Сатурн стана планетата с най-много луни
Сатурн изпревари Юпитер като планетата в Слънчевата система с най-вече луни.
Американски учени потвърдиха съществуването на още 20 естествени спътника на Сатурн, което усили общия им брой на 82.
Досега астрономите смятаха Юпитер за планетата с най-вече луни, като е доказано съществуването на 79.
Откритието беше направено с телескопа Субару, ситуиран на Хавайските острови.
Всеки един от новооткритите обекти е с диаметър най-малко 5 километра, като 17 от тях обикалят към планетата " на назад ".
Това е познато в астрономията като " ретроградно придвижване " и на процедура значи, че небесните тела се въртят по орбита към Сатурн в посока противоположна на тази, в която се върти самата планета.
Някои от новооткритите луни обикалят по толкоз необятна орбита, че им лишава 3 години да завършат една обиколка.
" Изучаването на тези луни може да помогне да научим повече за техния генезис и изискванията към планетата Сатурн, във времената на нейното основаване ", споделя Скот Шепърд от Научния институт Карнеги във Вашингтон.
Учените считат, че ретроградно движещите се луни, както и тези, които обикалят Сатурн в същата посока на въртене, като на планетата, са елементи от три по-големи небесни тела, които са били разцепени от удари с други луни или външни обекти, като преминаващи метеорити.
Според лекар Шепърд, към Сатурн обикалят и други луни, за които не знаем. Учените се нуждаят от по-мощни телескопи, с цел да засекат и картографират придвижването на тези спътници, които имат диаметър към 1 километър.
Екипът от учени даде началото на анкета с какви имена да бъдат кръстени новооткритите 20 луни на Сатурн.
Условието е, да се оферират имена на колоси от норвежката, галската и инуитската митологии за всяко едно от трите скупчвания на спътници на Сатурн.
Американски учени потвърдиха съществуването на още 20 естествени спътника на Сатурн, което усили общия им брой на 82.
Досега астрономите смятаха Юпитер за планетата с най-вече луни, като е доказано съществуването на 79.
Откритието беше направено с телескопа Субару, ситуиран на Хавайските острови.
Всеки един от новооткритите обекти е с диаметър най-малко 5 километра, като 17 от тях обикалят към планетата " на назад ".
Това е познато в астрономията като " ретроградно придвижване " и на процедура значи, че небесните тела се въртят по орбита към Сатурн в посока противоположна на тази, в която се върти самата планета.
Някои от новооткритите луни обикалят по толкоз необятна орбита, че им лишава 3 години да завършат една обиколка.
" Изучаването на тези луни може да помогне да научим повече за техния генезис и изискванията към планетата Сатурн, във времената на нейното основаване ", споделя Скот Шепърд от Научния институт Карнеги във Вашингтон.
Учените считат, че ретроградно движещите се луни, както и тези, които обикалят Сатурн в същата посока на въртене, като на планетата, са елементи от три по-големи небесни тела, които са били разцепени от удари с други луни или външни обекти, като преминаващи метеорити.
Според лекар Шепърд, към Сатурн обикалят и други луни, за които не знаем. Учените се нуждаят от по-мощни телескопи, с цел да засекат и картографират придвижването на тези спътници, които имат диаметър към 1 километър.
Екипът от учени даде началото на анкета с какви имена да бъдат кръстени новооткритите 20 луни на Сатурн.
Условието е, да се оферират имена на колоси от норвежката, галската и инуитската митологии за всяко едно от трите скупчвания на спътници на Сатурн.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ