Състоянието на българските медии отдавна се е превърнало в политически

Състоянието на българските медии от дълго време се е трансформирало в политически проблем. То е показателно и за дълбочината, в която корупцията е проникнала в държавния организъм, написа Димитър Ганев.

Да, значимо е дали издателите на вестник " Труд " са си плащали наема, режийните и заемите. Отношенията им с някогашната власт, редуцираният престиж и спадналият тираж на изданието също би трябвало да са тематика на диалог. Но е значимо и, че първият брой на вестника излиза през 30-те години на предишния век. е единственият огромен ежедневник от социалистическо време, който съумя да оцелее по един или различен метод. Независимо от уговорките, които притежателите му са поемали през годините, в него постоянно е имало публицисти, които просто са желали да си правят работата.

А и мъката на българските медии е прекомерно значим проблем, с цел да се трансформира в на ниска цена шоу за наставление. Впрочем, таман посредством вестник " Труд " Ахмед Доган за пръв път преди време усети сладостта от сериозната медийна власт, както и неприятната фрустрация при отдръпването на публицистичната обич. Останалото, както споделят, е история. Кръговете към Движение за права и свободи започнаха преодоляването на българския щемпел малко преди спора сред водача на придвижването и авторитетното към момента тогава издание.

През 90-те години Движение за права и свободи беше галеното дете на българските медии по линия на либерализма, тематиката за малцинствата и прясната виновност на обществото за Възродителния развой. След 2008-а година партията се трансформира в инструмент за тяхното послушание, който режеше глави. Спускаха се черни и бели описи - на хората, които не би трябвало да бъдат интервюирани или представени, както и на такива, чиито имена въобще не би трябвало да бъдат споменавани. В подмяна Движение за права и свободи оказа помощ на изданията да оцелеят във времена на интернет взрива и съсипващия отлив на интерес към обичайните медии.

Сделките на годината

Най-емблематичните покупко-продажби в бранша през миналата година безспорно са тези за Нова телевизия и печатните медии на Делян Пеевски. Около образуването на най-голямата медийна група има една добра и една неприятна вест. Добрата е, че " Юнайтед груп " са най-сериозните мениджъри, на които е попадал до момента телевизионно-вестникарският фронт, подкрепящ някогашната власт. Всички български така наречен притежатели се провалиха в ръководството им. Новият вложител се е учил по какъв начин се вършат медии от предходния си мажоритарен акционер - американската KKR, една от най-големите компании за частни дялови вложения в света.
Редакцията предлага
Лошата вест: въобще не е несъмнено, че някогашните медийни владетели са се отдръпнали, въпреки покупко-продажбите да са факт. Собствеността на подкрепящите Борисов и Движение за права и свободи вестници и малките екрани през последното десетилетие се прехвърляше сред юридически и физически лица, по един или различен метод подвластни от властта, които бяха натоварени с краткотрайното им стопанисване.

Поредното безредие на медийното тесте при започване на годината бе предшествано от забавни внушения. Редица издания тиражираха изказванията, че парите, с които се осъществят покупко-продажбите на новия вложител, са западни и даже американски. KKR обаче изрично отхвърля да има нещо общо с покупките в България, а версията им се удостоверява и от други източници.

Валсът на глобените

Всъщност най-интересните покупко-продажби на " Юнайтед груп " в България са с две глобени от американското държавно управление групи. Първата е на самия Пеевски, който под паника се опитваше да се раздели със свои активи месеци преди да бъде ударен от закона " Магнитски ". Втората е с капиталовото звено на съветската банка ВТБ.

Свързани с Пеевски компании и следената от Кремъл ВТБ към този момент имат една документирана договорка между тях - за " Булгартабак " през 2014-а година. Депутатът от Движение за права и свободи, някогашният министър председател Бойко Борисов и един от българските мениджъри на банката Милен Велчев започнаха дружно обществения си напредък от Национална движение „Симеон Втори".

Бизнесменът Спас Русев, също непосредствен до царското придвижване и воин от яхтения скандал от 2003-а година, стана главен акционер на най-големия български телеком, платен преди шест години със заем от съветската капиталова банка. Той резервира значима роля в ръководството му и след последните прехвърляния на собствеността. Синергията сред медиен и телекомуникационен бизнес бе доказана неотдавна и от прехвърлянето на върховен мениджърски кадър от малкия екран към телекома.

В покупко-продажбите на " Юнайтед груп " Делян Пеевски и ВТБ като че ли изчезват, а в действителност активите им се сливат под една шапка. Бизнес логиката, обясняваща покупката на печатните издания на депутата от Движение за права и свободи, не е обществено налична. В правния свят съществуват контракти, които водят до промяна на ръководството без крайният притежател да се трансформира.

Одобрението на транзакциите мина бързо през основни за ръководството на Борисов институции и принадлежности като Комисия за защита на конкуренцията, КПКОНПИ и синдиците на КТБ. И макар несъмнено по-грамотното ръководство, по-цивилизования звук и това, че към този момент не прокарват разграничителни линии в обществото, публицистичният уклон на добитите малките екрани, печатни и интернет издания не се промени. Набедените за благосъстоятелност на американска компания медии по този начин и не направиха нито една разработка за глобения от Вашингтон народен представител от Движение за права и свободи.

През годината близката до някогашните ръководещи ТВ Европа бе ребрандирана под марката на " Евронюз ". Ходът, с изключение на индикативен за упадъка на международните медийни марки, показва и, че трънливият венец на неналичието на независимост на словото на България е изцяло подобаващ. В Сърбия " Евронюз " се съюзи с държавния " Телеком ", с който " Юнайтед груп " има дълготраен спор и двете групи ще се конкурират. В България те ще гребат дружно в посоката на ГЕРБ.

Публичните медии - невъзможната бяла лястовица

Изминалата 2021-а година утвърди като непрекъсната и една до неотдавна озадачаваща наклонност. Оказа се, че дълго време подценяваните публични медии разполагат с ресурса да поддържат задоволително равнище на независимост.

Оставката на генералния шеф на БНР Андон Балтаков, която той подаде през август, също се подрежда измежду значимите медийни събития. Казусът остана неуточнен, както и един различен значим проблем. Общественото радио, въпреки и надалеч по-независимо от Българска национална телевизия, има незабавна потребност от рационализация. Това се отнася както за делнични неща, засягащи работата му, по този начин и за ръководството, което е замръзнало някъде към средата на 80-те години. Същевременно, заради ред аргументи, БНР е извънредно мъчно податливо таман на опитите за рационализация.

Не се обясни изцяло и за какво предходната власт застана зад Балтаков при избора на началник на радиото. Но не е изключено в сметките ѝ да е влизала нужда от персона с явен професионален профил и по опция западен опит, с цел да може да се показва пред обществото контрастност с овладяната Българска национална телевизия.

Независимо дали това се харесва на някого или не, положението на българските медии от дълго време се е трансформирало в политически проблем. То е показателно и за дълбочината, в която корупцията е проникнала в държавния организъм. Остава нежната вяра европейски начинания като Директивата за авторското право и други идни принадлежности да пораздвижат блатото най-малко леко. Радикални решения на хоризонта не се обрисуват, а лесните са обезпечено неправилни.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.