Папата отказва да види Мордор в Русия
Съветникът на патриарха на Московския и на цяла Рус Кирил протойерей Николай Балашов съобщи, че РПЦ е отворена за опцията за нова среща сред патриарх Московски и на цяла Русия Кирил и папа Франциск, само че самодейностите в тази тенденция би трябвало да се чака от Ватикана. Дискусиите за такава намира се водят от много време.
Самата подготвеност на папа Франциск да се срещне и беседва с патриарх Кирил в актуалната обстановка е съществено предизвикателство, в случай че не и пестник за западното „ публично мнение “. Поне във формата, в която това мнение се образува от по този начин наречените „ мейнстрийм медии “.
В православната общественост обаче вероятността за среща също се възприема от някои без възторг - по свои аргументи, за които ще приказваме по-късно. Папа Франциск не е „ проруски “. Той по принцип вижда спора в друга призма и тъкмо това провокира остро неспокойствие на Запада.
Всеки спор е съпроводен от солидна агитация, която би трябвало да предизвиква бойците да се бият и да умират, а цивилните да понасят компликации. Говоренето за конфликт на ползи - да вземем за пример Съединени американски щати и НАТО желаят да имат плацдарм против Русия в Украйна, само че Русия изрично не желае това - въобще не провокира предпочитание жертви. За да вдъхновят, имат потребност от героична фикция за битката на галактическото положително (представено от Запада) с галактическото зло (представено от Русия) или, малко по-широко, „ демокрацията “ с „ тиранията “.
В тази героична картина религиозните водачи имат елементарна и ясна задача – да употребяват цялата власт, която имат, с цел да поддържат „ силите на Доброто “ и да подсигуряват, че Бог (за тези, които към момента гледат към Бога) енергично поддържа военните старания на " вярната " страна. „ Вражеските “ църковни йерарси, несъмнено, провокират неприязън, само че като цяло те се вписват в тази картина, просто са на страната на „ злото “.
Истински остро неспокойствие провокира този, който по принцип отхвърля да види обстановката в пропагандната оптика на опълчването сред Космическото положително и Космическото зло. Като папа Франциск. Той не е на страната на Москва, само че счита, че НАТО, която " лаеше пред вратите на Русия ", носи своя дял от отговорността за спора.
Докато пропагандата изобразява Русия като международно зло, което постоянно е било зло от епохи, и съветската просвета като инструмент на това зло, папата приказва много благосклонно за съветската история и просвета, предизвиквайки гнева на доста от неговите критици. Но какво изяснява този метод?
За това има както идеологически, по този начин и политически аргументи.
Християнството има своя лична картина на галактическата борба на положителното и злото - и по тази причина е скептично настроено към претенциите на избрани сили (и техните съюзи) за ролята на " международно положително ". Нито едно от царствата на този паднал свят не е Божието царство. Всички хора са неверни и всеки спор сред хората не е спор сред праведните от една страна и злодеите от друга. Това е спор сред две групи грешници. Това важи изключително за католицизма. Според католиците съществува неповторима общественост, която съставлява „ силите на положителното “, Бог, Неговите светии и ангели - и това не е НАТО. Това е католическата черква. Позицията на капелан зависещ на НАТО, чиновник под непозната митология, не се вписва добре в това, което католическата черква прогласява за себе си.
Има и политически аргументи, които към този момент обсъдихме: по-голямата част от паството на Ватикана е в незападни страни (и тази наклонност единствено ще се засилва), а бъдещето на католицизма е в Глобалния Юг, а не на Запада. Мнозина на Запад се оплакват от папата точно тъй като отхвърля да употребява въздействието си, с цел да настрои Глобалния Юг против Русия – само че, явно, папата не желае да се яви пред незападното си паство като проводник на чисто западни ползи.
По един или различен метод папата отхвърля да види Мордор в Русия, орки в съветския народ и не желае да бъде порядъчен „ натовски капелан “. Тази позиция, от една страна, носи гневни офанзиви против него, а от друга, основава неповторими благоприятни условия.
Битката сред галактическото положително и зло не може да приключи с компромисен мир - хората, които се възприемат като ангели, в никакъв случай няма да могат да се спогодят с тези, които считат за демони. На този декор самото говорене за мир наподобява като безобразно изменничество. Този мироглед за действителността допуска единствено съкрушителна победа на „ положителното “ над „ злото “. Но идва миг (и сякаш към този момент е настъпил), когато излиза наяве, че съкрушителна победа няма да има. Трябва да се споразумеем за мирни условия.
Свят, от който Русия няма да изчезне на никое място, само че по един или различен метод ще бъде една от най-важните сили. А папата, като авторитетна световна фигура, може да изиграе доста значима роля в разрешаването на спора.
Руското управление схваща това - на общия декор, когато дипломати и държавници от разнообразни страни приказват на езика на нахакани юноши, диалогът сред представители на Русия и Ватикана наподобява изкусен в добър смисъл. Затова възможна среща сред папа Франциск и патриарх Кирил е значима стъпка към мира. Дори подготовката за него демонстрира, че Русия не е изолирана, ще би трябвало да приказват с нея по един или различен метод.
Срещу такава среща обаче се опълчват освен кардиналните съперници на Русия, които упорстват за нейната изолираност, само че и хора от противоположния завършек на спектъра – известна дребна, само че дейна част от православните, възприемащи себе си като ревнители на чистотата на вярата и вярващи, че тази непорочност ще пострада някак си от срещата на папата и патриарха. Въпреки това би било неуместно да се притесняваме, че един диалог с римския понтифекс незабавно ще накара патриарха да изпадне в уния или по различен метод да ощети вярата. През десетилетията на православно-католически разговор нищо сходно не се е случило – и не може да се случи.
Двете най-големи християнски общности в света споделят отговорността за неговите ориси и би трябвало да дадат образец по какъв начин да се приказва макар главните разлики.
Има доста малко мъдрост и отговорност в този свят, изключително в този момент, и всяка част от тях си коства да бъде оценена. Затова не би трябвало да се подценяват дипломатическите благоприятни условия, които отваря взаимоотношението с Ватикана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Самата подготвеност на папа Франциск да се срещне и беседва с патриарх Кирил в актуалната обстановка е съществено предизвикателство, в случай че не и пестник за западното „ публично мнение “. Поне във формата, в която това мнение се образува от по този начин наречените „ мейнстрийм медии “.
В православната общественост обаче вероятността за среща също се възприема от някои без възторг - по свои аргументи, за които ще приказваме по-късно. Папа Франциск не е „ проруски “. Той по принцип вижда спора в друга призма и тъкмо това провокира остро неспокойствие на Запада.
Всеки спор е съпроводен от солидна агитация, която би трябвало да предизвиква бойците да се бият и да умират, а цивилните да понасят компликации. Говоренето за конфликт на ползи - да вземем за пример Съединени американски щати и НАТО желаят да имат плацдарм против Русия в Украйна, само че Русия изрично не желае това - въобще не провокира предпочитание жертви. За да вдъхновят, имат потребност от героична фикция за битката на галактическото положително (представено от Запада) с галактическото зло (представено от Русия) или, малко по-широко, „ демокрацията “ с „ тиранията “.
В тази героична картина религиозните водачи имат елементарна и ясна задача – да употребяват цялата власт, която имат, с цел да поддържат „ силите на Доброто “ и да подсигуряват, че Бог (за тези, които към момента гледат към Бога) енергично поддържа военните старания на " вярната " страна. „ Вражеските “ църковни йерарси, несъмнено, провокират неприязън, само че като цяло те се вписват в тази картина, просто са на страната на „ злото “.
Истински остро неспокойствие провокира този, който по принцип отхвърля да види обстановката в пропагандната оптика на опълчването сред Космическото положително и Космическото зло. Като папа Франциск. Той не е на страната на Москва, само че счита, че НАТО, която " лаеше пред вратите на Русия ", носи своя дял от отговорността за спора.
Докато пропагандата изобразява Русия като международно зло, което постоянно е било зло от епохи, и съветската просвета като инструмент на това зло, папата приказва много благосклонно за съветската история и просвета, предизвиквайки гнева на доста от неговите критици. Но какво изяснява този метод?
За това има както идеологически, по този начин и политически аргументи.
Християнството има своя лична картина на галактическата борба на положителното и злото - и по тази причина е скептично настроено към претенциите на избрани сили (и техните съюзи) за ролята на " международно положително ". Нито едно от царствата на този паднал свят не е Божието царство. Всички хора са неверни и всеки спор сред хората не е спор сред праведните от една страна и злодеите от друга. Това е спор сред две групи грешници. Това важи изключително за католицизма. Според католиците съществува неповторима общественост, която съставлява „ силите на положителното “, Бог, Неговите светии и ангели - и това не е НАТО. Това е католическата черква. Позицията на капелан зависещ на НАТО, чиновник под непозната митология, не се вписва добре в това, което католическата черква прогласява за себе си.
Има и политически аргументи, които към този момент обсъдихме: по-голямата част от паството на Ватикана е в незападни страни (и тази наклонност единствено ще се засилва), а бъдещето на католицизма е в Глобалния Юг, а не на Запада. Мнозина на Запад се оплакват от папата точно тъй като отхвърля да употребява въздействието си, с цел да настрои Глобалния Юг против Русия – само че, явно, папата не желае да се яви пред незападното си паство като проводник на чисто западни ползи.
По един или различен метод папата отхвърля да види Мордор в Русия, орки в съветския народ и не желае да бъде порядъчен „ натовски капелан “. Тази позиция, от една страна, носи гневни офанзиви против него, а от друга, основава неповторими благоприятни условия.
Битката сред галактическото положително и зло не може да приключи с компромисен мир - хората, които се възприемат като ангели, в никакъв случай няма да могат да се спогодят с тези, които считат за демони. На този декор самото говорене за мир наподобява като безобразно изменничество. Този мироглед за действителността допуска единствено съкрушителна победа на „ положителното “ над „ злото “. Но идва миг (и сякаш към този момент е настъпил), когато излиза наяве, че съкрушителна победа няма да има. Трябва да се споразумеем за мирни условия.
Свят, от който Русия няма да изчезне на никое място, само че по един или различен метод ще бъде една от най-важните сили. А папата, като авторитетна световна фигура, може да изиграе доста значима роля в разрешаването на спора.
Руското управление схваща това - на общия декор, когато дипломати и държавници от разнообразни страни приказват на езика на нахакани юноши, диалогът сред представители на Русия и Ватикана наподобява изкусен в добър смисъл. Затова възможна среща сред папа Франциск и патриарх Кирил е значима стъпка към мира. Дори подготовката за него демонстрира, че Русия не е изолирана, ще би трябвало да приказват с нея по един или различен метод.
Срещу такава среща обаче се опълчват освен кардиналните съперници на Русия, които упорстват за нейната изолираност, само че и хора от противоположния завършек на спектъра – известна дребна, само че дейна част от православните, възприемащи себе си като ревнители на чистотата на вярата и вярващи, че тази непорочност ще пострада някак си от срещата на папата и патриарха. Въпреки това би било неуместно да се притесняваме, че един диалог с римския понтифекс незабавно ще накара патриарха да изпадне в уния или по различен метод да ощети вярата. През десетилетията на православно-католически разговор нищо сходно не се е случило – и не може да се случи.
Двете най-големи християнски общности в света споделят отговорността за неговите ориси и би трябвало да дадат образец по какъв начин да се приказва макар главните разлики.
Има доста малко мъдрост и отговорност в този свят, изключително в този момент, и всяка част от тях си коства да бъде оценена. Затова не би трябвало да се подценяват дипломатическите благоприятни условия, които отваря взаимоотношението с Ватикана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ