Разцепените арабски държави
Състоялият се през вчерашния ден референдум за самостоятелност на иракските кюрди може да ускори неустойчивостта в Близкия изток, където формалните граници си стоят от десетилетия, само че спорове напоследък доведоха до няколко в действителност отцепвания.
Референдумът няма обвързваща мощ, а опълчването от интернационалната общественост, както и от Ирак и неговите съседи значат, че същинско обособяване е едва евентуално. Вотът обаче изостри напреженията сред кюрдите и арабското болшинство в Ирак, което породи опасения за безредици.
Кюрдите към този момент гласоподават, Турция праща армията
Иракски Кюрдистан прави последната и най-трудна крачка преди независимостта
Кюрдите взеха решение: Ще гласоподават за самостоятелност
Кюрдите към този момент на процедура имат настрана ръководство в самостоятелната си област в Северен Ирак,
която бе открита след войната в Залива от 1990 година и публично одобрена след воденото от Съединени американски щати навлизане през 2003 г,.. Кюрдите имат свое държавно управление, парламент и въоръжени сили, а кюрдските флагове в региона са надалеч повече от иракските.
Този тип разединение де факто до неотдавна бе рядко срещано в Близкия изток, само че стана надалеч по-разпространено в хаоса, който последва Арабската пролет през 2011 година Ето по какъв начин минаха сепаратистките процеси и неофициалните отцепвания в четири арабски страни:
СУДАН
Винаги е изглеждало единствено въпрос на време обитаемата най-вече с анимисти и християни южна част на Судан да се отдели от мюсюлманския арабски север на тази обширна страна. През юли 2011 година Южен Судан стана най-новата страна в света, откакто на референдум седем месеца преди този момент голямо болшинство дали своят вот се оповестиха за самостоятелност.
Вотът беше част от подписано през 2005 година спокойно съглашение, което постави завършек на мощно повлияна от етнически и религиозни аргументи революция, избухнала през 1983 година сред Севера и Юга. Преди това друга революция в Судан продължи 17 години.
Сега Южен Судан е обзет от нова революция сред обичайно авторитетното в страната племе динка и племето нуер.
Отделянето на Южен Судан през 2011 година лиши държавното управление в Хартум от множеството му енергийни запаси, защото множеството му петролни полета останаха от другата страна на новата му южна граница. То също по този начин акцентира забележимата некадърност на арабския свят да приема разнообразието на популацията си и да влага в него.
Силните сепаратистки настройки в Южен Судан бяха подхранени от схващането за незаслужено отношение от редуващите се държавни управления в Хартум, дискриминирането на хората в южната част и лишаването им от обективен дял от националното благосъстояние.
ЛИБИЯ
Либия на процедура е разграничена сред съперничещи си администрации, една в столицата Триполи, а другата в източния град Тобрук. Генерал, подсилен от Египет, Обединените арабски емирства и няколко западни страни води война с ислямистките екстремисти в източните, централните и южните региони на страната в гонене на задачата си да сплоти Либия под свое управление.
Хаосът и беззаконието са резултат от въстанието против диктатора Муамар Кадафи по време на Арабската пролет от 2011 година Бунтът бързо прерасна в революция, след която формирани най-вече от ислямисти милиции станаха същинският източник на власт, като си сътвориха зони на въздействие и демонстрират малко или никакво почитание към властта на държавното управление.
Разделението е подсилено от историческите племенни съперничества сред Източна и Западна Либия. Заради него има напълно малко взаимоотношение сред двете елементи на богатата на нефт страна, а в чужбина тя е с двойно дипломатическо посланичество. Често избухват конфликти сред милиции за петролни полета и терминали за експорт, което задълбочава неустойчивостта в страната.
ЙЕМЕН
Бедната страна в югозападния завършек на Арабския полуостров постоянно е познавала безпорядък в някаква степен, със слаба власт на централното държавно управление. Затова когато Йемен затъна в последната си революция през 2014 година, страната елементарно се разпадна.
Сега подкрепяни от Иран шиитски бунтовници и техните съдружници управляват столицата Сана и огромна част от Северен Йемен, до момента в който държавните войски и съюзените с тях милиции държат юга. Това разделяне на сферите на въздействие на процедура е разцепило страната.
Йемен също така е подложен на обсада по море, суша и въздух от ръководена от Саудитска Арабия коалиция, която се бие на страната на държавното управление, като летището на Сана е затворено от повече от година, а полетите към южни градове като Аден са доста съкратени.
Войната също по този начин подхранва сепаратистките настроения в южната част на Йемен, която до 1990 година беше самостоятелна социалистическа страна, а по-късно се сплоти с консервативния север. През 1994 година южняците се разпалиха против съюза, само че бяха смазани от северняците.
СИРИЯ
Гражданската война в Сирия докара до появяването на анклав в североизточната част под контрола на основната партия на сирийските кюрди – Партията за демократично единение (ПДЕ), която се възползва от мълчешком съглашение за ненападение с държавното управление на президента Башар Асад още от първите месеци на войната през 2011 година По това време сирийската войска се изтегли от множеството региони на Североизточна Сирия, с цел да води война с бунтовници в други региони.
Въоръженото крило на ПДЕ, Силите за отбрана на народа, разшири този анклав посредством воюване против групировката „ Ислямска страна “ (ИД) благодарение на американски въздушни удари.
Кюрдите се придвижиха и в западна посока. През август те превзеха град Манбидж, основен продоволствен център на ИД западно от река Ефрат. Сега кюрдите управляват съвсем цялата северна граница на Сирия с Турция, като се изключи 50 км от нея.
Референдумът няма обвързваща мощ, а опълчването от интернационалната общественост, както и от Ирак и неговите съседи значат, че същинско обособяване е едва евентуално. Вотът обаче изостри напреженията сред кюрдите и арабското болшинство в Ирак, което породи опасения за безредици.
Кюрдите към този момент гласоподават, Турция праща армията
Иракски Кюрдистан прави последната и най-трудна крачка преди независимостта
Кюрдите взеха решение: Ще гласоподават за самостоятелност
Кюрдите към този момент на процедура имат настрана ръководство в самостоятелната си област в Северен Ирак,
която бе открита след войната в Залива от 1990 година и публично одобрена след воденото от Съединени американски щати навлизане през 2003 г,.. Кюрдите имат свое държавно управление, парламент и въоръжени сили, а кюрдските флагове в региона са надалеч повече от иракските.
Този тип разединение де факто до неотдавна бе рядко срещано в Близкия изток, само че стана надалеч по-разпространено в хаоса, който последва Арабската пролет през 2011 година Ето по какъв начин минаха сепаратистките процеси и неофициалните отцепвания в четири арабски страни:
СУДАН
Винаги е изглеждало единствено въпрос на време обитаемата най-вече с анимисти и християни южна част на Судан да се отдели от мюсюлманския арабски север на тази обширна страна. През юли 2011 година Южен Судан стана най-новата страна в света, откакто на референдум седем месеца преди този момент голямо болшинство дали своят вот се оповестиха за самостоятелност.
Вотът беше част от подписано през 2005 година спокойно съглашение, което постави завършек на мощно повлияна от етнически и религиозни аргументи революция, избухнала през 1983 година сред Севера и Юга. Преди това друга революция в Судан продължи 17 години.
Сега Южен Судан е обзет от нова революция сред обичайно авторитетното в страната племе динка и племето нуер.
Отделянето на Южен Судан през 2011 година лиши държавното управление в Хартум от множеството му енергийни запаси, защото множеството му петролни полета останаха от другата страна на новата му южна граница. То също по този начин акцентира забележимата некадърност на арабския свят да приема разнообразието на популацията си и да влага в него.
Силните сепаратистки настройки в Южен Судан бяха подхранени от схващането за незаслужено отношение от редуващите се държавни управления в Хартум, дискриминирането на хората в южната част и лишаването им от обективен дял от националното благосъстояние.
ЛИБИЯ
Либия на процедура е разграничена сред съперничещи си администрации, една в столицата Триполи, а другата в източния град Тобрук. Генерал, подсилен от Египет, Обединените арабски емирства и няколко западни страни води война с ислямистките екстремисти в източните, централните и южните региони на страната в гонене на задачата си да сплоти Либия под свое управление.
Хаосът и беззаконието са резултат от въстанието против диктатора Муамар Кадафи по време на Арабската пролет от 2011 година Бунтът бързо прерасна в революция, след която формирани най-вече от ислямисти милиции станаха същинският източник на власт, като си сътвориха зони на въздействие и демонстрират малко или никакво почитание към властта на държавното управление.
Разделението е подсилено от историческите племенни съперничества сред Източна и Западна Либия. Заради него има напълно малко взаимоотношение сред двете елементи на богатата на нефт страна, а в чужбина тя е с двойно дипломатическо посланичество. Често избухват конфликти сред милиции за петролни полета и терминали за експорт, което задълбочава неустойчивостта в страната.
ЙЕМЕН
Бедната страна в югозападния завършек на Арабския полуостров постоянно е познавала безпорядък в някаква степен, със слаба власт на централното държавно управление. Затова когато Йемен затъна в последната си революция през 2014 година, страната елементарно се разпадна.
Сега подкрепяни от Иран шиитски бунтовници и техните съдружници управляват столицата Сана и огромна част от Северен Йемен, до момента в който държавните войски и съюзените с тях милиции държат юга. Това разделяне на сферите на въздействие на процедура е разцепило страната.
Йемен също така е подложен на обсада по море, суша и въздух от ръководена от Саудитска Арабия коалиция, която се бие на страната на държавното управление, като летището на Сана е затворено от повече от година, а полетите към южни градове като Аден са доста съкратени.
Войната също по този начин подхранва сепаратистките настроения в южната част на Йемен, която до 1990 година беше самостоятелна социалистическа страна, а по-късно се сплоти с консервативния север. През 1994 година южняците се разпалиха против съюза, само че бяха смазани от северняците.
СИРИЯ
Гражданската война в Сирия докара до появяването на анклав в североизточната част под контрола на основната партия на сирийските кюрди – Партията за демократично единение (ПДЕ), която се възползва от мълчешком съглашение за ненападение с държавното управление на президента Башар Асад още от първите месеци на войната през 2011 година По това време сирийската войска се изтегли от множеството региони на Североизточна Сирия, с цел да води война с бунтовници в други региони.
Въоръженото крило на ПДЕ, Силите за отбрана на народа, разшири този анклав посредством воюване против групировката „ Ислямска страна “ (ИД) благодарение на американски въздушни удари.
Кюрдите се придвижиха и в западна посока. През август те превзеха град Манбидж, основен продоволствен център на ИД западно от река Ефрат. Сега кюрдите управляват съвсем цялата северна граница на Сирия с Турция, като се изключи 50 км от нея.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ