Ставате сънливи след хапване? Ето защо
Състоянието на унесеност след хранене е нещо, което съвсем всеки е изпитвал в избран миг. Това възприятие, познато като постпрандиална унесеност, може да бъде изключително видимо след щедро хранене. Но за какво се усещаме сънливи откакто ядем? Причините за това положение включват композиция от биологични, храносмилателни и хранителни фактори, които оказват въздействие върху нашето тяло и мозък, пише медицинският уебсайт Puls.bg
Прочетете още
Когато консумираме храна, нашето тяло стартира натоварен развой на храносмилане, който изисква обилни количества сила. Храносмилателната система работи интензивно, с цел да разгради питателните субстанции и да ги всмуква в кръвта. Този развой усилва притока на кръв към стомаха и червата, което може да докара до понижено кръвообращение към други елементи на тялото, в това число мозъка. Това пренасочване на кръвта е една от аргументите, заради които се усещаме отпаднали и сънливи след хранене.
Храненето също въздейства върху производството на разнообразни хормони, които имат директно отношение към чувството за унесеност. Един от тези хормони е инсулинът, който се освобождава, с цел да помогне на тялото да контролира равнищата на кръвната захар. Когато консумираме храни, изключително богати на въглехидрати, равнищата на инсулин се повишават. Инсулинът освен оказва помощ за абсорбирането на глюкозата в клетките, само че също по този начин подтиква производството на серотонин и мелатонин – два хормона, които играят роля в регулирането на съня и настроението.
Серотонинът, прочут като „ хормонът на щастието “, може да провокира чувство за релаксация и успокоение, до момента в който мелатонинът е главен хормон, виновен за контрола на съня. Повишаването на равнищата на тези хормони след хранене е още един фактор, който способства за желанието за отмора и сън.
Типът храна, която консумираме, също играе основна роля в чувството за унесеност след хранене. Храни, богати на елементарни въглехидрати и захари, като самун, тестени произведения, сладкиши и газирани питиета, провокират бързо повишаване на кръвната захар. След този пик на сила, постоянно следва внезапен спад, което може да докара до чувство за отмалялост и безсилие.
Протеиновите храни също могат да повлияят на сънливостта, защото съдържат аминокиселина, наречена триптофан. Триптофанът се употребява от тялото за производството на серотонин и мелатонин, което в допълнение подтиква чувството за сън. Особено богати на триптофан са храни като пуешко месо, млечни артикули, яйца и ядки.
Циркадните ритми, или естествените биологични часовници на нашето тяло, също играят роля в чувството за унесеност след хранене. Много хора виждат, че се усещат по-уморени в следобедните часове, без значение дали са яли или не. Това е естествена част от циркадния темп, който контролира интервалите на жизненост и сън денем.
Когато към този натурален спад на силата прибавим хранене, изключително в случай че е било щедро или богато на въглехидрати, чувството за унесеност става по-силно изразено. Това е изключително видимо след обяда, когато съчетанието от циркадния спад и резултата от храната постоянно водят до възприятие на изнемощялост.
Преяждането също е значим фактор, който може да усили сънливостта след хранене. Когато консумираме огромно количество храна, храносмилателната система би трябвало да работи изключително, с цел да се оправи с обработката на непотребните хранителни субстанции. Това усилва натоварването на организма и води до възприятие на тежест и отмалялост. Преяждането също по този начин провокира нараснало произвеждане на инсулин, което, както към този момент споменахме, води до повишаване на серотонина и мелатонина.
Състоянието на унесеност след хранене е резултат от комплицирани взаимоотношения сред храносмилателната система, хормоните и биологичните ритми на тялото. То е естествена реакция на организма, изключително след консумация на храни, богати на въглехидрати и протеини, които подтикват производството на хормони, свързани със съня. За да избегнем несъразмерна унесеност, е целесъобразно да се храним с уравновесени порции и да включваме повече фибри и здравословни мазнини в диетата си, които поддържат постоянни равнищата на кръвната захар и силата.
Прочетете още
Когато консумираме храна, нашето тяло стартира натоварен развой на храносмилане, който изисква обилни количества сила. Храносмилателната система работи интензивно, с цел да разгради питателните субстанции и да ги всмуква в кръвта. Този развой усилва притока на кръв към стомаха и червата, което може да докара до понижено кръвообращение към други елементи на тялото, в това число мозъка. Това пренасочване на кръвта е една от аргументите, заради които се усещаме отпаднали и сънливи след хранене.
Храненето също въздейства върху производството на разнообразни хормони, които имат директно отношение към чувството за унесеност. Един от тези хормони е инсулинът, който се освобождава, с цел да помогне на тялото да контролира равнищата на кръвната захар. Когато консумираме храни, изключително богати на въглехидрати, равнищата на инсулин се повишават. Инсулинът освен оказва помощ за абсорбирането на глюкозата в клетките, само че също по този начин подтиква производството на серотонин и мелатонин – два хормона, които играят роля в регулирането на съня и настроението.
Серотонинът, прочут като „ хормонът на щастието “, може да провокира чувство за релаксация и успокоение, до момента в който мелатонинът е главен хормон, виновен за контрола на съня. Повишаването на равнищата на тези хормони след хранене е още един фактор, който способства за желанието за отмора и сън.
Типът храна, която консумираме, също играе основна роля в чувството за унесеност след хранене. Храни, богати на елементарни въглехидрати и захари, като самун, тестени произведения, сладкиши и газирани питиета, провокират бързо повишаване на кръвната захар. След този пик на сила, постоянно следва внезапен спад, което може да докара до чувство за отмалялост и безсилие.
Протеиновите храни също могат да повлияят на сънливостта, защото съдържат аминокиселина, наречена триптофан. Триптофанът се употребява от тялото за производството на серотонин и мелатонин, което в допълнение подтиква чувството за сън. Особено богати на триптофан са храни като пуешко месо, млечни артикули, яйца и ядки.
Циркадните ритми, или естествените биологични часовници на нашето тяло, също играят роля в чувството за унесеност след хранене. Много хора виждат, че се усещат по-уморени в следобедните часове, без значение дали са яли или не. Това е естествена част от циркадния темп, който контролира интервалите на жизненост и сън денем.
Когато към този натурален спад на силата прибавим хранене, изключително в случай че е било щедро или богато на въглехидрати, чувството за унесеност става по-силно изразено. Това е изключително видимо след обяда, когато съчетанието от циркадния спад и резултата от храната постоянно водят до възприятие на изнемощялост.
Преяждането също е значим фактор, който може да усили сънливостта след хранене. Когато консумираме огромно количество храна, храносмилателната система би трябвало да работи изключително, с цел да се оправи с обработката на непотребните хранителни субстанции. Това усилва натоварването на организма и води до възприятие на тежест и отмалялост. Преяждането също по този начин провокира нараснало произвеждане на инсулин, което, както към този момент споменахме, води до повишаване на серотонина и мелатонина.
Състоянието на унесеност след хранене е резултат от комплицирани взаимоотношения сред храносмилателната система, хормоните и биологичните ритми на тялото. То е естествена реакция на организма, изключително след консумация на храни, богати на въглехидрати и протеини, които подтикват производството на хормони, свързани със съня. За да избегнем несъразмерна унесеност, е целесъобразно да се храним с уравновесени порции и да включваме повече фибри и здравословни мазнини в диетата си, които поддържат постоянни равнищата на кръвната захар и силата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ