Съвременен Китай с всичките си чудати привички и обичаи оживява

Съвременен Китай с всичките си чудати навици и традиции оживява в колоритния и занимателен дебютен разказ “ от Сoфи Уан. Читателите са поканени на огромна луда шанхайска женитба в духа на „ Луди богаташи “, която обаче ще поеме в изненадваща посока но „ Бандата на Оушън “. 

Може ли да ти се случи нещо по-хубаво от това да се сродиш с едно от най-влиятелните фамилии в цялостен Китай? Отговорът е „ да “ – неусетно да откраднеш парите на всичките им богати другари по време на сватбата си. 

Целият живот на Лулу постоянно е бил диктуван от фамилията ѝ. Дори надалеч в блестящия Шанхай Лулу продължава да усеща притегателната мощ на отговорността си към тях, която я дърпа като котва. Котва, която като че ли в никакъв случай няма да я остави да потегли по собствен личен път. 

Свикнала да чува от родителите си, че парите са решението на всичките им проблеми, Лулу като че ли печели шестица от тотото, когато един от най-желаните ергени в Шанхай ѝ предлага брак. 

В тази история Пепеляшка е елементарна хостеса, която внезапно е изстреляна на върха на шанхайския елит, бъдещата ѝ свекърва е необикновено досадна богаташка, а Чаровният принц… май не е чак толкоз обаятелен. Или най-малко не разсънва тези приказни пеперуди в корема на Лулу. 

Раздвоена сред дълга към фамилията си и дълга към самата себе си, Лулу търси помощ от двете си най-хубави приятелки. А тяхното решение на казуса е меко казано ексцентрично. 

Защото къде се е чуло и видяло Пепеляшка да възнамерява деликатно премислен грабеж на кутията за дарове, в чиито червени пликове се крият милиони долари, и след това да избяга? 

Е, в актуалните приказки нищо не е невероятно, изключително когато зад теб стои изпечен тим „ Жени с шанс “. 

Изключително занимателен, само че и остроумен в дисекцията си на обичайните фамилни полезности и ролята на дамата в актуалното китайско общество, „ Жени с шанс “ е охолно премеждие, чийто край ще изненада читателите с непредвидения си поврат. 

Софи Уан написа прочувствено любовно писмо към Шанхай и комплицираните, само че толкоз незаменими женски другарства. А резултатът е образован и ексцентричен разказ с колоритни персонажи, които няма по какъв начин да не обикнете. 

* * *

Из „ Жени с шанс “ от Софи Уан
Снимка " Сиела "

ГЛАВА 1
ЛУЛУ
Понякога Лулу се чуди дали животът ѝ нямаше да е по-добър, в случай че се беше родила като хлебарка. Оцеляването щеше да е единствената ѝ цел в живота. Щеше да е в положение да се приспособява към всичко, даже да е без глава за седмица.

А мозъкът ѝ щеше да е мъничък. Толкова, толкоз мъничък, че нямаше да изпитва стеснение да избира сватбена рокля под зоркия взор на бъдещата си свекърва. Бе предположила, че единствено ще прегледат безгрижно стелажите, а няма да седят толкоз близо една до друга на диван от яркорозово кадифе, ситуиран на усамотен етаж, до момента в който екип от трима души ги обслужва с брошури с образци и модели и се грижи чашите им да са цялостни с шампанско.

Само допреди два месеца тя блажено балансираше сред работа, другари и редки срещи за утешение на майка си, без желание да се омъжва. А в този момент е сгодена, влачена от един ангажимент към различен, към момента неспособна да проумее по какъв начин е стигнала дотук.

Добре облечена по-възрастна жена със златен шивашки метър към врата се обръща към госпожа Пън:

– Уважаема Пън, четири рокли ли казахте, че желаете?

– Да, има чаена гала, западна гала, танц и прием. – Тя прелиства брошурата с красиви рокли. – Нека изберем модел и за пета за всеки случай.

Случай на какво, чуди се Лулу. Дали ще има загадка гала, при която свекърва ѝ ще ѝ вземе кръв и насочи молитва към боговете за синове?

Госпожа Пън вижда, че мозъкът ѝ блуждае.

– Лулу, за какво не казваш мнението си? Бъди по-напориста.

Лулу свежда взор към разхвърляните на масата брошури с усмихнати булки. Сред фотосите на изящни рокли с издути поли вижда една, която наподобява относително лесна за обличане, с надълбоко деколте и дължина под глезена.

– Ето тази ми харесва.

– Изглежда евтина – цъка с език госпожа Пън. – Лулу, би трябвало да изоставиш остарелия си метод на мислене. Няма ограничаване на бюджета, тъй че мисли с обсег! Какво ще кажеш за тази? – Тя показва рокля с толкоз дълъг шлейф, че размерът на фотографията не е задоволителен да го побере. – Харв сподели да ти купя роклята на фантазиите ти. Не можем да го разочароваме, а?

– Еха, годеникът ви несъмнено доста ви обича! – засмива се шивачката.

Лулу не е сигурна, че любов е вярното изложение на взаимоотношенията им. Първата ѝ среща с Харв беше като всички останали – приятна, само че без капчица неспокойствие. Обикновено тя излизаше с някой мъж един път, след което в никакъв случай повече не го виждаше и се връщаше към напълно удовлетворителния си самостоятелен живот. Когато майка ѝ изискваше сводки, Лулу измисляше оправдания за какво мъжът не ѝ подхождаше. Беше излъгала, че Харв е изискал да си поделят сметката, и смяташе, че това е краят.

Когато Харв я предложения на втора среща, това трябваше да е задоволително за майка ѝ да се увери, че щерка ѝ е мечтана, изключително след всички напомняния, че е на двайсет и седем и публично shèngnǚ съгласно известното определение. Майка ѝ обаче я насърчи да одобри. „ Какво неприятно има, Лулу? – сподели. – Не искаш ли да бъдеш с някого? Просто му дай още един късмет. Ще ме зарадваш толкоз доста. “ Беше нежна, умоляваща.

Освен това Харв беше благ, вежлив и прелестен за компания. Безобиден. На Лулу, хостеса в ресторант и без никакви средства, и през разум не ѝ мина, че най-желаният ерген в Шанхай има други планове, с изключение на да се позабавлява с нея. Майка ѝ също беше по-мила през месеците, в които излизаха, обаждаше се да чуе по какъв начин е, без да желае пари, и ѝ споделяше какъв брой се гордее с нея. Лулу се радваше да я държи на разстояние.

Докато шест месеца по-късно Харв най-тържествено ѝ предложи брак пред всичките им другари и членове на фамилиите, и Лулу разбра, че е поела по път, от който няма връщане обратно.

Госпожа Пън цъква с език и връща Лулу в стаята.

– Всички тези рокли са толкоз безлични. Може би ще е хубаво да преразгледаме опцията да ти вземем нещо по поръчка…

– Ще се усещам отлично с всяка от роклите тук – прибързано отвръща Лулу.

– Права си – въздъхва госпожа Пън. – Ако искахме висша мода, трябваше да стартираме преди година. Персоналът изчезва, с цел да донесе образци на платове, а госпожа Пън оставя чашата си с шампанско.

– Лулу. – Съвършено гладкото ѝ, без нито една гънка лице, за което майка ѝ твърди, че несъмнено изсмуква козметични артикули за хиляди юани, е съществено. – Искам най-хубавото за сина ми. Той е решен да станеш негова брачна половинка, тъй че ще се погрижа целият свят да узнае, че си почтена за купата. Не би желала да създадем нещо, което да ни посрами, нали? – Тонът ѝ е неналожителен, само че предизвестието е ясно. Госпожа Пън може да счита, че няма нищо общо с майката на Лулу, само че по този въпрос двете звучат напълно еднообразно. Винаги шушукат предизвестия в ухото на Лулу, като че ли само нейните дейности носят позор и пренебрежение. – Освен това – продължава госпожа Пън – няма повече да работиш. Мисълта за сватбата би трябвало да е единственият ти приоритет. – Тя се усмихва благосклонно. – Ще станеш моя щерка, а това значи, че в никакъв случай повече няма да работиш.

Би трябвало да благодари на госпожа Пън, задето я освобождава от тежестта да работи, само че не съумява да се насили да го стори. Точно в този момент Лулу би дала всичко, с цел да се върне на остарялата си работа като хостеса, да посреща посетители и скрито да пуши цигари с сътрудниците си.

– Отивам до тоалетната.

В осветеното със свещи помещение с дантелени капаци на тоалетните и скъпо ухаещ сапун тя се обажда на татко си. Той постоянно намира метод да я успокои даже от стотици километри разстояние.

Вместо него на екрана се появява изсеченото лице на брат ѝ. Дъвче пилешко бутче, а разрошената му коса стига до раменете.

– Батко – поздравява го Лулу на селския им акцент и прикрива разочарованието си. – Къде е баща?

– Излезе. – Лулу понечва да затвори, когато той продължава: – Чувам, че ще се жениш. Мама изяснява на всички, че мъжът е богат и сме уредени за цялостен живот. Как съумя да го хванеш? – Той не наподобява ни минимум впечатлен.

– О, Тан! – скарва се брачната половинка му отвън екрана. – Колко си недодялан! Лулу, не го слушай. Всички се гордеем с теб. Какво достижение!

– И аз бих могъл да оказа помощ на фамилията – свива плещи брат ѝ, – в случай че имаше някаква свястна работа тук.

– Изпратих ти разгласи за работа в Шанхай – припомня му Лулу. Макар да няма предпочитание да живее в еднакъв град с брат си, щеше да си коства, в случай че той можеше да подкрепи финансите на фамилията им.

– Там желаят да ме употребяват поради тялото ми! – Той стяга мускулите на кльощавата си ръка. – Да не мислиш, че като живееш в града и излизаш с богаташи, към този момент разбираш от всичко?

– Разбира се, че не. – Именно по тази причина Лулу заобикаля да се прибира у дома. Защото всякога, като приказва с брат си или майка си, те се подиграват на хипотетичния ѝ разхитителен градски живот, макар че им изпраща всичките си пари, резервира единствено за наем, сметката за телефона и хотпот вечеря с най-хубавите си приятелки. Шанхай сподели на Лулу свят на разкош, който в никакъв случай не би могла да си разреши. Ала откакто бе заживяла тук, тя бе намерила своя Шанхай: място на улични колички с шишчета, схлупени книжарнички и блестящи светлини. Градът ѝ бе дал другари, самостоятелност, пространство да избяга от фамилията си и да диша…

– За разлика от теб – изсумтява присмехулно брат ѝ, – аз няма да се задоволя с никаква остаряла работа, даже да ме наемат незабавно. – За да подчертае думите си, той изплюва парче пилешка кост и стартира да чисти сред зъбите си.

 Лулу няма предпочитание да продължи диалога. Дори условията на госпожа Пън са за предпочитане.

– Викат ме – споделя тя и пристъпва към вратата на тоалетната.

– Отново се сви като скарида! – изкикотва се брат ѝ. – Сериозно, какво въобще намира някой у теб?

Тя затваря, с цел да не се постанова да слуша повече. Когато се връща във фоайето, госпожа Пън обгръща китката ѝ с пръсти, които се стягат като шублери.

– Ще следим тежестта ти през идващите няколко месеца. Сватбените фотоси ще са единствените, които ще имаш, по тази причина би трябвало да се погрижим да си удовлетворена от метода, по който изглеждаш на тях.

Да. Животът като хлебарка щеше да е извънредно по-добър.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.