Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”
Състезанието „ 3100 благи: Себенадминаване ” се организира към този момент за 23-ти път в Ню Йорк, където участниците имат разполагаем 52 дни, с цел да пробягат 3100 благи (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано съревнование в света. Бяга се всеки ден от 6 сутринта до среднощ, като дистанцията, което се изминава дневно, е приблизително 95 км. Тича се към една избрана зона в Куинс и са нужни повече от 5600 обиколки на трасето, с цел да се покрият тези 3100 благи.
Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не поради спортните достижения, а поради своя персонален блян към себенадминаване. Целите на всекиго са безпределно персонални и спечелилият не получава веществен приз, а, в противен случай, най-голямата премия - успеха над себе си. Препятствията по пътя са доста.
Като начало участниците би трябвало да надмогнат тежките климатични условия, тъй като „ 3100 ” се организира през горещите юли и август, а в Ню Йорк този интервал от годината се характеризира и с висока мокрота. След това идват и персоналните загради, подбудени от контузиите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отхвърлят макар рисковите компликации.
Психологическият фактор е в основата на концепцията на надпреварата. Това е и смисълът, който основателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при основаването му през 1997 година Шри Чинмой е мъдрец, нравствен лидер и герой за мир, приближаващ от Индия, само че развил делото си в Съединени американски щати. Своите възпитаници той предизвиква да бягат, тъй като тичането съгласно него е медитативна процедура, посредством която може да се реализира нравствен напредък на душата.
Много от бегачите фактически описват, че по време на маратона са имали духовни прекарвания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който взе участие 8 пъти и 3 пъти приключва пробега. Той има 18 години процедура като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „ 3100 благи: Себенадминаване ” до този миг. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, Съединени американски щати и Австрия, където с наслада споделя своя опит и прекарвания на трасето.
Цветан също по този начин е персонаж в документалния филм на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в границите на Международния кинофестивал на здравните филми, който се организира във Варна и завоюва премия за най-хубава постановка.
На 6 август „ 3100: Бягане и себенадминаване ” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 година На този ден се състоя и финалът на надпреварата, което тази година приключи и различен българин - Тодор Димитров.
Разговаряме с Цветан Цеков за неговите персонални прекарвания на трасето на „ 3100 благи: Себенадминаване ” и постигането на свръхчовешкото.
Ти си най-младият участник в „ 3100 ”. Какво те приготви душевен за такова тестване на тази нежна възраст?На 20-годишна възраст започнах да тичам многодневни надпревари, 6 дни, 10 дни, 700 благи и 1000 благи. До 24-годишна възраст бях взел участие в 8 такива ултрамаратона, което ме приготви освен физически, само че и душевен, давайки ми увереността да вземам участие и завърша надпреварата на 3100 благи на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам постоянно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана въодушевен и да осъществявам физически вътрешния капацитет, който всички ние притежаваме, само че в множеството случаи не осъзнаваме.
Колко е значима физическата подготовка и доколко хубавичко душeвност може да компенсира физическия фактор?Бих желал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при надпреварата на 3100 благи ние отиваме оттатък мозъка или душeвността и се допираме до един енергетизиращ, бездънен, непреклонен вътрешен мир, който на мен ми дава способността да тичам. Разбира се, значимо е да си в добра физическа форма и опитът несъмнено е преимущество, само че без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са задоволителни сами по себе си.
Къде е салдото сред душeвност и тяло и можем ли в действителност да подчиним материята на духа?За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно съревнование, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, само че да пробягаш 3100 благи за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е допустимо. За мен бягането и по-специално това на дълги дистанции е динамична форма на медитация, която сплотява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се усещам хармонично, вероятността за травми понижава доста и способността ми да тичам по-дълго и по-бързо се усилва.
По време на бягането доколко си фокусиран върху тичането и забравяш ли напълно за физическото си тяло, с цел да се отдадеш на духовни прекарвания?Вътрешното прекарване е фокусът на моето тичане. Това е напълно духовното прекарване, само че това не е осъществимо, когато нещо те боли, като мазол да вземем за пример. Тогава настава същинската борба сред духа и физическото ограничаване. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти оказва помощ да преодолееш физическото ограничаване.
Как точно бягането прилича медитативната процедура?Моят преподавател по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че посредством физическата интензивност и себенадминаване ние демонстрираме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крайници, с които вървим по пътя на себереализацията ни - така наречен в източната традиция прояснение. Когато бягаме и сме физически дейни, нашата молитва се задълбочава, в това време глъбината на молитвата ни дава физическата дарба да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни обичаи по света, снимани от Санджей Рауел във кино лентата „ 3100: Бягане и себенадминаване ”.
Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За благополучие, не съм имал такива моменти.
Как се чувстваш след края на надпреварата? При множеството надпревари финиширането е кулминационната точка, само че освен това на 3100 благи прекарванията по пътя към задачата, сълзите и усмивките, сред стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на надпреварата аз персонално не усещам нищо по-специално, а единствено голяма физическа отмалялост. На идващия ден даже е мъчно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно надпреварата не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в нормалното. Единствено цялостната физическа изхабеност ти припомня и потвърждава, че си минал през нещо свръхчовешко. Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си минал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си надалеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, задоволена, изпълнена и пълноценна.
Колко е дълъг интервалът на възобновяване и физически, и душевен?Възстановяването е мъчно да се дефинира, само че на този стадий на мен ми е нужна най-малко година преди да съм в положение да упражнявам интензивно на най-високо равнище. При всеки е друго и зависи от компликациите и прекарванията, през които си минал по време на надпреварата.
Как навиците ти и методът ти на живот са се пригодили по този начин, че да спомагат за формата, нужна на един сполучлив участник в „ 3100 ”?За мен бягането на дълги дистанции е метод на живот и, както споделих, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, само че не тъй като се приготвям за надпреварата, а тъй като ми носи наслада, дава ми оригиналност и сила в ежедневния живот.
Ти също беше на представянето на кино лентата във Варна, където той взе премия за най-хубава постановка. Как бе признат той от феновете и от рецензията? Отворени ли са хората към тази тематика?Мисля, че хората са доста възприемчиви и одобряват духовността доста естествено, когато им е препоръчана през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш прекалено много в духовния аспект, само че самият филм много обширно навлиза в духовното по доста наличен за всеки човек метод. Хората задават доста истински въпроси, за жалост не си ги припомням с детайлности. Някой ми беше предложил да си протоколирам всички въпроси на лекциите, които давам и след това да напиша книга с отговорите:)
Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не поради спортните достижения, а поради своя персонален блян към себенадминаване. Целите на всекиго са безпределно персонални и спечелилият не получава веществен приз, а, в противен случай, най-голямата премия - успеха над себе си. Препятствията по пътя са доста.
Като начало участниците би трябвало да надмогнат тежките климатични условия, тъй като „ 3100 ” се организира през горещите юли и август, а в Ню Йорк този интервал от годината се характеризира и с висока мокрота. След това идват и персоналните загради, подбудени от контузиите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отхвърлят макар рисковите компликации.
Психологическият фактор е в основата на концепцията на надпреварата. Това е и смисълът, който основателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при основаването му през 1997 година Шри Чинмой е мъдрец, нравствен лидер и герой за мир, приближаващ от Индия, само че развил делото си в Съединени американски щати. Своите възпитаници той предизвиква да бягат, тъй като тичането съгласно него е медитативна процедура, посредством която може да се реализира нравствен напредък на душата.
Много от бегачите фактически описват, че по време на маратона са имали духовни прекарвания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който взе участие 8 пъти и 3 пъти приключва пробега. Той има 18 години процедура като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „ 3100 благи: Себенадминаване ” до този миг. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, Съединени американски щати и Австрия, където с наслада споделя своя опит и прекарвания на трасето.
Цветан също по този начин е персонаж в документалния филм на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в границите на Международния кинофестивал на здравните филми, който се организира във Варна и завоюва премия за най-хубава постановка.
На 6 август „ 3100: Бягане и себенадминаване ” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 година На този ден се състоя и финалът на надпреварата, което тази година приключи и различен българин - Тодор Димитров.
Разговаряме с Цветан Цеков за неговите персонални прекарвания на трасето на „ 3100 благи: Себенадминаване ” и постигането на свръхчовешкото.
Ти си най-младият участник в „ 3100 ”. Какво те приготви душевен за такова тестване на тази нежна възраст?На 20-годишна възраст започнах да тичам многодневни надпревари, 6 дни, 10 дни, 700 благи и 1000 благи. До 24-годишна възраст бях взел участие в 8 такива ултрамаратона, което ме приготви освен физически, само че и душевен, давайки ми увереността да вземам участие и завърша надпреварата на 3100 благи на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам постоянно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана въодушевен и да осъществявам физически вътрешния капацитет, който всички ние притежаваме, само че в множеството случаи не осъзнаваме.
Колко е значима физическата подготовка и доколко хубавичко душeвност може да компенсира физическия фактор?Бих желал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при надпреварата на 3100 благи ние отиваме оттатък мозъка или душeвността и се допираме до един енергетизиращ, бездънен, непреклонен вътрешен мир, който на мен ми дава способността да тичам. Разбира се, значимо е да си в добра физическа форма и опитът несъмнено е преимущество, само че без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са задоволителни сами по себе си.
Къде е салдото сред душeвност и тяло и можем ли в действителност да подчиним материята на духа?За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно съревнование, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, само че да пробягаш 3100 благи за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е допустимо. За мен бягането и по-специално това на дълги дистанции е динамична форма на медитация, която сплотява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се усещам хармонично, вероятността за травми понижава доста и способността ми да тичам по-дълго и по-бързо се усилва.
По време на бягането доколко си фокусиран върху тичането и забравяш ли напълно за физическото си тяло, с цел да се отдадеш на духовни прекарвания?Вътрешното прекарване е фокусът на моето тичане. Това е напълно духовното прекарване, само че това не е осъществимо, когато нещо те боли, като мазол да вземем за пример. Тогава настава същинската борба сред духа и физическото ограничаване. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти оказва помощ да преодолееш физическото ограничаване.
Как точно бягането прилича медитативната процедура?Моят преподавател по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че посредством физическата интензивност и себенадминаване ние демонстрираме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крайници, с които вървим по пътя на себереализацията ни - така наречен в източната традиция прояснение. Когато бягаме и сме физически дейни, нашата молитва се задълбочава, в това време глъбината на молитвата ни дава физическата дарба да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни обичаи по света, снимани от Санджей Рауел във кино лентата „ 3100: Бягане и себенадминаване ”.
Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За благополучие, не съм имал такива моменти.
Как се чувстваш след края на надпреварата? При множеството надпревари финиширането е кулминационната точка, само че освен това на 3100 благи прекарванията по пътя към задачата, сълзите и усмивките, сред стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на надпреварата аз персонално не усещам нищо по-специално, а единствено голяма физическа отмалялост. На идващия ден даже е мъчно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно надпреварата не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в нормалното. Единствено цялостната физическа изхабеност ти припомня и потвърждава, че си минал през нещо свръхчовешко. Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си минал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си надалеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, задоволена, изпълнена и пълноценна.
Колко е дълъг интервалът на възобновяване и физически, и душевен?Възстановяването е мъчно да се дефинира, само че на този стадий на мен ми е нужна най-малко година преди да съм в положение да упражнявам интензивно на най-високо равнище. При всеки е друго и зависи от компликациите и прекарванията, през които си минал по време на надпреварата.
Как навиците ти и методът ти на живот са се пригодили по този начин, че да спомагат за формата, нужна на един сполучлив участник в „ 3100 ”?За мен бягането на дълги дистанции е метод на живот и, както споделих, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, само че не тъй като се приготвям за надпреварата, а тъй като ми носи наслада, дава ми оригиналност и сила в ежедневния живот.
Ти също беше на представянето на кино лентата във Варна, където той взе премия за най-хубава постановка. Как бе признат той от феновете и от рецензията? Отворени ли са хората към тази тематика?Мисля, че хората са доста възприемчиви и одобряват духовността доста естествено, когато им е препоръчана през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш прекалено много в духовния аспект, само че самият филм много обширно навлиза в духовното по доста наличен за всеки човек метод. Хората задават доста истински въпроси, за жалост не си ги припомням с детайлности. Някой ми беше предложил да си протоколирам всички въпроси на лекциите, които давам и след това да напиша книга с отговорите:)
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ