Ниски заплати, токсична среда, корупция и рекет: Българските журналисти все по-често бягат към рекламата и пиара
Състоянието на публицистиката у нас е обезпокоително. Има сероизен спад на публицистите в България, занижени етични стандарти и токсична работна среда, а трудещите се в сферата алармират за корупция, напън и рекет. Ниското възнаграждение също е сериозен проблем, който принуждава публицистите да се обръщат към рекламна и пиар активност.
Това сочат резултатите от национално изследване, извършено от края на 2021 година до април 2022 година, от организация " Алфа Рисърч ". Проучването се реализира в рамките наглобалното представително проучване " Световете на публицистика ", финансирано от Фондация " Работилница за цивилен начинания ". " Световете на публицистиката " обгръща 120 страни и се организира от 2010 година и сега е в третия си стадий. Разпитани са 391 български публицисти посредством стандартизирани онлайн, телефонни и пряки изявленията.
Двама предподаватели по публицистика - доктор Вера Славчева-Петкова от Ливърпулския университет във Англия и доктор Христофор Караджов от Калифорнийския университет в Лонг Бийч, Съединени американски щати, показаха съпоставяне на новото изследване на " Алфа Рисърч " с проучване на журналистическата среда през 2016 година измежду 268 публицисти.
Изводите от техния разбор са мощно тревожни:
• Наблюдава се сериозен спад на публицистите в България. Голям брой от тях работят на свободна процедура или съчетават специалността с други занимания;
• Токсична работна среда, липса на взаимност в гилдията и съмнение в способността на страната да отбрани публицистите при нужда;
• Корупция, напън и липса на бистрота за собствеността на медиите;
• Застаряваща журналистическа общественост и междинна възраст съвсем 50 години;
• Занижени етични стандарти.
От 2016 година до 2020 година броят на професионалните публицисти в България (получаващи 50% от приходите си от публицистика или отделящи 50% от времето си за работата) е понижен с 2000 - от 5800 до 3800. Средната възраст на публицистите е скочила от 42 години през 2016 година на съвсем 50 през 2020 година
Двойно се усилва броя на публицистите, работещи на свободна процедура - от 10,3% на 20,7%. Само 61% от публицистите в България получават всичките си приходи от работата си като публицисти. Между две трети и една трета от останалите печелят в допълнение от връзки с обществеността, корпоративни връзки и/или реклама.
73,7% от интервюираните публицисти споделят, че в българските медии съществуват корупционни практики, а единствено 2,8% настояват, че нямат такива. Останалите нямат мнение по въпроса. 73,9% споделят, че няма бистрота за собствеността на медиите.
В отворен въпрос публицистите са дали многоконкретни образци за корупционни практики в медиите у нас:
1. Такса " осведомително обслужване " - операции при разпределяна на обществени фондове за осведомителни и рекламни акции, в това число по европейски програми;
2. Поръчкови материали - черен и бял пиар;
3. Умишлено отбягване на тематики, които са в ущърб на рекламодатели, притежатели или медийни " настойници " ;
4. Подкупи, персонални облаги и дарове, в това число и екскурзии в чужбина;
5. Натиск над публицистите под опасност за уволняване или загуба на финансиране, в това число посредством прям рекет;
6. Медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни ползи.
Две трети са загрижени, че тези, които вредят на публицистите в България, остават безнаказани. Освен това има и огромно равнище на тревога и стрес измежду публицистите - съвсем всеки втори се тормози за прочувственото и психологичното си здраве, а всеки трети и за физическото си здраве. Над две трети споделят, че през последните 6 месеца са се чувствали уплашени поради работата си.
Наблюдава се и спад на публицистите, които считат етичните стандарти за самостоятелни от обстановката и персоналната преценка: от 97% през 2016 година на 81% през 2022 година
На отворен въпрос какво биха трансформирали в работата си доста от публицистите дават отговор: повече запаси, повече време за журналистически следствия, повече независимост и по-малко зависимости, повече образования, по-високи заплати, по-добър и бърз достъп до информация, отношението към публицистите, повече работа на терен и ясно разграничаване сред работно и почивно време.
Това сочат резултатите от национално изследване, извършено от края на 2021 година до април 2022 година, от организация " Алфа Рисърч ". Проучването се реализира в рамките наглобалното представително проучване " Световете на публицистика ", финансирано от Фондация " Работилница за цивилен начинания ". " Световете на публицистиката " обгръща 120 страни и се организира от 2010 година и сега е в третия си стадий. Разпитани са 391 български публицисти посредством стандартизирани онлайн, телефонни и пряки изявленията.
Двама предподаватели по публицистика - доктор Вера Славчева-Петкова от Ливърпулския университет във Англия и доктор Христофор Караджов от Калифорнийския университет в Лонг Бийч, Съединени американски щати, показаха съпоставяне на новото изследване на " Алфа Рисърч " с проучване на журналистическата среда през 2016 година измежду 268 публицисти.
Изводите от техния разбор са мощно тревожни:
• Наблюдава се сериозен спад на публицистите в България. Голям брой от тях работят на свободна процедура или съчетават специалността с други занимания;
• Токсична работна среда, липса на взаимност в гилдията и съмнение в способността на страната да отбрани публицистите при нужда;
• Корупция, напън и липса на бистрота за собствеността на медиите;
• Застаряваща журналистическа общественост и междинна възраст съвсем 50 години;
• Занижени етични стандарти.
От 2016 година до 2020 година броят на професионалните публицисти в България (получаващи 50% от приходите си от публицистика или отделящи 50% от времето си за работата) е понижен с 2000 - от 5800 до 3800. Средната възраст на публицистите е скочила от 42 години през 2016 година на съвсем 50 през 2020 година
Двойно се усилва броя на публицистите, работещи на свободна процедура - от 10,3% на 20,7%. Само 61% от публицистите в България получават всичките си приходи от работата си като публицисти. Между две трети и една трета от останалите печелят в допълнение от връзки с обществеността, корпоративни връзки и/или реклама.
73,7% от интервюираните публицисти споделят, че в българските медии съществуват корупционни практики, а единствено 2,8% настояват, че нямат такива. Останалите нямат мнение по въпроса. 73,9% споделят, че няма бистрота за собствеността на медиите.
В отворен въпрос публицистите са дали многоконкретни образци за корупционни практики в медиите у нас:
1. Такса " осведомително обслужване " - операции при разпределяна на обществени фондове за осведомителни и рекламни акции, в това число по европейски програми;
2. Поръчкови материали - черен и бял пиар;
3. Умишлено отбягване на тематики, които са в ущърб на рекламодатели, притежатели или медийни " настойници " ;
4. Подкупи, персонални облаги и дарове, в това число и екскурзии в чужбина;
5. Натиск над публицистите под опасност за уволняване или загуба на финансиране, в това число посредством прям рекет;
6. Медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни ползи.
Две трети са загрижени, че тези, които вредят на публицистите в България, остават безнаказани. Освен това има и огромно равнище на тревога и стрес измежду публицистите - съвсем всеки втори се тормози за прочувственото и психологичното си здраве, а всеки трети и за физическото си здраве. Над две трети споделят, че през последните 6 месеца са се чувствали уплашени поради работата си.
Наблюдава се и спад на публицистите, които считат етичните стандарти за самостоятелни от обстановката и персоналната преценка: от 97% през 2016 година на 81% през 2022 година
На отворен въпрос какво биха трансформирали в работата си доста от публицистите дават отговор: повече запаси, повече време за журналистически следствия, повече независимост и по-малко зависимости, повече образования, по-високи заплати, по-добър и бърз достъп до информация, отношението към публицистите, повече работа на терен и ясно разграничаване сред работно и почивно време.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ