Съветският Топ Гън – къде се раждаха най-добрите пилоти на Източния блок
Съветското оръжие и по-късно – съветското, в никакъв случай не съумяват да се повдигнат до висотите, които се показват. Примерите са изцяло задоволително, както в историята, по този начин и в наши дни. Не е изненада, че с изключение на в космонавтиката, великият Съюз на съветските социалистически републики изостана във всяко едно друго отношение, освен това с няколко десетилетия. Един от най-големите проблеми във военното дело на Русия е точно авиацията. От двете страни на Желязната завеса в миналото се води съвършената борба за основаването на същинските асове, само че дали се роди победител?
В Зона 51 на Съединени американски щати се поставят основите на Топ Гън, в дълбините на Съюз на съветските социалистически републики се слага началото на сходна школа, в която водачите би трябвало да преминат през тънко решето. Историята във филмите няма нищо общо с действителния живот, само че когато Том Круз излиза на сцената, Съюз на съветските социалистически републики е на път да премине и изпревари американските си сътрудници. МиГ-овете стартират да се опознават до болежка, само че дали това е задоволително? В дълбините на Съюз на съветските социалистически републики има една авио база, носеща късото име Мари, локализирана в сегашен Туркменистан. Именно тук ще се постави основата на руския Топ Гън. Как се стига до сформирането на такава школа, дано обърнем внимание на самото начало.
През 50-те години на предишния век, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики поделят инженерите на Германия и стартират да създават своите лични оръжия на бъдещето, рекрутирането на водачите е доста по-различно. Търсят се летците, които са в най-хубава физическа форма, разполагат с необикновен разсъдък и разум, както и храброст, с цел да вършат немислимото в сериозни обстановки.
При експлоадирането на евентуална 3-та Световна война, сраженията във въздуха би трябвало да се водят сред тежки атомни бомбардировачи и изтребители. В оня интервал и двата лагера вършат едно и също образование – тежките бомбардировачи се пазят от избран брой бързи и нападателни изтребители, подготвени да отхвърлен неприятеля. Американци и руснаци се учат на въздушни тактики и маневреност, договарят най-различни обединения и изпитват лимита на самолетите си.
От източната страна на Желязната завеса към този момент е разполагаем и съвършеният МиГ-17 и по-късно МиГ-19. Това са най-хубавите изтребители и войната във Виетнам го потвърждава. Виетнамците изпитват всички благоприятни условия на тези машини, модифицират го и съумяват да се трансфорат в по-сериозен призрачен сън за американската авиация, въпреки и на хартия да се твърди, че тъкмо този аероплан няма доста шансове против модерното американско оръжие.
Тактиката на виетнамските водачи е страховита – те летят под радара, атакуват бързо съперника, не го преследват и постоянно работят с детайл на изненада. Съюз на съветските социалистически републики вижда капацитета в този способ за водене на пердах и тренира най-вече за сюжет „ Денят на страшния съд “. Ако сте гледали българският игрален филм „ Сезонът на канарчетата “, точно там се организираха учения и радио уредбата съобщаваше за навлизането на вражеска авиация, целяща да нанесе нуклеарен удар по мирното население. Тревогата носеше името „ Атом от горната страна “.
В идната сцена на кино лентата се трансформира известието и се твърди, че родната авиация е съумяла да отблъсне съперника. Това е изцяло реален сюжет, родното Военновъздушни сили разполага точно с МиГ-17 и се тренира по съветски стандарт. След войната във Виетнам ще се създадат заключения и от двете страни. Логично е, че загубите би трябвало да се трансформират, техниката да стане още по-съвършена, а водачите да покачват своите умения. Класовата система в Съюз на съветските социалистически републики разделя водачите на 3 ранга.
Най-добрите се намират в 1-ви сан и се считат за евентуалните асове. Няма водач в Съюз на съветските социалистически републики, който да не изиска да увеличи ранга си и да получава по-добра заплата и обезщетения. Оценката се слага на база летяните часове, опит в борба, както и знания на самолета. Проблемът в Съюз на съветските социалистически републики е, че даже армията употребява неблагоразумни практики и мнозина минават ранга, без да имат качествата. Понякога се случва пълководец на ескадрилата да е втори сан, до момента в който негов зависещ да бъде първи сан.
С появяването на нова съвременна техника и самонасочващи се ракети, Съюз на съветските социалистически републики понижава летателните часове и занижава доста стандартите. Поради неналичието на непосредственост за пердах, уменията и рефлексите са отстранени от бойното уравнение. МиГ-21 няма даже оръдие за пукотевица, водачите към този момент не са на по-специални диети и скоро по пистата се виждат летците с бирени коремчета. Тренировъчната стратегия е изключена от дълго време, а играта на прихващане не изисква особена подготовка.
Съветският летец към този момент би трябвало да лети по дадени координати, да прихване и отстрани задачата. МиГ-21 не изисква по-резки маневри и натоварване, самонасочващите ракети не са ефикасни при ускоряване по-високо от G-2. Това отстрани потребността, най-малко по този начин счита командването, от по-специални тактики и офанзиви, значимо е моторът да се форсира до дадената точка и да се порази целта. В главите на съветските капитани, това е било изцяло задоволително.
През 60-те години на предишния век, Съюз на съветските социалистически републики се намира в дъното на своята Военновъздушни сили история. В спокойно време не е елементарно да се тестват уменията на един водач или оръжие. Източният блок неведнъж подвигат по паника своите водачи, само че постоянно се употребява една и съща тактичност. В средата на 60-те години подведен турски F-4 навлиза в руската граница и незабавно е прихванат от радарните системи. Изпратените МиГ-ове би трябвало да обезвреждат натрапника, само че не всичко минава по проект. Капитан Таратута е първият, който има видимост към съперника, преди да стартира играта на прихващане, той е инструктиран да удостовери образно, че това не е съветски аероплан – радарът може да уточни единствено обекти, само че не и вида им. Таратута се изравнява и вижда турската емблема на опашката. С тази информация е позволено на руския водач да стреля.
Таратута е заставен да се дръпне обратно и да остави задоволително разстояние за прихващане. Първата ракета е пусната, само че не е на задоволително разстояние, с цел да бъде точна. Първата ракета подминава турския F-4. Комичното в този случай е, че изгорелите ѝ газове ще задавят мотора на МиГ-а и Таратута ще стартира да губи височина. С задоволително разстояние за прихващане, руснакът пуска своята последна ракета, само че тя даже не поема курс към задачата а лети някъде надолу към земята.
Самонасочващите руски ракети имат прекалено много условия, с цел да бъдат ефикасни в дуел. Трябва да има разстояние, би трябвало да има нужната скорост и едвам тогава ще имат способността да прихващат съперник.
Разследването на руското Военновъздушни сили даже ще упрекна водача, че не е съумял да обезврежда съперника. След многократни рецензии излиза наяве, че няма отговорни. Осъзнавайки своите дефекти, командването идва с нова концепция: патрулиращите самолети ще бъдат два – първият разпознава съперника от близко, до момента в който вторият стреля от безвредно разстояние. Ще минат доста години, преди да се върне оръдието на МиГ-21 за непосредствен пердах.
От другата страна на Желязната завеса ще има доста заключения от войната във Виетнам. Съединени американски щати се образоват на база минусите си и построяват нови военни тактики. Китай е един от иноваторите във воденето на въздушен пердах и освен, че употребява лична версия на МиГ-а като смъртоносно оръжие, само че действително изпреварва руснаците доста в подготовката си. Търсенето на авио инструктори и обмяна на опит е изцяло невъзможна – Китай и Съюз на съветските социалистически републики се разделят доста по-рано и всеки пази своите военни секрети. Съюз на съветските социалистически републики има по-добрият аероплан по време на войната във Виетнам, само че действително няма верните водачи, с цел да го употребява.
В края на 60-те години идва време за основаването на ескадрила единствено с първокласни водачи. Единственият проблем е, че наличните летци от от 1-ва категория са много възрастни и тъкмо толкоз напълнели. Мнозина към този момент са пенсионирани, други не могат да се настанят в кокпита, до момента в който ехото на промяната се носи по коридорите на пистата. Програмата ще продължи да съществува до началото на 70-те години, въпреки и летците да не са посочили майсторство при летенето.
Тестването на уменията идва с спора сред Израел и Египет. Египет е закупил съществено количество руска бойна техника, която не работи. Израел господства във въздуха и това дава опция на Съюз на съветските социалистически републики да се намеси в спора и да ревизира къде тъкмо се намира в класацията на Военновъздушни сили. Руснаците идват още веднъж със остарялата си концепция – радарът дава координатите, водачът лети до точката и да отстрелва съперника. Египет употребява съвременни съветски МиГ за своята авиация, само че същите просто не са ефикасни. Операция „ Кавказ “ събира най-хубавите водачи, въпреки и множеството командири да са скептични, тъй като са научени да летят на сляпо и да стрелят по координати.
Пристигайки в Египет, руснаците са сигурни, че израелските водачи ще стоят кротки и ще чакат да бъдат стреляни. Френските изтребители „ Мираж “ са ефикасни, а в ръцете на израелците са смъртоносни. На 30 юли 1970 година Съюз на съветските социалистически републики ще запише своите първи 4 изгубени съветски самолета и няма да запише нито една победа. Генерал Григори Долников незабавно подвига всички забрани на бойни маневри и тактики, летците имат свободата да вършат всичко допустимо, с цел да донесат успеха. Свободата идва прекомерно късно и в Египет ще се търпят тежки загуби.
Леденият душ и страхът от съперник с очевидно по-стара техника, принуждава руското командване да намерения за нова тактика и основаването на специфична школа. Правилата се трансформират за следващ път с вярата, че в този момент опитът ще даде резултат.
Авио база Мари (1521) ще се трансформира в руския Топ Гън и ще разрешава на руснаците да учат съвременни бойни системи и тактики за водене на въздушен пердах. Този път няма никакво място за неточности или пропуски. Руснаците разучават всички предходни борби, проучват и пресмятат всички шансове. Академията на Юрий Гагарин е включена в цялата разработка и изяснява доколко една маневра е вярна или неверна. Обясняват се тактики с математическо пресмятане и разиграни на хартия, а практиката е тестване онлайн. Така нареченото „ Упражнение 500 “ изисква от водача да преживее доста съществено физическо натоварване, управлявайки самолета до неговия предел.
Повечето водачи не би трябвало да смъкват скоростта си под 4G за 40% от въздушното си време на полет. С три полета на седмица, мнозина идват свежи за първия работен ден и губят удоволствието от хвърчене до края на седмицата. Най-важното е, че летците към този момент би трябвало да водят непосредствен пердах, с цел да попълнят изчезналото звено. Инструкторите са съумели да намерят пенсионираните водачи от 1-ви сан от 50-те и 60-те години и ги карат да нарисуват и опишат всички свои маневри и водене боеве. Целият Съюз на съветските социалистически републики изпраща своите водачи в авио база Мари за подготовка.
В края на 70-те години се постанова стандарт „ Мари “ за всички авио бази в Съюз на съветските социалистически републики. Стига се до там, че най-после всяка авио база би трябвало да играе против инструкторите в Мари, с цел да получи своя нов най-голям сан – снайпер-пилот. Идеята тук е, че с изключение на победа в игра на прихващане, точкуването се дефинира и от време за прихващане, време за поразяване на задачата (изчислява се математически) и други.
Къде идва казусът? Подготвените фрагменти са в действителност съвършени, само че никой не позволява, че идва идващото потомство самонасочващи се ракети със междинен обсег. Този път не се постанова даже образно следене на съперника. Модерните ракети разрешават пукотевица напълно на радарна система. Наличието на такава техника ще сложи под въпрос цялата образователна стратегия на Съюз на съветските социалистически републики.
Никой не подозира, че същите ракети към момента куцат и имат триумф от 10% в практиката. Повечето летци на запад не престават да употребяват оръдието си във всеки комфортен миг, до момента в който рекламата съумява да си свърши работата – носи задоволително боязън и напрежение.
През 1982 година Израел атакува Сирия и заличава сирийските Военновъздушни сили и налините Противовъздушна отбрана системи. Сирия е зкаупила всичко от Съюз на съветските социалистически републики и е принудена да заплаща доста горчива цена. Съветското командване се оправдава, че не е значим произходът на оръжието, а индивидът, който го употребява. Не е загадка, че Израел закупува своето оръжие от Съединени американски щати и явно има по-големи козове при въздушните боеве. В Кремъл се носи ужас от предоставените данни и прочут горчив усет.
Времето лети и авио промишлеността към този момент е в последна фаза за разработка на МиГ-23. В авио база Мари са изпратени всички данни за сражениет сред Израел и Сирия. Летците би трябвало да пресъздадат всички въздушни борби и да извадят поуките. След седмици в хвърчене, инструкторите удостоверяват най-големият боязън – няма маневра, която да избяга на новото потомство ракети. Съюз на съветските социалистически републики за следващ път изпуска главната линия, този път има водачите, само че няма самолетите. Едва с появяването на МиГ-29 и Су-27 от 4-то потомство ще се приказва за равнене на силите.
Авио базата трансформира някои условия и към този момент организира въздушните боеве единствено на личен терен, без да разрешава произволи на летците в другите бази. Предоставеното ново оръжие няма да бъде толкоз впечатляващо, само че МиГ-29 към този момент се тества в практиката и пред очите на самите инженери. Необходимо е бързо изчистване на проблемите и въвеждането в употреба, изключително с сериозните данни от последните сражения.
Базата през днешния ден остава на територията на Туркменистан До края на 80-те години на предишния век ще е ясно, че Съюз на съветските социалистически републики е в вярната посока, само че още веднъж идват главоболията. Първите изпратени МиГ-29 идват през 1987 година Инструкторите летят на МиГ-23 и съумяват да побеждават новите летци с новата техника. Липсата на опит и знание на новото потомство ще изисква чертаенето на нови уроци, само че базата е налична. Единствената изненада идва при започване на 90-те години, когато идва и краят на Съветския съюз. Повечето водачи са върнати назад в своите родственици и стартират да преподават на локална почва.
Константин Морозов ще се окаже един от най-хубавите водачи в база Мари и от 1991 до 1993 година е назначен за министър на защитата в Украйна, а по-късно става и дипломат на НАТО от 2005 до 2007 година Руските водачи са бързо преместени в Русия, с цел да не споделят информация с останалите неофициални съперници от някогашните руски републики.
Изводите от цялата история са повече от ясни, Съюз на съветските социалистически републики обезверено е желал да реализира въздушно съвършенство, само че опитът и неналичието на технология изиграват доста неприятна смешка. Наблюдавайки модерната наклонност и воденето на война в Украйна, мъчно можем да приемем, че обстановката се е трансформирала. Руската федерация не достави своето 5-то потомство изтребители, а 4-тото се отстрелва елементарно с античната Противовъздушна отбрана система „ Patriot “.
