Съществува легенда, че Йосиф Сталин мразил Хамлет. Историята на Шекспир

...
Съществува легенда, че Йосиф Сталин мразил Хамлет. Историята на Шекспир
Коментари Харесай

Западът размени Балтийските страни за Дания – Сталин нямаше сили за разширяването на западните граници

Съществува легенда, че Йосиф Сталин ненавиждал Хамлет. Историята на Шекспир за кървавата конспирация в съда в Дания е била леко обвързана с политиката на Кремъл, която точно той е управлявал. Критиката, която Шекспир написа, на практика демонстрира, че Йосиф не е обичал въобще някой да се бърка в неговите идеологии. В една друга история се твърди, че датският принц впечатлявал доста диктатора и Хамлет е бил един от героите, които тъкмо Сталин постоянно назовавал по име.

Сталин също има една своя история с Дания. През пролетта на 1945 година Червената войска съумява да освободи датския остров Борнхолм от немска окупация и остава близо 11 месеца в техен надзор, преди да пристигна падението на Германия. Датчани, британци и американски политици се съмнявали, че руснаците ще се отдръпват от острова без дипломатически совалки и военно напрежение. Истината е, че бъркат. Борнхолм е бил безшумно евакуирано място и съветски бойци не останали там.

Историята е забавна, тъй като руските упоритости не престават и по време на Студената война. Редица историци не престават да припомнят коментара на Сталин, че всяка една окупирана територия би трябвало да получи и своя лична обществена система. Всеки прави тъкмо това, когато пристигна време за разполагане на армията си. Не е допустимо да се практикуват други дейности по един друг метод. Историята демонстрира, че Сталин е имал доста по-сериозни претекстове от разширението на руската власт и идеология.

На конференцията в Ялта през февруари 1945 година се съгласява да раздели Европа на изток и запад по река Елба. Борнхолм се намира в най-източната точка на Елба, на север от най-западната точка на Полша. От всяка една стратегическа позиция, завладяването на острова дава съществени преимущества и заплашва в допълнение Дания. След рухването на Берлин, руските сили вършат невероятни опити да вземат повече датска земя. Чърчил се тормози тъкмо от това и вижда по какъв начин бързат да вземат пристанището Висмар, а в случай че това се случи, Сталин има съществено преимущество. Страната е освободена от американците в Гренландия, британците по сушата на Дания и от руснаците на остров Борнхолм.

На 2 май 1945 година военачалник Майлс Демпси и 2-ра английска войска стигат до Любек. Британското взимане на града поставя завършек на очакванията на Сталин да успее да натисне границите на Дания. Войниците на Демпси са подготвени да влязат в Скандинавия, само че окончателното им освобождение изисква и наличието на британците, които да оказват помощ с разоражаването на предаващите се германци на 4 май. Бронхолм към момента има окупирани немски сили.

Немският пълководец на острова е Герхард декор Кампц. Той подрежда на бойците си да се предават единствено на британци. Изпраща известие в Копенхаген и желае най-малко един английски офицер да пристигна на острова, само че това искане е пренебрегнато. Междувременно декор Кампц държи множеството пътища отворени, с цел да може германците да избягат от окупираните руски територии. Докато немците се отдръпват на запад и следят клането, което прави Червената войска, огромен брой немски бойци са изолирани в Корланд и Северна Германия.

Единственият вероятен маршрут за евакуация е по море и Бронхолм е очевидната посока. На 6 май военачалник Ролф Вутерман идва с гренадирски полк от близо 800 души. Той подрежда на всички германци да пазят острова, до момента в който останалите елементи се изтеглят. На 7 май декор Кампц се среща с датски публични представители. Те откриват германците да се въоръжават и приготвят за война. Датчаните въпреки всичко оферират на немските сили да се предадат.

На 7 май военачалник Айзенхауър ясно споделя, че Борнхолм има същия статус, както и всяка друга територия в Дания и страната е подготвена да изпрати бойци на острова, които могат да се разпрострат във всеки един миг. По същото време британците прихващат руски самолети, които правят бомбардировки от тяхната страна. Територията, която поразяват е към този момент записана в съглашението на Ялта още през февруари 1945 година

Руснаците няма да бомбардират западни територии, само че могат да вършат всичко, което преценяват в своите лични. Малко по-късно още веднъж има бомбардировка на позициите на острова, които би трябвало да стимулират германците да спрат съпротивата. На 8 май излиза наяве, че британците взимат ново решение – могат да одобряват капитулирането на германците на острова, освен това без никакви мнения и инспекции от самите руснаци. Борнхолм се оказва с необикновен интерес за едната и другата страна, изключително откакто на пристанището могат да се виждат съветски подводници.

Британците са обезпокоени от дейностите на своите съдружници, само че и те имат своите претекстове – на острова могат да се открият съветски военнопленници. Поставени са и много съществени артилерийски оръдия с обсег до 42 километра, които елементарно могат да обстрелват южните течения на острова. С сходен обсег е допустимо даже да се доближи полския бряг. Хаосът, който носят летците на Сталин съумява да усили доста човешките жертви.

10 датчанина умират от бомбардировките и хиляди други остават бездомни в Роне и Нексо. Между 16 и 20 хиляди немски бойци остават на острова, дружно с дивизия SS, съпроводена с дребен контингент от съветски бойци, които идват на 9 май 1945 година Само за няколко дни са пристигнали и още близо 7 хиляди боеца, доста жени-войници, с които да изненадват още повече останалите локални поданици.

Съветското наличие е наложено доста бързо и признато от датчаните. Майор-генерал Фьодор Федорович Коротков ще бъде назначен за пълководец на острова, а по-късно ще се показа даже пред датското държавно управление. Лети за Копенхаген на 1 юни за среща с кралското семейство на Дания. Майор-генерал Рихард Дюинг идва на 5 май, с цел да одобри предаването на германците. Очаква се от Дания да сложи свои военни бази на острова, само че единствено откакто руснаците си тръгнат.

Местните поданици съумяват да виреят обикновено с съветските посетители, които би трябвало да си тръгнат след няколко дни, а действително остават там със седмици. Провеждат се празненства, танци и някои спортни събития. Пристига даже кралското семейство. Има и напрежение, защото хората на острова би трябвало да дават дърва и газ, с които да оказват помощ на гостите да строят своите бараки и да се приготвят за по-зимни условия. Това малко ги тормози, изключително откакто знаят, че гостите могат да останат по-дълго.

Има записи за изнасилвания, осъществени от съветски бойци, както и набези над дами, само че несъмнено са по-малко, по отношение на осъществяванията в Германия. Въпреки обстоятелството, че има малко потърпевши, те не престават да са налични и за едно известно време излиза наяве, че Дания въобще не обръща внимание на острова и се пробва да избегне всевъзможни борби и мнения. Пресата отхвърля да преглежда протичащото се там, а в това време от ден на ден хора се пробват да изоставен. Цената на окупацията, най-малко по думите на Сталин, трябвало да се носи от датчаните, а за тях самите, това било просто следващата загадка, като че ли на този остров няма такива хора.

През юли датския външен министър Кристмас Молер ще изследва всички вероятни връзки и ще се опита да накара британците да си тръгнат, като с това се надява, че и руснаците вероятно ще би трябвало да изоставен страната. Същият човек ще помоли и външния секретар на Англия за бъдещето въз основата на Фарьорските острови, като се надява, че в случай че не се разгърне там боен контингент на Англия, то най-вероятно може да спадне и интереса на Съюз на съветските социалистически републики, като най-вероятно ще се спре и организирането на военни бази в Балтийско море.

През 1945 година Хенрик Кауфман също ще попита дали съществуването на бази на Съединени американски щати в Гренландия няма да стимулира руснаците да създадат същите бази на Борнхолм. По това време Дания избира да се нареждат бази на ОН, в сравнение с Съюз на съветските социалистически републики.

Накрая е належащо да се подходи много съществено към Борнхолм, където всичко се центрира към разнообразни ползи. Сталин би трябвало да одобри, че Гренландия и Исландия ще бъдат част от Англо-Американската доминация. В подмяна ще може да одобри, че ще резервира Балтийските страни на въздействие. Финландия може да окупира избрани точки, до момента в който Дания ще бъде предоставена на запада. Островът е върнат назад под експлицитното заричане, че на тази територия няма да се слагат никакви военни бази, с това изискване се освобождава и самата територия.

Руската окупация е дала задоволително благоприятни условия на Съюз на съветските социалистически републики да се възползва. Победата в Европа не води до победа на Съюз на съветските социалистически републики, те не престават своята дейна борба с Япония и до края на август се постанова да заплащат с още животи. Борнхолм се оказва остров, който е прекомерно надалеч за въздействие, в това число и за Съюз на съветските социалистически републики. Самият Рузвелт ще опише цялата страна като един комплициран случай, който изненадва всички в близкото бъдеще. Изтеглянето на руските бойци през 1946 година значи, че страната може да се възвърне и да се причисли назад към западните лагери, където Съюз на съветските социалистически републики нямат никакво въздействие.

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР