Съществува ли “съдбата? Предначертано ли е бъдещето? Какво е “закона

Съществува ли “съдбата ”? Предначертано ли е бъдещето? Какво е “закона на привличането ”? Има ли роля човешката воля в личния си живот? Бъдещето фактически ли е предначертано от някой обективен (или пък не) висш Бог? Какво в действителност е бъдещето и съществува ли въобще?

Всичко е допустимо. Нищо не е наложително. Ние сме създателите на личната си орис.

Още от древността, в човешките култури и религии участват концепциите за предопределеността на човешката орис. Късметът и несгодите в житейския път на индивида се възприемали като благословия или като наказване от по-висшите сили, които – в човешките разбирания – управлявали света. Бъдещето се смятало за израз на желанията на Боговете. Всеки триумф и всеки неприятен шанс се приемали като израз на “Божията воля ”. Тази “вяра в предопределеността ” – това прастаро вътрешно чувство за мистичното в привидното – е надълбоко залегнала в човешката душeвност.

Развитието на човешките душевни показа може да бъде проследено в развиването на митологиите и религиите. Човешкото съзнание и любознание е тласкало хората да търсят пояснение за всяко нещо в света към тях, във забележимите и в невидимите светове към и вътре в хората.

Всичко необяснимо в природата на открито и в човешката психика било персонифицирано и възприемано като въздействие на “разумни сили ”. Хората приписвали човешки качества на всичко към тях и на цялата природа. Затова, идната разумна стъпка била хората да потърсят способи за връзка и общение с тези рационални сили в природата, от които зависела човешката орис и благоденствие. Така се появили ритуалите, имащи за цел да омилостивят божествата и да обезпечат добър улов, добра годишна продукция, обич, плодовитост, здраве, победа, удача и всичко положително, от което хората имали потребност в своето житие и за своето оцеляване. Ритуалите (молитви, заклинания, жертвоприношения и т.н.), също така, служили и за отбиване на неприятните въздействия, които обземали хората от вътрешната страна и им “налагали ” своята воля (т.е. мощните прочувствени положения, които могат да ни обземат и обсебят).

Ритуалността и суеверието са заложени в базисното устройство на човешката душeвност и усещания, а от там и в главните форми на човешкото държание.

Вярата в ориста и в „ това, което е писано “ носи разтуха, очакване и вяра за по-доброто бъдеще. Вярата крепи индивида и е значим детайл за психическата оценка и непоклатимост на човешкия разум. Но пасивното светоусещане, че човешката воля е незначителна пред волята на ориста води до едно детско положение на човешкото схващане, което не може да носи отговорност за личните си дейности и търси опрощение в боговете и звездите.

Много хора не се замислят, че с всяко свое деяние, с всяко свое решение и подхванат ход, те поставят основите на своето бъдеще. Действието поражда последици, които от своя страна пораждат други следствия, които се трансформират в аргументи за следващи събития и по този начин се ниже върволицата на човешката орис – самостоятелната и груповата.

Наистина от време на време най-хубавия избор е единствено един, а в други случаи аргументите на следствията, които ни засягат, са отвън нашия надзор.

През множеството време, обаче, изборите, които вършим и дейностите, които подхващаме пишат историята на живота ни, без значение дали го осъзнаваме или не.

Идеите за ориста и предопределеността са част от фундаменталната когнитивна рамка на човешката душeвност, от една страна. Но това не е всичко. Реалността, в която живеем, има качества и свойства, които отиват оттатък обяснимото и причинно-следственото.

Именно по тази причина ритуалите, заклинанията и молитвите в човешките духовни практики фактически дават резултати. Дори и в случай че резултата от тези практики се основава напълно на правилата на плацебо резултата и силата на (само)внушението. Всъщност, точно силата на самовнушението е движещата мощ зад резултатите на вярата – съсредоточената, фокусирана религия и увереност – която може да повлияе на опциите и вероятностите в евентуалното бъдеще и да притегли най-подходящите към себе си т.е. тези, които подхождат на нашето очакване.

Ритуалите са принадлежности за централизация и ориентиране на силата на несъзнаваното към нашите терзания. Ритуалите, самобитно, дават рамка на вярата.

Ритуалите, заклинанията или молитвите – и всичко от този вид – сами по себе си нямат резултат върху действителността, а самата религия има. Силата на внушението и убедеността. Това е привличащата мощ в „ закона на привличането “.

Вярата е значима. Вярата в положителното развиване и в положителния шанс носи разтуха и ни дава мотивация. В реалност, обаче, когато се молим на боговете за отзивчивост и триумф, ние не се свързваме с нещо някъде на открито, а с нещо вътре в нас самите. Пробуждаме енергийна осцилация в себе си, която стартира да резонира със самата реалност.

Действителността е осведомителна. Тази Реалност, в която съществуваме, би могла да бъде избрана като „ Бог “, в случай че имаме нужда от такава очовечаваща персонификация на чистата действителност. Все отново, вселената не е човек и действителността не отличава положителното от злото. Действителността отразява нашата настройка – без значение дали е позитивна или отрицателна. Поговорката “каквото изпращаш (ментално), това получаваш ” не е погрешна. С течението на годините и десетилетията, преобладаващата ни настройка и изборите ни в живота сформират историята на нашата орис.

Събитията, които се случват в живота ти не са просто поредност от неведоми случайности, а са отблясъци на дейностите ти, на всичко, за което мислиш, с което запълваш дните си и на изборите, които правиш. През цялото време, всеки ден. Освен това, случайностите и шанса, които ни спохождат, могат и да се притеглят.

Всъщност, като изключим “рожденния си шанс ” (който е оттатък нашия контрол), в по-голямата си част “случайностите ” и “късмета ”, изключително съдбовните такива, в нашия живот сме ги “привлекли ” ние самите. Този прелъстителен резултат е свойство на квантовата природа на действителността, както и резултат на взаимоотношението сред съзнанието и действителността.

Каквато е настройката ти, такива случайности привличаш в живота си, които, от време на време, имат определяща роля в твоята орис. Случайностите се притеглят, не се случват просто ей по този начин. Тенденцията сходни събития да се случват дружно, парелелно и да се струпват, не е инцидентна. Всичко е енергийно взаимосвързано, по тази причина настройката и дълготрайните желания притеглят сходни събития, съответни хора и съвпадения, които резонират с преобладаващата ни (житейска) настройка.

Тук приказваме за “ментална настройка ” като умишлено, личностно положение – като дълготрайно фокусиране на мозъка върху постигането на цел или цели.

Когато сме отдадени дълготрайно в постигането на нещо, което ни стимулира – малко по малко, ден след ден – година след година съзнанието ни остава фокусирано върху задачата, фантазията.

По този метод, дейно сътворяваме ментален облик, който проектираме в евентуалното ни бъдеще. Колкото по-силно имаме вяра в триумфа на фантазията ни и колкото по-чиста е тази религия, толкоз по-голям позитивен капацитет се натрупва в този облик, което от своя страна си взаимодейства с осведомителната природа на времето (и действителността), по този начин, че нашия ментален облик стартира да притегля самото настояще към себе си.

Ако “съдбата ” е предначертана, това изисква “фиксирано бъдеще ”. Какво е бъдещето?

Бъдещето наподобява детерминистично и предопределено от събитията на сегашното. В реалност, обаче, бъдещето несъществува като нещо закрепено и проявено. Бъдещето, в квантовите измерения на действителността, съществува под формата на чист капацитет.

Бъдещето е осведомителна потенциалност, която съдържа в себе си всичко допустимо – всички благоприятни условия и вероятности. В енергийната конструкция на бъдещето има по-силни вероятности и по-слаби такива. Въпреки това, всички тези вероятности съществуват само под формата на информативен капацитет досега, в който не се проявят в сегашното.

Действителността, в която живеем, всъщност, е осведомителна. Единствената проявена (реална, съществуваща, конкретна) реалност е сегашното, а “времето ” е резултат на нашите усещания.

Предвид тази осведомителна природа на самата действителност, вероятностите в бъдещето могат да бъдат моделирани и изменяни освен с нашите дейности в сегашното, само че и с нашето схващане, с нашата ментална настройка. Възможностите, които се съдържат в осведомителното измерение на непроявеното бъдеще могат да бъдат привличани, посредством съзнателна и целенасочена религия в определни развития на събития, които ни засягат персонално. Вяра под формата на вътрешна увереност и визуализация подкрепени от съответните дейности в насоката, към която се стремим.

Вярно е, че шанса е най-благосклонен към квалифицираните. Освен това, когато откровено вярваш в триумфа и в задачите си, привличаш положителната случайност. Онези случайности, които ни се костват съдбовни. И те безспорно са такива. Това са мистичните съвпадения, които влизат в резонанс с нашата настройка. Затова, вярната настройка съчетана с верния блян и верните дейности, реализира върхове.

Късметът е привличане. Когато вярваш в себе си и в фантазиите си, когато резонираш непрекъснато с вдъхновението, ти привличаш съответстващи развития, които се появяват по пътя ти и си пасват едно с друго по пътищата на шанса и случайността. Насочвай привличането посредством настройката си, следвай насоките на синхроничността, забелязвай знаците, които те съпътстват и ги използвай за ориентировка. Използвай имагинативната дарба на душата си и нейната привлекателна мощ в света на нещата.

Бъдещето не съществува. Нищо не е закрепено. Миналото е информативен отпечатък, бъдещето – енергиен капацитет. Единствената проявена реалност е сегашното, което претърпяваме тук и в този момент.

Изборите, които вършим. Действията, които подхващаме. Делата, с които се захващаме. Всяко нещо, което мислим и вършим поставя пътя на живота ни. Да живееш умишлено значи да бъдеш деен създател в личната си орис.

Твоята настройка и твоите дейности постоянно рефлектират назад върху теб. Така е устроена природата на действителността.

Промени настройката си към живота и живота ще промени настройката си към теб.

По пътя на развиването, вътрешното и външното, няма спънки, нито компликации – има единствено провокации, посредством които се учим и израстваме.

Твоят темперамент е твоята орис.

Повярвай в себе си и Вселената ще повярва в теб!
“ За да постигнеш велики каузи са нужни две неща:
проект и незадоволително време “.
Leonard Bernstein

“ Не разполагаме с вечността с цел да сбъднем фантазиите си,
а единствено с времето за което сме тук “.
Susan Taylor

Инфо: mindvolution.net