Ако някой от близките ти те сравнява с другите, стой далеч от него
Съществуват хора, които прекарват дните и нощите си в нескончаеми съпоставения с другите, в отчаян опит да утвърдят личната си стойност.
Ако имаш предпочитание да разбереш дали някой е построил себе си като персона или е останал на ниво псевдоличност, е нужно да си зададеш един-единствен въпрос: Този човек има ли навик да се съпоставя с близките?
Да съпоставя себе си с околните е това, което прави младежът, с цел да изследва личната си еднаквост. Кой съм аз? Какво съм аз? Кое е моето място в света?
В прехода между детството и зрелостта, човешкото създание построява своята характерност. За да опознае себе си, човек има потребност от другите. Можем да опознаем себе си единствено в контакт с друго човешко създание. Затова младежите употребяват обкръжаващите ги освен като огледала, а и като мярка за съпоставяне.
Но когато този нелек период завърши и ти към момента правиш непрестанни съпоставения сред себе си и околните, без значение дали единствено в главата си или на глас, значи имаш сериозен проблем.
В душата ти започва да пораства отровното цвете на завистта.
Завистта има много измерения: злоба към притежанията на другия, към качествата, към възможностите, към интелекта, към физическите дадености, даже злоба към вътрешния му свят.
Случвало ли ти се е да завиждаш на нечия убеденост, храброст или пък успокоение? Ето това е завист към вътрешния свят.
Това, в което вярваш; това, което знаеш; това, което правиш или не правиш; това, което харесваш или не харесваш; това, което обичаш и това, което мразиш са нещата, които те правят личност. Отделна от близките персона. Различна от близките персона.
Когато сравняваш себе си с другите в действителност плюеш на това, в което вярваш, на това, което мислиш, знаеш, правиш, харесваш и обичаш.
Вероятно още не си наясно кои тъкмо са тези неща. Вероятно още ги търсиш. Вероятно просто още не си ги дефинирал.
Дай им име!
Първо ги избери и после ги назови!
Едва тогава ще разбереш какво е да си същински човек.
Да те интересува това, което другите вършат или обичат повече, в сравнение с те интересува това, което самият ти правиш или обичаш, е дефиницията за псевдоличност.
Псевдоличността все още „ търси себе си “, не е наясно какво е тъкмо, какво прави и вместо да приема обстоятелствата в живота си като факт, става тяхна жертва.
Най-лошото е, че псевдоличността като се изключи че съпоставя себе си с близките /в своя изгода или в свой ущърб, това няма значение/, съпоставя и околните си с другите хора.
Случвало ли ти се е да сравняваш родителите си с родителите на други хора? А детето си с другите деца? Казвала ли си на бащата на детето си: „ Другите татковци вършат това… и това, а ти… “. Казвал ли си на партньорката си: „ Другите дами си възстановяват доста по-бързо формата след раждане… “?
Да, както се отнасяш към себе си, по този начин ще се отнасяш и към другите. Ще сравняваш и сравняваш до пълно обезличаване.
Да бъдеш личност означава да съзнаваш себе си като обособен, друг от близките човек.
Само тогава можеш да свържеш своя вътрешен свят с този на Другия. Само тогава можеш да го споделиш с Другия. А той да ти показа своя.
Това се нарича взаимно почитание. Нещо, което псевдоличността в никакъв случай няма да преживее.
Само на тази основа може да се роди любов. Как може да обичаш, в случай че не знаеш кой си? Кой обича?
Преди въобще да си позволиш да занимаваш себе си с близките, първо се запознай със себе си. За да се развива личността ти, първо би трябвало да се роди. Никога не е късно.
И в случай че някой от околните ти те съпоставя с другите, спри надалеч от него. Този човек не те обича. Не обича и себе си.
създател: Катерина Петрова
