Чипровските килими - традиции и съвременност
Съществен 
дял от българското национално завещание са фамозните у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските национални художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, действителен и до през днешния ден. Развитието на орнаментиката и цветовото благосъстояние са обусловени от българския народен обичай, традиции, обичаи, празници.
Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на XVII век. Ранният градивен интервал продължава до края на XVIII в. Той е присъщ с гладкост и компактност на тъканта, геометрично отнасяне на претекстовете и създаване на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, наследник и зелен. Първите килими били наречани бакамски (бакам е тип южно дърво от което се добива алена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основнияг претекст на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени светли, получени от естествени багрила. С първия интервал е обвързван и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение изображение на богинята на плодородието. Този тип килими са в два цвята - алено и черно или алено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили доста по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено произвеждане по едно и също време с процъвтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.
Декоративният интервал на чипровските килими обгръща XIX в. до Освобождението. Това е интервал на подем на производството на чипровски килими - освен като многообразие на композиции и багри, само че и количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили удобно и на килимарството. Майсторките вземали претекстовете от оприродата - дървета, шубраци, небесни тела, птици, животни и цветя - стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават съществени, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатявя с бял и лилав цвят. Занаятът се популяризира и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно навлизане на сюжети и претекстове от пиротските килими. Най-характерни от този интервал са моделите " Лозница ", " Венците ", " Колата ", " Цвекетата ", " Птичи гнезда ", " Диреците ", " Големи куки ", " Ресково дърво ", " Крилцата ", " Перцата ", " Четирите окца ", " Бибиците ", " Ченгелите " и други Само втора турска войска закупувала по 8 000 килима годишно за постелка и молитва. През 1878 година са изтъкани 14 000 кв. м.
Всеки 
член на фамилията вземал присъединяване при обработката на вълната и подготовката ѝ за тъкане, даже мъжете. Момичетата от дребни били край становете на майките си и преди да навършат 10 години, към този момент били създали първия си опит в тъкането. С продажбата на килимите майките издържали фамилиите си. С килимите стартира и приключва животът на чипровчани – те са част от чеиза на булката или подарък от свекървата за младото семейство. С килими се застилали и ковчезите на покойниците, та с тях да прекрачат на оня свят. А с цел да се измоли Божията берекет, килими се дарявали на църкви и манастири. В Чипровци имат вяра, че техните килими закрилят дома и носяткъсмет на жителите му.
Магията на чипровските килими идва от цветовете им, защото вълната се багри и до момента с естествени багрила. Например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума – кафяв, от сърцевината на дърво – червен, от листата на прасковата – зелен. Цветовете са ярки, наситени и не избледняват във времето. Заради високото им качество чипровските килими били продавани в цялата Османска империя. Отличителни за тях са геометричните фигури, като всяка фигура има избрана символика. Например триъгълникът, който е съществена фигура, в случай че е извърнат с върха нагоре, символизира мъжкото начало, в случай че е с върха надолу – женското. Ромбовете пък въплъщават безкрайността, вечността и човешката половост. През 19 век под въздействие на повишените условия на пазара майсторките на чипровски килими почнали да тъкат стилизирани цветя, растения, птичи и скотски фигури. Така орнаментиката на килимите става по-пищна и богата и те стават все по-търсени на европейските пазари.
През 1879 година жителите на Чипровци подаряват на княз Дондуков най-големия изтъкан до тогава килим – с размери 7 метра на 6 метра. По-късно такива килими стартират да се търсят за министерските кабинети и домовете на заможните жители. След Освобождението през 1878 година килимите на чипровския търговец Минчо Попов печелят златни медали на ревютата в Пловдив, Анверс, Брюксел и Лондон. Става по този начин, че френски, немски и австрийски компании от това време се конкурират коя да имитира превъзходните български килими. Специалистите настояват, че символиката на орнаментите на чипровските килими е антична и евентуално води към магическите и религиозните знаци на прабългарите. Освен това, има прекалено много прилики с килимите от Средна Азия и Кавказ във връзка с техниката на разработване, цветовете, композицията и главните претекстове. Чипровските килими са феномен в българските национални художествени занаяти, наред с калоферската дантела, и знак на предприемчивостта на локалното население.
От освобождението до през днешния ден e така наречен орнаментален интервал на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е сменена от условията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими постанова разширяане на цветовата гама и орнаменталните претекстове. Въвеждат се химическите бои и непознати претекстове. Това е интервал на напредък на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на ревютата в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в сбирките на множеството европейски музей.
Инфо: www.kilimi.biz
Снимки: www.ralica.eu
