Александър Андреев: ЦИК да съответства на състава на парламента
Съставът на Централната изборна комисия би трябвало да подхожда на парламентарно показаните партии. Това съобщи в изявление за БГНЕС юристът Александър Андреев, някогашен ръководител и дълготраен член на Централната изборна комисия (ЦИК).
С него беседваме за или срещу хартиеното и машинно гласоподаване, за състава на ЦИК, дали е етично и вярно в нея да участват представители на партии, които са отвън Народното събрание и даже са на път да изчезнат от политическата сцена, какъвто е казусът с ръководителя на ЦИК Камелия Нейкова, излъчена от „ ИТН “ или нейният заместител Росица Матева, препоръчана от „ Изправи се! Мутри вън! “.
Александър Андреев напомни, че след изборите през април 2021 година напълно се промени методът на образуване на ЦИК. Беше изменен както броят на членовете, по този начин и методът на избирането и назначението им.
„ Един от главните въпроси, който стои е, че беше нарушен правилото на непрекъснато настоящият държавен орган, а точно ЦИК, като в този случай влязоха членове на партиите, които все още бяха показани Народното събрание. Следователно казус в тази тенденция има. Би следвало, защото членовете се предлагат от парламентарно показаните партии и обединения, които се оферират на президента, и в тази ситуация съставът на ЦИК би трябвало да подхожда на парламентарно показаните партии в Народно събрание “, сподели Андреев.
В резултат на идващите предварителни парламентарни избори, които през 2021 година се организираха на два пъти, а през тази година отидохме до урните още един път, една част от политическите партии към този момент не участват в Народното събрание, само че техните представители към момента са членове на ЦИК. В същото време се появиха нови политически сили, които не са показани.
Според Андреев, тези „ партии и обединения би следвало да бъдат показани, с цел да могат да вземат участие в процеса на образуване на държавните органи, каквато е задачата и на целия избирателен развой, тъй като посредством изборите се образуват органите на държавно ръководство и локално самоуправление “.
Той обърна внимание на обстоятелството, че сега нямаме съответствие и сходство сред състава на ЦИК и съставите на РИК, а през идната 2023 година ще имаме и локални избори. „ Тогава ще имаме и локални изборни комисии, които също ще се образуват на основата на парламентарно показаните партии и обединения. Би следвало правилото, който е настоящ за РИК и ОИК да бъде прибавен и към ЦИК, където политическите сили, които сега не са показани да имат своите представители в него “, съобщи Андреев.
Бившият ръководител на ЦИК означи, че подобен план е импортиран в границите на предложенията, които бяха направени преди първото четене на измененията в Изборния кодекс. Според него тук може би заради други аргументи това предложение не е съумяло да получи задоволително поддръжка.
Александър Андреев обърна внимание на това, че попълването с представители на парламентарно показаните партии се е случвало и различен път. „ В ЦИК с мандат 2014-2015 година беше запълнен съставът с представители на „ Воля “, АБВ и на други парламентарно показани партии и обединения “, даде за образец юристът и академични учител.
Коментирайки метода на гласоподаване, съгласно Андреев казусът е, че досега не е изработен един обширен разбор и една инспекция на резултатите от машинното гласоподаване на национално равнище.
„ ЦИК одобри едно решение да бъдат преброени разписките на национално равнище, не от СИК, а от ЦИК след оповестяване на резултатите. Това не се случи на предходните избори. Бяха взети преброяванията, направени от СИК. Само откакто бъде изработен един по-обстоен разбор и публично разискване дали машинното гласоподаване е постигнало резултатите и задачите, които си поставяше, а точно да няма платен или следен избор, да няма недействителни бюлетини, да има по-голяма интензивност, тогава към този момент ще може да се приказва и преценя за или срещу хартиената бюлетина, или машинното гласоподаване “, сподели Андреев.
В международен мащаб не на всички места машинното гласоподаване продължи да действа след сходни разбори.
„ Ние знаем за страни, които са се отказали. Това не би следвало да бъде водещ претекст при разискването дали да остане машинното гласоподаване или не. Всяка една от формите има своите плюсове и минуси. Ако би трябвало да приказваме за повишение на интензивността, то виждаме, че на последните избори тази интензивност от ден на ден и повече понижава, което от своя страна води до непредставителност на държавните органи. Това е въпрос и събитие, което би трябвало да бъде добре разисквано и оценено “, акцентира Александър Андреев. /БГНЕС
С него беседваме за или срещу хартиеното и машинно гласоподаване, за състава на ЦИК, дали е етично и вярно в нея да участват представители на партии, които са отвън Народното събрание и даже са на път да изчезнат от политическата сцена, какъвто е казусът с ръководителя на ЦИК Камелия Нейкова, излъчена от „ ИТН “ или нейният заместител Росица Матева, препоръчана от „ Изправи се! Мутри вън! “.
Александър Андреев напомни, че след изборите през април 2021 година напълно се промени методът на образуване на ЦИК. Беше изменен както броят на членовете, по този начин и методът на избирането и назначението им.
„ Един от главните въпроси, който стои е, че беше нарушен правилото на непрекъснато настоящият държавен орган, а точно ЦИК, като в този случай влязоха членове на партиите, които все още бяха показани Народното събрание. Следователно казус в тази тенденция има. Би следвало, защото членовете се предлагат от парламентарно показаните партии и обединения, които се оферират на президента, и в тази ситуация съставът на ЦИК би трябвало да подхожда на парламентарно показаните партии в Народно събрание “, сподели Андреев.
В резултат на идващите предварителни парламентарни избори, които през 2021 година се организираха на два пъти, а през тази година отидохме до урните още един път, една част от политическите партии към този момент не участват в Народното събрание, само че техните представители към момента са членове на ЦИК. В същото време се появиха нови политически сили, които не са показани.
Според Андреев, тези „ партии и обединения би следвало да бъдат показани, с цел да могат да вземат участие в процеса на образуване на държавните органи, каквато е задачата и на целия избирателен развой, тъй като посредством изборите се образуват органите на държавно ръководство и локално самоуправление “.
Той обърна внимание на обстоятелството, че сега нямаме съответствие и сходство сред състава на ЦИК и съставите на РИК, а през идната 2023 година ще имаме и локални избори. „ Тогава ще имаме и локални изборни комисии, които също ще се образуват на основата на парламентарно показаните партии и обединения. Би следвало правилото, който е настоящ за РИК и ОИК да бъде прибавен и към ЦИК, където политическите сили, които сега не са показани да имат своите представители в него “, съобщи Андреев.
Бившият ръководител на ЦИК означи, че подобен план е импортиран в границите на предложенията, които бяха направени преди първото четене на измененията в Изборния кодекс. Според него тук може би заради други аргументи това предложение не е съумяло да получи задоволително поддръжка.
Александър Андреев обърна внимание на това, че попълването с представители на парламентарно показаните партии се е случвало и различен път. „ В ЦИК с мандат 2014-2015 година беше запълнен съставът с представители на „ Воля “, АБВ и на други парламентарно показани партии и обединения “, даде за образец юристът и академични учител.
Коментирайки метода на гласоподаване, съгласно Андреев казусът е, че досега не е изработен един обширен разбор и една инспекция на резултатите от машинното гласоподаване на национално равнище.
„ ЦИК одобри едно решение да бъдат преброени разписките на национално равнище, не от СИК, а от ЦИК след оповестяване на резултатите. Това не се случи на предходните избори. Бяха взети преброяванията, направени от СИК. Само откакто бъде изработен един по-обстоен разбор и публично разискване дали машинното гласоподаване е постигнало резултатите и задачите, които си поставяше, а точно да няма платен или следен избор, да няма недействителни бюлетини, да има по-голяма интензивност, тогава към този момент ще може да се приказва и преценя за или срещу хартиената бюлетина, или машинното гласоподаване “, сподели Андреев.
В международен мащаб не на всички места машинното гласоподаване продължи да действа след сходни разбори.
„ Ние знаем за страни, които са се отказали. Това не би следвало да бъде водещ претекст при разискването дали да остане машинното гласоподаване или не. Всяка една от формите има своите плюсове и минуси. Ако би трябвало да приказваме за повишение на интензивността, то виждаме, че на последните избори тази интензивност от ден на ден и повече понижава, което от своя страна води до непредставителност на държавните органи. Това е въпрос и събитие, което би трябвало да бъде добре разисквано и оценено “, акцентира Александър Андреев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ