъкло, до момента в който са падали назад към лунната повърхнина. Заради високото наличие на стъкло в пирокластичния нанос, той е с ниско албедо (т.е. мрачен е). Така той се откроява на фона на светлия кратер Аристарх. Част от пирокластичните изхвърляния могат да се виждат и в самия кратер под формата на тъмни петна върху стената, като стъклената стопилка отразява по-слабо слънчевата светлина спрямо ярките скали, типични за дъната и стените на лунните кратери.
Инфо: NASA LROC
