Дамаджани за всички именни дни… | Радой РАЛИН
Сатирично, сериозно, комично – „ Колектив и рецесия ” от майстора Радой Ралин
Колективът беше дребен, само че обединен. Производствените задания се изпълняваха, би могло да се каже с вдъхновение, като в една задруга от положителното родово време.
Колективно на кино и оперета, в неделя на мач, в планината за гъби, на язовира за риба.
Подаръци и торти – на всички младоженци…
Гащички, шапчици и ританки – на всяко бебе…
Дамаджани за всички именни дни…
Портокали за инцидентно заболелите…
И рози и цветя въобще…
Но една неочаквана заповед изискваше от тяхното дружество в напредък да съкратят единствено двама души! Двама, само че кои? Това беше страшното в заповедта, че не се определяше. Колективът самичък трябваше да реши! Демократично!
И в разстояние на три месеца стопираха груповите визити на кино и оперета, а в неделя – на мач, за гъби, за риба. Никакви дарове за младоженците (младите въобще престанаха да се женят!), за новородените (които закъсняваха, с вяра да се обясни въпросът), никакви портокали за болните, тъй като бяха целокупно заболели. Пощата носеше всекидневно доноси (оттогава се вкараха количките!): против всекиго се набираха по толкоз доноси, колкото е броят на щатните единици. Излизаха на бял свят скрити елементи, неподозирани епизоди, трагични обстановки, шекспировски спорове: всеки лъсна като един надълбоко окопал се някогашен човек.
След малко време, заради закъснение на предприятието, постановяваше се личният състав да бъде повишен с още 10% и въпросът с пренасочването отмря.
Само че към този момент:
всеки си върви самичък на оперета и кино, на мач, за гъби и риба, не подарява младоженци, с цел да не го обвинят в извънбрачни връзки с единия от тях, не подарява бебета, с цел да не му припишат бащинство, не навестява заболели – епидемиите бързо се предават…
Иначе членският импорт се събира постоянно!
Снимка: socbg.com
