Съветското влияние по време на Студената война не може да

Съветското въздействие по време на Студената война не може да бъде пренебрегнато и най-вероятно и до през днешния ден ще открием, че следите му се разгръщат съвсем в целия свят. До през днешния ден Куба не може да се отърси от концепцията, че на практика е перлата на Мексиканския залив, само че продължава да е мощно затворена и лимитирана за търговия, развиване и основаването на може би едни от най-красивите курорти в историята. През 1983 година американците ще открият, че Сирия се трансформира в идната дребна Куба и може би ще успее да се дистанцира от целия свят.

Когато фамилията на Ассад взема властта, Съединени американски щати осъзнава, че ще изгуби съществени позиции в дипломацията. Рейгън ще побърза да разгласи по радиото, че стотици пехотинци ще бъдат изпратени в Ливан, където страната се възвръща от революция. Подозренията на американския президент са, че Сирия ще се възползва от слабостта на своята съседка и ще побърза да прибере територии. Нещо повече, никой не може да отхвърли съществуването на военни елементи от Съюз на съветските социалистически републики, позиционирани в Сирия.

Рейгън оповестява, че има повече от 5000 военни съветника и техници, които оказват помощ за разпределението на специфична техника из цялата страна. Нещо още по-интересно е, че Сирия получава ракети SS-21. По думите на тогавашния президент, свободния свят няма да гледа по какъв начин Близкия изток съумява да се залепи за руския блок, диктувайки разпоредбите.

Прословутите SS-21 Scarab са балистични ракети с пай обхват на деяние. Известни са и като 9К79 Точка, които са ранния модел на SS-21. Позиционирани в Сирия, те могат да имат обхват на деяние до към 90 км, само че пък могат да употребяват нуклеарни бойни  глави или заряда на към 50 тежки бомби, в случай че сменяем нуклеарното оръжие с съществуването на клъстърни бомби.

Присъствието на Съюз на съветските социалистически републики ще накара Съединени американски щати да предприеме дейности, изключително откакто Сирия към този момент окупира някои територии на Ливан, а и постоянно се твърди, че точно тя е била повода за запалването на искрата за гражданската война. Важно е, че Съединени американски щати би трябвало да показва предпочитание и опция да противодейства на сирийските бойци, затова се стартира интервенция в изумената страна. Ливан е бил под опеката на Съединени американски щати и през 1958 година благодарение на западния контракт на Багдад, проведен напълно от египетския водач Гамал Абдел Насер – той ще стартира своя местна студена война, с цел да може страната въобще да не скучае.

По това време ще открием, че има християнско население измежду жителите на Ливан, християни има даже в Народното събрание, затова ще дойдат американските пехотинци, които ще се разположат на летището в Бейрут, с цел да се постараят да отстраняват всички шансове на трети страни да се опитат да анексират дребната страна. Така нареченият контракт за Обединени Арабски републики ще живее много малко и ще събира в себе си единствено две членки – Египет и Сирия, останалите в никакъв случай не се причисляват.

В началото на 80-те години Сирия ще стартира да подкрепя силите на друзите и шиитите, които образуват своите паравоенни формирования в Ливан. Израел стартира своята тежка военна акция, която обръща доста внимание на Палестинската военна организация през 1982 година Израел ще поддържа феновете на дясното християнско държавно управление и ръководството на президента Амине Гемайел.

Съединени американски щати пуска своите пехотинци като част от интернационалните национални сили в Бейрут и се пробва да редуцира възможностите за разрастването на спор, пробвайки се да договаря с Палестина и Израел. Идеята на техните вълшебен опити ще е, че Ливан би трябвало да бъде свободен и въобще да не се струпват други сили. Преди въобще да има контракти, сирийските проксита ще стартират да провеждат най-различни набези против американските пехотинци, употребявайки новата партизанска групировка на Хизбула.

Кулминацията на всички тези проблеми ще пристигна на 23 октомври 1983 година с бомбардирането на военните подразделения на интернационалното летище в Бейрут. Повече от 241 американски боеца умират, до момента в който жертвите измежду морската пехота са към 220 – най-високата им загуба до този миг в историята. Предишният случай на тежки жертви от това военно поделение е от времето на Иво Джима – там умират 58 елитни френски боеца от пехотата.

Съединени американски щати се отдръпва и оставя единствено скромна военна мощ, която да подкрепя държавното управление на Ливан, пехотата се връща на своите кораби и дава обещание, че ще употребява морските сили и ще обезпечи напън над Сирия благодарение на самолети.

През декември Сирия ще разгласи, че публично е разкрила огън по американски разследващ аероплан, който е навлязъл в нейното въздушно пространство. Отговорът на Съединени американски щати също не закъснява – 28 военноморски самолета стартират да бомбардират комфортните сирийски позиции. Нападението е извънредно неопределено и множеството ПВО-та на Сирия ще се задействат бързо. Резултатът от това нахлуване ще е привързан със свалянето на два американски самолета.

Критиците от американската медия ще потвърдят, че летците са подценили своя съперник и са летели във групировка, трансформирайки се в доста комфортна цел за всички от сушата. За да се построи още по-негативен резултат от цялото показване, Сирия съумява да задържи един от свалените водачи. Необходимо е да дойде преподобния Джеси Джаксън, който да обезпечи неговото освобождение.

Цялото крушение въобще не изиграва никаква добра роля на администрацията на Рейгън, американските жители не престават да питат по какъв начин Израел е съумял да избегне сходни произшествия, до момента в който американската флота е станала за срам. Една година преди стартирането на интервенция „ Щурец “ в деяние, напълно новата авиация от F-16 изтребители е съумяла да направи за смях сирийците над небето на Ливан, даже съумява да смъкна и някои от новите ракетни установки на Съюз на съветските социалистически републики, доставени на Сирия за отбрана. Всичко това се реализира без безусловно никакви жертви.

И още веднъж се връщаме на декември 1983 година и успеха на сирийските ПВО-та. За да има някакво изчистване на реномето, бойният транспортен съд „ Айова “ изстрелва тежки снаряди по позицията на сирийците на изток от Бейрут. Съветската роля в Сирия изиграва една по-интересна и специфична стъпка за сирийската войска. Те могат да подкрепят и настройват техниката, само че не би трябвало да влизат в риск и замесване във война.

Подобно наличие не може да се задържи доста дълго и след три години, Съюз на съветските социалистически републики публично ще изтегли своите 5000 души личен състав. С тях ще си тръгнат и по-модерните ракетни установки, които са били доставени за отбрана в района – множеството обаче се употребяват в спора с Ливан.

Отношенията сред сирийци и руснаци има доста ниски точки, както може да се забележи през 1986 година Сирия се отхвърля от Съюз на съветските социалистически републики и публично декларира, че двете страни са влезнали в спор по отношение на доставката на съвременно оръжие, с което да има някакво състезание с Израел. За този интервал е имало още унижения на бойното поле и въздушното пространство в действителност се трансформира в надмощие за израелските изтребители, които не простят на никого. Битките в Близкия изток не престават и преимуществото продължава да е в интерес на Израел.

По време на ръководството на Горбачов, сирийският водач Хафез Ал Ассад ще се отхвърли напълно от Кремъл и опитите да се направи дипломация за мир с Израел. Има и още една причина за напрежение. Сирия се обръща против Съюз на съветските социалистически републики и изпраща бойни хеликоптери, които да атакуван съветски круизер в пристанището на Латакия през 1989 година Инцидентът лишава живота на двама съветски моряци. Никой не може да удостовери и каква тъкмо е повода за този случай.

Дори и да е имало някаква причина за тези дейности, най-вероятно е от дълго време забравена. Една година по-късно, политиката на Съединени американски щати се обръща на 180 градуса. Причината е, че Съединени американски щати разрешава на Сирия да окупира Ливан в подмяна на поддръжка против Саддам Хюсеин и неговите нападателни политики в Ирак. Това е и времето, когато същият се пробва да анексира Кувейт.

Това ще докара до следващата революция в Ливан, която ще приключи с клането на 13 октовмри 1990 година Сирийската войска ще е виновна за убийството на стотици ливански бойци, които се предават, само че не са помилвани по никакъв метод. До тогава ще има и напрежение и международно внимание към Саддам и Съединени американски щати, само че никой няма да отрази Ливан и осъществяваните зверства.

Години по-късно ще открием, че съветската войска се завръща назад в Сирия и дава въздушни сили, както и морски такива. Присъствието на съветски военни съветници е доста по-малко, в сравнение с през 80-те години на предишния век. Там обаче ще открием и частната военна група „ Вагнер “, която е известна със своите зверства и умения, най-малко до времето в Украйна, където виждаме, че са подложени на непрекъснат гнет от украинските сили.

Изпратени са на въоръжение ракети S-300 и S-400, които дават по-сериозна далекобойност при отбрана на въздушното пространство и на доктрина разрешават затварянето на небето над страната. Израелски спътници показват, че Русия е разположила и SS-26 Искандер – балистични ракети, които могат да придвижват нуклеарен материал и да нападат районните територии, включвайки даже английската база в Кипър.

Разпределението на такива ракети потвърждава топлите връзки сред Сирия и Москва. Москва предизвестява, че най-вероятно няма да спре да поддържа този спътник, без значение какво тъкмо желае Съединени американски щати.

За разлика от 80-те години на предишния век, можем да открием, че в този момент връзките стават даже по-хладни и няма по какъв начин да не се обърне внимание на подпомаганите територии. Американски и съветски изтребители съумяват да премерят сили през 2016 година и въпреки всичко не се стига до замяна на изстрели. Инцидентите от 80-те години до в този момент демонстрират, че Сирия не е просто подчинена на Кремъл, а извършва всички вероятни функции.

Нещо още по-интересно е, че бързо се появиха и завладяващи пропагандни тролове в мрежи като туитър, които действително се подкрепят от режима на Башад, някои живеят в Канада, минават пластични интервенции и не престават да пропагандират изгодите и несправедливостта към Руската федерация, която към този миг продължава да води своята безмилостна война – не специфична военна интервенция на територията на Украйна.